Решение № 435 от 07.10.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. Несебър, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело № 20262150100842 по описа за 2026 година въз основа на закона и данните по делото,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. К. Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, лично и в качеството й на майка и законен представител на *** с ЕГН ********** и *** Г. с ЕГН **********, като ОТХВЪРЛЯ направеното с молбата искане за издаване заповед за защита, с която се иска ответника Д. М. Ж. с ЕГН ********** да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие срещу И. К. Г. и двете й малолетни деца *** и *** Г., да му бъде забранено да приближава пострадалите И. К. Г. и двете й малолетни деца *** и *** Г., жилището, местоработата на И. К. Г. и местата за социални контакти и отдих на пострадалите, да му бъде забранено да осъществява контакт с пострадалите И. К. Г. и двете й малолетни деца *** и *** Г., под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, при условия и срокове, определени от съда, да бъде задължен Д. М. Ж., като извършител на домашното насилие, да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.

ОСЪЖДА И. К. Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на Несебърския районен съд, сумата в размер на 12,87 евро (дванадесет евро и 87 евроцента), представляваща дължима държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в 7-дневен срок, 1 който за молителката тече от деня на постановяването му, а за ответника от датата на връчването му.

МОТИВИ:

Производството е по реда на чл.7 и чл.8, т.1 от Закона за защита от домашното насилие.

Подадена е молба вх. № 9957/04.09.2026г. от И. К. Г. с ЕГН **********, лично и в качеството й на майка и законен представител на *** с ЕГН ********** и *** Г. с ЕГН **********, всички с адрес: ***, против Д. М. Ж. с ЕГН ***. Молителката твърди, че двете деца са родени от съвместното й съжителство с Д. Ж., който обаче не ги е припознал като техен баща, съответно няма определен режим на лични контакти с двете деца. Твърди, че на 03.09.2026г. се е срещнала с Д. Ж. на автогарата в ***, който е бил придружаван от момиче, при която среща той й е заявил, че иска да се види с децата. Молителката описва състоянието му като недобро здравословно като се е клатушкал и е дишал трудно, заявява, че й е известно, че скоро е бил изписан от болнично заведение, където е било провеждано лечение във връзка с влошеното му психическо състояние. Молителката е отказала да му осигури възможност да се види с децата си именно поради неговото недобро състояние в момента, като на настояванията на Д. Ж., при които той я е преследвал, и в опита й да се отдалечи от него, тя му е казала, че ще му позволи да види децата, когато е по-добре. Тъй като Д. Ж. е искал да види децата си същия ден и възможно на-скоро, молителката се е принудила да му даде обещание, че това ще се случи, при което двамата отпътували с автобуса за ***, а след като пристигнали тя му е наредила да го чака на центъра на селото, а след като се запътила към дома си молителката е позвънила на телефон 112 за да потърси полицейска помощ и закрила. До идването на полицейските служители Д. Ж. й е отправял по телефона съобщения със заплашително съдържание. Моли за незабавна защита на нея и на децата й.

Към молбата си молителката е приложила единствено декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.

В съдебно заседание молителката се явява лично, представлява се и от назначения й особен представител, който представя като доказателства удостоверения за раждане на двете деца. Счита, че от събраните по делото доказателства е установено, че на инкриминираната дата ответникът е осъществил акт на домашно насилие, като измежду тези доказателства са и тези, според които ответникът е многократно осъждал и че по друго дело пак по искане на молителката е издавана заповед за защита от ответника, т.е. доказано е извършване на предходен акт на домашно насилие от негова страна спрямо молителката.

Ответникът не се явява в съдебно заседание, не е взел и становище по молбата.

Съдът прецени, че с оглед твърденията на молителката, молбата й се явява допустима и с оглед твърдението й за осъществено от ответника спрямо нея домашно 2 насилие на 03.09.2026г. Молбата е подадена на 04.09.2026г., т.е. в тримесечния преклузивен срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН. Молбата е допустима и с оглед твърденията, че с ответника се е намирала във фактическо съпружеско съжителство и че от това съжителство имат родени деца – чл.3, т.2 и т.3 от ЗЗДН.

Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Целта на Закона за защита от домашното насилие е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на съответните мерки за въздействие спрямо нарушителите. За да се предостави защита на определено лице, трябва да се изследва въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или психическо насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН. Основателността на молбата за защита по реда на ЗЗДН предполага установяване по делото на следните обстоятелства, които в съвкупността си да обуславят извод за осъществен спрямо молителката, а и спрямо нейните две малолетни деца, чийто биологичен баща според нейните твърдения е ответникът, акт на домашно насилие, наличие на морално укоримо поведение от страна на ответника по отношение на пострадалото лице, което да се квалифицира като акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН; същото да е извършено от посочения в молбата ответник и то на твърдяната дата.

Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗЗДН молбата на пострадалото лице се подава в срок до три месеца от акта на домашно насилие. Срокът е преклузивен и пропускането му води до недопустимост на иска. Няма пречка лицето да се обърне за защита и при наличие на проява на продължителни и/или чести такива действия, всяко от които поотделно или в съвкупност покрива един или повече от случаите, за които се счита, че е налице домашно насилие, но началният момент на тези действия трябва да предхожда с не повече от три месеца датата на подаване на молбата до съда.

Съдът следва да се ограничи до изследване на фактите, свързани със случайната среща между молителката и ответника на 03.09.2026г. в ***, предвид липсата на други конкретизирани обстоятелства в молбата за извършен от ответника акт на физическо, психическо или друг вид насилие.

Дори и да се приеме, че между страните по делото е възникнал твърденият в молбата скандал, това само по себе си не може да обоснове извод, че на посочената от молителката дата – 03.09.2026г., тя и нейните деца са станали обект на домашно насилие, изразяващи се в някои от белезите, посочени в чл.2 от ЗЗДН. Такъв извод е недопустимо да се прави, включително и че непременно за в бъдеще Д. Ж. ще продължи да упражнява физическо и/или психическо насилие по смисъла на посочената разпоредба, от твърдението на молителката И. К. Г., че той се разхожда с голяма верига с карабина и закачен бокс на нея, и че може да носи със себе си и други подобни предмети, или пък, заради позицията на процесуалния представител на молителката за многократните осъждания на Д. Ж. за различни престъпления и че срещу него, като извършител на домашно насилие, са издавани заповеди за изпълнение за защита от домашно насилие за извършвано от него насилие спрямо жени, с които той е съжителствал, включително и спрямо молителката И. К. ***, 3 което се е осъществило по гр.д.№ 887/2023г. по описа на Несебърския районен съд, което обстоятелство освен, че фигурира в справката за издавани заповеди за защита от домашно насилие в резултат на извършвани актове на домашно насилие от страна на Д. Ж., която освен, че е приложена по делото, това обстоятелство е и служебно известно на настоящия съдебен състав, включително и за ангажирани, но по посоченото предходно дело между същите страни по ЗЗДН, на доказателства, че двамата са се намирали във фактическо съпружеско съжителство.

По делото не бяха ангажирани от страна на молителката писмени доказателства за упражнено спрямо молителката физическо насилие и гласни такива (свидетелски показания) за преживян психически тормоз и за установяване на твърденията, изложени в молбата относно случилото се на 03.09.2026г.

Предвид липсата на каквито и да е доказателства по делото, само от твърденията на молителката не може да бъде направен извод за основателност на искането за издаване на заповед за защита. Съгласно чл.13, ал.1 от ЗЗДН в производството по издаване на заповед да защита са допустими всички доказателствени средства по ГПК, а в ал.3 е посочено, че когато няма други доказателства, заповедта се издава само на основание декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Т.е. логиката на законодателя е била, че към издаване на заповед за защита въз основа на декларация се пристъпва само в случаите, в които няма други доказателства. В противен случай декларацията се преценява в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства. Молителката И. К. Г. е представила декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, с която декларира, че на въпросния ден тя и Д. Ж. са се срещнали на автогарата в ***, където той е започнал да настоява да види непризнатия си син, но предвид състоянието му и начинът, по който се е държал и по който е изглеждал, тя му е отказала, а той не се е съгласил и я е следвал. При всеки неин опит да се отдалечи и да не си създава проблеми, накрая се е съгласила с такси да отидат до *** и там тя му е заявила да чака на центъра за да вземе детето да може той да го види. Когато се прибрала в дома си се е заключила с децата и с баба си и е извикала патрул. Дошлите на място полицейски служители й казали да не се притеснява и да си пуска ограничителна заповед.

Макар и така представената декларация да съдържа изявления за събития и действия, възприети непосредствено и лично от молителката, тя няма предписаната й от закона юридическа сила. Съдът счита, че така представената декларация съдържа само предположения, тъй като молителката не посочва кои определени действия представляват такова домашно насилие според чл.2 от ЗЗДН, за да може съдът да ги подложи на обсъждане и преценка дали те са от такова естество, че да могат действително за породят такива негативни емоции у молителката, които по смисъла на закона да представляват причина или да се дължат на преживяно психическо или емоционално насилие.

Смисълът на ЗЗДН е да защити действителните жертви от конкретен акт (актове) на домашно насилие. В това производство съдът не следва да решава междуличностни отношения и не следва да бъде преценяван моралният облик на съответната личност или да се събират доказателства в тази насока, нито пък да уважава искането само защото преди 4 това срещу ответника е издавана друга такава заповед за защита от домашно насилие, чийто срок и този на постановените мерки за защита са изтекли.

По делото не са събрани доказателства, че желанието на ответника да види сина си и настояванията му това да се случи в същия ден при срещата между молителката и ответника на 03.09.2026г., са предизвикали каквито и да било негативни емоции у молителката, доколкото не всяко такова настояване, което да е против нейната воля (дори и решението й да не позволява на ответника да вижда детето да намира своето основание и решението й за това да е правилно), следва да се отъждествява с акт на психическо или емоционално насилие. Не се установи и ответникът да е имал някакви целенасочени намерения да упражнява каквото и да е бил насилие спрямо молителката, още по-малко, че иска да види едно от двете й деца за да упражни и спрямо него насилие. В тази връзка следва да се отбележи, че разговорите и срещите между молителката и ответника са необходими при условие, че всеки от тях има решаваща роля при отглеждането и възпитанието на децата им, ненавършили пълнолетие, и съпътстват грижите, полагани от тях за децата, което изключва възможността те да бъдат запретени под формата на мярка за защита от домашно насилие.