Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260001 от 07.01.2021, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
Търговско дело 114/2019
Вид
Решение № 260001
Подписан
07.01.2021
В сила
23.02.2023
Състав
ГАЛИНА ИВАНОВА ВЪЛЧАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.20 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.6 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.496, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.45 ал.2 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.Ямбол........7.01........2021 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание

На..............................седми...декември……….........................................

През две хиляди и двадесета година,..........в състав:

Председател: Галина Вълчанова като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова...............т.д.№ 114 по описа за 2019 година…., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по искова молба на С.М.С., Й.М.С. и И.М.С.,*** чрез пълномощник адв.К. против „Дженерали застраховане“ АД гр.София, с която се претендира съдът да осъди ответника да им заплати обезщетение в размер по 30 000 лв. на всеки, представляващи частичен иск от по 200 000 лв. за всеки за причинените им неимуществени вреди от смъртта на баща им М. С. Д., ведно със законната лихва, считано от 11.06.2019 г. – датата на завеждане на щети пред застрахователя до окончателното изплащане. Желае се присъждане на направените по делото разноски – адвокатски хонорар на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, с ДДС. В исковата молба е заявено, че ищците са деца на починалия вследствие ПТП на ***** г. М. С. Д. на 56 г. Настъпилото на посочената дата ПТП е станало на кръстовище на Главен път I-7 /път III-7072/ с участници л.а. „Мицубиши“ с рег.№ ПК 0041 ВА, управляван от И.А.И. и л.а. „Ситроен“ с рег. № В 1546 СС, управляван от починалия Д..

Водачът И. е нарушил правилата за движение по пътищата като при движение в посока от гр.Ямбол към с.Чарган не спрял на знак „стоп“ на кръстовището и предизвикал ПТП с автомобила на Д., който вследствие на удара е починал на място. Образувано е ДП № 124/2019 г. по описа на РУ Тунджа при ОДМВР Ямбол, пр.пр.№ 977/2019 г. по описа на ОП Ямбол, което не е приключило. За увреждащия лек автомобил „Мицубиши“ има сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество „Дженерали застраховане“ АД, която е била валидна към момента на настъпване на ПТП, според клаузите на която застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените имуществени и неимуществени вреди на трети лица. На 11.06.2019 г. ищците са предявили пред застрахователя претенции за изплащане на обезщетение, но по образувана щета в законоустановения срок застрахователят не е предложил за плащане обезщетение, поради което е заведен настоящия иск. Ищците, деца на починалия Д. са разчитали много на моралната и финансова подкрепа на баща си, която винаги са имали предвид близките и топли отношения помежду си. Поради това причинените неудобства, болки и страдания от ненавременната смърт на Д. следва да бъде компенсирана за децата му от застрахователя ответник.

В срока по чл.367 от ГПК писмен отговор от ответника е постъпил и с него се оспорва предявения иск като неоснователен, желае се отхвърлянето му и присъждане на разноските. Не се оспорва наличието на полицата, сключена относно л.а.

„Мицубиши Паджеро“ и нейната валидност към датата на ПТП. Според ответника липсват доказателства, установяващи извършено противоправно деяние от страна на застрахован в дружеството водач, изразяващо се в нарушаване на конкретни правила за движение по пътищата, от което да са настъпили процесните вреди. Единствения приложен към исковата молба относно причините за ПТП – констативен протокол за ПТП с пострадали лица, ответникът счита, че по никакъв начин не допринася за изясняване причините за реализиране на ПТП, тъй като липсват данни за поведението на водачите. Поради това според ответника не е изключена възможността процесното ПТП да е следствие на нарушение на правилата за движение от самия пострадал, случайно събитие или други обстоятелства и причини, изключващи отговорността на застрахования в дружеството водач. При условията на евентуалност ответникът твърди, че с поведението си пострадалият водач е допринесъл в изключителна степен за негативните последици от ПТП – движил се е с несъобразена скорост, не е реагирал своевременно с намаляване на скоростта или аварийно спиране, пътувал е без поставен обезопасителен колан. Оспорва се обстоятелството, че вследствие смъртта на Д. ищците са претърпели болки и страдания в твърдения обем, както и размера на претендираното обезщетение.

В срока по чл.373 от ГПК ищците са депозирали молба вх.№ 2506/26.05.2020 г., която е възприета от съда като допълнителна искова молба. Оспорват се всички възражения на ответника и се излагат подробни съображения за това. Поддържа се искането за събиране на посочените доказателства.

Ответникът не се е възползвал от възможността да депозира допълнителен отговор.

Ищците редовно призовани за съдебно заседание поддържат исковете си чрез своя пълномощник като в последното с.з. е направено и прието от съда на основание чл.214 от ГПК увеличение на претенциите, които се считат заведени в размер 150 000 лв. за всеки от тях частично от 200 000 лв.

Ответникът редовно призован поддържа в съдебно заседание чрез пълномощника си своите възражения по иска.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

За установяване на активната си процесуална легитимация ищците са представили удостоверение за наследници № 14/11.06.2019 г., видно от което след смъртта на М. С. Д. на ****** г. същият се наследява от съпруга и три деца – ищците по делото С.М.С., Й.М.С. и И.М.С..

С исковата молба ищците са представили констативен протокол от 7.06.2019 г. за ПТП с пострадали лица, настъпило на ****** г. около 12,39 ч. на кръстовище на Главен път I-7 /път III-7072/ с участници л.а.

„Мицубиши“ с рег.№ ПК 0041 ВА, управляван от И.А.И. и л.а. „Ситроен“ с рег. № В 1546 СС, управляван от М.С.Д. като е отразено, че Д. е убит и е образувано ДП № 124/2019 г.

Видно от представените от „Дженерали застраховане“ АД гр.София писмени доказателства, на 11.06.2019 г. в дружеството е входирана молба от С.М.С.,

Й.М.С. и И.М.С. и тяхната майка К. Н. Д. с искане за образуване на щета за причинените им неимуществени вреди – морални болки и страдания вследствие загубата на баща им М. Д., починал при ПТП на ****** г. Застрахователното дружество е уведомило пълномощника на ищците с писмо от 11.09.2019 г., че към този момент не може да изплати обезщетения на увредените лица.

От двете страни са представени копия от доказателствата по образуваното ДП – протокол за оглед на местопроизшествие /препис/ и оригинал, фотоалбум, тройна авто-техническа експертиза и съдебно-медицинска експертиза на труп.

В настоящото производство също бяха назначени, изслушани и неоспорени авто-техническа и съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице по авто-техническата експертиза дава заключение, че процесното произшествие е настъпило на кръстовището на главен път 1-7 и път Ш-7072, в зоната на кръстовището. За приближаващите кръстовището от посоката на движение на автомобил Ситроен има поставени пътни знаци, които са предупреждавали водачите за забраната за изпреварване /пътен знак В24/, ограничението на скоростта /пътен знак В26 с надпис 50/ и предстоящото пресичане на път без предимство /пътен знак А26/. За приближаващите кръстовището от посоката на движение на автомобил Мицубиши е имало поставени поредица от пътни знаци и указателни табели предупреждаващи водачите за забраната за изпреварване /пътен знак В24/, ограничението на скоростта /пътен знак В26 - един с надпис 60 и Втори с надпис 50/, „Пропусни движещите се по пътя с предимство" /пътен знак Б1/ и „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство" /пътен знак Б2/. Пътния знак Б2 е бил поставен двустранно на платното за движение спрямо посоката на движение на автомобил Мицубиши като на линията на двата знака е имало очертана стоп-линия.

Вещото лице е установило, че скоростта на автомобила Ситроен преди ПТП е била около 98 km/h, към момента на удара около 87 km/h, опасна зона около 80 м, а скоростта на автомобила Мицубиши преди ПТП и към момента на удара е била около 41 km/h. В момента, когато автомобил Мицубиши пресича стоп-линията и навлиза в зоната на кръстовището, автомобил Ситроен се е намирал на около 39,5 м от мястото на удара. Към този момент предната част на автомобил Мицубиши е била на около 12,45 м преди мястото на удара. Водачът на Ситроен е възприел опасността от удар с автомобила Мицубиши, когато той се е намирал на разстояние от около 42,7 м от мястото на удара. Към този момент предната част на автомобил Мицубиши е била на около 3,2 м преди стоп-линията. Водачът на автомобил Ситроен своевременно е реагирал на създалата се опасност, когато предната част на автомобил Мицубиши е била преди стоп линията. Водачът на Мицубиши не е спрял на стоп линията преди да навлезе в зоната на кръстовището. Технически правилно е спирането да е двукратно - първо на стоп линията, а след това на границата на платното за движение по път 1-7, да пропусне движещите се по пътя с предимство автомобили, а след това да предприеме пресичане на платното за движение в посока с. Чарган. В съдебно заседание вещото лице потвърди извода си, че водачът на Мицубиши не е направил нито едно от технически правилните две спирания. При скорост на движение 50 km/h, опасната зона на автомобил Ситроен е около 29 м, но водачът на Ситроен е нямал техническата възможност да предотврати ПТП при наличната си скорост на движение и предприетите действия от водача на Мицубиши за спиране в зоната на кръстовището. Налице е навлизане на Мицубиши в опасната зона на Ситроен. Водачът на Мицубиши е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като спре на стоп-линията и пропусне движещия се по пътя с предимство автомобил Ситроен и не предприема навлизане в кръстовището преди това. Водачът на Ситроен е имал техническата възможност да предотврати ПТП при скорост на движение от 50 km/h, като предприеме своевременно спиране.

Според вещото лице техническите причини, довели до настъпването на ПТП са следните: 1. Технически неправилното поведение на водача на автомобила Мицубиши, който не е спрял на стоп линията, за да пропусне движещия се по пътя с предимство лек автомобил Ситроен и 2. Движението на автомобила Ситроен със скорост над максимално разрешената за дадения участък, технически правилно е водачът на Ситроен да се движи с максимално разрешената скорост и при възникване на опасност да предприеме спиране.

По съдебно-медицинската експертиза вещото лице доктор специалист по съдебна медицина и обща и клинична патология, дава заключение, че при възникналото пътно-транспортно произшествие, при което автомобилът управляван от пострадалия е бил блъснат от джип „Мицубиши Паджеро" отляво отстрани, като автомобилът управляван от пострадалия е получил тежки деформации предимно отстрани отляво с хлътване на тези части навътре в автомобила и притискане на тялото пострадалия.

Пострадалият е получил тежка съчетана травма с обхващане на главата, гръбначния стълб и гръбначния мозък, гръдния кош, корема и крайниците, изпаднал бързо в състояние на травматичен шок и е починал в автомобила, като тялото му е било намерено силно наведено надясно към дясната седалка отпред. Описани са поотделно и подробно всички множество травми на всяка част от тялото на Д.. Причината за настъпването на смъртта на пострадалия е съчетаната травма с обхващането предимно на гръдния кош, гръбначния стълб и корема. Непосредствената причина за настъпването на смъртта е изпадането на пострадалия в състояние на тежък хеморагичен и травматичен шок вследствие множествените травми и острите кръвоизливи. Настъпването на смъртта на пострадалия е била неизбежна и неминуема. Животът му е бил неспасяем.

Най-голямо значение за настъпването на смъртта имало тежката гръдна травма и гръбначно-мозъчната травма. Разкъсването на черния дроб и слезката също са били смъртоносни. Смъртта се дължи на получените тежки травматични увреждания при възникналото пътно-транспортно произшествие и настъпилите усложнения. Описаните травми и настъпилата смърт са пряка и непосредствена последица на възникналото пътно-транспортно произшествие. Данните от делото сочат, че по време на произшествието пострадалият е бил без закопчан колан. Макар пострадалият да е бил без закопчан колан, като се имат предвид деформациите по автомобила и местоположението на пострадалия, тялото на пострадалия не е имало възможност да се придвижва свободно вследствие възникналите инерционни сили на значително разстояние в автомобила, а само горната половина на тялото на пострадалия е било наклонено надясно към дясната седалка, а лявата му ръка все още и била на волана на автомобила. Уврежданията са получени вследствие притискане на гръдния кош, корема и останалите области на тялото от деформиралите се части на автомобила, които са хлътнали към пространството, заемано от тялото на пострадалия на предната лява седалка, където деформациите и хлътването на автомобила надясно са били най-силно изразени. Уврежданията в областта на лявата половина на тялото са причинени от хлътването на деформиралите се части на автомобила с посока отляво надясно, а уврежданията в областта на дясната половина на тялото му, от притискането на дясната половина на тялото към вътрешните части на дясната половина на автомобила. Но деформациите по автомобила отляво са толкова тежки и получените травми в областта на лявата половина на гръдния кош, които са причинени вследствие хлътване на лявата половина на автомобила на дясно са били толкова тежки и настъпването на смъртта е било неизбежно. Даже са били налице предпоставки, ако пострадалият е бил със закопчан предпазен колан, то са били налице условия за получаване на още по-тежки увреждания от получените, тъй като влиянието на удрянето и притискането на лявата половина на гръдния кош от деформиралите се части на автомобила вследствие челния сблъсък от джипа, щяха да бъдат по-тежки. Получаването на установените тежки травматични увреждания били неизбежни даже и ако пострадалият е бил със закопчан предпазен обезопасителен колан. Така, че според вещото лице дали пострадалият е бил с колан или без него не е било чак от толкова съществено значение за тежестта на травмите по тялото на пострадалия и настъпването на смъртта му.