Определение № 646 от 07.03.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 646 гр. София, 07.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500586 по описа за 2025 година Исковото производството пред първоинстнационния съд е образувано възоснова на предявен от Д. Д. К. против Община - гр.Костинброд, Храм „Св.ВМч. Мина“ и Софийска света митрополия, иск з а запазване на целостта на изографисаните от него стенописи по вътрешните стени и купола н а Храм „Св.ВМч. Мина“ в гр. Костинброд /за кратко наричани произведението/ и противопоставяне на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство, като автор на това произведение. Искът намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 12, ал.1 вр. Чл. 15, ал.1, т. 5 от ЗАПСП.

В обстоятелствената част на исковата молба се излага, че след приемане на възложената му работа, ответниците възнамеряват да заличат стенописите, под претекст, че са в отклонение от каноническите изисквания на Българската православна църква. Представени са писмени доказателства за наличието на правен интерес от предявения иск и са обосновани доказателствени искания.

Съдът е приел, че искът е неоценяем и е разпоредил заплащане на държавна такса в размер на 80 лева, която е платена в срок и исковата молба администрирана чрез разпореждане за връчване на препис на ответниците.

В писмен отговор Община гр. Костинброд, оспорва допустимостта на иска поради липсата на правен интерес. Отрича да е участник в спорното правоотношение и да има намерение да унищожава произведението и моли, производството срещу нея да бъде прекратено.

Ответникът Храм „СВ.ВМЧ МИНА“ /Църквата/ оспорва предявения иск с възражение, за липсата на обект на защита. Твърди, че ищецът не е изпълнил договора за изработка, поради това, че извършената работа не 1 съответства на заданието. С отговора прави изявление за разваляне на договора за изработка възоснова на който е възникнало произведението.

Оспорва и, че е възникнал обект на авторско право /произведение/, а в условията на евентуалност сочи, че ако съда приеме друго, т.е. че е налице произведение, то не е произведение на архитектурата, не се защитава срещу желанието на собственика на сградата да го заличи, поради това, че сградата има специално предназначение подчиняващо се на устава на БПЦ и представя експертни становища към твърдението, че произведението не съответства на изискванията и канона.

Ответникът С. С. М. /ССв.М/, оспорва допустимостта на иска като сочи, че Църквата има самостоятелна правосубектност по отношение на преценката за съответствие между произведението и изискванията на каноните към стенописите в православните храмове. В условията на евентуалност счита, че искът е неоснователен и се придържа към възраженията, обосновани в отговора на Църквата.

След като са постъпили всички отговори на исковата молба, съдът е разпоредил този с вх. Рег. № 117220 от 29.10.2024г. да бъде връчен на ищеца за становище по възражението за недопустимост.

След като е изтекъл срока за писмени отговори са постъпили допълнителни отговори на исковата молба, които са с вх. Рег. № 123423 от 11.11.2024г. и вх. Рег. № 123904/ от 12.11.2024г., съответно подадени от ответниците ССв.М и Църквата. Само Църква е предявила и насрещни, обективно съединени осъдителни искове за връщане на даденото по развален договор в размер на 50 000 лева и 5000 лева, частичен от 100 000 лева, претендирани като обезщетение за вреди от неизпълнение на договора. Само Църквата е поискала обезпечение на исковете, чрез налагане на обезпечителна марка възбрана върху имот, собствена на ищеца. С определение № 4725 от 05.12.2024г. , съдът е приел за съвместно разглеждане с първоначално предявения иск, осъдителните искове на Църквата, предявени с насрещна искова молба, а с Определение № 4727 от 05.12.2024г. ги и обезпечил по реда на чл. 389 от КПК, чрез налагане на обезпечителна мярка – възбрана върху недвижим имот собственост на ответника по насрещните искове Д. Д. К..

С друго определение № 77 от 09.01.2025г. постановено по гр.д. № 1648 по опис на СГС за 2024г., съдът е оставил без уважение искане на ССвМ да бъде привлечен като трето лице помагач на ответника архитект М., който е проектирал сградата на Църквата.

Това определение е предмет на настоящото въззивно произнасяне, което се развива по реда на чл. 274, ал.1 т. 2 вр. Чл. 220 от ГПК.

Частната жалба с вх. Рег. № 5645 от 17.01.2025г. е подадена и подписната от пр. представители на ССв.М и Църквата.

Съдът като прецени субективните предели на обжалваното определение приема, че то не обосновава правен интерес за частния жалбоподател 2

Църквата, тъй като съдът не е и разгледал неговото искане, а това на ССв.М.

Поради това, производството по частна жалба с вх. Рег. № 5645 от 17.01.2025г. в частта, в която е подадена и се поддържа от Църквата, следва да бъде оставена без разглеждане. Правен интерес обжалване за тази страна /Храм „Св.ВМЧ.МИНА/ ще възникне след произнасяне по нейното искане, каквото не обективира обжалваното определение № 77 от 09.01.2025г. Оплакването, че липсва произнасяне е относимо към производство, което се развива по реда на чл. 255 и сл. от ГПК, поради което съдът следва да върне преписката в тази част за администриране със становище - има ли искане, в кой документ е обективирано, на коя дата е подадено и налице ли е забавяне в неговото разглеждане.

Правен интерес от частно въззивно производство за проверка на законосъобразността на Определение № 77 от 09.01.2025г. има само ССв.М, на която с обжалвания акт е отказано да бъде конституиран като трето лице помагач архитект М., за който се твърди, че е проектирал сградата на Църквата. Частната жалба с вх. Рег. № 5645 от 17.01.2025г., подадена от ССв.М е насочена срещу подлежащ на въззивно обожаване съдебен акт, подадена е в срока за обжалване от страна, която е обосновала правен интерес от настоящото производство, поради което е процесуално допустима и нейната допустимост не се оспорва от насрещната страна - ищеца в исковото производство, а именно Д. Д. К.. В писмен отговор той оспорва само основателността, като сочи относима към частно правния спор съдебна практика и обосновава извод за правилност и обоснованост на обжалваното определение.

По същество на частно-правния спор в неговата допустима част/по частната жалба на ССв.М/, настоящия състав на Софийски апелативен съд, приема следното:

Привличането на трето лице помагач, няма за цел да активира привлечения правен субект да представя доказателства, които са необходими на привличащата страна с оглед тежестта й на доказване, а има за цел да обвърже цялото му процесуално поведение към резултат, който е благоприятен за страната, която той ще подпомага. Подпомагащата страна трябва да има самостоятелен правен интерес спрямо спорното правоотношение, т.е. да е в такава връзка с подпомаганата страна, която да обосновава интерес за благоприятния изход от спора. Затова, в молбата, с която се иска да бъде привлечен правен субект като подпомагаща страна е необходимо да са наведени обстоятелства за правоотношение между ССв.М и арх. М., което би обосновало неговия интерес да подпомага ССв.М. Такива обстоятелства не са наведени, поради което и съда правилно, не е допуснал участието на арх. М. в качеството на трето лице помагач, като е приел /в контекста на мотивите към обжалваното определение/, че ССв.М може да изисква чрез съда доказателства, които са в държане на арх. М. / за които ответникът ССВМ сочи, че биха били относими към предмета на делото и 3 необходими към носената от тази страна тежест на доказване.

ССВ.М е ответник по иска с правно основание 12, ал.1 вр. Чл. 15, ал.1, т.

5 от ЗАПСП. Самата тя в отговора на исковата молба сочи, че е отделно юридическо лице от Църквата и тя е автономна в преценката си за съответствие на произведението с църковния канон на БПЦ. В писмените отговори, вкл. и искането за привличане на трето лице помагач в лицето на арх. М. - л. 94 гръб, ССв.М пояснява, че искането е направено с цел да бъде дадена възможност на арх. М., да изрази становище за премахване на произведението. Когато един правен субект има самостоятелно право спрямо една от страните в исковото производство, той е автономен да прецени дали ще защитава това свое право. Привличането на трето лице помагач има за цел да подпомага, в случая ответника ССвМ за защита на нейното право. След като тя твърди, че е чужда на спорното право поради автономността на Църквата да се разпорежда с произведението, като отрича и качествата му на такова, то няма правоотношение, което да обосновава искане за привличане на трето лице помагач. Доколкото в условията на евентуалност ССв.М обосновава правоизключващи възражения, то тя има интерес да привлича трети лица помагачи, но искането и би било основателно само ако обоснове собствено правоотношение с арх. М., което ще бъде засегнато от предявения иск.

От мотивите към искането за привличане на арх. М. в качеството на трето лице помагач на ССв.М е видно, че целта на привличането е да бъдат представени архитектурните проекти като писмени доказателства по делото.

Когато доказателствено искане е свързано с трето не участващо по делото лице, тогава съдът указва на страната, начинът по който може да се снабди с тези доказателства. Съществена е разликата между представяне на доказателства, които се държат от трето не участващо в делото лице и конституирането на трето лице като помагач на една от страните. ССв.М има възможност да поиска съдействие от съда за представяне на архитектурните проекти, които вероятно се държат от техния автор /арх. М./, но и следва да са налични в съответната администрация, издала разрешението за строеж на сградата, в която се помещава произведението, чиято защита е предмет на делото.

Поради съвпадане в правните изводи на двете инстанции относно неоснователността на искането за привличане на арх. М. като трето лице помагач на ССв.М, обжалваното определение следва да бъде потвърдено в допустимата част от частната жалба.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. Рег. № 5645 от 17.01.2025г. подадена от СОФИЙСКА С. М., Булстат

13117165, представлявана от Негово Светейшество Софийски митрополит и Български патриарх Д. подадена срещу Определение № 77 от 09.01.2025г. поставено по гр.д. №1648 по опис на СГС за 2024г. с което е съдът е оставил без уважение молба с вх. Рег. № 123423 от 11.11.2024 г. за конституиране на арх. М. /без други идентификационни данни/ в качеството на трето лице помагач на ответника С. С. М.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. Рег. № 5645 от 17.01.2025г. подадена от ХРАМ „СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК МИНА“ Булстат 130697032, представлявана от Н. П. – Председател на Църковно настоятелство като процесуално недопустима.

Определението в частта, в която е оставена без разглеждане частна жалба с вх. Рег. № 5645 от 17.01.2025г. може да се обжалва с частна жалба пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от връчване на съобщението до ХРАМ „СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК МИНА“.

След влизане в сила на определението, делото да се върне на първоинстанционния съд, който следва да проведе процедура по чл. 255 от ГПК по отношение, на твърдението на ХРАМ „СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК МИНА“ обективирано в частната жалбавх. Рег. № 5645 от 17.01.2025г. , че е поискал да бъде конституиран арх. М. в качеството на трето лице помагач и съдът не се е произнесъл по това искане.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5