Решение № 390 от 22.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. София, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

ДИАНА Д. В.А при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА в присъствието на прокурора М. Б. Ч. като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно административно наказателно дело № 20251100606384 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по жалба на адв. И. В. от САК, процесуален представител на обвиняемия Д. Г., срещу решение от 30.06.2025г., постановено по НАХД № 5468/2025 г. по описа на СРС, НО, 110 състав, с което обвиняемият Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 313, ал. 1 НК за това, че на 26.05.2023 г., в гр. София, ул. „********, в административната сграда на отдел „Пътна полиция“ при СДВР, пред орган на властта – Т.Н.Н. – служител на отдел „Пътна полиция“ при СДВР, съзнателно потвърдил неистина в писмена декларация по смисъла на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, която декларация се дава за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, като декларирал, че на 23.02.2023 г. е предоставил личния си лек автомобил марка „Мерцедес", модел „Е 200 CDI“, с рег. № ******** за управление на лицето М..Я.З., за което е освободен от наказателна отговорност и на основание чл. 78а, ал. 1 НК му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.

В тежест на обвиняемия Г. са присъдени направените по делото разноски, като първият съд го е осъдил да заплати на основание чл. 189, ал. 3 НПК и в полза на СДВР сумата в размер на 144,96 лева.

В депозираната въззивна жалба се излагат съображения на несъгласие с първоинстанционното решение, като се твърди, че същото е необосновано и 1 постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила, а наложеното наказание е несправедливо. Твърди се, че подсъдимия Г. е подал декларация в СДВР с категоричното вътрешно убеждение, че на 23.02.2023 г., неговият автомобил е бил ползван от свидетеля А.Т.И., на когото доброволно го е предоставил и съответно автомобилът е бил управляван от познат на И., а именно от лицето М..Я.З.. Заявява, че последното обстоятелство категорично се установява от дадените от свидетеля И. показания в съдебно заседание, които по никакъв начин не се опровергават от останалите доказателства, събрани на досъдебното производство. Твърди, че деянието по чл. 313, ал. 1 НК не е осъществено от подсъдимия Г., както от обективна, така и от субективна страна. Моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на присъда, с която подсъдимия Г. бъде оправдан по предявеното му обвинение.

С въззивната жалба не се иска събиране на нови доказателства.

С определение, постановено по реда на чл. 327 НПК, въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие чрез разпит на обвиняемия, свидетели, вещи лица и събиране на доказателства.

В хода на въззивното производство процесуалният представител на подсъдимия Г., адвокат И. В., поддържа въззивната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд се основава единствено на материалите събрани в хода на досъдебно производство, което го опорочава, защото този съд не е отчел събраните пред него лично доказателства. Твърди, че обвиняемия Г. е бил абсолютно убеден, че попълва верни данни в инкриминираната декларация, тъй като е предоставил автомобила си на свидетеля И., а той го е преотстъпил на свидетеля З.. Твърди, че не е извършено деяние по чл. 313 НК нито от обективна, нито от субективна страна, защото обвиняемия Г. е попълнил данните в декларацията, когато са му били предоставени от свидетеля И. или това е към дата, към която свидетеля З. вече е имал издадено СУМПС. Твърди, че между свидетеля И. и обвиняемия Г. е имало уговорка да бъде предоставен процесния автомобил, собственост на обвиняемия, на друго лице, което ще го управлява и което лице много пъти го е управлявало, когато е било предоставяно на И.. Посочва, че когато е станало ясно, че е извършено нарушение на правилата за движение по пътищата с процесния автомобил по времето, когато е бил предоставен на свидетеля И., обвиняемият Г. е поискал от И. данните на лицето, което го е управлявало, а след това и ги е предоставил на органите на КАТ. Моли да бъде отменено обжалваното решение, постановено от първия съд, а подсъдимия Г. да бъде оправдан.

В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция, представителя на Софийска градска прокуратура оспорва въззивната жалба.

Счита, че постановеното от районния съд решение е правилно и законосъобразно, т.к. от събраните по делото доказателства се установят по 2 безспорен начин авторството за обвиняемия Г. и съставомерността на деянието. Счита, че обжалваното решение е правилно, а наложеното на обвиняемия, по реда на чл. 78а НК, административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева е справедливо, поради което моли съда да потвърди същото.

Обвиняемият Д. П. Г. е редовно призован, но не се явява пред въззивния съд.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, служебно провери изцяло правилността на първоинстанционното решение, предмет на въззивна проверка по настоящото дело, намира, че фактическата обстановка е изяснена правилно от първия съд и не се налага внасянето на корекции и/или допълнения в нея. Констатира се правилно приложение на материалния закон, като изведените от първоинстанционния съд изводи относно авторството на деянието, участието на обвиняемия в неговото осъществяване и наличието на вина, в резултат на противоправното му поведение за правилни и законосъобразни и изцяло почиващи на събраната в хода на досъдебното производство и съдебно следствие доказателствена съвкупност по делото.

Настоящият съдебен състав не установи и нарушения на процесуалния закон, които да доведат до отмяна на проверявания съдебен акт. Волята на районният съд е обективирана ясно, което позволява проверка на изведените от него фактически констатации.

Обвиняемият Д. П. Г., е на 53 г., роден е на ******** г. в гр. София, българин, български гражданин, неосъждан /реабилитиран/, женен, със средно образование, работи като управител на фирма, с постоянен адрес - гр. София, ж.к. ******** и с настоящ адрес - гр. Банкя, ул. „********, ЕГН **********.

Към дата 26.05.2023 г., обвиняемият Г. бил правоспособен водач на МПС - на същият било издадено на 01.06.2022 г. от МВР София свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ № ********, със срок на валидност до 01.06.2023 г.

Обвиняемият Г. бил собственик на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 200 CDI“, с peг. № ********.

На 23.02.2022 г., в 18:26 часа е констатирано, в град Банкя, по ул.

„Стефан Стамболов“, с посока на движение от гр. София към кв. „Вердикал“ срещу завода за минерална вода „Банкя“, извършено нарушение на ЗДвП от водач, който управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 200 CDI“, с peг. № ******** със скорост от 91 км/ч, при разрешена за населеното място скорост от 50 км/ч или с превишена скорост над разрешената с 41 км/ч.

Нарушението на чл. 21, ал. 1 ЗДвП било установено в 18:26 часа, с автоматизирано техническо средство № MD1193 и за същото бил издаден на собственика на лекия автомобил – обвиняемият Г. електронен фиш серия К № 7162378/23.02.2023 г. Електронният фиш бил връчен на обвиняемия Г. на 11.05.2023 г., след като бил спрян, от полицейски служители, за проверка. За 3 извършеното нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП било наложено на обвиняемия Г. административно наказание „Глоба“ в размер на 1200 лева, на основание чл.

189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 5 ЗДвП.

На 26.05.2013 г., обвиняемият Г. се явил в административната сграда на отдел „Пътна полиция“ при СДВР, находяща се в гр.София, ул. ********, където пред свидетеля Т.Н. – служител на ОПП СДВР подал писмена декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, в която декларирал, че на 23.02.2022 г. е предоставил личния си лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 200 CDI“, с peг. № ******** за управление на лицето М..Я.З..

На 15.12.2023 г., свидетелят М. З. бил спрян за полицейска проверка в ж.к. “Люлин“, в района на бензиностанция „Марешки“. В хода на извършената проверка, полицейските служители връчили на свидетеля З. електронен фиш за нарушение, извършено от него на 23.02.2023 г., което го изненадало, тъй като той никога не бил управлявал такъв автомобил, още повече, че към датата на издаването на фиша, нямал издадено СУМПС от категория ,В“, каквато категория бил придобил около два месеца по-късно - на 07.04.2023 г.

Свидетелят З. се сетил, че преди време, през пролетта на 2023 г., след като вече имал СУМПС за категория „В“, контактувал с познат – свидетелят А.Т.И., с който говорели за работа. Тогава свидетелят И. поискал копие от личната карта и шофьорската книжка на свидетеля З., за да ги даде на шефа си за да го убеди, че свидетелят З. има книжка и може да бъде назначен на работа като шофьор. След като свидетеля З. предоставил на свидетеля И. копие от личната си карта, както и от шофьорската си книжка те се срещнали отново на следващия ден, при което свидетелят И. казал на свидетеля З., че шефът му се е отказал. В хода на провеждане на срещата между свидетеля З. и свидетелят И., последният показал на свидетеля З., че изтрива снимките на личните му документи от телефона си, след което двамата се разделили.

Свидетелят З. се усъмнил, че свидетелят И. е използвал неговите лични данни, за да се прехвърли отговорността за извършеното на 23.02.2022 г. нарушение, за което бил съставен на обвиняемия Г. електронния фиш, на негово име, а също и се сетил, че за да бъде прехвърлен един електронен фиш от едно лице на друго лице, трябва да има подадена за това декларация, поради което подал заявление в 09 РУ-СДВР, въз основа на което било образувано и настоящото наказателно производство срещу обвиняемия Г..

От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно графическа експертиза се установява, че ръкописният текст „Д. П. Г.“ в оригинал на „Декларация Приложение 6 по чл. 189, ал. 5 ЗДвП с дата 26.05.2023 г. от името на Д. П. Г.“ е написан от Д. П. Г.. Вещото лице е заключило, че подписът в графа „Декларатор“, в същата декларация, е положен от обвиняемия Д. П. Г..

Правилно първият съд е установил фактическата обстановка по делото въз основа на събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателствени средства и писмени доказателства, които е преценил на 4 основание чл. 378, ал. 2 НПК, а именно: гласни доказателствени средства показанията на свидетелите А. И., М. З., Т.Н., Е.Р., Н.А., А.С.-Р., Д.Б., както и извършения в хода на съдебното следствие пред първия съд разпит на свидетеля А. И.; писмени доказателства: справка за съдимост на обвиняемия Г.; справка за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори; справка от ‚Американ Флор Кеар“ ООД; справки картони на Д. Г. и М. З.; справка за регистрация и собственост на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е200 ЦДИ“, документи относими до заеманата от свидетеля Т.Н. длъжност; електронен фиш серия К 7162378; декларация за предоставяне на информация, във връзка с разпоредбите на чл. 189, ал. 5 ЗДвП; способи за доказване: съдебно графическа експертиза, както и въз основа на показанията на свидетеля А. И., дадени непосредствено пред него, в хода на проведеното съдебно следствие.

Доказателствената съвкупност по делото е еднопосочна досежно няколко установени по несъмнен и категоричен начин обстоятелства, а именно: относно датата и мястото на инкриминираното деяние, както и относно факта на попълване на инкриминираната декларация от страна на обвиняемия Г.. По делото няма спор, че обвиняемия Г. е лицето, което е попълнило процесната „Декларация Приложение 6 по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, с дата 26.05.2023 г. от името на Д. П. Г.“, т.к. по експертен път се установи, че ръкописния тест в нея и положения на мястото „декларатор“ подпис са изпълнени именно от обвиняемото лице.

Разпечатката съдържа 33 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/58e66e9e-963e-454b-9325-5f742fd012fc