Определение № 11751 от 25.09.2024, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11751 гр. Пловдив, 25.09.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20245330114838 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 232 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Ани 93 Г. Петков 06“ ЕООД против „АЛБРОН“ ООД за осъждане на ответника да заплати на ищеца парична сума в размер на 4925,50 лева – главница по договор за покупко-продажба от ......... сключен между страните, както и сума в общ размер на 548,39 лева – обезщетения за забава, подробно описани в уточнителна молба на ищеца от 09.09.2024 г.

На .......... по делото е постъпила молба от ищеца „Ани 93 Г. Петков 06“ ЕООД, с която уведомява съда, че след образувано обезпечително производство по чл. 390 от ГПК и след образуване на настоящото дело ответникът е платил процесните суми в общ размер 5 736,39 лева. Поради това ищецът прави изявление, че оттегля претенцията си. Понеже неизпълнението на ответника продължило повече от шест месеца преди завеждането на делото, ищецът твърди, че той е станал повод за завеждане на същото, поради което и претендира разноски – 895 лева – за обезпечителното производство и 591 лева – за исковото, представляващи адвокатски хонорари, заплатени в брой.

Съдът е връчил молбата на „Ани 93 Г. Петков 06“ ЕООД за становище на ответника „АЛБРОН“ ООД, който се противопоставя на претенцията за разноски на ищеца. Сочи, че представените договори за правна защита и съдействие били без дата, претендирали се суми с ДДС, а не били представени фактури, издадени по ЗДДС и ППЗДДС, подписът, положен от клиента на адвоката, се различавал от спесимена, обявен по партидата на дружеството в Търговския регистър, претендираното адвокатско възнаграждение за обезпечителното производство било прекомерно, ответникът не дал повод за завеждане на делото. Прави се оспорване на истинността на представените договори за правна защита и съдействие, понеже те не били подписани от ............. на „Ани 93 Г. Петков 06“ ЕООД.

Като взе предвид изявленията и становищата на страните, съдът намира следното:

1

Депозирано е изявление с правно основание чл. 232 от ГПК за оттегляне на иска о т „Ани 93 Г. Петков 06“ ЕООД. Понеже делото е на етап размяна на книжа, респ. първо заседание не е проведено, съгласието на ответника „АЛБРОН“ ООД с извършеното разпоредително действие с правото на иск не е необходимо. Съдът е десезиран от разглеждане на спора, поради което производството по делото следва да бъде прекратено.

По разноските:

Ищецът „Ани 93 Г. Петков 06“ ЕООД е направил искане за присъждане на съдебни разноски в общ размер 1486 лева, представляващи адвокатско възнаграждение: 895 лева с ДДС – за обезпечителното производство по бъдещия иск (ч. гр. дело № 12933/2024 г. на ПдРС, ............ и 591 лева с ДДС – за исковото производство. Представени са два броя договори за правна защита и съдействие между ищеца и процесуалния му представител, в които е отбелязано, че съответните суми са заплатени изцяло в брой към момента на сключване на договора.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът, а не ищецът, има право на разноски при прекратяване на делото. Това правило обаче не се прилага във всички случаи на прекратяване, а с цел спазване на принципа на справедливостта е необходимо да се изследва поведението на ответника преди предявяването на иска.

Ако ответникът е дал повод за завеждането на делото, то разноски при прекратяване не му се следват, а те следва да се присъдят на ищеца. Така напр. определение № 1881 от 28.06.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 2176/2023 г.; определение № 277 от 14.05.2014 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 2432/2014 г.

В конкретния случай действително по делото са налице данни, че от ответника е извършено плащане на исковата сума. Налице е и отговор на исковата молба, в който ответникът е посочил, че признава иска. Плащането обаче е станало на 28.08.2024 г. – след завеждане на исковата молба в съда и след водене на обезпечително производство по чл. 390 от ГПК от ищеца.

За извършване на преценката дали ответникът е дал повод за водене на делото релевантно е предпроцесуалното му поведение, а не това, следващо завеждането на иска. Към момента на образуване на делото ответникът не е извършил плащане на процесните суми, което му поведение съставлява именно причината за водене на делото срещу него. Противното нито се твърди, нито за него са представени доказателства. От последващите извънсъдебно и съдебно признание на дълга е невъзможно да се черпят доводи за това, че с поведението си „АЛБРОН“ ООД не е предизвикало инициирането на съдебния процес против него.

Макар и ищецът да е оттеглил иска си, както посочва ответника жалбоподател, разрешението на въпроса за разпределението на отговорността за разноските по делото отново се основава на преценката дали ответникът е дал повод за завеждане на делото.

Това положение константно се извежда в практиката на ВКС – вж. горецитираните определения.

Пловдивският районен съд намира, че „АЛБРОН“ ООД с предпроцесуалното си поведение е дал повод за водене на делото. С оглед на това, несправедливо би било разноските за един обосновано иницииран процес да бъдат понесени от ищеца. В този случай, като изключение от правилото на чл. 78, ал. 4 от ГПК, разноските при прекратяването на делото следва да бъдат понесени от ответника.

По отношение на възражението на ответника за липса на представени 2 доказателства за регистрация на адвоката, представлявал ищцовото дружество по ДДС, следва да се обърне внимание на факта, че регистрите по ЗДДС са публични и оттам – данните в тях са известни на всички добросъвестни лица от вписването, в т.ч. на ответника и на съда. Адв..дружество.........„К., Д...........“ е вписано като задължено лице по ЗДДС с идентификационен номер ........... Това обстоятелство е достатъчно, за да се приеме, че към евентуално присъдено адвокатско възнаграждение следва да се включи и ДДС. Представянето на фактура не е изискване за присъждане на разноската, а има единствено счетоводно значение за страната.

Що се касае до възраженията по доказателствената стойност на договорите за правна защита и съдействие (дата, авторство), същите са извън предмета на производството по разноските. Противоречи на процесуалната логика при десезиране на съда от разглеждане на правния спор, делото да остане висящо в частта за разноските и да се провежда отделно съдебно дирене по този въпрос. Ако ответникът намира, че правата му са засегнати и желае да се разгледа от съд въпросът за доказателствената стойност на представените документи за извършени разноски, то той има друг ред за защита. В това производство подобни възражения не могат да се слушат.

В заключение, с оглед фактическата и правна сложност на делото и като се има предвид, че се касае до правоотношения между търговци, и че ищецът е инициирал и провел и производство по обезпечение на иска (обстоятелство – което не се оспорва от ответника), търсените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 895 лева с ДДС за обезпечението на иска не са прекомерни. Фактът, че ответникът е решил да извърши плащане след като ищецът е ангажирал труда на адвокат и е потърсил защита на правата си от съд, не може да се разглежда като основание да се освободи последният – неизправен длъжник, от отговорността за разноските в производството.

Предвид всичко гореизложено, на ищеца следва да се присъдят исканите съдебни разноски в общ размер 1486 лева, представляващи адвокатско възнаграждение: 895 лева с ДДС – за обезпечителното производство по бъдещия иск, и 591 лева с ДДС – за исковото производство.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232 от ГПК производството по гр. дело № 14838/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, XIII гр. състав, поради оттегляне на иска.

ОСЪЖДА „АЛБРОН“ ООД, ЕИК: ............. седалище и адрес на управление: гр.

П........., ул. „К... ш............ да заплати на „Ани 93 Г. Петков 06“ ЕООД, ЕИК: 160073908, седалище и адрес на управление: с. Б...п...., общ. Р..., обл. П..........., местност „Н........., парична сума в общ размер 1486 (хиляда четиристотин осемдесет и шест) лева, включваща: 895 (осемстотин деветдесет и пет) лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за обезпечителното производство по ч. гр. дело № ............., и 591 (петстотин деветдесет и един) лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за исковото производство.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/____________________ 4