Решение № 12803 от 28.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12803 гр. *****************, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20241110117665 по описа за 2024 година

Предявен е за разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Производство по делото е образувано по искова молба от *****************Д против *****************, с която са предявени отрицателни установителни искове за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, както следва: сумата от 2 076,93 лева, ведно със законната лихва, считано от 02.06.1999 г. до окончателното изплащане, за която е издаден изпълнителен лист от 19.04.2006 г. по гр.д.№ 1944/2002 г. по описа на Апелативен съд – гр.*****************, и сумата от 150,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, за която е издаден изпълнителен лист от 02.09.2010 г. по адм.д.№ 1106/2009 г. по описа на Административен съд – гр.*****************, по които е образувано изп.д.№ 11/2024 г. по описа на ДСИ при РС – *****************, поради настъпила погасителна давност за принудителното им събиране.

В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на влязло в сила решение по гр.д.№ 1944/2002 г. по описа на Апелативен съд – гр.***************** е издаден изпълнителен лист от 19.04.2006 г., по силата на който е осъден да заплати на Министерство на отбраната на Р.България, на основание чл.59 ЗЗД сумата от 2076,93 лева, ведно със законната лихва, считано от 02.06.1999 г. до окончателното изплащане.

Поддържа, че по молба на Министерство на отбраната от 16.08.2006 г., въз основа на гореописания изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 142/2006 г. по описа на ДСИ при РС *****************. В хода на изпълнителното производство, 1 през 2017 г. като взискател е конституиран настоящия ответник, като впоследствие производството е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Според ищеца, в периода от 09.06.2017 г. до датата на подаване на исковата молба в съда, спрямо него не са предприети валидни действия по принудително събиране на сумата по горецитирания изпълнителен лист. Ищецът поддържа още, че въз основа на влязло в сила решение по адм.д.№ 1106/2009 г. по описа на Административен съд – гр.***************** е издаден изпълнителен лист от 02.09.2010 г., с който е осъден да заплати на Изпълнителна агенция „Социални дейности“ при Министерство на отбраната /чиито правоприемник е ответника/ разноски по делото в размер на 150,00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Поддържа, че въз основа на описания изпълнителен лист било образувано изп.д.№ 21/2012 г. по описа на ДСИ при РС *****************, което било прекратено на 31.01.2014 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Ищецът поддържа, че считано от 26.06.2015 г. /съгласно дадените с ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС разяснение/ до датата на подаване на исковата молба в съда, е изтекла погасителна давност съгласно чл.110 ЗЗД за събиране на горепосочените суми по принудителен ред. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да установи недължимостта на процесните суми. Претендира разноски.

В подадения по делото писмен отговор от ответника се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Не се спори, че посочените в исковата молба две изпълнителни дела са прекратено поради настъпила перемпция. Сочи се, че всички събрани суми в полза на взискателя са през 2010 г., когато вземането не е било погасено по давност. Поддържа се, че предмет на последната молба за образуване на изпълнително дело е несъбрания остатък, а не задължението в пълен размер, поради което искането на ищеца за погасяване на цялото вземане по давност е неоснователно.

Оспорват се изложените в исковата молба твърдения за изтекла давност с доводи, че изпълнителните производства са били образувани при действието на ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителния процес за принудително осъществяване на вземането. При съобразяване и на посоченото от ищеца ТР № 2/26.06.2016 г. и Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, към датата на подаване на исковата молба в съда давността не е изтекла.

Сочи се и съдебна практика, съгласно която дори действията по принудително събиране на вземането да са предприети след настъпила перемпция, с поискването им давността се счита за надлежно прекъсната. По изложените в отговора доводи се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

2

Видно от приложения по делото изпълнителен лист от 19.06.2006 г., издаден въз основа на влязло в сила решение по гр.д.№ 1944/2002 г. по описа на САС е, че *****************, представляван от ***************** е осъден да заплати на Министерство на отбраната на Р.България на основание чл.59 ЗЗД сумата от 2 076,93 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.06.1999 г. до окончателното й изплащане.

От приложения към настоящото дело заверен препис от изпълнително дело № 142/2006 г. по описа на ДСИ при РС – ***************** се установява , че същото е образувано на 16.08.2006 г. по молба на настоящия ответник, в качеството на взискател и въз основа на горепосочения изпълнителен лист. Върху изпълнителния лист са отбелязани извършените плащания и преведени суми, като видно от поставения печат е, че изпълнителното производство е прекратено на 21.06.2023 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Видно от приложената по изпълнителното дело разписка е, че оригинала на изпълнителния лист е върнат на представител на взискателя на 24.07.2023 г.

Видно още от изпълнително дело № 142/2006 г. е, че в хода на същото ДСИ е разпоредил проучване на имущественото състояние на длъжника.

Видно от разпореждане от 27.01.2010 г., обективирано върху молба от взискателя от 27.01.2010 г. е, че ДСИ е насрочил опис на движими вещи, собственост на длъжника търговец и физическо лице. Видно от съставения протокол е, че опис не се е състоял, поради нередовно призоваване на всискателя.

Видно от постановление на ДСИ от 08.02.2010 г. е, че производството по изп.д.

№ 142/2006 г. е спряно на основани чл.454 ГПК – поради внесени 30 % от дължимата сума от страна на длъжника.

На 01.02.2012 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя, с която моли за налагане на запор върху движимо имущество на длъжника, респективно възбрана на декларирано недвижимо имущество, с оглед удовлетворяване на вземанията му.

На 30.11.2012 г. по изпълнителното дело е постъпила нова молба от взискателя, с която се иска от ДСИ да извърши справки относно регистрирани банкови сметки на длъжника, както и притежавано от последния движимо и недвижимо имущество, като при наличие на такива - да бъдат наложени запор и възбрана.

Видно от разпореждане от 28.10.2013 г., обективирано върху справка от НБД „Население“ /л.102 от изпълнителното дело/ е, че ДСИ е наложил възбрана върху притежаван от длъжника недвижим имот.

С молба от 18.02.2014 г. взискателят е поискал ДСИ да насрочи опис на възбранения имот, като по делото няма данни за предприети в тази насока действия.

На 08.06.2017 г. по изпълнителното дело е подадена молба от взискателя, с която се иска проучване на притежаваното от длъжника имущество, регистрирани трудови договори и налагане на запор върху вземания на последния.

3

С молба от 29.08.2017 г. взискателя е поискал ДСИ да наложи възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника, находящ се в гр.*****************.

По молба от 02.05.2023 г. на взискателя, ДСИ е постановил прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

По делото е изискан и приложен и заверен препис от изпълнително дело № 21/2012 г. по описа на ДСИ при РС – *****************, от което се установява, че е образувано на 01.02.2012 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 02.09.2010 г. по адм.д.№ 1106/2009 г. по описа на Административен съд – гр.*****************.

Видно от гореописания изпълнителен лист е, че ***************** е осъден да заплати на Изпълнителна агенция „Социални дейности“ при Министерство на отбраната, преобразувана с ПМС № 54/01.04.2010 г. в Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело, разноски в размер на 150,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

От приложения препис не се установява в хода на образуваното изпълнително производство по изп.д.№ 21/2012 г. да са извършвани валидни изпълнителни действия.

Видно от разпореждане на ДСИ от 15.05.2023 г., обективирано върху молба на длъжника за прекратяване на производството е, че същото е прекратена на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Видно от приложения към писмения отговор документи е, че срещу ищеца в настоящото производство е образувано ново изпълнително производство - № 11/2024 г. по описа на РС – *****************, въз основа на гореописаните два изпълнителни листа.

Други относими и допустими доказателства не са представени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца. При отрицателен установителен иск ищецът следва да установи правния интерес от предявяването му, като не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право факти - такава тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на оспореното право.

Между страните не се спори, а и от доказателствата по делото безспорно се установява, че изпълнително дело № 142/2006 г. по описа на ДСИ при РС – ***************** е образувано на 16.08.2006 г. по молба на настоящия ответник , в качеството на взискател и въз основа на изпълнителен лист от 19.06.2006 г. , издаден въз основа на влязло в сила решение по гр.д.№ 1944/2002 г. по описа на САС, по силата на който *****************, представляван от ***************** е осъден да заплати на Министерство на отбраната на Р.България на основание чл.59 ЗЗД сумата от 2 076,93 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.06.1999 г. до окончателното й изплащане.

4

Между страните не се спори, а и от доказателствата по делото безспорно се установява, че изпълнително дело № 21/2012 г. по описа на ДСИ при РС – ***************** е образувано на 01.02.2012 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 02.09.2010 г. по адм.д.№ 1106/2009 г. по описа на Административен съд – гр.*****************.

Спорно между страните е обстоятелството дали по отношение на вземанията по издадените изпълнителни листове е изтекла погасителна давност.

Погасителната давност е сложен юридически факт, състоящ се от два елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичане на определен период от време с начален и краен момент. Общите правила за началния момент са уредени в чл.114 ЗЗД.

Давностните срокове пораждат правно действие, ако през време на тяхното протичане носителят на защитеното право може да упражни правото си на иск. С разпоредбата на чл.115 ЗЗД са уредени хипотези, при които носителят на правото не може да го упражни. В тези случаи се приема, че давностният срок спира да тече. Съгласно чл.115 б. ”ж” ЗЗД давностният срок спира да тече докато трае съдебният процес относно вземането. С предявяването на иска спира течението на давностния срок и това състояние продължава до приключване на делото, но само в случай, че искът бъде уважен /по аргумент от чл.116 б.”б” ЗЗД/. В чл.116 ЗЗД законодателно е уредено прекъсване течението на давност. Предвидени са юридически факти, с настъпването на които периодът от време от възникване на правото на иск до осъществяването на съответния факт се обезличава юридически и започва да тече нов давностен срок.