Решение № 378 от 10.12.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 378 гр. Пловдив, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20235001000564 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №225 от 06.07.2023 г.,постановено по т.д.№ 1264/2021 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора,е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от Б. Н. Т., ЕГН **********, против “HUK-*** AG”,ФР Германия,К., ****, чрез представителя си за уреждане на претенции ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, гр. София, чрез адв. Д. М., иск за неимуществени вреди, болки и страдания от смъртта на Г.С.А., вследствие ПТП на 08.06.2018 г. за сумата 150 000 лв., частичен от 200 000 лв., ведно със законната лихва от 16.06.2018 г.

Със същото решение е осъдена Б. Н. Т., ЕГН **********,да заплати на “HUK-*** AG”,ФР Германия,К., ****, чрез представителя си за уреждане на претенции ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, гр. София,чрез адв. Д.

М.,сумата от 13 237,40 лв. разноски по делото.

Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство Б. Н. Т. с ЕГН **********,чрез пълномощника й адв. П. К..Жалбоподателката счита обжалваното решение за неправилно,като излага доводи,че в същото решение липсва обсъждане и ценене на доказателствата в пълнота,както и съвкупна и логична 1 последователност,липсва задължителния за съда съвкупен обоснован анализ на доказателствата,който е предпоставка за извеждане на правилни правни изводи,поради което съдът е стигнал и до неправилни правни изводи относно наличие на предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя.Твърди още,че липсва обсъждане на фактите относно връзката между нея и загиналия и на значението на тази загуба предвид събраните по делото доказателства за непреодолимост на тази трагедия.Според жалбоподателката,съдът очевидно не е съобразил в достатъчна степен конкретните обективно съществуващи факти и не е направил правилните правни изводи.Счита,че в този смисъл в обжалвания съдебен акт е вложено различно от съдържащото се в ноторната константна практика на ВКС за приложение на чл.52 от ЗЗД разбиране за справедливост,като критерий,по който следва да бъде определен необходим и достатъчен за възмездяване на вредите размер на обезщетение,като заместваща поправянето им облага.В резултат на това съдът се отклонил от задължителната съдебна практика при отговора на въпросите какви са критериите за определяне наличие на трайна и дълбока емоционална връзка между лицето,претендиращо обезщетение и починалия близък родственик в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя и как следва да се прилага принципът на справедливост,въведен в чл.52 от ЗЗД при наличие на доказани действително претърпени вреди и особено близка връзка между починал и преживелия го родственик.

В жалбата се посочва,че ищцата /настояща жалбоподателка/ извежда своето субективно материално право от факта на фактическо съжителство с починалото лице и че по делото са събрани убедителни доказателства за наличието на трайна връзка между тях,основана на общо съжителство,общо домакинство, постоянни взаимни грижи,обща социална среда и взаимна привързаност.Твърди се,че съдът неправилно е приел,че за основателността на иска следва да бъдат доказани връзка,надхвърляща обичайната такава,както и сериозни по интензитет и продължителност болки и страдания.

Жалбоподателката се позовава на разпоредбата на чл.493а,ал.3 от КЗ,съгласно която лице,с което починалото лице е било в съжителство на семейни начала,има право на обезщетение при смърт на близък.Според нея,разпоредбата има предвид отношения аналогични на тези между двама съпрузи,които са имали сключен граждански брак,а не отношения които да надхвърлят нормалните отношения между съпруга и съпругата.Счита,че съдът в случая не е направил разлика между лицата посочени в чл.493а,ал.3 от КЗ и лицата,които според ТР №1/2018 г. имат право на обезщетение от смъртта на техен близък и съответно обстоятелствата,които следва да бъдат доказани.Излага позицията си,че не е необходимо доказването на връзка,надхвърляща обичайната такава,както и сериозни по интензитет и продължителност болки и страдания,а единствено наличието на съжителство на съпружески начала с пострадалия,което в конкретния случай съдът приема за доказано.Посочва още,че съдът неправилно се е позовал на недостатъчна /във времето/ връзка между ищцата и пострадалия и счита,че от значение е не толкова продължителността на връзката,особено предвид факта,че е прекъсната насилствено,а съдържанието и характера на тази връзка.Оспорва и 2 извода на съда,че не били събрани и доказателства за сериозни,като продължителност и интензитет болки и страдания от страна на ищцата.Жалбоподателката намира,че в конкретната ситуация не е нужно интензитетът на моралните болки и страдания,които тя търпи от смъртта на загиналия при процесното ПТП неин фактически съжител,да надхвърля по интензитет обичайните такива в подобна ситуация.Посочва още,че съдът не е съобразил и направеното от ответника извънсъдебно признание на иска.Заявява,че претендираното от нея обезщетение за неимуществени вреди не е в противоречие и на съдебната практика и установения лимит на отговорност.Позовава се на конкретна съдебна практика относно подобни случаи към релевантния за случая момент.Излага съображения за обосноваване на позицията си,че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по предявения срещу него иск.

Въз основа на всички изложени в жалбата доводи,жалбоподателката Б.

Т.,чрез пълномощника си адв. П. К.,моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение и да се постанови друго,с което да бъде уважен предявения от нея частичен осъдителен иск,ведно със законната лихва,считано от 16.06.2018 г.-датата,на която изтича срока по чл.429,ал.3 от КЗ във вр. с чл.430,ал.1 от КЗ до окончателното изплащане на сумата.Моли да бъде определено адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА за осъществено безплатно процесуално представителство пред апелативния съд,заедно с начислен ДДС.

Въззиваемият “Х.-К. А.Ф.”АД, ФР Германия,К.,****,Б. е подал писмен отговор на въззивната жалба,чрез пълномощника си адв. Д. М.,в който излага становище,че оспорва жалбата като неоснователна и че обжалваното с нея решение е валидно,допустимо и правилно.Счита,че не следва да бъдат споделяни поддържаните в жалбата оплаквания за допуснати от съда нарушения при постановяване на съдебния акт,свързани с приложението на чл.52 от ЗЗД.Поддържа,че основание за отхвърляне на предявения иск дава и материалното право на Германия,което поставя присъждането на обезщетение за неимуществени вреди в зависимост от конкретни предпоставки,които в случая не са установени по делото.Във връзка с приложимото право,въззиваемият заявява,че още с отговора на исковата молба е направил изявление,че съдът в случая следва да приложи материалното право на Федерална Република Германия по съображения,които излага и в отговора си на въззивната жалба,като в тази връзка е поискал и въззивният съд е уважил доказателственото му искане за изискване по предвидения в закона ред на информация за приложимото спрямо случая немско право.

На следващо място,според въззиваемия,по делото не е установено виновно и противоправно поведение на водачката А.М.Х. за настъпване на процесното ПТП,като в тази връзка е изразил несъгласие с извода на първоинстанционния съд,че такова поведение на посоченото физическо лице е доказано.

В обобщение,въз основа на изложените в отговора на въззивната жалба съображения,въззиваемият моли да бъде постановено решение,с което да се остави без уважение жалбата на ищцата и да се потвърди 3 първоинстанционното решение.Претендира да му бъдат присъдени разноските за двете инстанции,в това число адвокатско възнаграждение.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателката оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице,имащо правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно решение с оглед на постановения с него краен резултат и при подаването й е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд намира,че решението е процесуално допустимо,като с него съдът се е произнесъл по иска,с който е сезиран.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

По т.д.№1264/2021 г. по описа на ОС-Стара Загора е предявен от Б. Н. Т. против “HUK-*** AG” /“Х.-К. А.Ф.”АД/,ФР Германия,К., ****,осъдителен иск за заплащане на сумата от 150 000 лв. /след допуснато в хода на делото увеличение на иска/,частичен от 200 000 лв.,представляваща обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди,изразяващи се в претърпени от нея болки и страдания вследствие смъртта на Г.С.А.,настъпила поради ПТП от 08.06.2018 г.,станало на територията на Германия.Поискано е и присъждането на законната лихва върху главницата,считано от 16.06.2018 г.-датата на която изтича срока по чл.429,ал.3 от КЗ във вр. с чл.430,ал.1 от КЗ до окончателното плащане.

По повод на така предявения иск ищцата е изложила следните твърдения в исковата молба:

Твърди,че е живяла на семейни начала с починалия на територията на Германия,вследствие на ПТП,Г.С.А.,на *** години.

Твърди,че на 08.06.2018 г. на територията на Германия, между Р.Юг и М.-Север, се е движил л.а. „О.А.“, с рег.№ ***, управляван от А.М.Х. в посока на движение М., която предизвикала ПТП като при изпреварване нарушила 4 правилата за движение по пътищата и блъснала движещия се л.а. „Волво В 40“, с рег. № ***, управляван от водача А.Р.. Следствие ПТП пътуващият в л.а.

„Волво В 40“ Г.С.А. е получил тежки телесни увреждания, в резултат на което е бил настанен в клиника „Ф.“, но по - късно, на 13.06.2018 г. е починал.

Причина за настъпилото произшествие били допуснатите от водача на л.а.

„О.А.“ А.М.Х. нарушения на правилата за движение по пътищата, с оглед на което, в случая съществувала пряка причинна връзка между деянието на водача и настъпилите общественоопасни последици - смъртта на Г.С.А..

Твърди се, че процесното ПТП е настъпило на територията на Германия, причинено е от МПС с чужда регистрация и в резултат на същото е пострадал български гражданин. В този случай, съгласно КЗ са налице според ищцата основания за ангажиране отговорността на “HUK-*** AG” /“Х.-К.

А.Ф.”АД/,ФР Германия,чрез представителя си за уреждане на претенции ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, гр. София, 1000, ул. „Позитано“ № 5.

Във връзка със спазване на процедурата и правото на ищцата да претендира обезщетение за причинените й неимуществени и имуществени вреди,били предявени претенции пред НББАЗ и ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, гр. София.

С оглед на изложеното,ищцата твърди,че в случая за нея е налице правен интерес от предявяване на процесния иск пред съда за определяне на справедлив размер на обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на Г.С.А. следствие от процесното ПТП, като в конкретния случай счита, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника “HUK-*** AG”,чрез представителя си за уреждане на претенции ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, гр. София, 1000, ул. „Позитано“ № 5.