Решение № 33 от 02.03.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. П., 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая Банчева при участието на секретаря Дияна Петкова като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно дело № 20251230200809 по описа за 2025 година

І. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ПРОИЗВОДСТВОТО

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Т. В. И., ЕГН **********, с адрес /населено място/, чрез адв. П.

К., вписан в БАК, със съдебен адрес /населено място/, против Наказателно постановление № 25-0314-000929 от 04.12.2025 г. на Началник, РУ в ОДМВР Б., РУ П., с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложена Глоба в размер на 500,00 /петстотин/ лева/255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. На основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 10 /десет/ контролни точки.

В жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, тъй като същото не е съобразено с процесуалните правила и материалните изисквания на закона.

Твърди се, че не е налице извършено административно нарушение, тъй като деянието е несъставомерно от субективна страна, поради незнанието на санкционираното лице за извършеното служебно прекратяване на регистрацията, като в тази връзка се оспорват констатациите, изложени в обжалвания административен акт. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление № 25-0314000929 от 04.12.2025 г. на Началник РУ в ОДМВР Б., РУ П., като неправилно и незаконосъобразно.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа депозираната жалба и 1 излага допълнителни съображения за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Моли съда да отмени процесното наказателно постановление.

Административнонаказващият орган – Началник РУ в ОДМВР Б., РУ П., редовно призован не се явява, не се представлява. В писмото, с което е изпратена административната преписка е инкорпорирано становище за правилност на наказателното постановление и потвърждаването му. Обективирано е и възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като размерът на последното не съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото.

Районна прокуратура - Б., ТО - П., не изпраща представител и не взема становище по делото.

По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протокола от проведено съдебно заседание на 12.02.2026 година.

ІІ. ФАКТИЧЕСКИ ИЗВОДИ

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по настоящото дело е ангажирана за това, че на 02.11.2025 г. в 22:19 часа, в гр. П. на улица "К.Н.П.", с посока на движение от ул. „С.“ към ул. „Д.“, пред дом № ***, управлява лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ***, с прекратена регистрация от 24.09.2025 г. във вр. с чл. 638, ал. 3 от КЗ, като автомобилът не е регистриран по надлежния ред.

За извършеното от жалбоподателката, на същата дата – 02.11.2025 г., Х. А. Й., на длъжност мл. автоконтрольор при РУ П., ОДМВР Б., в присъствието на свидетеля Д. К. Б., съставил АУАН Серия GA № 3513659, против Т. В. И., в който възприел, че на 02.11.2025 г. около 22:19 часа, в гр. П. на улица "К.Н.П.", с посока на движение от ул. „С.“ към ул. „Д.“, пред дом № ***, управлява лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ***, като при извършена проверка е установено, че моторното превозно средство е с прекратена регистрация от 24.09.2025 г. във връзка с чл. 638, ал. 3 от КЗ, не е регистриран по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Актът е предявен на жалбоподателката, която го разписала без възражения.

По повод съставения на 02.11.2025 г. АУАН Серия GA № 3513659, против Т. В. И. и извършената в тази връзка проверка е образувана преписка № 314 ЗМ-451/2025 г. по описа на РУ на МВР гр. П., материалите по която, поради данни за извършено престъпление, са изпратени по компетентност на РП – Б., ТО – П..

С Постановление с вх. № 9852/2025 г. от 28.11.2025 г., прокурор при РП - Б., ТО – П. е отказал да образува наказателно производство по цитираната преписка, като е констатирал, че макар деянието, извършено от Т. И. формално да осъществява признаците на престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, същото е малозначително, поради явната 2 незначителност на обществената му опасност, като е прекратил преписката и е изпратил материалите по нея по компетентност на Началника на РУ на МВР гр. П..

На 04.12.2025 г. Началник РУ в ОДМВР Б., РУ П. издал обжалваното НП № 25-0314-000929, в което възприел, че Т. В. И., в качеството на водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № *** на 02.11.2025 г. в 22:19 часа, в гр. П., на ул. "К.Н.П." с посока на движение от ул.

„С.“ към ул. „Д.“ пред дом № ***, управлява лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ***, като при извършена проверка се установило, че въпросното МПС не е регистрирано по надлежния ред (с прекратена регистрация от 24.09.2025 г.) във вр. с чл. 638, ал. 3 от КЗ, с което виновно е нарушила чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП наложил глоба в размер на 500,00 /петстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. На основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 10 /десет/ контролни точки.

НП е връчено лично и срещу подпис на жалбоподателката Т. В. И. на 05.12.2025 г., в законоустановения срок – 09.12.2025 г. е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.

Изложените фактически констатации съдът прави въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

ІІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ

Имайки предвид направените фактически констатации, становищата на страните и приложимия закон, първоинстанционният съд прави следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

При така очертаните фактически положения настоящият съдебен състав намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от активно легитимиран субект срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Относно основателността на жалбата, съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Извършвайки служебна проверка за процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, в рамките на правомощията си, съдът обсъди акта първо от формална страна, при което констатира следното:

В настоящия казус, Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Й.Ж.С.

–Началник РУ в ОДМВР – Б., РУ П., който към датата на издаване на обжалвания 3 административен акт – 04.12.2025 г., е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед с рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на административния акт – неговата форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 57 и чл. 58 ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава.

Посочени са нарушените материалноправни норми, като санкцията за нарушението е индивидуализирана правилно.

Административнонаказателното производство е започнало с образуването на преписка № 314 ЗМ-451/2025 г. по описа на РУ на МВР гр. П., материалите по която, поради данни за извършено престъпление, са изпратени по компетентност на РП – Б., ТО – П.. Спазени са разпоредбите на чл. 36 ЗАНН, с оглед отказа на прокурора да образува досъдебно производство за извършеното от жалбоподателя деяние и преписката е изпратена на наказващия орган, в случая Началника на РУ на МВР гр. П., за преценка и налагане на административно наказание по реда на ЗДвП. В обжалваното наказателно постановление изрично е посочено, че същото се издава въз основа на коментираните обстоятелства образуваната преписка № 314 ЗМ-451/2025 г. по описа на РУ на МВР гр. П., изпратена по компетентност на РП – Б., ТО – П. и издаденото постановление за отказ да се образува наказателно производство с вх. № 9852/2025 г. от 28.11.2025 г. на прокурор при РП - Б., ТО – П.. Ето защо са спазени всички императивни разпоредби на ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Съдът констатира, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.

Съгласно вменената като нарушена разпоредба на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, по отворените за обществено ползване пътища се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията и министъра на отбраната, като в изпълнение на това правомощие Министърът на вътрешните работи е издал Наредба № I-45/24.03.2000 г.

От обективна страна, по делото безспорно се установи, че жалбоподателката не е собственик на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ***, съгласно приложено свидетелство за регистрация на МПС част I. Доказа се по категоричен начин, че по отношение на моторното превозно средство, управлявано от И. на инкриминираната дата, в автоматизираната информационна система АИС - КАТ е отбелязано, че същото е с прекратена регистрация считано от 24.09.2025 г. Обстоятелството не се отрича и от жалбоподателя, нито в хода на административното производство, нито в настоящото такова.

4

Безспорно се установи по делото, че на посочената дата (24.09.2025 г.) регистрацията на автомобила е прекратена служебно, на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, поради изтичане на срока на валидност на застраховката „Гражданска отговорност“.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, предвижда, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.

574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.

В случая, издавайки наказателното постановление, наказващият орган неправилно е преценил, че от материалноправна страна се установява осъществяването на деяние от субективна страна. Действително, на пръв поглед формално извършеното консумира признаците от обективна страна на състава на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, както иначе правилно е квалифицирано, доколкото служебната дерегистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, обосновава тезата, че превозното средство не е било регистрирано по надлежния ред след тази дата, в който момент действително е осъществено и процесното управление. Това деяние е наказуемо по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, която разпоредба е подбрана от наказващия орган в съответствие с описаните факти, но при преценка на материалноправните предпоставки за реализиране на отговорността е следвало, още на етапа на привличане на жалбоподателя със съставяне на акта за установяване на административно нарушение, а след това и при реализирането й - с издаване на наказателното постановление, да бъде отчетена в необходимата конкретика цялостната фактология по случая и всички обстоятелства в тяхната взаимовръзка. Това е така, тъй като във всеки конкретен случай е необходимо да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, в т. ч. вината, която в административнонаказателния процес не се предполага. В настоящия случай както е посочена административно наказателната отговорност е по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, която изисква виновно поведение (умисъл). В случая автомобилът е собственост на трето лице. Регистрацията е прекратена служебно по административен път (от системата), без да се изземват табели. Водачът, който не е собственик, няма обективен начин да провери в реално време към момента на проверката (през нощта), че регистрацията е прекратена поради изтекла застраховка на собственика.