Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 22 от 03.08.2026, Районен съд - Исперих

Съд
Районен съд - Исперих
Дело
Административно наказателно дело 188/2025
Вид
Решение № 22
Подписан
03.08.2026
В сила
28.08.2026
Състав
ЧАВДАР ХРИСТОВ НИКОЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 190а, ал. 1, т. 3 · Закон за водите
  • чл. 200, ал. 1, т. 39 · Закон за водите
  • чл. 201, ал. 12 · Закон за водите
  • § 1, ал. 1, т. 95 · Закон за водите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Исперих, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР ХР. НИКОЛОВ при участието на секретаря Анна В. Николова като разгледа докладваното от ЧАВДАР ХР. НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20253310200188 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Община Исперих, ЕИК ******, представлявана от кмета Б. Ф. Ш., срещу наказателно постановление № НЯСС-144/07.10.2025 г., издадено от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН). С наказателното постановление на общината, на основание чл. 83 ЗАНН във връзка с чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите (ЗВ), е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв. за нарушение на чл. 190а, ал. 2 във връзка с чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ.

В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е незаконосъобразно поради неспазване на срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Твърди се, че предписанието е било със срок за изпълнение до 21.04.2024 г., поради което нарушението е осъществено на 22.04.2024 г., а АУАН е съставен едва на 17.04.2025 г. Според жалбоподателя тримесечният срок за съставяне на акта е изтекъл на 22.07.2024 г. Иска се отмяна на наказателното постановление.

В съдебното заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Административнонаказващият орган не изпраща представител. В депозираното писмено становище оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Сочи, че нарушението е установено при последващата проверка на 26.03.2025 г., поради което АУАН от 17.04.2025 г. е съставен в срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Разград, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище.

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Община Исперих е собственик на язовир „Китанчево 1“, разположен в поземлени имоти с идентификатори *** и *** по КККР, в землището на с. Китанчево, община Исперих. Язовирната стена е класифицирана като обект с първа висока степен на потенциална опасност.

На 20.03.2024 г. служители на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ при ДАМТН извършили проверка на язовира.

Резултатите били отразени в констативен протокол № 04-03-9/21.03.2024 г. На собственика било дадено задължително предписание по т. V.1/1.1 да представи копие от актуален договор с оператор на язовирната стена на язовир „Китанчево 1“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 95 от ДР на ЗВ и § 1, т. 22 от приложимата наредба. Определеният срок за изпълнение бил 21.04.2024 г.

Протоколът бил подписан от представител на общината и заведен в общинската администрация на 03.04.2024 г.

На 26.03.2025 г. контролни органи на ДАМТН извършили последваща проверка на място и по документи. При обхода, прегледа на документацията и справката в информационната система на агенцията било установено, че общината не е представила и не е уведомила ДАМТН за сключен актуален договор с оператор на язовирната стена, т.е. предписанието със срок 21.04.2024 г. не е изпълнено. Констатациите били отразени в констативен протокол № 04-03-12/26.03.2025 г.

На 17.04.2025 г. главен инспектор В. Д. Б. съставил срещу Община Исперих АУАН № 04-006. В акта било описано, че на 22.04.2024 г., като собственик на язовир „Китанчево 1“, общината не е изпълнила даденото с констативен протокол № 04-03-9/21.03.2024 г. предписание в определения срок 21.04.2024 г. Деянието било квалифицирано като нарушение на чл. 190а, ал. 2 във връзка с чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ. Актът бил съставен в присъствието на надлежно упълномощен представител на общината. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН било подадено писмено възражение, което наказващият орган приел за неоснователно.

Въз основа на АУАН председателят на ДАМТН издал наказателно постановление № НЯСС-144/07.10.2025 г., с което възприел фактическите и правните изводи на актосъставителя и наложил на Община Исперих имуществена санкция от 1 000 лв.

Разпитани в съдебното заседание, актосъставителят В. Б. и свидетелят И. И. потвърждават извършването на последващата проверка, липсата на представен актуален договор и неизпълнението на предписанието. Свидетелят И. посочва, че операторът води досието на язовира, извършва наблюдение и мониторинг, пробни манипулации на съоръженията, обучение на експлоатационния персонал и подготовка на аварийния план. Макар поради изминалото време свидетелите да не възпроизвеждат с точност всички дати, показанията им относно съществените обстоятелства са последователни и съответстват на писмените доказателства.

Така установената фактическа обстановка се доказва от АУАН № 04006/17.04.2025 г., наказателното постановление, констативни протоколи № 042 03-9/21.03.2024 г. и № 04-03-12/26.03.2025 г., документите за връчване и представителство, актовете за общинска собственост, скиците на имотите и показанията на разпитаните свидетели. Доказателствата са взаимно съответни и не се опровергават от други материали по делото.

При така установеното съдът прави следните правни изводи:

АУАН и наказателното постановление са издадени от материално и териториално компетентни органи, в изискуемата писмена форма и съдържат реквизитите по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Нарушението е описано с достатъчна конкретност чрез посочване на нарушителя, обекта, съдържанието на предписанието, срока за изпълнение, датата на нарушението и приложимите правни норми. Не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на общината.

Съгласно чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ председателят на ДАМТН или оправомощени от него длъжностни лица дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях за изпълнение на мероприятия за осигуряване на изправното им техническо състояние и безопасната им експлоатация, като определят срок за тяхното изпълнение. По силата на чл. 190а, ал. 2 ЗВ собствениците са длъжни да изпълняват тези предписания. Неизпълнението е санкционирано с чл. 200, ал. 1, т. 39 във връзка с чл. 201, ал. 12 ЗВ.

От обективна страна нарушението е осъществено чрез бездействие – неизпълнение до 21.04.2024 г. на задължителното предписание за представяне на копие от актуален договор с оператор. Отговорността на юридическите лица и едноличните търговци по чл. 83 ЗАНН е обективна и не зависи от установяване на вина на конкретно физическо лице.

Основното възражение за изтичане на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН е неоснователно. Разпоредбата установява два самостоятелни срока: тримесечен от открИ.ето на нарушителя и едногодишен от извършването на нарушението. „ОткрИ.е на нарушителя“ е налице, когато компетентният да състави АУАН контролен орган разполага с необходимите данни както за нарушението, така и за лицето, което го е извършило. Самото даване на предписание и знанието кой е неговият адресат не означават, че още тогава органът е узнал за бъдещото му неизпълнение.

До изтичането на срока на 21.04.2024 г. нарушение на чл. 190а, ал. 2 ЗВ не е могло да съществува. След тази дата неизпълнението е можело да бъде установено чрез последваща контролна проверка и проверка на документите и информационната система. По делото липсват доказателства компетентният актосъставител да е узнал за неизпълнението преди проверката на 26.03.2025 г. Именно тогава са били установени едновременно фактическото неизпълнение и неговият субект. Съставеният на 17.04.2025 г. АУАН е в рамките на три месеца от тази дата.

Спазен е и едногодишният срок от извършване на нарушението: от 22.04.2024 г. до съставянето на АУАН на 17.04.2025 г. не е изтекла една година.

Наказателното постановление е издадено на 07.10.2025 г., преди изтичането на шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, считано от съставянето на акта.

Поради това не може да бъде споделена тезата на жалбоподателя, че тримесечният срок е започнал да тече автоматично на 22.04.2024 г. Подобно разбиране би отъждествило момента на извършване на нарушението с момента на открИ.е на нарушителя, въпреки че законът ясно ги разграничава.

3

Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН. Неизпълненото предписание е свързано с безопасната експлоатация на язовирна стена, класифицирана с първа висока степен на потенциална опасност, а неизпълнението е продължило значителен период. Случаят не разкрива пониска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от този вид.

Наложената имуществена санкция е в минималния предвиден от закона размер от 1 000 лв., поради което не съществува основание за нейното намаляване.

При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ДАМТН следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 40,90 евро, равностойността на 80 лв. по официалния валутен курс. Размерът е съобразен с фактическата и правната сложност на делото и извършената процесуална дейност.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № НЯСС-144/07.10.2025 г., издадено от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което на Община Исперих, ЕИК ******, на основание чл.

83 ЗАНН във връзка с чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 ЗВ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 (хиляда) лева за нарушение на чл.

190а, ал. 2 във връзка с чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ.

ОСЪЖДА Община Исперих, ЕИК ******, да заплати на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор сумата 40,90 (четиридесет евро и деветдесет евроцента) евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград, в 14-дневен срок от съобщаването на страните, по реда на глава дванадесета от АПК.

Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________ 4