Определение № 239 от 07.05.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 239 гр. Пазарджик, 30.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20245200500198 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 577 от ГПК, вр. чл. 32а от Правилника за вписванията.

Образувано е по постъпила жалба /наименувана възражение/, с вх. № 4707/22.02.2024г. от С. К. срещу Определение № 14 от 29.01.2024 г. на съдия по вписванията при Районен съд – Пазарджик, с което е постановен отказ за вписване на “Молба за заличаване на вписване в имотния регистър и отрицателен иск” с вх. № 484/29.01.2024г., депозирана в СВ при РС Пазарджик. Изложени са доводи за незаконосъобразност на постановения отказ, като се сочи, че мотивите на съдията по вписванията са неоснователни и че са в противоречие с чл.

11 от Правилника за вписванията. Позовава се на заведено гражданско дело № 20245220100376 пред РС - Пазарджик. Формулираното искане е да бъде отменено обжалваното определение и да бъде разпоредено вписването в имотния регистър на гражданско дело № 20245220100376. В срока за отстраняване на констатираните в жалбата нередовности, жалбоподателката е депозирала възражение вх. № 2963/28.03.2024г., с което е уточнила и искането си до съда, а именно - “да бъде разпоредено заличаването на вписване на 20.12.2023г., нотариален акт № 46, том V, нот.дело № 724/2023г.” поради неговата незаконосъобразност. По делото е постъпило и възражение вх. № 3718/18.04.2024г. от С. К., което е депозирано след преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.

Съдът, като провери изложените в жалбата доводи и след като взе предвид данните по делото, приема за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С молба “за заличаване на вписване в имотния регистър и отрицателен иск”, с вх. № 484/29.01.2024г., подадена от С. Б. К. до Служба по вписванията при Районен съд – 1

Пазарджик, е поискано заличаване на вписване в Имотния регистър на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, том 37, акт № 79/2023г., дело № 6390/20.12.2023г. по описа на СВ - Пазарджик, вх.рег. № 10590, дв.вх.рег. № 10544/20.12.2023г. Към молбата за вписване са приложени три броя копия от декларации и три броя копия от техническа документация от 1975г. на Общински народен съвет – гр.

Пазарджик. Не е представен документ за платена държавна такса за вписване. От съдържанието на отправената до Служба по вписванията молба се установява, че се иска заличаване на вписан констативен нотариален акт на основание чл. 90 от ЗКИР, поради обстоятелството, че същият е незаконосъобразен и засяга възникналото преди вписването му право на собственост на молителката върху същия имот.

С определението – предмет на настоящата проверка, е прието, че молбата вх. № 484/29.01.2024г. следва да бъде оставена без уважение, като се постанови отказ за вписване, тъй като липсва подлежащ на вписване акт по смисъла на чл. 4 от ПВ и не е внесена държавна такса за вписването по сметка на АВ – София.

При така установените по делото обстоятелства, съдът намира, че постановеният отказ за вписване е правилен и законосъобразен.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2013г. на ВКС по тълк. дело № 7/2012 г., ОСГТК, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията, относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закона. Това е така, тъй като вписването /като родово понятие, включващо вписване в тесен смисъл, отбелязване и заличаване/ е едностранно охранително производство, в чиито рамки не е допустимо да се разрешават правни спорове. С поред нормата на чл. 569 ГПК нотариални са производствата по реда на които се извършват изброените в нормата действия, между които в т. 5 са посочени вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване, в случаите, предвидени в закона.

В чл. 2 от ПВ, издаден за прилагане на Глава XI "Вписвания" на ЗС, изрично е въведено правилото, че вписване, отбелязване и заличаване се допуска само в изрично предвидените в него и закона случаи. Следователно, законодателят урежда вписванията /разбирани като родово понятие/ на принципа на изчерпателност и изрично посочване в правна норма на акта, подлежащ на вписване, съответно на отбелязване или заличаване. Вписванията, които могат да бъдат заличавани, изчерпателно са изброени в чл. 13, чл. 19 и чл. 32 от ПВ, които норми са императивни и се отнасят до заличаване вписванията на искови молби и решенията по тях, постановени по изчерпателно изброените видове искове, заличаване вписването на ипотеките и заличаване вписването на възбраните. Така, в чл. 13 ПВ изрично е предвидено в кои случаи е допустимо и възможно заличаване вписването на искова молба - като в партидната книга се отбележи съдебният акт, с който се постановява заличаването или с който се прекратява производството по образуваното дело. Тази разпоредба касае случаите, когато производството по делото е прекратено с влязло в сила определение или с 2 влязло в сила решение предявеният иск е бил отхвърлен. В случаите, когато предявеният иск е уважен, съгласно чл. 115, ал. 2 ЗС, ищецът има на разположение шестмесечен срок за отбелязване на решението, постановено по вписаната по реда на чл. 114 ЗС искова молба.

В настоящия случай, видно от депозираната пред СВ молба, представените с нея документи и отправеното искане, както и от изложеното в жалбата и допълнението към нея, жалбоподателката не твърди, че е представила към заявлението си подлежащ на вписване акт, нито, че въобще е налице съдебен акт, с който се постановява заличаване или с който се прекратява производството по образувано дело. Твърдението й за порочност на вписан констативен нотариален акт, чието заличаване се иска, поради обстоятелството, че със същия се засягало правото й на собственост върху недвижим имот, не може да бъде преценявано от съдията по вписванията в осъществяваното от него охранително производство. В разпоредбите на чл. 13, чл. 19 и чл. 32 ПВ не е уреден случай на заличаване на вписани констативни нотариални актове.

Отделно от това, от наведените в жалбата доводи за висящо гражданско дело пред РС – Пазарджик, не би могъл да се направи извод за наличие на подадено от жалбоподателката заявление до СВ за вписване на исковата молба, въз основа на която е образувано посоченото производство пред РС – Пазарджик, респ. за незаконосъобразен отказ исковата молба да бъде вписана в нарушение на чл. 11 от ПВ. По делото, от една страна, липсват такива данни, а от друга страна – дори и да се приеме, че до съдията по вписванията е отправено такова заявление, то вписването на искова молба, без да е представен нейният оригинал и без да са платени предварително дължимите държавни такси, би било извършено в нарушение на чл. 12, ал. 1 ПВ и би било недопустимо, доколкото залегналите в цитирания текст изисквания представляват законови предпоставки за редовност на извършеното вписване /в какъвто смисъл е Решение № 692 от 30.03.2011 г. на ВКС по гр. д.

№ 1934/2009 г., III г. о./, поради което и вписването й следва да бъде отказано.

На следващо място, към молбата на молителката не е бил представен документ за внесена държавна такса, дължима на основание чл. 3, ал. 1 от Тарифа за държавните такси, събирани от АВ, като съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 7/2013г. на ВКС по тълк. дело № 7/2012 г., ОСГТК, поради неприложимостта на разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК в производството по вписване, в хипотезата на нередовност на молбата за вписване, съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ по чл. 32а ПВ само на това основание, без да дава указания за отстраняване на нередовността.

Предвид изложеното по-горе, жалбата се явява неоснователна, а постановеният отказ на съдията по вписванията, като правилен и законосъобразен, следва да бъде потвърден.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 278 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 14 от 29.01.2024 г. на съдия по вписванията при Районен съд – Пазарджик.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от 3 връчването му на жалбоподателя и при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Препис от определението да се връчи на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4