Решение № 206 от 27.07.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Б., 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н. П. П. при участието на секретаря Н. В. Ч. като разгледа докладваното от Н. П. П. Административно наказателно дело № 20261810200278 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

М. Й. В. с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Б., обл. Софийска, жк „С." № *, вх. *, ет. *, ап. *, е обжалвал в законния срок наказателно постановление № */20.04.2026 г., издадено от Началник група в ОДМВР С., РУ Б., упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на МВР, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 255,65 евро /500,01 лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца. На основание Наредба Iз- 2539/17.12.2012 г. на МВР, на жалбоподателя са отнети 10 контролни точки.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, иска се отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят, не се явява лично, представлява се от адв. И.Ж. от САК, който поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган – Началник група в ОДМВР С., РУ Б., редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.

Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща 1 представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН № */01.03.2026 г., НП № */20.04.2026 г., Заповед за ПАМ № GPAM-2304611/01.03.2026 г., Постановление на БРП от 15.04.2026 г. за отказ да се образува наказателно производство, заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, справка от Гаранционен фонд, справка за нарушител/водач, справка за собственост на МПС, справка за регистрации на МПС, и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите И. И. и З. Ф., се установява следната фактическа обстановка:

На 01.03.2026 г., около 16,25 часа, в с.Т., на ул. Ц. О., срещу номер *, с посока на движение от с. Р. към гр. Б., свидетеля И. И. и колегата му З. Ф., двамата полицейски служители при РУ Б., изпълнявали служебните си задължения по контрол на движението на ППС и спрели за проверка л.а. „*“ с рег. № *, управляван от жалбоподателя М. Й. В. от гр. Б.. При извършената проверка, служителите констатирали, че автомобила е с прекратена на 04.11.2025 г. регистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДвП – без сключена застраховка Гражданска отговорност. За констатираното нарушение, а именно за управление на МПС с прекратена на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП регистрация от 04.11.2025 г., св. И. съставил на М. В., АУАН № */01.03.2026 г., който нарушителят подписал без възражения.

Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление № */20.04.2026 г., издадено от Началник група в ОДМВР С., РУ Б., в което е възпроизведена същата фактическа обстановка и е прието за осъществено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН и ч. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя М. Й. В. е наложено административно наказание Глоба в размер на 255,65 евро /500,01 лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Началникът на РУ Б. изпратил на РП Б. по компетентност писмени материали по образувана административно-наказателна преписка № 246р2701/2026 г. по АУАН № */01.03.2026 г., с мнение за преценка за образуване на производство с оглед установени данни за извършено деяние по чл. 345, ал. 2 2

НК от лицето М. Й. В.. С Постановление от 15.04.2026 г. РП Б. постановила отказ да образува наказателно производство на основане чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК - поради липса на престъпление от общ характер, и постановила постановлението да се изпрати на Началника на РУ Б., за преценка за реализиране на административно-наказателна отговорност.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените по делото писмени доказателства. По делото не се събраха доказателства които да противоречат на фактическите констатации, отразени в съставения АУАН и съдът ги цени като достоверни.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Разгледана по същество, същата е основателна.

От събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства не може да бъде установено по един безспорен и категоричен начин, че жалбоподателя е осъществил от субективна страна състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Нарушението е формално, на просто извършване и може да бъде осъществено само при форма на вината - пряк умисъл.

В случая М. Й. В. може да носи адм. отговорност по чл. 638, ал. 3 КЗ, но не и по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, тъй като по делото липсват доказателства за това собственикът и водач на лекия автомобил с рег. № * да е бил надлежно уведомен от Гаранционен фонд по реда на чл. 574, ал. 10 КЗ, както и от сектор ПП при ОД на МВР С. по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП.

По делото липсват каквито и да било доказателства за това жалбоподателя М. Й. В., ЕГН ********** да е бил надлежно уведомен, че регистрацията на управляваното от него пътно превозно средство - лек автомобил „*“ с рег. № *, негова собственост, е била служебно прекратена на 04.11.2025 г., каквото е изискването на чл. 143, ал. 10 ЗДвП.

В случая, неправилно е била прекратена служебно регистрацията на лек автомобил „*“ с рег. № *, собственост на жалбоподателя, на основание чл.

3

143, ал. 10 ЗДвП, тъй като за да се прекрати служебно регистрацията на един автомобил на това основание, е неообходимо, първо на основание чл. 574, ал.

10 КЗ, да се уведоми от Информационен център собственикът на превозното средство, че за собствения му лек автомобил не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, или сключения такъв е бил прекратен или не е бил подновен, като му се даде 14-дневен срок от датата на изпращане на уведомлението да представи доказателства за наличие на сключен договор за засдължителна застраховка Гражданска отговорност.

В случая доказателствената тежест е на наказващия орган, а той не е представил доказателства в тази насока, а именно, че е спазена процедурата по уведомяване по чл. 574, ал. 10 КЗ.

Ето защо, следва да се приеме, че у М. Й. В., ЕГН **********, е могло да бъде формирано само предположение, че регистрацията на управлявания от него лек автомобил може да е била служебно прекратена, но не и знание, че това е станало.

В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на ОСС на НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на ВАС.

От страна на процесуалния представител на жалбоподателя към съда се отправя искане в полза на доверителя му да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 63д, ал. 2 ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. От страна на процесуалния представител на ОДМВР - С. се прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар в размер на 200 /двеста/ евро. Съгласно чл.

7, ал. 2, т. 1 (Доп. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. и доп., бр. 28 от 2014 г.; изм. с Решение№ 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.; изм., бр. 88 от 2022 г.) от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, претендираното възнаграждение е в минималния размер, поради което и възражението за прекомерност е неоснователно.

С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да се присъди 4 сумата в размер на 200,00 /двеста/ евро направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от горните мотиви съдът намира, че следва да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № */20.04.2026 г., издадено от Началник група в ОДМВР С., РУ Б., упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на МВР, с което на М. Й. В. с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Б., обл. Софийска, жк „С." № *, вх. *, ет. *, ап. *, за нарушение на чл.

140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 255,65 евро /500,01 лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца, както и на основание Наредба Iз- 2539/17.12.2012 г. на МВР, са отнети 10 контролни точки, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОДМВР - С. да заплати на М. Й. В. с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Б., обл. Софийска, жк „С." № *, вх. *, ет. *, ап. *, сумата в размер на 200,00/двеста/ евро - направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд С. област по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от съобщението му на страните.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________

5