Решение № 5363 от 20.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5363 гр. София, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НАДЯ СТ. БАКАЛОВА при участието на секретаря ДАЛИЯ ЦВ. ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно наказателно дело № 20231110207390 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „*************“ ООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в обл. П., общ. Р., с. ********, п.к. *****, представлявано от управителя си Г. И. Г. чрез упълномощения процесуален представител - адв. Ж. Г. от Адвокатска колегия - гр. П., срещу електронен фиш (ЕФ) №8505026849 от 27.11.2021 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), с който на жалбоподателя на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл.

179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500.00 лв. за извършено нарушение на чл.

102, ал. 2 от ЗДвП.

В подадената жалба са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспорения електронен фиш, като съображенията за това са свързани с твърдения за издаването му при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Навеждат се доводи за това, че санкционираното дружество има сключен договор за предоставяне на услуга за електронно събиране на такси на база изминато разстояние с 1 предплащане, считано о т 23.06.2020г., чрез който към момента на санкциониране авансово са били предплатени дължимите тол такси за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа. Счита издания фиш за незаконосъобразен и поради обстоятелството, че на 26.10.2021г. дружеството е продало процесния товарен автомобил на юридическо лице, регистрирано и установено в трета страна, извън страните на ЕС. Прилага и доказателства в тази насока. Навеждат се доводи и в посока, че издадения електронен фиш е издаден в противоречие с чл. 34 от ЗАНН. Счита, че давността по посочения текст е изтекла и издадения фиш е незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, се представлява от упълномощения си защитник - адв. Ж. Г.- АК П.. Последната поддържа жалбата. Представя допълнителен доказателствен материал и моли за отмяна на атакувания електронен фиш в цялост. Моли за присъждане на разноски, за чието изплащане са представени писмени доказателства ведно със списък с разноски и договор за правна помощ.

Въззиваемата страна - Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована, не се представлява.

След анализ на събрания по делото доказателствен материал, поотделно и в неговата съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 27.11.2021 г. в 16:32 часа пътно превозно средство, представляващо товарен автомобил марка „*****“, модел „*******“ с рег. №*********, с технически допустима максимална маса 41000 кг., брой оси 4, екологична категория ЕВРО 5, без ремарке, в общ.

Столична за движение по път А-6, като при пътния участък на км. 50+427 в посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено, че посоченото по-горе МПС се е движило по него без изцяло да е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено посредством устройство от тол секция № 10182, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-6, при пътния участък на км. 50+427 .

С оглед идентифициране субекта на отговорност, електронната система за събиране на пътни такси генерирала автоматично данни за собственици и притежатели на МПС, вследствие на което било установено, че собственик на заснетото превозно средство е дружеството „*************“ ООД с ЕИК ********** със законен представител Г. И. Г..

Поради това на юридическото лице бил съставен процесният електронен фиш № 8505026849 с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението 2 по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500.00 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства - ЕФ № 8505026849 от 27.11.2021 г.; митническа декларация от 22.11.2021г.; сертификат за движение №0000450679/22.11.2021г.;

Фактура № 5000000066/26.10.2021г.; платежно нареждане за извършено плащане от 01.11.2021г.; Доклад от Електронна система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал.3- 3в- извлечение; Статични изображения във вид на снимков материал на пътно превозно средство с Рег. № РВ0416НА – 2 бр. снимки, извлечение; Справка за собственост на МПС Рег. № РВ0416НА- извлечение; Известие за доставка на електронен фиш №8505026849; Молба от адв. Ж. Г., договор за правна защита и съдействие; списък с разноски; Договор за предоставяне на услуги за електронно събиране на такси на база изминато разстояние с предплащане от 26.03.2020г.; Приемнопредавателен протокол за извършена монтажна дейност на GPS проследяващо устройстводемонтаж;

След анализ на събраните доказателствени материали поотделно и в своята съвкупност, съдът прецени същите за вътрешно непротиворечиви, еднозначни, допълващи се и способстващи за установяване на обективната истина по делото.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът, намира от правна страна следното:

Жалбата се явява процесуално допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна, при частично споделяне на релевираните в нея възражения.

Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.

В настоящото производство, предмет на доказване е извършеното административно нарушение и авторството му, което се извежда от разпоредбата на чл. 102, т. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. Тежестта на доказване лежи върху наказващия орган, поради което той следва да прояви достатъчна процесуална активност, за да бъде доказано с категоричност осъществяването на административно нарушение.

Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят дължимата пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се документира от Електронната 3 система за събиране на пътни такси, съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Тя създава доклад с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал (представени като л. 12-15 по делото). Докладът и снимките, съгласно чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, в своята съвкупност, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Характерът на отразените в Електронната система за събиране на пътни такси данни е изрично прокламиран в горепосочената разпоредба: „Контролните органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси“.

В чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

В конкретния случай, на база събраната доказателствена съвкупност се установи, че на 27.11.2021 г. в 16:32 часа пътно превозно средство, представляващо товарен автомобил марка „*****“, модел „*******“ с рег. №*********, с технически допустима максимална маса 41000 кг., брой оси 4, екологична категория ЕВРО 5, без ремарке, в общ. Столична се движел по път А-6, като при пътния участък на км. 50+427 в посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа. От снимките, генерирани посредством устройство № 10182 - част от електронната система за събиране на пътни такси, както и от справката за нарушения, обективно се установява, че горепосоченото превозно средство се е движило в рамките на процесния пътен участък без да е разполагал със заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

Несъстоятелни са релевираните от страна на санкционираното лице твърдения за изтекла погасителна давност по чл. 34 от ЗАНН, тъй като по правната си природа електронният фиш съчетава в себе си функциите както на АУАН, така и на НП, поради което за него сроковете по чл. 34 от ЗАНН не намират приложение, а спрямо разглеждания институт единственият относим срок е този на абсолютната давност по чл. 81, ал. 3, вр. чл.

80, ал. 1, т. 5 от НК, който възлиза на четири години и половина и в случая няма спор, че не е изтекъл. На следващо място, необосновано е позоваването на отсъствие на задължителни реквизити от императивно изискуемото съдържание на електронния фиш. Очевидно е 4 присъствието на елемент от обективната страна на нарушението, а именно - място на неговото осъществяване.

Въпреки горните разсъждения по посока законосъобразност и процедурна издържаност на извънсъдебната фаза от процеса по ангажиране отговорността на санкционираното лице, настоящият съдебен състав все пак намира, че е било допуснато неотстранимо процесуално нарушение от първостепенна важност, значително накърнило правото на защита на жалбоподателя. В атакувания електронен фиш е отбелязано, че същият е издаден на основание чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, който предвижда на юридическо лице собственик на МПС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, да се налага имуществена санкция в размер на 2500 лв.

Систематичният анализ на Глава VII от ЗДвП обаче показва, че отклонение от общото правило за протичане на административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и НП е предвидено единствено при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но не и при нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Тази законодателна постановка е развита в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, която регламентира, че при осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, когато нарушението е установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

Горното извежда извода, че ангажирането на административнонаказателната отговорност по чл. 179, ал. 3б ЗДвП с издаване на електронен фиш при условията на чл.

189ж ЗДвП е недопустимо. Нормите на чл. 179, ал. 3 и чл. 179, ал. 3б ЗДвП имат различно съдържание - първата предвижда да се наказва водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, докато втората санкционира поведението на собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни. Очевидни са съществените различия в субектите на отговорност, правно дължимото поведение и регламентираните санкции.