Решение № 729 от 31.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 729 гр. Пловдив, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20235300500367 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от Община Пловдив, Булстат 000471504; против решение № 4211/13,12,2022 г., постановено по гр. д. № 17561/2021 г. на РС Пловдив, 19 гр. състав, с което общината – жалбоподател е осъдена да заплати на Н. Г. П., ЕГН **********; сумата от 910 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение на травматично увреждане (фрактура хумери декстра), настъпило на 02,09,2020 г. вследствие падане върху тротоарната настилка в гр. ***.

С оплакване за незаконосъобразност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост (като оспорва извода за наличие на причинна връзка между процесния инцидент и претърпените от ищцата вреди) жалбоподателят иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение и да реши спора като отхвърли предявения иск. Претендира за присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът по жалбата Н. Г. П., ЕГН **********;заявява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното решение.

1

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, окръжният съд приема следното:

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 от ЗЗД. Предявен от Н. Г. П., ЕГН **********; против ОБЩИНА ПЛОВДИВ, Булстат 000471504. От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 910 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение на травматично увреждане (фрактура хумери декстра), настъпило на 02,09,2020 г. вследствие падане върху тротоарната настилка в гр. ***.

Ответникът оспорва иска като твърди, че не са налице основания за ангажиране на отговорността му. При условията на евентуалност – ако се приеме, че ищцата е претърпяла вреди вследствие противоправно поведение на служител на ответника, се претендира тя да е допринесла с поведението си за настъпването на вредите.

С постановеното по спора решение първостепенният съд е приел иска за основателен. Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените от РС обстоятелства, както следва: На 02,09,2020 г. при движението си по улица *** в гр. Пловдив, на тротоара пред № *** ищцата преминала през участък, в който тротоарните плочки са изпочупени, неравни, като част от тях са и подвижни (клатещи се). Попадайки върху тази част от тротоара, ищцата загубила равновесие и паднала. Присъстващи на мястото минувачи (сред които и свидетелят З., разпитан в с. з. на 14,09,2022 г.) се притекли на помощ – помогнали на ищцата да се изправи и да седне на близка пейка. Повикали екип на Спешна помощ, обадили се и на дъщерята на ищцата. Ръката на пострадалата силно се подула, тя изпитвала силни болки.

Същия ден ищцата била приета за лечение УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив. Видно от представената епикриза (л. 8), установено било закрито счупване на долния край на хумеруса – раздробяваща многофрагментна интраартикуларна фрактура на медиалната половина на метафизата и епифизата на дистален хумерус с дислокация на фрагментите; извършено било оперативно лечение, при което е осъществено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация. Ищцата е изписана на 10,09,2020 г. като й е предписана и гипсова имобилизация в продължение на 21 дни. След около два месеца се наложило ново оперативно лечение за възстановяване на костта (епикриза на л. 9).

Пред настоящата инстанция не се спори, че заплатената от ищцата цена 2 за лечението е в размер на претендираната сума – 910 лв.

С това настоящата инстанция приема за установени предпоставките за основателност на предявения иск. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД за чужди виновни противоправни действия има обезпечително-гаранционен характер.

Основание за възникването й е кумулативното осъществяване на следните предпоставки: вреди за пострадалия ищец; причинени виновно (при неполагане дължимата грижа), при или по повод изпълнението на работа, възложена от ответника; наличие на причинно-следствена връзка между противоправното действие или бездействие на служител на ответника и настъпването на вредите.

Установяването на посочения фактически състав при условията на пълно и главно доказване е поставено в тежест на ищеца.

1/ относно противоправното действие или бездействие:

Като противоправно следва да се характеризира всяко действие или бездействие, осъществено без наличие на правно основание, с което се нарушава публичноправната забрана да се вреди другиму. В случая при изпълнение на възложената им работа служителите на отметната община са допуснали наличие на голям и необозначен участък от тротоара, предназначен за движение на пешеходци, да е в неизправно състояние, застрашаващо безопасността на преминаващите по него.

2/ относно вредата:

Както се посочи, ищцата е претърпяла травматични увреди, наложили две оперативни лечения.

3/ относно причинната връзка:

Причинната връзка е зависимост, при която деянието (действието или бездействието) е предпоставка за настъпване на вредата, а последната е следствие от него. Такава е налице, когато при типично, обичайно развитие на обстоятелствата, вредата закономерно произтича от деянието. Такава връзка в настоящия случай безспорно е налице – в случай, че настилката върху процесния участък е била възстановена в изправност, или поне неизправността й е била обозначена и преминаването на пешеходци – отклонено, нямаше да настъпи процесният инцидент.

Следователно налице са предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, които следва да се съизмерят със заплатените за лечението средства. Изложеното сочи, че предявеният иск е изцяло основателен и претендираното обезщетение следва да се 3 присъди на ищцата. Затова обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Въззиваемият не предявява претенция за присъждане на разноски за производството пред въззивната инстанция.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4211/13,12,2022 г., постановено по гр. д.

№ 17561/2021 г. на РС Пловдив, 19 гр. състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4