Определение № 1967 от 23.04.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1967 гр. София, 22.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария И.ова

Членове:

Илияна Папазова

Борис Д. И. като разгледа докладваното от Борис Д. И. Касационно гражданско дело № 20238002103404 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ц. А. Г., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника й адв. Д.

М., против Решение №445 от 10.04.2023г. по в. гр. д. №3106/2022г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено Решение №262185 от 30.06.2022г. по гр. д. №2505/2016г. на Софийския градски съд, с което са отхвърлени предявените от Ц. А.

Г., ЕГН [ЕГН], против И. Г. С., ЕГН [ЕГН], Г. Ф. Д., ЕГН [ЕГН], „Първа инвестиционна банка“ /ПИБ/ АД, ЕИК 831094393, и ЧСИ М. П. М., ЕГН [ЕГН], искове с правно основание чл.45, ал.1 и чл.49 от ЗЗД и чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ във връзка с чл.53 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищцата следните суми: 256 351,85 лв.обезщетение за имуществени вреди в размер на претендирана и събирана сума по изп.д.

№ 377/2014г. по описа на ответника ЧСИ М. М., 80 000 евро- обезщетение за имуществени вреди, съставляващи пазарната цена на недвижим имот- апартамент с идентификатор *****.***.**.*.*, находящ се в [населено място], [улица], ет.*, ап.1*, продаден от ЧСИ М.; както и 100000 лева- обезщетение за неимуществени вредипретърпени негативни емоции, ведно със законната лихва върху сумите от 28.02.2016г. до окончателното им заплащане. В касационната жалба се излагат доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на обжалваното решение- касационни основания по чл.281, т.1 , т.2 и т.3 от ГПК, като се иска отмяната му и уважаване на предявените искове. Към касационната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.

Срещу подадената касационна жалба са постъпили отговори от ответниците И. Г. С., ЕГН [ЕГН], и Г. Ф. Д., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника им адв. Б. Д., от ответника „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК [ЕИК], чрез процесуалния му представител юрк. В. В., от 1 ответника ЧСИ М. П. М., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му адв. А. М. и от третото лице- помагач на страната на ответника ЧСИ М. П. М.- ЗАД „Армеец.“ АД, ЕИК 121076907, чрез пълномощника му юрк. Р. Л., с които се изразяват становища за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че е бил сезиран с искове с правно основание чл.45 от ЗЗД, чл.49 от ЗЗД и чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ във връзка с чл.53 от ЗЗД. Ищцата Ц. Г. е изложила твърдения, че ответницата Г. Д. и ответникът И. С.- служители на ответника ПИБ АД, като представители на банката образували срещу нея изп.д.№ 377/2014г. по описа на ответника ЧСИ М. М., преобразувано от изп.д. № 943/2013г. на ЧСИ З. Д., по което били присъединени и други дела на ЧСИ З. Д., въпреки че преди образуването на изпълнителното дело при ЧСИ М. цялото задължение на ищцата към ПИБ АД било погасено. По образуваното пред него изпълнително дело ЧСИ М. извършвал осребряването на имуществото при занижени оценки, неправилно не приспадал от задължението по изпълнителното дело стойността на имоти, на които ПИБ АД била обявена за купувач, но отказала да придобие, и начислявал необосновано високи такси по изпълнителното производство. Същият неправомерно претендирал от ищцата като задължение по изпълнителното дело към датата на подаване на исковата молба сумата от 256 351, 58 лв., която не се дължала от нея, тъй като задълженията й към банката били погасени. Твърди, че по отношение на недвижим имот- апартамент в [населено място], [улица], ет., ап., било насочено принудително изпълнение от ЧСИ М. и имотът бил продаден, но на значително по-ниска цена от пазарната му, която била в размер на 80 000 евро. Твърди, че тези действия на ответниците Д., С. и ЧСИ М. са виновни и противоправни, и от тях са настъпили вреди, от които имуществени в размер на 256 351,85 лв.- претендирани и събирани по изпълнителното дело, макар да не са дължими, и 80 000 евро- пазарната цена на недвижимия имот в [населено място], продаден от ЧСИ, както и неимущественипретърпени негативни емоции /нервно напрежение, влошаване на здравословното състояние/ в размер на 100000 лв. Твърди, че ответникът ПИБ АД следва да отговаря за причинените й вреди като лице, което е възложило на ответниците Д. и С. образуването и воденето на изпълнителни дела, а доколкото вредите са причинени от всички ответници, намира, че отговорността им е солидарна.

С обжалваното въззивно решение САС е приел за установено, че към процесния период ответникът И. С. е бил управител на клон в [населено място] на ответника ПИБ АД, а ответницата Г. Д.- юрисконсулт в същия клон. Ищцата Ц. Г. е била длъжник на ответника „ПИБ“ АД, като с изпълнителен лист от 16.04.2013г., издаден от Районен съд- Варна била осъдена да заплати на кредитора „ПИБ" АД сума в размер на 106 372,07 евро, представляваща неизплатена главница по договор за банков кредит № *****-*-******/21 /21.11.2011г., сума в размер на 5 674,41 евро, представляваща просрочена договорна лихва 2 за периода от 21.09.2012 г. до 08.04.2013г., сума в размер на 105,34 евро, представляваща просрочена наказателна лихва за периода от 21.10.2012 г. до 08.04.2013 г., сума в размер на 531,86 евро, представляваща комисионна за управление на кредита, сума в размер на 75,28 евро, представляваща начислена лихва за неразрешен овърдрафт върху начислена и незаплатена комисионна за управление за периода от 21.12.2012г. до 08.04.2013 г. вкл, ведно с законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда 09.04.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 7 110,75 лв.- разноски по делото. Въз основа на този изпълнителен лист било образувано изп.дело № 20138080400943 при ЧСИ З. Д., рег.№ , с район на действие- ОС Варна. По молба на „ПИБ"АД от 20.05.2013г. към това изпълнително дело било присъединено вземането на банката по изп.дело № 20138080401049 на ЧСИ З. Д., което съгласно приложеното удостоверение било в размер на 5 759,37 лв., включващ главница- 4 043,16 лв., законна лихва- 29,29 лв. за периода 24.04.2013 г.-20.05.2013 г., неолихвяеми вземания - 603,00 лв., разноски по гр.дело - 372,92 лв., разноски по изп.дело - 380,00 лв., такси по Тарифата към ЗЧСИ - 331,00 лв., както и вземанията й по изп.дело № 20148080400308 общо в размер на 9615,60 лв.- главница и 54,00 лв.- такси по ТТРЗЧСИ, по изп.дело № 20148080401500 общо в размер на 711,07 лв., от които 592,92 лв.- присъдени разноски и 54,00 лв.- такси по ТТРЗЧСИ и по изп.дело № 20198080400373, за следните суми: разноски по гр.дело - 100.00 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение по изп.дело - 100.00 лв. и неолихвяемо вземане- такси по ТТРЗЧСИ - 98.95 лв. ЧСИ З. Д. провел по изпълнителното дело публична продан на недвижими имоти на ищцата, приключила на 18.07.2013г., като ответникът „ПИБ”АД била обявена за купувач на продаваните имоти за сумата от 144 000 лева. С молба от 29.07.2013 г. банката отказала да придобие имотите. Била проведена нова публична продан на имотите, приключила на 28.02.2014г., на която „ПИБ"АД била обявена за купувач на същите на обща стойност 145 209 лв. С молба от 28.02.2014г.

„ПИБ"АД се отказала от правото да ги придобие. На проведената нова публична продан, приключила на 25.04.2014г. „ПИБ”АД била обявена за купувач на имоти на обща стойност 24 000 лв., като с молба от 28.04.2014г. отказала да ги придобие. На проведената нова публична продан, приключила на 04.07.2014г., „ПИБ“ АД била обявена за купувач на имоти на стойност 19 200 лв., като с молба от 11.07.2014г. отказала да ги придобие. На проведената нова публична продан, приключила на 11.12.2014г., „ПИБ“ АД била обявена за купувач на имоти на стойност 19 200 лв., като с молба от 18.12.2014г. отказала да ги придобие. На проведената нова публична продан, приключила на 08.03.2015г., „ПИБ“ АД била обявена за купувач. Общата събрана сума по изп.дело №20138080400943 по описа на ЧСИ З. Д. в резултат от продажбата на имотите на ищцата възлизала на 129223,70 лв., като впоследствие била извършена публична продан и на земеделски земи, от която била събрана сумата от 2205 лв. По молба на банката изп.дело № 20138080401049 по описа на ЧСИ З. Д., образувано въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д.

№5941/2013г. по описа на Районен съд- Варна, било изпратено за продължаване на изпълнителните действия при ответника ЧСИ М. М., при когото било образувано изп.дело № 20147860400377. ЧСИ М. извършил опис и обявил публична продан на 3 апартамент с идентификатор *****.***.**.*.*, находящ се в [населено място],при определена първоначална цена в размер на 81 375 лв. Първата публична продан на имота приключила на 05.01.2015г., като било подадено само едно наддавателно предложение, което било обявено за невалидно. На проведената втора публична продан при начална цена от 65100 лв., приключила на 29.05.2015г., за купувач на имота бил обявен А. И.

К. за цена в размер на 65500 лв. Съгласно приетото по делото заключение на вещо лице пазарната стойност на имота, находящ се в [населено място] към датата на извършване на публичната продан е 94 302 лв. или 48 216 евро. При така установените факти от правна страна САС е приел, че предявените искове са неоснователни. Посочил е, че общият размер на задълженията на ищцата към ответната банка само по главница надхвърля 110 000 евро, а в резултат от проведените изпълнителни действия са били събрани суми в общ размер на 196 298 лева. Събраните в хода на водените при ЧСИ З. Д. изпълнителни производства суми са били недостатъчни да покрият задълженията на ищцата по издадените срещу нея в полза на банката изпълнителни листове, поради което изп.дело № 20138080401049 по описа на ЧСИ З. Д. е било изпратено при ЧСИ М. за продължаване изпълнителните действия, във връзка с продажбата на недвижим имот, находящ се в [населено място], по отношение на който ЧСИ З. Д. не е разполагал с компетентност. Съдът е приел за неоснователни твърденията на ищцата, че от дължимите от нея суми е следвало да бъде приспадната стойността на имотите, на които банката- ответник е била обявена за купувач, но се е отказала да ги придобие, тъй като тези твърдения не намират опора в законодателната уредба. Посочил е, че не се установява никакво противоправно деяние на ответниците по делото, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

Ответниците И. С. и Г. Д. в съответствие със задълженията си са предприели необходимите действия за събиране на изискуемите вземания на банката, с която се намират в договорни отношения и която им е възложила тези функции. Доколкото по делото не е установена противоправност в действията им, то не са налице основания за ангажиране на отговорността и на „ПИБ“ АД като възложител. Съдът е приел, че по делото не са били установени посочените от ищцата неправомерни процесуални действия или бездействия на ответника ЧСИ М.. Към датата на образуване на изпълнителното производство при него ищцата е имала непогасени задължения към банката- ответник, подлежащи на принудително изпълнение, продажбата на имота й е била извършена в съответствие с изготвената оценка, а таксите са начислявани съобразно ТТРЗЧСИ.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, касаторката, чрез пълномощника си адв. Д.

М., иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради вероятната му нищожност и недопустимост и очевидната му неправилност /основание по чл.280, ал.2 от ГПК/. Позовава се и на основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като твърди, че по въпроса за задължителната сила в производството по искове за вреди срещу съдебен изпълнител на съдебните решения по жалби срещу действията му въззивното решение противоречи на Тълкувателно решение №7 от 31.07.2017г. на ОСГТК на ВКС.