Решение № 338 от 13.01.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. гр. Добрич, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20243200500643 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба с рег. № 2631/22.08.2024 год. на К. В. И. с ЕГН ********** от с. Т., общ.

Ш., ул. *** № 3, чрез упълномощения адвокат Р. К. от АК - гр. София, срещу решение № 105 от 25.07.2024 г. на Районен съд - Каварна по гр. дело № 338/2023 г., с което въззивникът е осъден да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане” АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Света София № 7, ет. 5, на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ) сумата от 1 443,57 лв. (хиляда четиристотин четиридесет и три лева и петдесет и седем стотинки), представляваща регресна претенция за изплатено от „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД на П.Б. Й.ов застрахователно обезщетение по щета № 0410195-0052-22022, по застраховка „Гражданска отговорност“, вследствие на причиненото от К. В. И. ПТП, настъпило на *** г. в гр. К., на ул. *** № 7, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.07.2023 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – разноски по делото в общ размер 1 847,74 лв. (хиляда осемстотин четиридесет 1 и седем лева и седемдесет и четири стотинки).

Въззивната жалба е депозирана в срок – на 22.08.2024 г., като срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от решението е връчено на въззивника на 08.08.2024 г.

При извършената по реда на чл. 267 от ГПК, във връзка с чл. 262 от ГПК проверка, въззивният съд констатира, че съдържанието на жалбата отговаря на изискванията по чл. 260, т.т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т.1-4 от ГПК и са представени приложенията по чл. 261 от ГПК. В жалбата не е отправено искане за събиране на нови доказателства по смисъла на разпоредбата на чл.

260, т. 6 от ГПК.

Според жалбата решението на районния съд е неправилно, необосновано и в противоречие със събраните по делото доказателства.

Оспорват се изводите на РС - Каварна за основателност на предявения иск, които изводи са обосновани в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Въззивникът, в качеството му на ответник в първоинстанционното производство, настоява, че ищецът не е успял в условията на пълно и главно доказване, да установи наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволено увреждане по чл. 500, ал. 1, т.

3 от КЗ. На първо място се оспорва извода на съда, че ответникът е бил поканен да възстанови процесната сума, доколкото изпратена му от ищеца покана е върната като непотърсена. На следващо място по делото не е установява ответникът, като водач на процесното МПС, да е напуснал местопроизшествието пред идването на органите за контрол на движение по пътищата. На следващо място се оспорва, че в случая се касаело до хипотеза, при която посещаването на местопроизшествието от страна на контролните органи да е било задължително по закон. Въззивникът настоява, че в обсъжданата хипотеза посещаването на местопроизшествието от органите за контрол на движение по пътищата не е било задължително, съобразно изричната разпоредба на чл. 125 от Закона за движение по пътищата, очертаваща изчерпателно изброени хипотези, при наличието на която такова посещение на контролните органи е задължително.

Съобразно изложеното въззивникът намира, че в случая не са налице предвидените в чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ предпоставки за да възникне правото на регрес на застраховатгеля срещу деликвента във връзка с изплатеното на 2 увреденото лице обезщетение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Предвид изложеното въззивникът настоява за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от въззиваемата страна, чрез упълномощения адвокат Г. Х. от АК – гр. София, според който решението на Районен съд – Каварна като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките на посоченото в жалбата – освен, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано, а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното съдържание.

Добричкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр. дело № 338/2023 г. по описа на Каварненския районен съд е образувано по искова молба на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане” АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано от изпълнителните директори А.Л. и Р.Д., чрез упълномощения адвокат Г. Х., с която срещу К. В. И. с ЕГН ********** от гр. С. е предявен иск за заплащане на сумата от 1 443,57 лв. /хиляда четиристотин четиридесет и три лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща възстановяване по чл. 500, ал. 2 от Кодекса за застраховането КЗ на заплатено застрахователно обезщетение по щета № 0410-195-0052-2022, нанесена на лек автомобил марка „Хонда“, модел „ХР В“, с рег. № ***, в резултат на ПТП, причинено виновно от ответника на *** г. в гр. К., по ул. „***“ с посока на движение от ул. „Ломско шосе“ към ул.

3

„Варна“, при управление на автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 315 ЦДИ“ с рег. № ***, като ответникът е напуснал мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата (чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ), ведно със законната лихва от 03.07.2023 г. /датата на подаване на подаване на исковата молба/ до изплащане на вземането.

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание чрез упълномощения адвокат, на *** г. около 14,50 часа в гр. К., по ул. „***“ с посока на движение от ул. „Ломско шосе“ към ул.

„Варна“ се движело МПС марка „Мерцедес“ модел „Спринтер 315 ЦДИ“ с рег. № ***, управлявано от ответника К. В. И.. В района на ул. „***“ № 7, водачът на автомобила, поради движение с несъобразена с пътните условия скорост, изгубил контрол над управлението, излязъл в ляво на пътното платно и ударил паркирано МПС марка „Хонда“, модел „ХР В“ с рег. № ***, след което напуснал мястото на настъпване на произшествието. Вследствие на реализираното ПТП са нанесени материални щети на МПС марка „Хонда“, модел „ХР В“ с рег. № ***, собственост на П.Б. Й.ов, като за инцидента бил съставен Протокол за ПТП № 1423684/*** г. по описа на РУ - К.. Съгласно уведомление с рег. № 286000-1 по описа на РУ К. виновен за настъпване на процесното ПТП е водачът на МПС марка „Мерцедес“ модел „Спринтер 315 ЦДИ“ с рег. № ***, който се е движел с несъобразена скорост и след настъпване на ПТП е напуснал местопроизшествието.

Спрямо виновния водач са издадени Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия „АД“ № 211526/*** г. и АУАН, серия „АД“ № 211530/*** г. по описа на РУ К.. Към датата на произшествието собственикът на МПС марка „Мерцедес“ модел „Спринтер 315 ЦДИ“ с рег. № ***, е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ сключена със „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД – полица № BG/23/122002380169, валидна от 11.08.2022 г. до 10.08.2023 г. На 05.09.2022 г. собственикът на МПС марка „Хонда“, модел „ХР В“ с рег. № ***“ е подал уведомление за щета, с което претендира изплащане на застрахователно обезщетение, вследствие на настъпилото ПТП, по което е образувана щета № 0410-195-0052-22022 по описа на „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД.

С оглед нанесените щети по автомобила, „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД 4 определило за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 1

443,57 лв., изплатено на собственика на увреденото МПС – П.Б. Й.ов с платежно нареждане № 9726/21.10.2022 г. Ищцовото дружество е изпратило покана до ответника за уреждане на парични задължения с изх. № 996139/25.10.2022 г., но същата е върната на подателя, като непотърсена.

Предвид изложеното ищецът настоява, че него е налице правен интерес от предявяване на иск за осъждане на ответника К. В. И. да заплати на „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД сумата от

1 443,57 лв., представляваща регресна претенция за изплатено на П.Б. Й.ов застрахователно обезщетение по щета № 0410-195-0052-22022, по застраховка „Гражданска отговорност“, вследствие на ПТП, настъпило на *** г. в гр. К., на ул. *** № 7, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяването на иска.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител адв. Р. К., е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като недопустим, а в условията на евентуалност като неоснователен. Счита исковата молба за недопустима, поради липса на правен интерес, доколкото ответникът не е напуснал мястото на настъпване на ПТП.

Оспорват се всички факти и обстоятелства, изложени в исковата молба, като се сочи, че представения от ищеца АУАН № 211526, е ангажирана административно-наказателната отговорност на К. В. И. за друго нарушение, а не за твърдяното, че е напуснал мястото на ПТП. Изразява се становище за липсата на доказателства относно управлението на процесното МПС от страна на ответника на посочената в исковата молба дата – *** г.

С оглед липсата на доказателства относно наличието на всички елементи на фактическия състав на разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, в частност досежно обстоятелството било ли е задължително в процесния случай посещаването на местопроизшествието от органите за контрол на движение по пътищата, съгласно разпоредбата на чл. 125 ЗДвП, производството по делото като недопустими. Във връзка с изложеното се настоява производството по делото, като образувано по недопустим иск да бъде прекратено, а в условията на евентуалност, при наличие на редовно заявена искова претенция, предявения иск, като неоснователен и недоказан да бъде отхвърлен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.

5

235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между собственика на МПС марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 315 ЦДИ“ с рег. № *** и „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД е налице сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обективиран в полица №

BG/23/122002380169, валидна от 11.08.2022 г. до 10.08.2023 г.

На *** г. в 14:50 часа в гр. К. на ул. „***“ № 7 е настъпило ПТП между автомобил марка „Мерцедес“ модел „Спринтер 315 ЦДИ“ с рег. № *** и автомобил марка „Хонда“, модел „ХР В“ с рег. № ***, като в тази насока е приетия по делото протокол за ПТП № 1423684 по описа на РУ гр. К.. Според представения към доказателствата Акт за установяване на административно нарушение № 211526/*** г., серия АД, на *** г. в гр. К., по ул. *** посока на движение от ул. „Ломско шосе“, към ул. „Варна“, товарен автомобил, марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 315 ЦДИ“ с рег. № ***, собственост на В.К. В. от гр. София, управляван от К. В. И., срещу дом № 7, поради движение с несъобразена скорост с пътните условия губи управление над автомобила, излиза вляво на пътното платно където реализира ПТП с паркираните МПС.

Въз основа на така съставения акт е издадено Наказателно постановление № 22-0286-000510/07.12.2022 г., с което за посоченото в акта нарушение на И. е наложено наказание глоба в размер на 200 лв., на осн. чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП.