Решение № 1470 от 05.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1470 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Димитър К. Демирев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20251100502141 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20076 от 06.11.2024 г. по гр.д. № 11300/2023 г. Софийски районен съд, 118 състав осъдил „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615, да заплати на

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА

КОМПАНИЯ

УНИКА“

АД,

ЕИК 040451865, на основание чл. 411 КЗ сумата от 5 917.50 лв., представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение за вреди по МПС „Фолксваген Пасат“ с рег. № **** от застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 30.04.2022 г. около 15:00 часа в гр. София, на ул. „Първа българска армия“ и ул. „Малашевска“ по вина на водач на МПС „БМВ 535 Д“ с рег. № ****, със сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва от 02.03.2022 г. до изплащане на вземането, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 275.36 лв. – обезщетение за забава за периода от 24.09.2022 г. до 01.03.2022 г., като отхвърлил иска за обезщетение за забава за разликата над уважения размер от 275.36 лв. до пълния предявен размер от 280.53 лв. и за периода от 22.09.2022 г. до 23.09.2022 г. вкл. Съобразно изхода на спора и 1 правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК са разпределени разноските по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ

И ЗДРАВЕ“ АД, който го обжалва в частите, с които исковете са уважени, с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Районният съд не обсъдил всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а тези, на които основал решението си, обсъдил едностранно и в полза на ищцовата страна. От събраните доказателства и в частност от свидетелските показания се установило, че водачът на л.а. „Фолксваген Пасат“ Е.Р.С.в се намирал в лентата за движение направо, но вместо да продължи движението си напред предприел маневра десен завой. Същият се движел с висока скорост, което поставило водача С.Г. в ситуация, в която същият не можел да предотврати процесното ПТП. Съдът неправилно не дал вяра показанията на С.Г. като счел, че същите са противоречиви, без да посочи съществени аргументи за тези свои изводи. Неправилен бил и изводът на съда, че водачът Г. не е пропуснал завиващият надясно автомобил, който бил с предимство. В действителност водачът на л.а. „Фолксваген Пасат“ нарушил правилата на движение, като се движел с превишена скорост и предприел завой надясно от лента, която била предназначена за движение направо. От това следвало, че вина за настъпване на процесното ПТП носел водачът на л.а. „Фолксваген Пасат“, а в условията на евентуалност – че е налице 50 % съпричиняване от негова страна. Въззивникът считал, че е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК по отношение на застрахования при него водач, защото според установените обстоятелства водачът Г. не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди, че водачът С. ще предприеме неправомерно завой надясно от лента, предназначена за движение направо. Г. не могъл да предвиди общественоопасните последици, тъй като бил поставен в ситуация, при която ПТП било технически непредотвратимо. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение, като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирано от насрещната страна адвокатско възнаграждение, в случай че същото надвишава 2 минималния размер по Наредба № 1/2004 г. на ВАС.

Въззиваемата страна „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата по подробно изложени съображения и моли съда да потвърди решението в обжалваните части като правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

С исковата молба първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове:

– с правно основание чл. 411 КЗ за сумата 5 917.50 лв. – неплатен остатък от регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени по л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № **** при ПТП, състояло се на 30.04.2022 г. около 15:00 часа в гр.

София, на ул. „Първа българска армия“ и ул. „Малашевска“, по вина на водача на л.а. „БМВ 535 Д“ с рег. № ****, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника, и

- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 280.53 лв. – лихва за забава за периода от 22.09.2022 г. до 01.03.2023 г. включително.

Претендирана е и законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба в съда на 02.03.2023 г. до окончателното плащане.

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил исковете по основание и размер с възражения, част от които не се поддържат в настоящото производство. Релевирал е възражение, че вина за настъпване на процесното ПТП има само водачът на л.а.

„Фолксваген Пасат“, евентуално - за съпричиняване на вредите от същия водач, който в нарушение на чл. 20 ЗДвП се движел с несъобразена скорост и при несъобразяване с пътната маркировка, като при движение в лява лента, предназначена единствено за маневра завой наляво, продължил да кара направо, което довело до процесното ПТП. Искал е от съда да отхвърли исковете.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася 3 служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен до посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части.

Настоящият състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, то е правилно и следва да бъде потвърдено, като въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение съгласно процесуалната възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл. 272 ГПК, а предвид разпоредбите на чл. 269, изр. 2 и чл. 272 ГПК намира жалбата за неоснователна и по следните съображения:

Ангажирането на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на причинителя на вредата при иск с правно основание чл. 411 КЗ е свързано с установяване на следните кумулативно дадени предпоставки:

1.

Валидно застрахователно правоотношение между увреденото лице и застрахователното дружествоищец; 2. Настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора и заплащане на застрахователно обезщетение от дружеството-ищец;

3. Предпоставките по чл. 45 ЗЗД по отношение на причинителя на вредата – противоправно деяние, вина, вреди и причинно-следствена връзка между деянието и причинените вреди; 4. Наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП с дружеството-ответник относно МПС, с което са причинени вредите. В тежест на ищеца е да докаже тези предпоставки (с изключение на субективната предпоставка по чл. 45 ЗЗД – вината, по отношение на която чл.

45, ал. 2 ЗЗД установява законова презумпция), както и действителната стойност на вредите, определена по средни пазарни цени към датата на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 2 КЗ.

В случая, с оглед доводите в жалбата, спорни пред настоящата инстанция са само въпросите оборена ли е презумпцията, установена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, евентуално – налице ли е било съпричиняване на вредите от страна 4 на водача на застрахования при ищеца автомобил.

Съгласно разясненията, дадени с т. 5 на ТР № 28/28.11.1984 г. по н. д. № 10/1984 г. на ОСНК на ВС, правната норма на чл. 15 НК, която освобождава от отговорност лицето, извършило противоправно деяние поради липса на вина, намира приложение при всички пътни обстановки, посочени в ЗДвП и в правилника за неговото прилагане. Когато водачът на пътното превозно средство е направил всичко зависещо от него и е изпълнил изискванията на закона и правилника и въпреки това са настъпили общественоопасни последици, той не следва да носи отговорност, тъй като е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. В тежест на ответника е да установи отсъствието на презумираното от закона с чл. 45, ал. 2 ЗЗД виновно поведение, довело до причинените вреди, вкл. че деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици

(случайно деяние - чл. 15 НК).

Съгласно чл. 52, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Съпричиняване на вреди от увредения е налице тогава, когато за настъпването на вредата са допринесли най-малко две лица – делинквентът и увреденият. Предпоставките на съпричиняването са: обща каузалност, две причини за вредата, като едната задължително следва да бъде поставена от делинквента, а другата – от увредения. В тежест на ответника, съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК е да докаже твърдяното съпричиняване. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на увредения/пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.

В случая от съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства – протокол за ПТП, съставен от служител на СДВР – Отдел „ПП“ след посещение на място на процесното ПТП, показанията на свидетеля Е.Р. (които правилно са кредитирани от първостепенния съд като достоверни и кореспондиращи с останалите събрани доказателства), приетата административно-наказателна преписка, както и от приетото и неоспорено заключение на САТЕ се установява, че процесното ПТП е настъпило при 5 следния механизъм: На 30.04.2022 г. около 15:20 ч. л.а. „БМВ 535 Д“ с рег. № **** се движи в гр. София, по ул. „Първа българска армия“ с посока от ул.

„Резбарска“ към ул. „Христо Станишев“, и в района на кръстовището с ул.

„Малашевска“ при извършване на маневра завой наляво не пропуска насрещно движещия се л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № **** и реализира ПТП. Съгласно заключението на САТЕ, от техническа гледна точка водачът на л.а. „БМВ 535 Д“ е могъл да предотврати произшествието, ако е изчакал преминаването на л.а. „Фолксваген Пасат“ през кръстовището и след това е предприел своята маневра завой наляво.

Изложената във въззивната жалба фактическа обстановка няма нищо общо с установения по делото механизъм на ПТП. Показанията на св. С.Г. правилно не са кредитирани от районния съд като недостоверни, а, противно на поддържаното в жалбата, съдът е изложил подробни и ясни мотиви защо не ги кредитира. Показанията на този свидетел са вътрешно противоречиви - по отношение на неговите действия и местоположението на управлявания от него автомобил свидетелят едновременно твърди, че ударът е настъпил в момент, в който още не е завил наляво и е бил в лентата, от която тръгва, а в друга част от показанията си твърди, че вече бил отпуснал педала на спирачката, което е привело автомобила в движение и е завивал, водейки се по автомобила пред него, който също завивал наляво; Първоначално твърди, че бил ударен от автомобил, който дори не видял, а впоследствие - че видял, че автомобилът се движел със скорост над 70 км/ч и в лявата насрещна лента за движение, предназначена само за завой наляво; Показанията не кореспондират и с документите, съдържащи се в приетата АНП. Поради това същите не могат да бъдат кредитирани.