Решение № 549 от 04.09.2024, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 549 гр. Враца, 04.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Христова при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20241420100900 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 312 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от Т. Ш. М., ЕГН **********, като баща и законен представител на К. Т. М., ЕГН **********, чрез адв. В. Ф., против В. К. И., ЕГН **********.

В исковата молба се твърди, че ответницата е майка на малолетното дете, която с влязло в сила на 29.10.2019 г. Решение № 784/01.10.2019 г. по гр. д. № 1871/2019 г. по описа на РС – гр. Враца е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 140 лева до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

Твърди се, че към днешна дата детето е на 13 години, ученичка в VI клас в училище „*****“ – гр. **********. Сочи се, че минималната работна заплата за страната се е увеличила, поскъпнали са учебните пособия и други училищни принадлежности, нараснали са цените на хранителните продукти и стоките от първа необходимост. Иска се постановяване на решение, с което размерът на месечната издръжка да бъде увеличен от 140 лева на 400 лева, считано от предявяване на исковата молба до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответницата В. К. И.. След изтичане на срока е депозиран писмен отговор, в който ответницата признава, че искът е доказан по основание, но не и по размер, като счита, че същият следва да се уважи за 1 минималния размер от 233,25 лева. Сочи, че работи с брутно трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната – 933 лева и живее в жилище под наем с наемна цена 300 лева, поради което не може да си позволи да заплаща по – висок от минималния размер на издръжката.

След като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата и доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Ответницата не оспорва, а и видно от Удостоверение за раждане от 25.04.2019 г., издадено от община Враца въз основа на Акт за раждане № 77/21.02.2011 г., същата е майка на детето К. Т. М..

С влязло в сила на 29.10.2019 г. Решение № 784/01.10.2019 г. по гр. д. № 1871/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Враца, ГО, VIII състав, ответницата е осъдена да заплаща на детето К. Т. М. чрез нейния баща и законен представител Т. Ш.

М. месечна издръжка в размер на 140 лева, считано от 21.05.2019 г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

Видно от Удостоверение изх. № 424/25.03.2024 г., издадено от СУ „*****“ – гр.

**********, през учебната 2023/2024 г. детето е ученичка в VI клас и редовно посещава учебните занятия.

Видно от служебно изготвени справки за трудови договори, както и от справки за трудов и осигурителен статус, изготвени от ТД на НАП Велико Търново – офис Враца, майката на детето работи по трудов договор и получава брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 933 лева. Същото се установява и от представеното от ответницата Удостоверение изх. № 12/05.08.2024 г., издадено от работодателя й, видно от което месечното й възнаграждение е в размер на 933 лева /бруто/, а за периода от м. ноември 2023 г. до м. юли 2024 г. е получила нетно възнаграждение от общо 6 223,38 лева. Бащата е безработен.

Представен е договор за наем, сключен от ответницата, видно от който същата заплаща наемна цена за наетото от нея жилище в размер на 300 лева/месечно.

Становището на ДСП – Враца е, че искът е основателен и следва да се постанови решение в най-добър интерес на детето.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Б.

И., която сочи, че К. се отглежда от нейния баща, който осигурява всичко необходимо за детето – учебници и помагала, нови дрехи и обувки, но му е много трудно, тъй като цените непрекъснато растат.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

2

За да бъде уважен предявеният иск, е необходимо да се установи трайно изменение в обстоятелствата, съществували при предишното определяне на издръжката, изразяващо се в трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на издържащото лице. Достатъчно е наличието на една от двете алтернативно дадени предпоставки. В процесния случай от ищеца се твърди наличие на първата алтернатива – че е налице трайно съществено изменение на нуждите на детето с оглед по – високата му възраст и образователните му потребности, както и че размерът на издръжката в настоящия момент е под законовия минимум с оглед увеличението на размера на минималната работна заплата в страната.

Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дава. Последните се определят от доходите и имуществото на дължащия издръжката, както и от това дали полага грижи за други свои ненавършили пълнолетие деца. Императивно тези изисквания са залегнали в чл. 142, ал. 1 СК, а именно: размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на децата, възможностите на родителите, като същият не може да е под законовия минимум, предвиден в чл. 142, ал. 2 СК, т. е. да не е по-малко от една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната. Към момента на приключване на съдебното дирене минималната работна заплата за страната е в размер на 933 лева, т. е. нормативно установеният минимум на месечната издръжка възлиза на 233,25 лева. Както бе посочено по – горе, по гр. д. № 1871/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Враца е определена месечна издръжка в размер на 140 лева, който размер към настоящия момент е много под установения в чл. 142, ал. 2 СК минимум. С оглед изложеното, несъмнено е налице основание за изменение размера на месечната издръжка, дължима от ответницата на ищеца – нейно ненавършило пълнолетие дете.

Нуждите на непълнолетното дете се преценяват, като се вземе предвид възрастта му, разходите за облекло и храна, както и останалите специфични потребности. Безспорно в изменението на обстоятелствата по смисъла на закона се включва порастването на детето, на което е присъдена издръжка, водещо до съответното увеличаване на неговите текущи нужди.

От датата на предходното определяне на размера на издръжката за детето К. М. до датата на приключване на устните състезания в настоящото съдебно производство – 21.08.2024 г., е изминал период от почти 5 години. През това време несъмнено са се променили социално-икономическите условия в страната поради протичането на инфлационни процеси, довели до увеличение на цените на всички стоки и услуги от първа необходимост, както и размера на минималната работна заплата за страната. От събраните по делото доказателства се установи, че детето вече е на 13 години, в подрастваща ученическа възраст, ученичка в VII клас през предстоящата учебна година. С оглед на всички тези обстоятелства, съдът намира, че е налице увеличаване 3 на нейните текущи нужди, като същата има нужда от закупуване на учебници и учебни помагала, а наред с общообразователните й потребности, са нараснали и нуждите й от закупуване на дрехи, обувки, храна. Тези обстоятелства налагат извода, че от момента на първоначалното присъждане на издръжката през 2019 г. е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържаното дете по смисъла на т. 19 от Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленума на Върховния съд.

С исковата молба се претендира месечна издръжка в размер на 400 лева.

Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството „непълнолетно лице” и установена родствена връзка с лицето, от което се претендира издръжката. Това задължение е общо за двамата родители и произтича от общото им задължение да се грижат за своите ненавършили пълнолетие деца. Съгласно разпоредбите на Конвенцията за правата на детето - чл. 27, т. 2, която е ратифицирана от Република България и е част от вътрешното право, родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условия на живот, необходими за развитието на детето.

Съобразявайки възрастта на детето и етапа от развитието, в което се намира, съдът счита, че за задоволяване на потребностите й е необходима сума в размер на 350 лева месечно. Не се твърдят или установяват по делото обстоятелства, обуславящи извод за нужди на детето, по – високи и надхвърлящи стандартните за възрастта му.

Издръжката на децата се дължи от двамата родители, независимо при кого те живеят, но при определяне на дължимия от всеки от двамата дял следва да се вземе предвид предоставяната от отглеждащия детето родител издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. В случая детето се отглежда от бащата, който е в трудоспособна възраст, но видно от справките, към момента е безработен. Доколкото той полага грижи в натура, в негова тежест следва да се възложи по-малък относителен дял от паричната издръжка за ищеца.

Предвид горните съображения и с оглед представените по делото доказателства, че майката работи по трудов договор с възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната – 933 лева брутен доход, както и че живее в жилище под наем с наемна месечна цена 300 лева, при съобразяване със законовите предпоставки при определяне на размера на издръжката, настоящият съдебен състав приема, че от обща месечна сума от 350 лева, майката следва да заплаща сумата от 233,25 лева, като разликата до пълния размер следва да се поеме от бащата. По отношение възможностите на ответницата да заплаща издръжка в претендирания размер, по делото не се събраха никакви доказателства за реализирани от нея доходи или налично имущество, което да ангажира отговорността й за заплащане на издръжка над 4 законоустановения минимум.

Искът е основателен за сумата от 233,25 лева, считано от предявяване на исковата молба – 27.03.2024 г., а в останалата част до пълния предявен размер от 400 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Предвид императивната разпоредба на чл. 242, ал. 1 ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

По разноските:

С оглед изхода по делото право на разноски възниква и за двете страни.

Ищецът претендира такива в размер на 500 лева – платено адвокатско възнаграждение. Видно от представения договор за правна защита и съдействие № 1/21.03.2024 г., между ищеца и адв. Ф. е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, която сума е платена в брой, за което договорът служи като разписка. Предвид частичното уважаване на предявения иск и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, разноските следва да бъде присъдени съразмерно с уважената част на иска. Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски съразмерно с уважената част на иска, а именно в размер на 291,56 лева – адвокатски хонорар.

Ответницата също претендира разноски, като видно от представения договор за правна защита и съдействие от 07.08.2024 г., между ответницата и адв. К. е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, която сума е платена в брой, за което договорът служи като разписка. Съразмерно с отхвърлената част на иска ищецът следва да бъде осъден да й заплати разноски в размер на 250,13 лева.

Доколкото на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на РС – гр. Враца държавна такса върху тригодишните платежи от увеличения размер на издръжката в размер на 134,28 лева.