Решение № 496 от 29.06.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 2523/2023
- Вид
- Решение № 496
- Подписан
- 29.06.2023
- В сила
- 29.06.2023
- Състав
- Мина Мумджиева, Стойчо Попов, Костадинка Костадинова
Цитирани разпоредби
- чл.120, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.342, ал.1, пр. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 343,ал.3, б."а" · Наказателен кодекс
- чл. 343г · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл. 49, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.58а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.70, ал.6 · Наказателен кодекс
- чл.86, т.2 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 321 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 372, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 496 гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мина Мумджиева
Членове:
Костадинка Костадинова
Стойчо Попов при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова в присъствието на прокурора Й. К. Ч. като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100602523 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК:
Образувано е по повод постъпила в съда въззивна жалба от адв. Ю. С.– защитник на подс. Х. Ц. Й. срещу присъда на СРС, НО, 22 състав от 06.12.2022г. по НОХД 16116/2021г., с която подсъдимият Х. Й. е признат за виновен по обвинението за извършено от него престъпление по чл. 343, ал.3, б.“а“, пр.2 вр. с ал. 1, б.“б“, пр.2 вр. с чл.342, ал.1, пр. 3 НК и с която е осъден на една година лишаване от свобода, като изпълнението на това наказание е отложено на основание чл.66, ал.1 НК за срок от три години. Със същата присъда на подсъдимия Й. е наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година.
В жалбата са развити доводи единствено в частта относно индивидуализация на наказанието. Предлага се въззивният съд да извърши проверка на тази част от присъдата и да приложи чл.55 НК, като на основание чл.55, ал.3 НК не налага по-лекото наказание „лишаване от правоуправление“. В жалбата се твърди, че защитата ще упражни правото си да допълни жалбата след запознаване с мотивите към първоинстанционната присъда и до даване ход на съдебното следствие.
Жалбата е била надлежно администрирана, като на защитника е бил даден срок за допълване на жалбата след изготвянето на мотивите към първоинстанционната присъда.
След изтичане на срока за допълване на жалбата за изготвяне на мотивите с копие от жалбата са били уведомени СРП (л.9, СП, СГС), частният обвинител (л.8, СП СГС) и 1 повереникът на частния обвинител (л.10, СП, СГС). Срещу така подадената жалба не са постъпили възражения.
Настоящият съдебен състав в разпоредително заседание е счел, че първоинстанционният съд е изпълнил процедурата по чл. 321 НПК, като е осигурил изпращането на съобщение и връчването на съдебни книжа на всички заинтересовани страни.
Съдът със свое определение от 04.05.2023г., след като е обсъдил предпоставките на чл.327 НПК, е счел, че не следва да се провежда съдебно следствие за разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица. С оглед спорните въпроси, развити във въззивната жалба, относими към индивидуализация на наказанието, съдът е счел, че следва да се изиска актуална справка от КАТ – СДВР за регистрирани нарушения по ЗДвП за подсъдимия като водач на МПС с влезли в сила наказателни постановления, както и актуално свидетелство за съдимост.
За събирането на писмени доказателства съдът е провел съдебно следствие, в хода на което са приобщени справките, изискани от разпоредително заседание.
В производството пред въззивния съд подсъдимият Х. Й. се явява лично със защитника си адв. С.. Частният обвинител Д. С., редовно призована, не се явява. Явява се упълномощеният от нея повереник - адв. Р. П. с ангажирани в съдебното производство доказателства за делегирани процесуални права да представлява св. С. и пред настоящата съдебна инстанция.
В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия - адв. С. предлага на съда да уважи жалбата по изложените в нея съображения. Защитникът моли съдът да отмени първоинстанционния съдебен акт в частта относно наложеното наказание на „лишаване от свобода“ за срок от една година, което е отложено за срок от 3 години, както и в частта, в която е лишен от правоуправление на лек автомобил за срок от една година. Защитникът посочва, че за да бъдат постигнати целите по чл.36 НК, не е необходимо да бъдат налагани всички предвидени в закона наказания, вкл. и лишаването от правоуправление. Навеждат се доводи, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и без подсъдимото лице да бъде лишавано от правоуправление, като в подкрепа на това искане защитникът се позовава на писмените доказателства, ангажирани в производството пред първоинстанционния съд, а именно трудов договор, удостоверяващ факта, че подсъдимият работи като шофьор.
Защитникът се позовава и на ангажираните в производството пред въззивния съд писмени доказателства, а именно медицински документ, касаещ здравословното състояние на майката на подсъдимия, като се твърди, че към настоящия момент съобразно възрастта й и заболяването й има нужда от непрекъснати грижи и посещения на медицински заведения, за да може да се лекува. Защитникът посочва, че само и единствено нейният син – подсъдимият е ангажиран с обгрижването на своята майка.
На следващо място защитникът изтъква изминалия период от време от датата на деянието, който е с продължителност от две години, както и факта, че след процесния случай за подсъдимия няма регистрирани криминални прояви. Изтъква се и степента на обществена опасност на конкретния случай, като се посочва, че няма данни подсъдимият да е употребил алкохол или наркотици или други упойващи вещества, както и фактът, че деянието е извършено по непредпазливост и само и единствено наличието на пешеходна пътека се явява квалифициращ признак за престъплението, за което е образувано съдебното производство.
В заключение защитникът на подсъдимия предлага на съда с оглед характеристичните данни за подсъдимия, да приеме, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства и да приложи чл. 55 НК като намали размера на наказанието „лишаване от свобода“ и не налага наказание „лишаване от правоуправление”. Защитникът 2 изтъква наличието на практика да не се налага кумулативно предвиденото наказание по чл.
343г НК, когато поради изпълнение на това наказание възниква опасност подсъдимото лице да загуби работата си.
Прокурорът посочва, че жалбата е неоснователна, тъй като наказанието било индивидуализирано в съответствие с изискванията на закона. Оспорва искането на защитата за приложението на чл. 55 НК. Излага аргументи, че прилагането на сочената разпоредба не е произволно, а законът регламентира точно и ясно кога съдът може да го приложи.
Изразява становище, че в настоящия случай не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито изключително такова, че присъдата е справедлива в санкционната си част, поради което следва изцяло да се потвърди.
Повереникът на частния обвинител моли съдът да остави без уважение въззивната жалба. Навеждат се доводи, че видът и размерът на наложеното наказание са съобразени с фактите по делото. В допълнение към доводите, изложени от прокурора, повереникът изтъква, че подсъдимият, макар и реабилитиран, е предаден на съд за втори случай на престъпление, което засяга обществените отношения, свързани с транспорта. Повереникът твърди, че именно за да бъдат изпълнени целите на наказанието, подсъдимият трябва да понесе именно и като че ли с по-голяма тежест точно тази част от наказанието, която го лишава от право да управлява МПС. Твърди се, че така изпълнението на наказанието ще даде възможност на подсъдимия да преосмисли поведението си на пътя, като спазва стриктно правилата за движение по пътищата. В заключение се предлага съдът да потвърди първоинстанционната присъда и да осъди подсъдимия да заплати на частния обвинител разноските, които е направил за разглеждане на делото пред въззивната съдебна инстанция.
В реплика към повереника защитникът изтъква, че хонорарът, вписан в договора за правна помощ, е завишен и ако съдът удовлетвори искането за присъждането му в тежест на подсъдимия, не следва да присъжда пълния размер на претендираните от частния обвинител разноски.
В лична защита подсъдимият Й. изтъква, че се е опитал да потърси контакт с пострадалото лице, но същото е отказало такъв. В последната си дума подсъдимият моли съдът да уважи жалбата, като изразява съжаление за случилия се пътен инцидент.
Съдът, след като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото и в пределите на проверката по чл.314 НПК намира за установено следното.
Производството пред първоинстанционния съд е било проведено по реда, предвиден в гл. XXVІІ НПК в хипотезата на самопризнание по чл.371, т.2 НПК. Във връзка със самопризнанията на подсъдимото лице първият съд с определение по чл. 372, ал.4 НПК е обявил, че те са подкрепени от доказателствения материал, събран в досъдебното производство, поради което няма да събира доказателства. Фактическата обстановка и правната квалификация не са спорни и в производството пред въззивния съд. При това положение и с оглед задължението на въззивния съд да провери изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните, са релевантни и въпроси, които не са обсъждани във въззивната жалба. Първият въпрос е направено ли е валидно самопризнание от подсъдимия в процедурата по гл. ХХVІІ НПК. Вторият значим въпрос е допуснал ли е първият съд нарушения на изискването да се произнесе само по фактите, които са включени в самопризнанието на подсъдимия, направено от него по реда, предвиден в чл.371, т.2 НПК. Третият въпрос е правилна ли е преценката на първия съд в постановеното от него определение по чл. 372, ал.4 НПК. Значението на този въпрос произтича от обстоятелството, че определението по чл.372 ал. 4 НПК не подлежи на обжалване и протест от страните отделно от присъдата.
Съдът намира, че отговорът на първия въпрос е положителен. Самопризнанието по чл.371, т.2 НПК е валидно, тъй като е направено от лице, за чиято психична годност няма никакво съмнение, както и поради факта, че е направено след като първоинстанционният 3 съд е изпълнил задължението си да разясни правата на подсъдимото лице.
Преценката на първия съд за наличието на съответствие между признатите факти и тези, които се извличат от доказателствения материал, събран в досъдебното производство, е правилна.
От фактическа страна СРС е приел за установено, че подс. Х. Ц. Й., с ЕГН ********** е български гражданин, роден на ******* г. в гр. София, неженен, с висше образование, работи като ел. техник, осъждан, реабилитиран, живущ в гр. София, ж.к.
„*******.
СРС е приел за установено, че подсъдимият Й. на 14.05.2021 г. около 18:50ч. в светлата част на денонощието, в гр. София, ж.к.“Студентски град“, по ул.„Джон Ленън“, с посока на движение от ул.“Фредерик Шопен“ към ул.“Й. Йосифов“ се движил с лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛК 320“ с peг. № ******* Приел е, че подсъдимият е бил правоспособен водач на моторно превозно средство и към инкриминираната дата имал издадено по установения ред валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство № 2848662910, категории В, А, АМ. Като водач на моторно превозно средство бил наясно със задълженията си да съобразява и ръководи действията си с правилата за движение, уредени в ЗДвП, ППЗДвП, светлинните сигнали и пътна маркировка, включително да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците.
На следващо място първият съд е приел за установено, че пътното платно на ул.
„Джон Ленън”, в района на кръстовището с ул. „Академик Борис Стефанов” било с асфалтово покритие, сухо, без неравности, наклони или посипаности, които да пречат на движението или видимостта на водачите и пешеходците и било устроено за еднопосочно движение на пътни превозни средства. Пътното платно на ул. „Академик Борис Стефанов” в района на кръстовището с ул. „Джон Ленън”, също било с асфалтово покритие, устроено за двупосочно движение, с по една пътна лента във всяка посока. По улицата в района на произшествието нямало неравности или посипаности.
Преминаването на пътни превозни средства и пешеходци през кръстовището, сключено между ул. „Джон Ленън” и ул. „Академик Борис Стефанов“ било регулирано със светофарна уредба, която имала три секции за автомобилите и две секции за пешеходците.
Уредбата работела в автоматичен режим. Отделно от това, преминаването на пътни превозни средства и пешеходци през кръстовището било регулирано и от напречна пътна маркировка „М8.2“ от Правилник за прилагане на Закон за движение по пътищата. Съгласно чл. 64 от посочения правилник „Напречната пътна маркировка има следните изображения, наименования и значения: т.3 М 8 „Пешеходна пътека“, б. „б“- М8.2 - очертава се с две прекъснати линии напречно на оста на пътя. Използва се само на места с регулиране на движението със светлинни сигнали.
Разпечатката съдържа 38 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/58e7d93f-13b5-4f84-9096-26e199ee6dae