Решение № 139 от 16.08.2019, Районен съд - Дулово

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 139

Гр. Дулово, 16.08.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ДУЛОВСКИ районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил

Николаев при участието на секретаря Р.Р., като разгледа докладваното от председателя гр. д. № 107/2019 г. по описа на съда, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал.1 т. 4 от ЗОДОВ, обективно съединен с иск по чл. 86 ЗЗД.

Ищецът А.К.С., с

ЕГН **********,***, чрез адв. Р.Н. - АК – Варна, съдебен адрес ***, на осн. чл.2, ал.1 ЗОДОВ, претендира от съда да постанови решение, с което да осъди ответника Прокуратурата на Република България да му заплати сумата от 20 000,00 /двадесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и сумата от 161,43 /сто шестдесет и един лв и 43 ст/ - обезщетение за забава за периода от 21.09.2018 г. до 19.10.2018 г.

За да обоснове претенцията си, ищецът посочва, че в резултат на поведението на длъжностните лица на ответника, извършили процесуалните действия против него, настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в незаконосъобразно ограничаване и увреждане на правата му, понасяне на незаконосъобразни действия при явна абсолютно липса на данни за извършено престъпление от негова страна, болки и страдания, свързани с постоянното обезпокояване на семейството и близките му, уронване престижа и доброто му име в обществото.

Към исковата молба са представени писмени доказателства, които ищецът моли да бъдат приети по делото, като моли освен това да бъде изискано и приложено НОХД № 52/2018г. по описа на СРС, както и за възможност да ангажира показанията на двама свидетели при режим на довеждане.

До ответника е изпратен препис от исковата молба заедно с приложенията към нея, като съгласно изискването на чл. 131 от ГПК е даден едномесечен срок за подаване на писмен отговор и са указани задължителното съдържание на отговора, последиците от неподаване на отговор или упражняването на права, както и възможностите за ползване на правна помощ, ако има необходимост от такава.

В срока по чл.

131, ал. 1 от ГПК ответникът Прокуратурата на Република България е подал писмен отговор, с който изцяло оспорва исковата претенция. Счита, че претенцията е прекомерна, не е съобразена с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и с установената трайна съдебна практика, както и с обществено-икономическите условия в страната.

Независимо от обективния характер на отговорността по ЗОДОВ в тежест на ищеца е да докаже търпените вреди, техния размер и връзката им с повдигнатото обвинение. Не са подкрепени с доказателства твърденията на ищеца за липса на интензивност на производството, както в досъдебната фаза на процеса, така и в съдебната. Липсват и доказателства относно твърденията на ищеца, че приятели, близки и познати са се отчуждили от него, че повдигнатото обвинение е станало известно сред хората в населеното място, че е било сринато общественото му положение, авторитета и името му. Оспорва се исковата претенция като недоказана по основание и размер. Ищецът не е ангажирал доказателства за незаконни актове и действия на Прокуратурата, от които пряко да са причинени действително търпени вреди - влошено здравословно състояние, уронване на доброто му име, изпитване на болки и страдания, липса на материални средства, невъзможност да упражнява трудова дейност. Не е представил доказателства, от които да се направи извод, че вредите, за които се търси обезщетението, са пряка последица от конкретна дейност на Прокуратурата.

След като обсъди събраните в хода на производството доказателства: Присъда № 16/02.06.2014 г. постановена по НОХД № 91/2013 г. по описа на PC Дулово; Решение № 54/24.09.2014 г. постановено по ВНОХ дело № 162/2014 г. по описа на ОС Силистра; Присъда № 15/02.06.2016 г. постановена по НОХ дело № 165/2015 г. по описа на PC Дулово;

Решение № 95/04.05.2017 г. постановено по НДВ № 106/2017 г. по описа на АС Варна; Решение № 41/27.06.2017 г. постановено по НОХ дело № 136/2017 г. по описа на СОС; Присъда № 15/02.06.2016 г. постановена по НОХ дело № 165/2015 г. по описа на PC Дулово; Присъда № 346/05.09.2018 г. постановена по НОХ дело № 52/2018 г. по описа на PC Силистра; Епикриза от 10.05.2015 г. на „МБАЛ - Дулово” ЕООД; Епикриза от 15.11.2017 г. на МБАЛ „Света Анна - Варна” АД;

Епикриза от 20.11.2017 г. на МБАЛ „Света Анна - Варна” АД; Епикриза от 29.11.2017 г. на МБАЛ „Света Анна - Варна” АД; Амбулаторен лист от 20.02.2018 г.; Експертно решение № 0595 от 040/14.03.2018 г. и съдебно-медицинска експертиза по писмени данни №1359/2019 г., ведно със становищата и доводите на страните съдът намери следното:

Безспорно е, че ищецът с Присъда № 16/02.06.2014 г. по НОХД № 91/2013 г. по описа на PC Дулово бил частично признат за невиновен, която с Решение № 54/24.09.2014 г. по ВНОХД № 162/2014 г. по описа на ОС Силистра била отменена и делото било върнато за разглеждане от друг състав. С определение № 9/02.02.2015 г. постановено по НОХД № 190/2014 г. по описа на PC Дулово съдебното производство било прекратено и върнато на РП - Дулово за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. С Присъда № 15/02.06.2016 г. по НОХД № 165/2015 г. по описа на PC - Дулово бил признат за виновен, като с Решение № 3/12.01.2017 г. по ВНОХД № 166/2016 г. по описа на ОС Силистра, присъдата била потвърдена. С молба от 22.02.2017 г. ищецът А.К.С. поискал възобновяване на делото, като с Решение № 95/04.05.2017 г. по НДВ № 106/2017 г. по описа на АС Варна, производството по ВНОХД № 166/2016 г. по описа на СОС било възобновено и е отменено Решение № 3/12.01.2017 г., с което е потвърдена изцяло присъда № 15/02.06.2016 г. по НОХД № 165/2015 г. по описа на PC Дулово. С Решение № 41/27.06.2017 г. по НОХД № 136/2017 г. по описа на СОС, присъда № 15/02.06.2016 г. по НОХД № 165/2015 г. по описа на PC Дулово била отменена и делото е върнато на PC - Дулово за разглеждане от друг състав.

С Присъда № 346/05.09.2018 г. по НОХД № 52/2018 г. по описа на PC - Силистра бил признат на невиновен, която на 21.09.2018 г. влязла в сила.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съдът намира, че пасивно процесуално легитимиран да отговаря по настоящия иск е Прокуратурата на РБ. Органите на прокуратурата имат водеща и контролираща функция в досъдебното производство, като в случая привличането на ищеца като обвиняем, внасянето на обвинителен акт в съда, поддържането на обвинението в съда са все действия, които са извършвани от представители на ответника Районна прокуратура – Дулово.

С петитума на исковата молба е поискано постановяване на решение, с което съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000,00 /двадесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и сумата от 161,43 /сто шестдесет и един лв и 43 ст/ - обезщетение за забава за периода от 21.09.2018 г. до 19.10.2018 г. Претенцията на ищеца срещу ответника за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди при налагане на наказание по Наказателния кодекс, когато лицето бъде оправдано, се явява принципно основателна по следните съображения:

В нормата на чл.2, ал.1, т.4 от ЗОДОВ изрично е посочено, че Държавата в лицето на своите органи отговаря в случаите при налагане на наказание по Наказателния кодекс, когато лицето бъде оправдано. Не съществува никаква презумпция за законосъобразност на извършените от органите на наказателното производство действия, след като то е приключило с оправдателна присъда. Тъкмо обратното - презумпцията за невиновност остава необорена и не е доказано, че е съществувало основание за предприемане на наказателно преследване, включително и за налагане на мярка за неотклонение. Ако производството по делото е приключило чрез постановяване на оправдателна присъда, с обратна сила всички действия и актове на правозащитните органи, с които са накърнени права на невиновното лице - неправилно привлечено като обвиняем с произтичащите от това последици, налагане на наказание по Наказателния кодекс, се явяват незаконосъобразни. Подобно оправдаване на подсъдимия може само да демонстрира, че на лицето неправилно и незаконосъобразно е повдигнато обвинение /при липсата на достатъчно доказателства за виновността и/или авторството/, наложено му е наказание по Наказателния кодекс, ограничени са негови права, накърнени са лични права като чест, достойнство, авторитет, право на спокоен живот. Нормата на чл.2, ал.1, т.4 ЗОДОВ има за обект защита и на нематериални блага - причинени страдания от психически характер, свързани с незаконно обвинение в извършване на престъпление, налагане на наказание, накърняване честта, достойнството и доброто име на гражданина, тъй като всяко обвинение в извършване на престъпление неизбежно засяга тези ценности.

В чл.32, ал.1, изр.2 от Конституцията изрично е посочено, че всеки има право на защита срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. Зачитането на тези ценности е задължение на всички правни субекти, включително и на органите на прокуратурата. Неоснователността на претенцията на държавата (чрез органите на полицията и прокуратурата) спрямо едно лице по образувано наказателно дело задължително води до незаконност на предприетите с оглед нейното реализиране процесуални действия. Дали определено лице е изглеждало виновно в извършването на престъпление, когато му повдигнато обвинение, не може да има никакво значение. Държавата няма право да накърнява неговата лична сфера, чест, достойнство или добро име чрез повдигане на обвинение за извършването на престъпление, ако съответният държавен орган не може да обори презумпцията за невиновност. След като до приключване на производството /в случая с издаването на Присъда № 346/05.09.2018 г. по НОХД № 52/2018 г. по описа на PC - Силистра/ събраните доказателства не могат да оборят презумпцията на чл.16 от НПК, то обвинението е незаконно. Т. е. обвинението е незаконно, когато неговата основателност не е доказана по предвидения в закона ред.

След като с влязла в сила присъда ищецът е оправдан, то явно е, че действията и актовете на прокуратурата при поддържане на обвинението в съдебното производство срещу А.К.С..

По същество влязлата в сила присъда има характер на прекратяване на незаконни служебни действия по смисъла на чл.3 от ЗОДОВ, които незаконни действия се изразяват в повдигане на обвинение, привличане в качеството на обвиняем на лице, което не е извършител на престъпното деяние, вземане на МНО, внасяне на обвинителен акт, поддържане на обвинението пред съда и налагане на наказание.

В резултат на тези неправомерни действия и актовете, с които са осъществени, на ищеца са накърнени законни права и интереси - негативно са повлияни отношенията с близки и други членове на обществото, увредено с самочувствието и доброто име. А.К.С. е бил в качеството на обвиняемо, а по-късно и подсъдимо лице, без да са били налице основанията на закона за това. В този смисъл безспорно е, че актовете и действията на прокуратурата в хода на съдебното производство пред РС - Дулово са незаконни по смисъла на закона, тъй като наказателното производство срещу ищеца е приключило с оправдателна присъда. Предвид горните съображения, безспорно е, че актовете, действията и бездействията на органите на прокуратурата с оглед последвалата оправдателна присъда се явяват незаконосъобразни и неправилни - поради което незаконни, по смисъла на чл.2, ал.1, т.4 от ЗОДОВ.

Относно вредите:

Причинената вреда се изразява в засягане на имуществените и неимуществените права и блага на пострадалия, като се състои в смущение, накърняване или унищожаване на такива блага. Вреда е всяко отрицателно въздействие върху право или благо, което се охранява от правото - здраве, работоспособност, вещи, парични средства или др. Тя се състои в отрицателно изменение, настъпващо в материалната и/или духовната сфера на един правен субект.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.