Решение № 1236 от 22.08.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1236 гр. София, 22.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Никола Чомпалов при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело № 20241100900743 по описа за 2024 година

СГС е сезиран с искова молба от Национална агенция за приходите, с която са предявени срещу „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД- в несъстоятелност искове с правно основание чл.694 ал.2, т.1 ТЗ. Твърди се от ищеца, че има качеството на кредитор на ответника и е предявил вземанията си, но те не са били включени от синдика в списъка с приети вземания, а съдът е оставил без уважение възражението по чл.690 ТЗ. Сочи се, че предявените вземания са за данъци и за такси за битови отпадъци, начислени на основание ЗМДТ за притежавани от длъжника недв.имоти на територията на община Балчик. Част от вземанията за периода м.02.2022 г. - м.08.2023 г. произтичат от подадени 19 декларации, а други са установени с акт по чл.107 ал.3 ДОПК АУ000463/29.09.2023 г., който е връчен на длъжника и е влязъл в сила на 18.10.2023 г. Вземанията за данъци и такси по ЗМДТ, които са извън акта, са установени с декларации по ЗМДТ. Според ищеца вземанията не са платени, защото постъпилите от длъжника плащания са отнесени за погасяване на стари задължения, а към момента на плащането е било образувано производство по принудително изпълнение, в което синдикът няма право да посочва кое задължение иска да погаси. Навежда се довод, че по силата на закона се начислява лихва върху неплатени държавни вземания. Иска се от ищеца да се установи съществуването на публични вземания в общ размер на 211 039,49 лв. - главница за данъци и такси по ЗМДТ, както и за данъци по ЗДДФЛ и в размер на 73 268,78 лв. натрупани лихви.

Ответникът „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД- в несъстоятелност е подал писмен отговор в срок, с който оспорва предявените искове с възражението, че исковата молба е нередовна, защото претендираните вземания не са индивидуализирани. По същество исковете се оспорват с довода, че ответникът не е бил собственик на недв.имоти, за които са начислени данъци такси по ЗМДТ, защото имотите са върнати в неговия патримониум в резултат на 1 отменителни искове, поради което преди постановяване на решенията длъжникът няма задължения. Към откриване на производството по несъстоятелност ответникът е притежавал 10 недв.имота, които са осребрени през 2020 г. и 2021 г., а недв.имот къща G30 не е бил върнат в масата на несъстоятелността. ОстА.лите имоти са били продадени преди откриване на производството по несъстоятелност, а данъците и таксите за тях се дължат от новите собственици. Сочи, че е извършено плащане на задълженията по ЗДДФЛ.

Синдикът на ответника длъжник е подал становище, с което оспорва исковете с възражението, че претендираните вземания не са индивидуализирани. По същество исковете се оспорват с довода, че имотите, за които са начислени данъци и такси по ЗМДТ, не са били собственост на длъжника. Сочи се, че през 2020 г. и 2021 г. са осребрени 10 имота на длъжника, за които би могло да се дължат данъци и такси, а другите са били върнати в масата на несъстоятелността и като собственост на други лица длъжникът няма задължения за тях. Поддържа се, че къща G30 се намира в имот с идентификатор *** и е била продадена на публичен търг на 31.05.2018 г., а длъжникът не притежава собственост върху имот с идентификатор ***. Налице е дублиране на претенцията за имоти *** и ***. По отношение на 6 от имотите е налице включване в списъка с приети вземания и за тях искът е недопустими. Според синдика извършеното плащане има погасителен ефект по отношение на задължения за ДОО, ДДФЛ и ЗО, защото е доброволно и на падежа, а не в рамките на принудително изпълнение. Исковете за вземанията за лихва се оспорват с възражението, че липсва покА..

Представен е акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 ДОПК N АУ000463/29.09.2023 г., с който е установено, че длъжникът „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД- в несъстоятелност има задължения за данък върху недв.имоти и такса битови отпадъци по ЗМДТ към Община Балчик в размер на общо 261709,53 лв., произтичащи от собственосттта върху находящи се на територията на Община Балчик недв.имоти.

Представено е известие за доставяне /обратна разписка/, в която се сочи, че на 04.10.2023 г. А. М. е получила от името на длъжника пощенската пратка, съдържаща акт за установяване N АУ000463/29.09.2023 г.

Представена е справка на Служба по вписванията –гр.Балчик, в която са посочени вписванията, заличаванията и отбелязванията по партидата на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД /сега в несъстоятелност/ през периода 01.01.2005 г. – 29.01.2024 г.

Представени са нот.актове, в които са удостоверени договорите за продажба на недв.имоти, по които стрА. като продавач е длъжникът.

Представени са преписи от съдебните решения, постановени по предявени по реда на чл.649 ал.1 ТЗ отменителни искове и обусловените искове за връщане на имотите в масата на несъстоятелността на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД- в несъстоятелност.

Представени са справки, изготвени от синдика на длъжника, в които се сочат имотите, които са били осребрени в производството по несъстоятелност.

Представени са платежни нареждания, съставени през периода 25.03.2022 г. – 26.10.2023 2 г., в които се сочи, че синдикът от името на длъжника е извършил плащания на осигурителни и здравни вноски, както и на ДДФЛ.

Представени са декларации образец N 6 за дължими вноски и данък по чл.42, както и декларации по чл.14 ЗМДТ.

Представени са 6 бр. изпълнителни листове на СГС по т.дело N 22/20 г., т.дело N 23/20 г., т.дело N 24/20 г., т.дело N 2676/19 г., т.дело N 2707/19 г., т.дело N 28/20 г., с които длъжникът е осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.694 ал.2, т.1 ТЗ.

По допустимостта. Определение от 22.03.2024 г. на СГС по т. дело N 1708/2011 г., с което по реда на чл.692 ТЗ е оставено без уважение възражението по чл.690 ТЗ на кредитора НАП срещу обявения в ТР на 22.12.2023 г. списък N 8 на неприети вземания, е обявено в ТР по партидата на длъжника „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД- в несъстоятелност на 25.03.2024 г., а исковата молба е подадена по пощата на 08.04.2024 г. - т.е. исковете по чл.694 ТЗ са предявени в преклузивния срок по чл.694 ал.6 ТЗ.

С исковете са заявени за установяване вземания, които са включени в обявения на 22.12.2023 г. списък N 8 на неприети вземания, от което произтича и правният интерес на ищеца да води положителните установителни искове, доколкото е протекло производството по чл.690 ТЗ. Повдигнатото от синдика възражение, че някои от предявените с установителния иск вземания са били включени в обявения на 22.12.2023 г. списък N 7 на приети вземания, не се споделя от съда. С исковата молба е предявен иск за установяване на вземания, които са включени в списъка с неприети вземания, а по същество на спора е дали неприетите от синдика вземания е следвало да се приемат, защото списъкът с неприети вземания и списъкът с приети вземания са обявени едновременно в ТР на 22.12.2023 г. и срещу неприетите вземания е протекло производство по чл.690 ТЗ. При евентуално установяване, че част от предявените с иска вземания съществуват и са идентични с част от вземанията по приетия списък, искът би следвало да се отхвърли за тази част, защото съответните вземания няма да подлежат на удовлетворение и на включване допълнително в списъка по чл. 695 ТЗ.

По същество на спора. На първо място следва да се спомене, че публичните вземания, които представляват задължения на длъжника за данъци, такси и осигуровки не могат да бъдат предмет на общия граждански исков процес, който служи за защита на права с частноправен характер, а в производството по несъстоятелност при неприемане на 3 публичното вземане и предявяване от НАП на установителен иск по чл.694 ал. 2 ТЗ не се проверяват материалноправните предпоставки за възникването на спорното публично вземане /в този смисъл е определение по ч.т.д. № 433/20 г., ІІ т.о. на ВКС, в което е прието, че по иска с правно основание чл.694 ТЗ може да се оспорва само надлежното упражняване на правото на НАП в производството по несъстоятелност на публичноправни вземания, установени с влязъл в сила акт/.

Спецификата при установителните искове с предмет публични вземания се изразява в предвидената в нормата на чл.164 ал. 4 ДОПК забрА. - да се проверява материалноправното съществуване, основанието и размера на публичното вземане.

Доколкото актът за установяване на публично вземане не обхваща настъпилите след неговото влизане в сила факти, забрА.та на чл. 164 ал. 4 ДОПК не се отнася до оспорване, което се основава на факти, настъпили след влизането в сила на установителния акт. Такива факти са визирани в нормата на чл. 168 ДОПК и представляват основания за погасяване на публичното вземане - плащане, прихващане, опрощаване и т. н. В настоящия случай такива факти не са твърдят от ответника и от синдика, а повдигнатите от тях доводи касаят наличието на материалноправните предпоставки за възникване на публичните вземания дали имотите са били собственост на длъжника за съответните години, за които са начислени от оргА. процесните публични задължения; извършени ли са плащания на осигуровки преди издаване на акта. Тези възражения могат да се релевират с жалба по реда на АПК пред погорестоящия орган, респ. пред административния съд, но са ирелевантни в настоящото производство по чл.694 ТЗ.

С молбата за предявяване на вземанията е представен акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 ДОПК N АУ000463/29.09.2023 г., с който е установено, че длъжникът „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД- в несъстоятелност има задължения за данък върху недв.имоти и за такса битови отпадъци по ЗМДТ към Община Балчик в размер на общо 197 396,04 лв. главница, и 64 313,49 лв. - лихва, произтичащи от собствеността на длъжника върху находящи се на територията на Община Балчик недв.имоти. Към акта е приложено известие за доставяне /обратна разписка/ от 05.10.2023 г., в което е удостоверено с полагането на подпис от А. М. /синдика/, че е получила акт за установяване АУ000463/29.09.2023 г.

Възраженията на синдика, че полученият от него установителен акт не е бил в цялост, е неоснователно, защото няма данни синдикът да е предприел действия по уведомяване на оргА. за непълнота на изпратените книжа. Дори и да се приеме, че установителният акт не е бил редовно връчен по пощата, или че препоръчаното писмо не е съдържало в цялост акта, с молбата за предявяване на вземане е приложен в цялост актът за установяване - т.е. по този начин е извършено връчване на акта.

По делото няма данни /не се и твърди/ срещу процесния акт да е подадена жалба до горестоящия орган по чл.166 ал.3 ДОПК, вр. с чл.4 ал.5, предл.2-ро ЗМДТ и чл.107 ал.4 ДОПК, поради което съдът намира, че след изтичане на 14-дневния срок по чл.107 ал.4 ДОПК актът за установяване на публични вземания е влязъл в сила.

В настоящото производство е недопустимо синдикът и ответникът да провеждат защита, 4 основА. на отричане на материалноправните предпоставки за възникване на публичните вземания, защото съдът е правораздавателен орган, а не горестоящ орган по чл.166 ал.3 ДОПК. Гражданският съд не разполага с правомощието да „изземе“ функциите на горестоящия орган по чл.166 ал.3 ДОПК, вр. с чл.4 ал.5, предл.2-ро ЗМДТ, респ. на административния съд.

Повдигнатите от ответника длъжник и от синдика възражения не се основават на факти, настъпили след влизане в сила на акта - след 19.10.2023 г., поради което са ирелевантни.

Тези доводи и възражения е следвало да бъдат релевирани с жалба до горестоящия орган, респ. с жалба по реда на АПК пред административния съд.

След като вземанията са установени с влязъл в сила акт, те не е следвало да се включат в списъка на неприетите вземания, а е следва да се приемат от синдика - чл. 164 ал. 4 ДОПК.

Синдикът няма право да извършва преценка дали публичното вземане съществува, или не, защото влезлият в сила акт за установяването обвързва него и кредиторите. Вземането може да не бъде прието само поради факти, настъпили след влизане в сила на акта - които не се преклудират от него, но случаят не е такъв.