Решение № 38 от 14.05.2022, Районен съд - Елхово

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Елхово, 14.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мартина Ив. Кирова при участието на секретаря Н.Д.З. като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Гражданско дело № 20212310100575 по описа за 2021 година

Производството е образувано въз основа на предявени в обективно съединяване установителни искове за парично вземане по реда на чл.422 вр.с чл.415 ал.1 т.2 от ГПК вр.с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Ищецът – “ ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ”ЕАД, с ЕИК ***, действащ чрез пълномощника си – юрисконсулт К.А. в исковата си молба против ответника – М. К. ИЛ., с ЕГН: **********, с настоящ адрес в с.Раздел, общ.Елхово, обл.Ямбол, твърди, че на 23.04.2021г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за вземанията си към ответника, което е било образувано в ч.гр.д. № 324/2021 година по описа на PC–Елхово и тъй като издадената Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника И. по реда на чл.47 ал.5 вр.с ал.1 от ГПК, ищецът е депозирал настоящата искова молба в срока по чл. 415 ал.4 от ГПК. В същата ищецът излага, че в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни Общи условия /ОУ/. Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05. 2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл.35, ал.1 от ОУ, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване на сайта на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.

Твърди се, че по силата на чл.7, т.1 от ОУ ищцовото дружество е поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на потребление на ответника с ИТН 2901096, находящ се в с.Раздел, общ. Елхово, обл.Ямбол, ул.“Ангел Михов“ №2, като за ответника М.И. е бил открит клиентски номер 1010150491. От своя страна последният съгласно чл.11, т.1 от ОУ, се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл.18, ал.1 и ал.2 от ОУ. Съгласно чл.27 ал.1 от ОУ при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В изпълнение на задълженията си по ОУ ищецът твърди, че е доставил на посочения обект на М.И. за периода от 11.01.2019 г. до 10.04.2019 г. електроенергия на обща стойност 313,56 лв., която сума не е заплатена от ответника.

В иск.молба се изтъква, че съгласно чл.11 от действащите между страните ОУ, 1 ответникът следва да уведоми писмено ищеца в 30-дневен срок за всяка промяна, свързана с подадените от него: лични данни, адресна регистрация, данни на фирмата, промени в собствеността, промени по начина на ползване на обекта, наложени временни ограничения върху ползването на обекта. Тъй като посоченото задължение не е било надлежно извършено от ответника И., издадените фактури са на името на предходния собственик на обекта – Тодора Попова.

Тъй като се твърди, че ответникът е изпаднал в забава, ищецът претендира и лихва за забава в общ размер от 63,72 лв. за периода от 28.02.2019 г. до 22.04.21 г., като твърди, че законната лихва за забава се дължи за период от датата на падежа на фактурата до датата на образуване на делото.

Предвид на тези си съображения, ищецът желае съдът да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД към ответника М.И., а именно: - сумата от 313,56 лв., представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от 11.01.2019 г. до 10.04.2019 г.; сумата от 63.72 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 28.02.2019 г. до 22.04.2021 г., както и законната лихва върху главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 23.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението. С иск.молба е заявена претенция и за присъждане на направените разноски в заповедното и в исковото производство. Съобразно процесуалните правила с исковата си молба ищецът е представил писмени доказателства и е направил и доказателствени искания - за приобщаване на ч.гр.д.№342/2021г. по описа на РС-Елхово и за изискване и прилагане по делото от СВ-Елхово на копие от Акт №157, том 2 от 19.03.2018г. със страни Т.Г.П. с ЕГН ********** и М. К. ИЛ. с ЕГН **********.

В съдебно заседание за ищеца, редовно призован, не се явява както законен, така и процесуален представител. С писмена молба, депозирана от пълномощника – юриск.К.А. е заявено поддържане на предявените искови претенции и е направено искане за постановяване на положително решение по тях. Претендират се сторените по заповедното и по настоящото исково производство разноски, съобразно съдържим се в молбата списък на същите по чл.80 от ГПК.

Ответникът – М. К. ИЛ., чрез назначеният му по делото по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, особен представител – адв.СТ. В. от АК – Ямбол, с писмения си отговор, подаден в законоустановения 1-месечен срок, е изразил становище за допустимост и основателност на предявените установителни искове. В същото време в отговора са съдържими съображения за неоснователност на исковете по размер, като се изтъква, че съгласно представената от ищеца електронна справка по партидата на М. К. ИЛ. в Агенция по вписванията, безспорно се установява, че на 19.03.2018г. ответникът е придобил чрез дарение 5/6 идеални части от процесния имот и към днешна дата не се е разпореждал с тези идеални части, т.е. имотът, за който се твърди, че има използвана, но незаплатена електрическа енергия, е отчасти собствен на ответника. Визира се, че за съществуването на твърдяната договорна връзка между страните, е необходимо съгласно §1, т.42 от ДР на ЗЕ през исковия период ответникът да е имал качеството „потребител на електрическа енергия за битови нужди'" за процесния обект. Депозиралият отговора изтъква, че макар издадените фактури, по които се претендира заплащане, да са издадени за ползвана и неплатена ел.енергия за периода от 23.12.2019г. -22.03.2020г., през който ответникът е бил собственик на 5/6 идеални части от имота, то с исковата молба ищецът не е представил доказателства, че И. е собственик на целия имот. Поради тези съображения чрез особения си представител, ответникът с отговора си счита, че в случай, че ищцовото дружество представи допълнително доказателства, от които може да се направи категоричен извод, че единствен собственик на процесния имот е М. К. ИЛ., то тогава това ще доведе до основателност и доказаност на предявените искове в претендираните от ищеца размери и същите ще подлежат на уважаване. С писмения отговор не са представени писмени доказателства и не са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание за ответника, призован по реда на чл.47 ал.6 вр.с ал.5 и ал.1 от ГПК чрез назначения му особен представител – адв.В. от ЯАК, не се явява представител. С молба 2 особеният представител на ответника заявява поддържане на писмения отговор и на направеното с него оспорване на исковите претенции, като моли съда същите да бъдат отхвърлени.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът по делото -“ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ”ЕАД, с ЕИК ***, разпространява и продава електрическа енергия, като за адрес: с. Раздел, общ.Елхово, обл.Ямбол, ул.“Ангел Михов“ №2 – жилищна сграда с измервателна точка: ИТН 2901096, е издал три фактури с получател на доставката Тодора Нейчева Попова, а именно фактура № 1206405420/16.02. 2019г.

– 115.10 лв., фактура № 1208056092/16.03.2019г. – 119.63 лв. и фактура № 1209721294/16.04.2019г.

– 78.83 лв. В посочените фактури е записано, че получател на доставката е Тодора Нейчева Попова, като клиентски номер е посочен 1001449339.

В препис-извлечение от сметка /л.3 от делото/ за същия адрес: с. Раздел, общ.Елхово, обл.Ямбол, ул.“Ангел Михов“ №2 и измервателна точка: ИТН 2901096 е посочено, че потребителят е ответника М. К. ИЛ. с клиентски номер 1010150491.

Представени са писмени доказателства – справка №1071322/08.09.2021г. на Агенция по вписванията /л.4 от делото/ и изискано от Служба по вписванията-Елхово при АВ копие от Нотариален акт №157, том 2 от 19.03.2018г., от които се установява, че ответникът за процесния период от време се явява собственик на 5/6 ид.ч. от процесния недвижим имот, представляващ дворно място цялото с площ от 1090 кв.м. заедно с построената в него жилищна сграда със застроена площ от 70 кв.м. Видно от приложения Нот.акт ответникът И. е придобил собствеността на посочените ид.ч. по силата на извършен в негова полза дарствен акт от страна на предходния собственик - Т.Г.П. с ЕГН **********, която му е дарила всичките свои 5/6 ид.ч. от процесния имот.

Видно от представеното ч.гр.д. №324 по описа за 2021 година на РС-Елхово, образувано след изпращането му от РС-Бургас по правилата на местната подсъдност възведени в чл.411 ал.1 от ГПК, ищецът в настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което съдът е издал Заповед за изпълнение № 221 от 02.06.2021 година, с която е разпоредил на длъжника М. К. ИЛ. да заплати на кредитора – “ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, сумите: - главница в размер на 313.56 лева, представляваща стойност на електрическата енергия, доставена за периода от 11.01.2019г. до 10.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда /пред РС-Бургас/ - 22.04.2021г. до окончателното изплащане на вземането; мораторна лихва за забавено плащане на главницата, в размер на 63.72 лева, начислено за периода от 28.02.2019г. до 22.04.2021г, както и направените по заповедното производство разноски в общ размер на 75.00 лева, в т.ч. сумата от 25.00 лева, представляваща заплатена държавна такса за образуване на заповедното производство и сумата от 50.00 лева, представляваща определено юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл.78 ал.8 от ГПК и чл.37 от ЗПП вр.с чл.26 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Издадената по посоченото ч.гр.д.№324/2021г. по описа на РС-Елхово Заповед №221 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 02.06.2021г. е връчена на длъжника ответника М. К. ИЛ. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като с Разпореждане № 738 от 28.08.2021 година по същото ч.гр.д., ЕРС е предоставил на кредитора-заявител предвидената в ГПК възможност да предяви иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК против длъжника М.И. за установяване на вземането си, от която същият се е възползвал, образувайки настоящото гр. производство, а именно - в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си против длъжника - ответник.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с предявени по реда на чл.422 вр.с чл.415 ал.1 т.1 от ГПК в обективно кумулативно съединяване положителни установителни иска: главен иск – по чл.422 вр.с чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, вр.с чл.79 ал.1 предл.1-во от ЗЗД – за установяване на вземане в размер на 313,56 лева, представляващо дължимата и неплатена цена на потребена ел. енергия през периода от 11.01.2019 г. до 10.04.19 година и акцесорен иск – по чл.422 вр.с чл.415 ал.1 т.2 от 3

ГПК, вр.с чл.86 от ЗЗД - за установяване на вземане в размер на 63.72 лева, представляващо обезщетение за забавено плащане върху главницата в размер на законната лихва, начислена за периода от 28.02.2019 г. до 22.04.21 г., ведно със законната лихва върху главницата /сумата по главния иск/, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение в съда - 23.04.2021г., до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№324/2021г. по описа на РС-Елхово.