Решение № 3426 от 25.10.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3426 гр. Варна, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Г.а като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20233110105157 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 ГПК.

Производството по делото е образувано по предявени от „М.И.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, чрез процесуалния му представител – адв. В. Д., срещу „М.Ф.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. *****, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 15514.01 лв., представляваща главница за незаплатена ел. енергия за период на потребление 01.04.2021 г. – 15.11.2021 г., за което са издадени фактури в периода 30.04.2021 г. – 15.11.2021 г., съгласно сключен между страните договор за продажба на ел. енергия и участие в балансираща група/договор за комбинирани услуги № МЕ-2240/11.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.12.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1698.55 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 31.03.2022 г. – 31.10.2022 г., които вземания са предмет на заповед № 7617/06.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № ****2022 г. по описа на ВРС, ***** състав.

В исковата си молба ищецът „М.И.” АД твърди, че на 11.12.2020 г. между страните е сключен договор за продажба на ел. енергия и участие в балансираща група /договор за комбинирани услуги/, по силата на който е извършил доставка на ел. енергия в качеството си на продавач, получена от купувача. Поддържа, че за извършените доставки по надлежния ред е издал на ответника данъчни фактури за всеки отчетен период, които са приети и не са 1 оспорени от купувача. Въпреки настъпилия падеж – изискуемост и ликвидност на вземанията, ответникът не е заплатил задълженията си. По изложените съображения моли исковите претенции да бъдат уважени.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „М.Ф.” ЕООД, редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Въз основа на подадено от ищеца заявление е издадена заповед № 7617/06.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното ч. гр. д. № ****2022 г. по описа на ВРС, **** състав, срещу длъжника „М.Ф.“ ЕООД за заплащане на посочените в заповедта суми, предмет на настоящото производство.

В срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от длъжника, че не дължи сумите по заповедта за изпълнение. Настоящият иск за установяване съществуването на претендираните вземания е предявен на 26.04.2023 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

В проведено по делото на 18.10.2023 г. открито съдебно заседание редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна е направил искане за постановяване на неприсъствено решение с нарочна молба от 12.10.2023 г.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване му в съдебно заседание.

В срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание ответникът не е оспорил твърденията на ищеца, а и същите се подкрепят от представените писмени доказателства, в това число сключен между страните на 11.12.2020 г. договор за продажба на ел. енергия и участие в балансираща група/договор за комбинирани услуги.

Следва да се отбележи още, че ответникът не е оспорил размера на претендираните суми.

По изложените съображения съдът приема, че предявените искове са вероятно основателни.

Предвид посоченото, съдът приема, че в случая е установено наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239, ал.

1, т. 1 и 2 ГПК, поради което исковата претенция следва да се уважи по този ред.

Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. В заповедното производство направените от негова страна разноски са в общ размер от 3344.26 лв. /за държавна такса – 344.26 лв. и за адвокатско възнаграждение – 3000 лв./, които следва да бъдат присъдени в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

В настоящото производство ищцовото дружество представя доказателства за извършени разноски в общ размер от 4344.24 лв., от които сумата 344.24 лв. – довнесена държавна такса и 4000 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 24.04.2023 г. Ето защо в полза на страната следва да бъдат присъдени така сторените разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

2

Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „М.Ф.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.

*****, дължи на „М.И.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, следните суми: сумата 15514.01 лв. /петнадесет хиляди петстотин и четиринадесет лева и една стотинка/, представляваща главница за незаплатена ел. енергия за период на потребление 01.04.2021 г. – 15.11.2021 г., за което са издадени фактури в периода 30.04.2021 г. – 15.11.2021 г., съгласно сключен между страните договор за продажба на ел. енергия и участие в балансираща група/договор за комбинирани услуги № МЕ-2240/11.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.12.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1698.55 лв. /хиляда шестстотин деветдесет и осем лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 31.03.2022 г. – 31.10.2022 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които вземания са предмет на заповед № 7617/06.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № ****2022 г. по описа на ВРС, ***** състав.

ОСЪЖДА „М.Ф.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. *****, да заплати на „М.И.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, сумата 3344.26 лв.

/три хиляди триста четиридесет и четири лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № ****2022 г. по описа на ВРС, **** състав, както и сумата 4344.26 лв. /четири хиляди триста четиридесет и четири лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3