Решение № 149 от 11.04.2022, Административен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н

И Е

№ 149 11.04.2022г. Стара Загора

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На двадесет и девети март две хиляди двадесет и втора година в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ИРЕН ЯНКОВА

Секретар: Стефка Христова

Като разгледа докладваното от съдия Янкова административно дело №112 по описа за 2022г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. чл.215 от ЗУТ вр. с чл. 128 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, образувано по жалбата на К.Р.Б., представлявана от редовно упълномощен адвокат против мълчалив отказ на Кмета на община Стара Загора по чл.150 ал.1 от ЗУТ да разреши изработване на КПИИ по Заявление от 19.01.2022г с предмет – допускане изработване на проект за изменение на ПУП-ПЗ за УПИ VІІ -4256 в кв.329 по плана на град Стара Загора с промяна характера на основното застрояване – Жилищно с голяма височина над 15м, съобразно предвижданията на ОУП на града / стр.7/. Заявлението е разгледано на 19.01.2022г от ЕСУТ, който с решение от 19.01.2022г приема становище, че не може да бъде издадено разрешение за изработване на ПУП-изменение на ПЗ за УПИ VІІ 4256 кв.329 по плана на град Стара Загора. В графичната част трябва да се добави разстоянието през улица, съгласно изискванията на чл.32 ал.1 от ЗУТ.

Жалбата до съда е подадена на 15.02.2022г като жалбоподателя се позовава на Определение №25/14.01.2022г по адм.д.№623/21г по описа на АС Стара Загора, с което жалбата му против мълчалив отказ на Кмета на община Стара Загора по заявление от 30.07.2021г за допускане изработване на проект за КПИИ за УПИ VІІ-4256 кв.329 по плана на града, е оставена без разглеждане като просрочена.

В мотивите към определението си съдът е посочил, че срокът за произнасяне от единствено компетентния по чл.150 ал.1 от ЗУТ Кмет на общината е двуседмичен, като същия е изтекъл към 30.08.2021г, дори да се брои от датата -16.08.2021г, на която са отстранени нередовности, контатирани от ЕСУТ, но в заключение приел, че двуседмичния срок за произнасяне с изричен акт от Кмета на общината тече от 30.07.2021г, след изтичане на който тече и 14-дневния срок по чл.215 от ЗУТ за неговото оспорване пред съда. С оглед на тези указания, жалбоподателя подава на 19.01.2022г заявление по образец заедно с молба /стр.17/ адресирана до Кмета, към която прилага Определение №25/14.01.2022г по адм.д.№623/2021г по описа на АС Стара Загора, за да докаже, че единствено компетентен да се произнесе по основателността на искането с правно основание чл.150 ал.1 от ЗУТ е единствено Кмета на общината.

Следвайки, указанията в това съдебно определение жалбоподателя отброява дву седмичен срок за произнасяне, считано от 19.01.2022г тоест до 02.02.2022г и съответно подава жалба против мълчаливия отказ на Кмета на община Стара Загора на 15.02.2022г.

По допустимостта на жалбата, съдът съобрази следното: Срокът по чл.150 ал.1 от ЗУТ е регламентиран в разпоредбите на чл.124б ал.1 изречение второ и в чл.135 ал.3 от ЗУТ, които се прилагат алтернативно в зависимост от предметното съдържание на искането за допускане изработването на КПИИ – първи план за регулация/застрояване ведно с инвестиционен проект за разрешаване на строеж или изменение на действащ подробен устройствен план, какъвто е настоящия случай, видно от мотивираното предложение за допускане изработването на КПИИ /стр.15/, от скицата-предложение за изменение на действащия от 1993 г. ПУП-ПЗ за УПИ VІІ 4256 кв.329 по плана на град Стара Загора. На този извод сочи на първо място разпоредбата на чл.150 ал.1 от ЗУТ, която препраща към чл. 124а ал.2, ал.3, ал.4 от ЗУТ, и чл.135 ал.1 от ЗУТ, чрез следния ясен граматично и смислово текст: кметът на общината, съответно областният управител или министърът на регионалното развитие и благоустройството, по компетентност може да разреши изработването на комплексен проект за инвестиционна инициатива. Компетентността на алтернативно изброените административни органи е материално правна и разпределена според предмета на подробния устройствен план – териториален обхват/вид на обекта. Целта на КПИИ е едновременното изработване на подробен устройствен план – ПРЗ или ПЗ, съответно тяхното изменение, заедно с одобряване на инвестиционен проект и разрешаване на строителство, чието предвиждане в ПУП- ПЗ и извършване е целта на устройствената разработка. Разпоредбата на чл.150 ал.1 от ЗУТ разрешава съвместяването на две отделни административни производства, чрез провеждане на едно особено с оглед някои конкретни правила производство, като разпорежда съответно и необходимите за тази цел специални норми относно съобщаване на актовете на заинтересованите лица, издаването им и влизането им в сила. Всички останали правила за посочените производства по одобряване/изменение на ПУП и разрешаване на строителството, които не са дерогирани от чл.150 от ЗУТ, се прилагат и в производството по допускане/одобряване на КПИИ и по-специално, съдържанието на искането за допускане изработването на КПИИ, което е в зависимост от това дали се касае за първи ПУП или за изменение. Ето защо правно не вярно е, че срокът за издаване на заповед за разрешаване изработването на КПИИ е 14-дневен -срокът е едномесечен и общия срок по АПК не може да се прилага, тъй като съгласно чл.22 от АПК, производството по раздел І „Издаване на индивидуални административни актове“ не се прилага за административни актове, за които е предвидено специално производство с оглед естеството им. Съответно ЗУТ в уредбата на отделните производства по издаване на административни актове препраща към АПК изрично или общо за съответните глави като например разпоредбата на чл.219 ал.3 ЗУТ. В разпоредбата на чл.150 от ЗУТ не се съдържа специален срок, поради което приложими са сроковете посочени по-горе, а именно едномесечен от постъпване на искането. Оспорването на отказ – изричен или мълчалив, съответно на облагоприятстващ заявителя административен акт е 14-дневен от съобщаването или формирането на правната фикция за мълчалив отказ / чл.215 ЗУТ/.

В настоящия случай към 15.02.2022г не е изтекъл едномесечен срок, считано от 19.01.2022г, който изтича на същата дата през месец февруари, но като се има предвид, че жалбоподателя се доверява на Определение №25/14.01.2022г по адм.д.№623/21г по описа на АС Стара Загора – съдът вече му е указал какво съдържание на правните норми възприема, както и че към датата на приключване на съдебното дирене 29.03.2022г, Кмета на община Стара Загора не се е произнесъл с изричен акт по чл.150 ал.1 от ЗУТ, то жалбата има предмет, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Мълчалив отказ се формира, когато искането за издаване на административен акт е подадено до компетентния по закон административен орган – заявителите не могат да знаят за издадени заповеди за делегиране на правомощия, които се съобразяват, когато издател на акта не е посочения в нормативен акт административен орган. Мълчалив отказ се фингира като изричен административен акт, постановен от посочения в закона компетентен орган и съответно правилно с жалбата се иска отмяна на мълчаливия отказ на Кмета на община Стара Загора, а освен това с цитираното определение съдът отново им е указал, че този е органа, който е следвало, но не се е произнесъл в 14-дневен срок.

На следващо място, на заявителя е изпратено становището на колективния помощен орган -ЕСУТ, подписано от неговия председател Главния архитект, формирано по подаденото на 19.01.2022г заявление за допускане изработване на КПИИ. ЕСУТ е разгледал заявлението с оглед даване на становище, което е задължителен етап в процедурата по допускане изработването на проект за ПУП или изменението му, като отрицателното становище се основава на липса на посочено разстояние между сградите през улица по чл.32 ал.1 от ЗУТ тоест посочена е непълнота в мотивираното изявление, която да бъде основание при произнасяне на компетентния орган. Следователно не може да се обсъжда дали заявлението по чл.150 ал.1 от ЗУТ е недопустимо с оглед Определение №25/14.01.2022г по адм.д.№623/2021г по описа на АС Стара Загора – подаване отново на същото искане, на същото основание, със същото съдържание. Заявлението от 19.01.2022г е разгледано от помощен орган с посочване на фактическо и правно основание, въз основа на което компетентния орган – Кмета или онзи, на когото е делегирал правомощията си, да откаже допускане изработване на проект за КПИИ. Със Заповед № 10-00-2505/07.110219г Кмета е делегирал на Главния архитект правомощието си по чл.150 ал.1 от ЗУТ, но становището на ЕСУТ не изхожда от него в качеството му на орган по чл.150 ал.1 от ЗУТ, а е подписано от същия Главен архитект в качеството му на председател на колективния съвет, поради което това становище не може да се разглежда като изричен отказ на Главния архитект по същество, изключващ съществуването на мълчаливия отказ на Кмета. Не може да се разглежда становището на ЕСУТ и като акт по същество, който изключва мълчаливия отказ на Кмета, предвид изискването да се добави разстоянието през улица, съгласно чл.32 ал.1 от ЗУТ, а поради липсата му становището му е, че не може да бъде издадено разрешение – тоест има съдържанието по чл.135 ал.4 т.1 от ЗУТ, а дали това е органа, който може да дава становище по тази разпоредба е въпрос по същество.

Ето защо жалбата против формирания мълчалив отказ на Кмета на община Стара Загора следва да бъде разгледана по същество:

Подадена е на 15.02.2022, когато все още той не се е формирал, но поради указанията дадени в съдебното определение, че сроковете за произнасяне са 14-дневни, а не едномесечни, и същевременно до приключване на съдебното дирене компетентния по чл.150 ал.1 от ЗУТ административен орган не се е произнесъл изрично, като освен това е разгледано искането до етап становище, което е от значение за крайния акт по тази предварителна процедура, и в него е посочен порок от материално правно естество, без да се твърди, че заявлението от 19.01.2022г е с идентично съдържание като подаденото на 30.07.2021г. Ето защо не може да се откаже право на достъп до съд, като вместо органа съда да преценява идентичност на двете заявления, с оглед описаната до тук фактология.

С жалбата се твърди, че заявителя е собственик на УПИ VІІ 4256 в кв.329 по плана на града, одобрен през 1993г, и в това си качество на заинтересован собственик е подал мотивирано искане, в което е посочил инвестиционната си инициатива, териториалния обхват, информация за съществуващото положение и за действащите за територията планове – извадки от ПР и ПЗ. Твърди, че е представил изискуемите по закон документи, както и че искането е съобразено с чл.18 ал.1 от ЗУТ, с действащия ОУП, с действащите ЗП и с всички изградени сгради в кв.313 и кв.329. Твърди още, че с оглед датата на разглеждане на искането му – 19.01.2019г и изпратеното до него становище на ЕСУТ е поставен в не равно положение спрямо прилагането на закона, тъй като ЕСУТ не е компетентен да даде становище в случая, а освен е налице неравенство в третирането и по отношение отказа да се допусне промяна на характера на застрояването с оглед на установеното вече високо застрояване в УПИ ХІV 4261 кв. 313 с План за застрояване, одобрен от Кмета на общината със Заповед №2853/07.11.2008г / стр.24/. От съда се иска да бъде отменен мълчаливия отказ на Кмета на община Стара Загора и да се върне преписката с указания за издаване на изричен административен акт от единствено компетентния административен орган Кмета на община Стара Загора с присъждане на разноските по делото.

Ответникът Кмет на община Стара Загора чрез процесуалния си представител с писмена защита иска от съда да бъде отхвърлена жалбата против мълчаливия отказ с доводи, че по силата на чл.129 ал.1 от ЗУТ, ЕСУТ е органа, който следва да даде становище по основателността на искането с правно основание чл.150 ал.1 от ЗУТ, а освен това и Главния архитект има компетентност по силата на негова Заповед №10-00-25-5/07.11.2019г, но която не представя към писмената защита.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: Жалбата е основателна.