Решение № 199 от 29.05.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Перник, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500089 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Топлофикация Перник“ АД против Решение № 1171/17.12.2025г., постановено по гр.д. № 1884/2025г., с което състав на Районен съд - Перник е уважил исковете с правно основание чл.439 от ГПК на М. П. М., ЕГН: **********, Й. И. В., ЕГН: ********** и И. П. М., ЕГН: **********, да бъде признато за установено спрямо „ТоплофикацияПерник” АД, че ищците, като наследници на П. М. В., с ЕГН **********, не дължат сумите по изпълнителен лист, издаден на 23.01.2023 г. от РС-Перник въз основа на Заповед № 5959 от 26.10.2017 г. по ч.гр.дело номер 7207 по описа на съда за 2017 г. /Решение 1427/23.11.2018 г. по гражданско дело № 1217/2018 г. по описа на Районен съд - Перник/, с което наследодателят П. М.

В., с ЕГН **********, е осъден да заплати на ответното дружество сумата от 731,27 лева /седемстотин тридесет и един лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлоенергия и такса мощност за топлофициран имот, находящ се в ***, за периода 25.10.2014г. до 30.04.2016г., лихва за забава на месечните плащания в размер на 162,96 лева /сто шестдесет и два лева и деветдесет и шест стотинки/ за периода от 08.07.2014г. до 26.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 25.10.2017г. до окончателното й изплащане, поради настъпила погасителна давност на вземането. Разпределени са и разноските по делото.

1

Жалбоподателят твърди, че видно от кориците на изпълнителното дело, са извършвани своевременно изпълнителни действия, като същите многократно са прекъсвали давността на вземанията. Сочи се, че молбите, подавани от „Топлофикация Перник“ АД до ЧСИ Б., са редовни, като през годините са подавани, както писмени молби, така и такива чрез системата Оптимум. Освен това давността е прекъсвана и с извършването на изпълнителни действия от страна на съдебния изпълнител. Иска се да бъде взето предвид и Решение № 209/06.08.2025г. по в.гр.д. № 465/2025г. по описа на ПОС, от което било видно, че съдът признава подадените до ЧСИ Б. молби за валидни. С оглед изложеното се моли да бъде отменено Решение № 1171/17.12.2025г, постановено по гр.д. № 1884/2025г. на Районен съд – Перник като неправилно, необосновано и некореспондиращо със събраните по делото доказателства. Претендират се разноски – 100 евро за юрисконсултско възнаграждение и 12,82 евро – държавна такса.

Ответниците по въззивната жалба са подали в срок отговор, в който се излагат съображения за правилност, законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение. Основният им довод е, че жалбоподателят не е доказал редовност на представените молби до ЧСИ Б., както и реално предприети изпълнителни действия, които да прекъснат погасителната давност. Моли се въззивният съд да остави без уважение въззивната жалба, решението на районния съд да бъде потвърдено и да им бъдат присъдени разноски, съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Окръжен съд – Перник, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е редовна и допустима, затова следва да бъде разгледана по същество.

Районният съд е сезиран с искове с правно основание чл.439 от ГПК, предявени от М. П. М., ЕГН: **********, Й. И. В., ЕГН: ********** и И. П.

М., ЕГН: **********, с които се иска да бъде признато за установено спрямо „Топлофикация- Перник” АД, че ищците, като наследници на П. М. В., с ЕГН **********, не дължат сумите по изпълнителен лист, издаден на 23.01.2023 г. от РС-Перник въз основа на Заповед № 5959 от 26.10.2017 г. по ч.гр.дело номер 7207 по описа на съда за 2017 г. /Решение 1427/23.11.2018 г. по гражданско дело № 1217/2018 г. по описа на Районен съд - Перник/, с което наследодателят им П. М. В., с ЕГН **********, е осъден да заплати на ответното дружество сумата от 731,27 лева, представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлоенергия и такса мощност за топлофициран имот, находящ се в ***, за периода 25.10.2014г. до 30.04.2016г., лихва за забава на месечните плащания в размер на 162,96 лева /сто шестдесет и два лева и деветдесет и шест стотинки/ за периода от 08.07.2014г. до 26.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 25.10.2017г. до окончателното й изплащане, поради настъпила погасителна давност на вземането.

Към исковата молба са приложени следните документи от значение за 2 правилно решаване на спора: изпълнителен лист, издаден на 23.01.2019 г. въз основа на Заповед № 5959 от 26.10.2017 г. по ч.гр.дело № 7207 по описа на Районен съд –Перник /Решение 1427/23.11.2018 г. по гражданско дело № 01217/2018 г. по описа на Районен съд - Перник/; запорно съобщение от 11.03.2019 г., въз основа на което са запорирани всички вземания на П. М. В.

(наследодател на ищците) към „ЦКБ“ АД; молби от „Топлофиакция Перник“ АД от датите 22.01.2021 г., 25.01.2021 г., 11.01.2022г., 16.12.2022 г. и 16.04.2024 г., с които се иска от ЧСИ да извърши справка в БНБ за наличие на банкови сметки на името на длъжника и в случай че бъдат установени такива, да бъде наложен запор върху същите. Освен това се иска да се извърши справка за наличие на пенсия и/или трудови договори на името на длъжника и в случай че се установят такива, да бъде наложен запор върху тези вземания.

Към делото е приложено и съобщение от 12.12.2024г. от ЧСИ до М. П. М., видно от което на лицето е даден двуседмичен срок, в който да заяви писмено дали приема наследството на П. В..

Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който се излагат съображения, че искът е неоснователен, тъй като подадените от дружеството молби са прекъсвали многократно давността. Позовава се на ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г. на ВКС, ОСГТК и практика на ВКС по чл. 290 ГПК, според която, ако искането на кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок по причина, която не зависи от волята на кредитора – давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно. Поискал е и присъждане на разноски съгласно списък по чл.

80 ГПК.

По делото е представено и Решение № 209/06.08.2025г. по в.гр.д. № 465/2025г. по описа на ПОС, образувано по жалба на ищците, с което съдът е потвърдил отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство.

Основният въпрос по делото е дали нередовната молба, в която е посочен конкретен изпълнителен способ, прекъсва давността. Съгласно найновата практика на ВКС, видно от ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г., ОСГТК за прекъсването на давността по чл. 116, б. „в“ ЗЗД водещо значение има искането на кредитора. Акцентът се поставя върху активността на кредитора, а не върху последващите действия или бездействия на органа по принудително изпълнение. Подаването на писмена молба, в която е посочен конкретен изпълнителен способ, прекъсва давността дори ако молбата е нередовна (например не е подписана или не е платена държавна такса).

Прекъсващият ефект настъпва от момента на подаване на молбата и отпада, единствено ако тя бъде изрично върната от съдебния изпълнител поради неотстраняване на нередовностите в срок. Съдебният изпълнител има служебно задължение по чл. 426, ал.3, вр. чл. 129 ГПК да проверява редовността на постъпилите молби и да дава указания за отстраняване на евентуални недостатъци. Ако съдебният изпълнител не е изпълнил това свое задължение – не е дал указания за поправка на нередовната молба и не е предприел действия по нея – това представлява негов процесуален пропуск.

Взискателят не следва да търпи негативни последици от бездействието на 3 органа по изпълнението. Давността се счита за прекъсната, тъй като кредиторът е изпълнил своето задължение (проявил е активност), а липсата на последващи действия не е по негова вина. С това тълкувателно решение изцяло са били потвърдени постановките, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.

Тези правни разрешения са застъпени трайно в практиката на ВКС (в този смисъл са и решение № 127 от 12.07.2022г. по гр.д. № 2884/2021г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и др.) и се споделят и от настоящия състав.

При съобразяване на установените по делото данни, мотивите на районния съд, както и практиката на ВКС по този вид казуси, настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно, като съображенията за това са следните:

В случая правилно районният съд е приел, че с наложения запор от 11.03.2019г. е прекъсната давността по отношение на спорното вземане.

Изводът обаче, че с молбите, изпратени от ответника през 2021г., 2022г. и 2024г., давността не е прекъсната, защото са нередовни, неподписани, абстрактни по съдържание, по тях не е внесена държавна такса и някои от тях са насочени към починал длъжник, е неправилен и несъобразен с горецитираната съдебна практика. На първо място, невярно е това, че с посочените молби не е конкретизиран изпълнителен способ и затова не представляват валидни искания за извършване на изпълнителни действия. В молбите се иска от ЧСИ да извърши справка в БНБ за наличие на банкови сметки на името на длъжника и в случай че бъдат установени такива, се иска да бъде наложен запор върху същите. Освен това се иска да се извърши справка за наличие на пенсия и/или трудови договори на името на длъжника и в случай че се установят такива, да бъде наложен запор върху тези вземания.

Следователно, с тези молби взискателят е поискал съдебният изпълнител да приложи конкретен изпълнителен способ.

По отношение на останалите коментирани от съда нередовности, в случай че съдебният изпълнител е считал съответната молба за нередовна, ЧСИ е следвало да приложи нормата на чл.129 ГПК по арг. от чл. 426, ал. 3 ГПК, да даде нарочни указания и срок за отстраняването им и тогава да предприеме съответните действия с оглед поведението й. По делото липсват данни съдебният изпълнител да е констатирал нередовност на сезиращите го молби, да е давал нарочни указания и срок за отстраняването им. Липсват данни и за наличието на други причини, зависещи пряко от волята на взискателя, които да са довели до неговото неоправдано бездействие. Както вече бе разяснено, същинско действие за принудително изпълнение може да предприеме само органът на принудително изпълнение и то прекъсва давността, но давността е свързана с поведението на кредитора и не се влияе от поведението на други лица. Затова, ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от 4 волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането. Несъмнено искането следва да бъде редовно заявено. В случай, че е нередовно, съдебният изпълнител дължи даването на надлежни указания и срок за отстраняване на пороците. При изпълнение на указанията от страна на взискателя, искането се счита за редовно заявено от датата на депозирането му пред органа. Ако взиксателят прояви процесуално бездействие и не отстрани нередовностите на сезирането, ще понесе негативната последица, давността да не се счита прекъсната дори и при бездействие на съдебния изпълнител.

Следователно, давността е прекъсвана с всяка от подадените от взискателя молби, съответно от датите 22.01.2021 г., 25.01.2021 г., 11.01.2022г., 16.12.2022 г. и 16.04.2024 г., така че вземането не е погасено по давност.