Решение № 44 от 09.08.2024, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. ЛЕВСКИ, 09.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Административно наказателно дело № 20244410200041 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд - Левски е образувано настоящото съдебно производство по постъпила жалба от Л. А. Г., ЕГН**********, с адрес: ***** срещу наказателно постановление №24-0293-000028, издадено на 12.02.2024г. от началника на РУ в ОДМВР Плевен, РУ–Левски, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от правоуправление за срок от 12 месеца, на основание чл. 175А, ал.1 пр.3 от ЗДвП. Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител оспорва издаденото наказателно постановление, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно, издадено при изцяло неизяснена фактическа обстановка.

Искането е съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява представител. В придружителното писмо, с което е изпратена окомплектованата жалба, искането е съдът да остави без уважение жалбата като неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Административнонаказателното производство е започнало с издаване на 1

АУАН на 22.01.2024г. срещу жалбоподателя, затова че на същата дата, в 21:45 часа в гр.Б. в района на бензиностанция *****, находяща се на ул. *****, управлява собствения си лек автомобил ***** с рег. №*****, като използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Посочено е, че потегляйки от място по преднамерен и демонстративен начин форсира двигателя на автомобила, довеждайки до загуба на сцепление на предните му задвижващи колела.

Посочена като нарушена е разпоредбата на чл. 104б, т.2 от ЗДвП За констатираните с АУАН нарушения административно наказващият орган е издал на 12.02.2024г. обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл. 175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Така описаната фактическа обстановка се установява от приложените писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели П. К. П. и К.

С. К..

В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие, актосъставителят твърди, че в изпълнение на служебните задължения с колегата си преминавайки покрай бензиностанция *****, забелязали, че на бензиностанцията има спрели автомобили. В момента, в който преминали покрай входа на бензиностанцията, видели и чули как водач започнал да форсира двигателя и да превърта гуми на място, и по същия начин потеглил.

Останалите лица, намиращи се на бензиностанцията едва ли не са го аплодирали за извършваните от водача действия. Актосъставителят, който управлявал служебния автомобил ускорил, за да го спре и извърши проверка.

При извършена проверка и след установяване на лицето, бил съставен АУАН. Актосъставителят е категоричен, че е възприел форсиране и превъртане на гуми слухово и визуално, като аплодисментите, шумът от двигателя и превъртането на гумите изострило вниманието на контролните органи.

Свидетелят К. С. К. разказва, че при преминаване покрай бензиностанция ***** и на изхода от бензиностанцията чули звук от силно въртене на гуми от водача Г., впоследствие съставен АУАН на водача.

Показанията на свидетелите са дадени добросъвестно. Същите са логични, непротиворечиви, последователни и кореспондиращи както на писмените доказателства, така и помежду си, дадени въз основа на техните непосредствени възприятия. Свидетелите не са заинтересовани от изхода на делото, тъй като изпълнявали служебните си задължения и липсват каквито е да е данни за тяхна лична заинтересованост от изхода на делото.

По изложените съображения съдът кредитира показанията на свидетелите като достоверни.

По искане от страна на жалбоподателя са разпитани свидетели М.Д. Д.А. и Г.Л..

2

Свидетелите в показанията си посочват, че жалбоподателят не е излязъл извън района на бензиностанцията, когато полицаите го спрели за извършване на проверка, както и че Л. не е подавал рязко газ. И тримата са категорични, че автомобилът, управляван от жалбоподателя е снабден със система Тракшън контрол, което означавало, че когато гумите приплъзнат, спира подаването на гориво, връща педала на газта и не позволява форсиране на двигателя.

Тракшън контролът, според достъпната информация регулира сцеплението на гумите с пътната настилка и увеличава сигурността при движение по хлъзгави пътища. Спомага за овладяване на подхлъзването на гумите при лошо сцепление или лоши настилки, като съществува и опция за изключване на системата. В конкретния случай не се установи пътищата да са заледени или мокри, още повече, че както се установи, управляваният от жалбоподателят автомобил се е намирал в района на бензиностанцията – под „козирката“ на бензиноколоните. В този смисъл е и изготвената докладна записка относно съставен АУАН на жалбоподателя Л. А. Г..

Тримата свидетели са в приятелски отношения с жалбоподателя, като съдът прецени възможната им заинтересованост от изхода на делото.

От страна на жалбоподателя се възразява, че автомобилът, управляван от Г. не се е намирал на път отворен за обществено ползване, а на територията на ПИ с посочен идентификатор, с доказан начин на трайно ползване – „за бензиностанция, газостанция и метанстанция“, поради което нормите на чл.

104Б и чл. 175А ЗДвП са неприложими за ПИ извън изрично посочените – пътища, отворени за обществено ползване за превоз на хора и товари. Съдът не споделя възражението.

Понятието за път има своята легална дефиниция. Съгласно разпоредбата на §6, т.1 от ЗДвП, по смисъла на този закон „Път“ е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците“. Предвид горното, „път“ по смисъла на чл. 104Б, т.2 от ЗДвП е всяко едно място, което е предназначено или дори само обикновено се използва за движение на пътни превозни средства. Ето защо бензиностанцията е „път“ по смисъла на чл. 104Б, т.2 от ЗДвП. В този смисъл без всякакво значение е чия собственост е бензиностанцията или в чий имот се намира, след като представлява земна площ, предназначена и използвана за движение на пътни превозни средства, в който смисъл възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т.2 от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Без значение за съставомерността на деянието са конкретните способи, чрез които се постига крайния резултат - дали това става посредством рязко подаване на газ, боравене със съединителя, завъртане на волана, дърпане на ръчната спирачка или по друг начин.

3

Съдът приема, че в процесния случай вмененото на жалбоподателя нарушение се явява доказано от събраните по делото доказателства. В случая актът за установяване на административно нарушение и наказателно постановление съдържат задължителните реквизити по чл. 42, т.3 и т. 4 и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради което не са ограничени процесуалните права на жалбоподателя. Същите съдържат описание на нарушението по чл. 104б т.

2 във връзка с чл. 175а ал. 1 предл. второ от ЗДвП, за което са наложени и предвидените в чл. 175а ал. 1 предл. второ от ЗДвП кумулативни административни наказания.

Съгласно разпоредбата на чл. 175а ал. 1 от ЗДвП, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Установява се по безспорен начин по делото, че жалбоподателят е извършил вмененото му с акта и наказателното постановление нарушение, а именно: че същият на 12.01.2024 г. е управлявал собствения си лек автомобил, като използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение. Потегляйки от място, по преднамерен и демонстративен начин форсира двигателя на автомобила, довеждайки до загуба на сцепление на задните задвижващи колела.

Нарушението е доказано по несъмнен начин.

В случая наказващият орган правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 175а ал. 1 предл. 3 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя предвидените кумулативни наказания "глоба" в размер на 3000 лв. и "лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца" за извършеното нарушение.

Размерите на наложените наказания са фиксирани в чл. 175а ал. 1 от ЗДвП, поради което не подлежат на промяна.

Предвид на изложените съображения, наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В хода на административното производство съдът не констатира допуснати нарушения от категорията на съществените, които да опорочават наказателното постановление и да налагат отмяната му като незаконосъобразно.

При този изход на делото следва на жалбоподателя да бъдат възложени направените деловодни разноски в размер на 15,21 лв.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно

4 постановление

№24-0293-

000028/12.02.2024г. на началник РУ в ОДМВР Плевен, РУ – Левски, с което на Л. А. Г., ЕГН**********, с адрес: ***** на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на три хиляди лева и лишаване от право да управлява МПС за срок дванадесет месеца, за извършено нарушение по чл. 104б, т.2 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Л. А. Г., ЕГН **********, с адрес: ***** да заплати в полза на РС – Левски направените деловодни разноски в размер на 15,21 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Левски: _______________________ 5