Решение № 2951 от 05.11.2020, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

Номер 2951

05.11.2020 г.

Град Бл.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Бл.

На 22.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Н. Грънчаров

Владимир Ковачев

Габриела Тричкова

Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело № 20201200501118 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. вр. чл.317 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от П. Я. С. , с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Бл., ж.к.“Стр. център“ № 13, ет.1, ап.2, чрез адв. А.П.М., АК Бл., с адрес Бл., пл.“Г.

Из.“ № 15, офис 4 срещу Решение №906822 от 17.08.2020г., постановено по гр.д.

№683/2020г. по описа на Районен съд Бл..

С оспорвания първоинстанционен съдебен акт съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от П. Я. С. , ЕГН **********, с адрес: гр. Бл., ж.к. Стр.-център № 13, ет. 1, ап.

2, против Община Бл., с адрес: гр. Бл., пл. „Г. Из.“ № 1, представлявано от кмета Р. Т., искове по чл. 344, ал. 1, т. 1– 3 КТ за признаване на незаконността и отмяната на уволнението на ищеца от длъжност Организатор в "Културно-информационен център" в Направление "Култура“ към общ. Бл., извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ със Заповед № 110-ЧР-Д от 05.03.2020г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност Организатор в "Културно-информационен център" в Направление "Култура“ към общ. Бл. и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 2580 лв., за периода 06.03.2020г. – 06.06.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.04.2020г., до окончателното изплащане на главницата.

На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, П. Я. С. , ЕГН **********, с адрес: гр. Бл., ж.к.

Стр.-център № 13, ет. 1, ап. 2 е осъден да заплати на Община Бл., с адрес: гр. Бл., пл. „Г. Из.“ 1

№ 1, представлявано от кмета Р. Т. юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 50 лв. /петдесет лева/.

Въззивникът твърди, че съдебният акт е неправилен и необоснован, постановен при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Развиват се подробни съображения. Излага се, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконно, тъй като е извършено при неясни и противоречащи мотиви, като е налице злоупотреба с право.

Не се споделя изводът на РС Бл., че е налице реално съкращаване в щата. Според въззивника съкращението му е формално, тъй като е налице запазване на трудовите му функции за длъжността, които са възложени на други длъжности, след прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника. Счита, че извършения подбор по реда на чл.329 ал.1 КТ, е формален, като не е извършен измежду длъжностите които имат сходни преки задължения със задълженията заложени в длъжностната характеристика на ищеца, а само с длъжността, която има същото наименование. Направено е възражение, че протоколът за подбор е съставен след връчване на заповедта.

Иска се отмяна на решението и уважаване на депозираната жалба. Не се правят доказателствени искания. Претендират се разноски за двете инстанции.

По реда на чл. 263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на ответника по същата.

В изпълнение на разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият състав извърши проверка на депозираната жалба и констатира, че същата е редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт.

С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на обжалваното съдебното решение в рамките, поставени от въззивната жалба, съдът, след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, счита, че обжалваното решение е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което и на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея. Първоинстанционният съд въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е определил правната квалификация на предявените искове, като такива по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ вр. чл.225 ал.1 КТ. Въззивната инстанция счита, че е налице законосъобразно процесуално процедиране, извършено от районния съд, който след като правилно е квалифицирал претенцията е дал възможност и на двете страни 2 да ангажират доказателства. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил е пълна и равна възможност за защита в производство.

Направените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на съдебното решение съдът намира за неоснователни, тъй като въззивният съд след подробно обсъждане на събраните в производството доказателства, достига до същите правни и фактически изводи относно неоснователността на предявените искове.

В производството пред районния съд П. Я. С. e предявил срещу Община Бл., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ: за признаване на уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № 110-ЧР-Д/05.03.2020г. на Кмета на Община Бл., с която на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ – съкращаване на щата, е прекратено трудовото му правоотношение, считано от 06.03.2020 г. ; за възстановяване на заеманата от него длъжност преди уволнението – Организатор «Културно – информационен център» в Направление «Култура» и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за времето, през което е останал без работа, в размер на 2580 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението, за периода 06.03.2020г. – 06.06.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.04.2020г., до окончателното погасяване (съобр. протоколно определение на РС Бл. № 5419 от 06.07.2020г. /л. 346 – л. 347 от делото/, с което по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК и чл. 232 ГПК е прекратено частично производството относно претенцията с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ в частта за разликата над 2580 лева до първоначалния предявен размер от 5160 лева и за периода от 06.06.2020г. – 06.09.2020г.- поради оттегляне на иска в тази му част).

Ищецът е основал исковете си с твърдения за незаконосъобразност на уволнението му, поради това, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не е мотивирана, че не е в правомощията на кмета на ответната община да извършва промени в структурата на общинската администрация, като тези правомощия съгласно чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗМСМА са на общинския съвет; че не е налице реално съкращаване в щата, като изпълняваните от ищеца трудови функции не са премахнати, а продължават да съществуват, като се изпълняват от лица, заемащи длъжности в Направление "Култура" към общ. Бл.; в нарушение на чл. 329, ал. 1 КТ не е извършен подбор, като работодателят не е определил кои работници да уволни и кои да остави на работа.

Ответникът Община Бл. е оспорил исковете като неоснователни, като е поддържал, че атакуваната заповед е законосъобразна и мотивирана. Изложено е в отговора, че е налице основанието "съкращаване в щата" за прекратяване на процесното трудово правоотношение.

В подкрепа на тази си процесуална позиция излага подробни доводи, че бил извършен подбор в съответствие с предвидените в КТ изисквания, както и че заповедта за уволнение е мотивирана и ясна.

В производството е безспорно обстоятелството, че между страните е бил сключен трудов 3 договор № 314- ЧР-Д/31.05.2016г., въз основа на който П. Я. С. е изпълнявал длъжността Организатор в «Културно – информационен център» в Направление «Култура» при Община Бл.. С процесната Заповед №02/24.01.2014г. на работодателя трудовото му правоотношение е било прекратено на осн. чл.328 ал.1 т.2 пр.2 от КТ. З аповедта е връчена на адресата на същата дата, на която е издадена – 05.03.2020г. След прекратяване на трудовото правоотношение ищеца се е регистрирал като безработно лице в Бюрото по труда.

По делото като доказателство е представено поименното разписание на длъжностите на служителите от направление Култура към Община Бл., считано от 01.03.2020г., видно от което ищеца П. Я. С. заема длъжността организатор в «Културно – информационен център» за която има два щата, при общо 15 щата.

Представено е и поименно разписание на длъжностите в същото направление от дата 06.03.2020г., утвърдено от Кмета Р. Т. с предвидени общо 14 щатни бройки. Предвидени са длъжността организатор в културно-информационен център - 1 щатна бройка, заета от лицето А.С.К., 1 щатна бройка за организатор ползване на материално-техническа база, заета от лицето Н. Д. М., като и за двете длъжности е предвиден код по НКПД - 33433007.

Според това разписание са предвидени още една свободна щатна длъжност главен експерт, две свободни длъжности старши експерт, две свободни длъжности младши експерт връзки с обществеността и една свободна длъжност специалист комуникации и реклама.

В хода на производството пред РС Бл. са представени длъжностни характеристики на всички служители заемащи длъжности в Направление “Култура“ преди извършеното съкращение и след него.

Установява се, че на заседание на Общински Съвет Бл. от 10.01.2020г. е взето Решение № 4 на основание чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗМСМА, като ОС е променил и одобрил числеността на персонала в делегирана държавна дейност /Общинска администрация/ в размер на 147 щатни бройки.

Със заповед № ОА-АК - 16/21.01.2020г. на Областния управител на Областна администрация Бл. на основание чл. 32, ал. 2 във връзка с чл. 31 от ЗА и във връзка с чл. 45, ал. 4 и ал. 6 от ЗМСМА Решение № 4 по Протокол № 1 от проведено заседание на ОС Бл. от 10.01.2020г. е върнато като незаконосъобразно за ново обсъждане.

С Решение № 15 по Протокол № 2 от заседание на ОС Бл. от 31.01.2020г. на основание чл.

21, ал. 1 , т. 2 от ЗМСМА ОС Бл. е променил и одобрил численост на персонала в делегирана държавна дейност /Общинска администрация/ в размер на 148 щатни бройки по предложение на Кмета на Общината.

На 26.02.2020г. е одобрен нов устройствен правилник на Общинска администрация Бл..

Съгласно същия в т. 19 на чл. 9 са разписани правомощията на Кмета на Общината да утвърждава длъжностното разписание на служителите и поименното разписание на 4 длъжностите в Общинската администрация.

Към 25.01.2019г. на проведено на тази дата заседание на ОС Бл. общият щат на численост на Общината е утвърден на 159 щатни бройки.

По делото са представени доказателства Заповед № 104 ЧР-Д/05.03.2020г. на Кмета на Община Бл., с която е назначена комисия да извърши подбор на служители изпълняващи длъжността Организатор „Културно – информационен център“ в Направление „Култура“ при Община Бл. с цел да бъде редуциран техния брой от 2 на 1 щатни бройки. Видно от протокол от работата на комисията назначена с цитираната заповед е проведено заседание на което са разгледани досиетата на служителите изпълняващи процесната длъжност, по критериите отразени в заповедта – квалификация – завършено образование, придобит трудов стаж и професионален опит, ниво на изпълнение на възложената работа /– дисциплинарно минало/. Съгласно извършеното класиране, по всеки от критериите, комисията е извършила окончателно класиране, като ищеца е посочен, че е с най – нисък брой точки от същото. Приети като доказателства по делото са формуляри за извършване на подбор по отношение на двамата служители, които са участвали, и протокол с който са оформени окончателните резултати на служителите.

Събраните доказателства в пълнота са правилно анализирани от първоинстанционния съд.

С оглед на това, настоящият състав намира, че следва да бъдат обсъдени основните оплаквания, изложени във въззивната жалба.

Относно първото възражение във въззивната жалба, съдът намира, че е неоснователен заявения довод, че заповедта е незаконосъобразна, поради липса на яснота и мотиви относно основанието, на което е прекратено правоотношението, както и поради наличие на противоречие между посоченото в предизвестието и заповедта основание.