Решение № 4245 от 26.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4245 гр. София, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА

МАРИНОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА Административно наказателно дело № 20251110208306 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

С. Р. В. от гр. *** е обжалвал наказателно постановление /НП/ №25-4332002777/21.02.2025г. на началник Група ОПП-СДВР, с искане за отмяната му като незаконосъобразно, тъй като е незаконосъобразно, постановено в разрез с основните разпоредби на ЗАНН и при съществено нарушение на процесуалните правила.

В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. Ч. поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Нарушението, за което бил наказан В. не се установило от събраните по делото доказателства, в това число от къде, колко време е наблюдават от полицейските орган да управлява МПС в лентата за принудително спиране и колко време се е движил в тази лента. Отделно от това, не била взета предвид причината да се движи в лентата за принудително спиране, свързана със здравословното му състояние. Претендира разноски по представен списък в размер на 840 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение.

Наказващият чрез юрк. М. оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Поддържа депозирано писмено становище за съставяне на АУАН и издаване на НП в съответствие с изискванията за форма и съдържание по ЗАНН. Намира за категорично доказано извършеното нарушение от показанията на разпитания свидетел, като не се разкрили такива обстоятелства, които да са били налице за използване за движение на лентата за принудително спиране. Претендира 1 присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С НП на С. Р. В. е наложена глоба в размер на 1000 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за това, че на 06.02.2025г., около 13:35ч. в Столична община, по АМ „Хемус“ №А-2 като водач на товарен автомобил се движи в лентата за принудително спиране, посока от гр. Ботевград към гр. София, участъка между 4-ти и 5-ти километър, без това да е необходимо, тъй като ППС не е повредено, а водачът няма здравословен проблем - нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП.

НП е издадено въз основа на АУАН серия GA №3373085/06.02.2025г.

Приобщена по делото е административнонаказателната преписка /АНП/ по издаване на НП и представени от адв. Ч. в съдебно заседание писмени доказателства.

Разпитан по делото е свид. П. П. П. – присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, според който с колежката му Н. спрели водач на товарен автомобил, който се движил в лентата за принудително спиране по АМ „Хемус“, посока към гр. София. Водачът изразил претенции, че настилката в активните ленти е неравна в този участък, което го принуждава да се движи именно в тази лента.

Изрично попитали водача дали има техническа причина или здравословен проблем, за да се движи в забранената лента и той отрекъл. Участъкът на АМ бил прав и имали добра видимост, като наблюдавали водача на товарния автомобил продължително време да се движи в тази лента, без да е спирал или правил опит да премине от лентата за принудително спиране в активната лента.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

Съдът, при проверка на АУАН, въз основа, на който е издадено НП установи задължителното съдържание по чл.42 от ЗАНН. Спазени са правилата по чл.40, ал.1 от ЗАНН за съставяне и на чл.43, ал.1 от ЗАНН за предявяване на акта. Същият е съставен от оправомощено лице със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, т.2.1.

Съдът, при проверка на НП установи, че съдържа задължителните реквизити по чл.57, ал.1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, съгласно №8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи по т.3.10, като на съда 2 служебно е известно, че в ОПП-СДВР има разкрита една Група по АНД.

Констатациите в акта и НП се установиха от разпита на свидетеля, които съдът кредитира като хронологични и последователни, както и незаинтересовани.

Жалбоподателят макар да оспорва тези констатации не ангажира доказателства, за да ги обори. Що се отнася до представената етапна епикриза за него от 05.05.2025г. с посочена диагноза, със същата не може да се докаже, че именно на датата на констатиране на нарушението – 06.02.2025г., В. е имал здравословен проблем, който е можел да облекчи като приложи медикаментозно лечение, за да се движи точно тогава, в този часови диапазон в лентата за принудително спиране, което е около три месеца преди издаване на епикризата. Жалбоподателят не установи и техническа неизправност на ППС, което е управлявал тогава, налагащо неговото движение именно в предназначената за това лента.

Без правно значение е колко дълго се е движили водача по лентата за принудително спиране, както и видимостта като отстояние на контролния орган от управляваното от жалбоподателя МПС по лентата за принудително спиране. В. не ангажира доказателства, за да опровергае показанията на свид. П., а единствено противопоставя твърдения, които останаха недоказани.

Затова, категорично се доказа извършеното от него нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП в редакцията към датата на деянието, според която, при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство.

В ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025г. са извършени промени, като настоящата редакция на чл.58, т.3 и т.4 от ЗДвП е предвидена забрана при движение по автомагистрала за водача да спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство и да се движи в платното за насрещно движение или в лентата за принудително спиране. Така и с изменението на закона, движението по лентата за принудително спиране, за каквото изпълнително деяние е наказан В. е забранено, т.е. и при сега действащите разпоредби, той е извършил административно нарушение, но по чл.58, т.4 от ЗДвП.

Правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.178ж, ал.1 от ЗДвП и са наложени предвидените наказания – лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца и глоба от 1000 лева.

При тези съображения, НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на учреждението и организацията, чийто орган е издал НП – СДВР следва да се присъди 3 юрисконсултско възнаграждение, претендирано от юрк. М.. При определяне на размера, съдът съобрази разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, като с оглед на липсата на фактическа и правна сложност на делото и извършените процесуални действия от юрисконсулта, обоснован е минималния размер от 130 лева на възнаграждение, което жалбоподателят, следва да бъде осъден да заплати.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №25-4332-002777/21.02.2025г. на началник Група ОПП-СДВР като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА жалбоподателя С. Р. В. с ЕГН ********** да заплати на учреждението и организацията, чийто орган е издал НП – СДВР юрисконсултско възнаграждение, в размер на 130 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на Глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4