Решение № 260425 от 04.11.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н

И Е № 260425 гр.Пловдив, 04.11.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в открито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав Председател:

Росица Кюртова секретар: Боряна Костанева, като разгледа докладваното от съдията т.дело №738 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.505, ал.1 ТЗ и чл.537 ТЗ.

Ищецът „НТ-ПРОДЪКШЪНС“ЕООД, ЕИК *********, гр.Пазарджик, ул.“Цар Иван Шишман“ №7, представлявано от Н.М.Т., чрез пълномощник адв.Й.Н., твърди, че първият ответник е издател на запис на заповед от 10.09.2017 г. с падеж 01.01.2018 г., а вторият ответник е авалист по същия запис на заповед. Твърди, че записът на заповед обезпечава вземания по договор за ремонт на машина, описана в исковата молба, както следва: парен котел РИ-5М с регистрационен №136 ПК 221 от 03.12.2007 г., производител Русия, година на производство 1990 съгласно ревизионна книга на машината. Ремонтът включва всякакви дейности, труд, резервни части, материали и консумативи, така че машината да бъде въведена в експлоатация съгласно изискванията за употреба. По този договор ищецът е възложител, а първият ответник – изпълнител. С договора е уговорено възнаграждение на изпълнителя в размер 40 000 лв., платимо в срок до 01.01.2018 г. Ищецът е заплатил авансово сумата 30 000 лв. на 21.09.2017 г. (20 000 лв.) и на 17.11.2017 г. (10 000 лв.). В договора е уговорена неустойка за забава на изпълнителя в размер не повече от 10 % от стойността му, или сумата 4 000 лв. Уговорено е също така изпълнителят да издаде на възложителя запис на заповед с оглед авансовото плащане и като обезпечение на изпълнението на задълженията си по договора. Твърди се също така, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за ремонт, включително след покана, не са извършени никакви ремонтни дейности, в резултат на което ищецът не може да ползва машината.

Ищецът няма интерес от изпълнението и поддържа, че исковата молба има характер на изявление за разваляне на договора. Ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение и с изпълнителен лист въз основа записа на заповед за сумата 40 000 лв., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.417 ГПК – 08.03.2019 г., до окончателното плащане. Тъй като е постъпило възражение от длъжниците против заповедта, на основание чл.422 ГПК ищецът претендира вземането да бъде установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните. Претендират се разноски за исковото, за заповедното и за изпълнителното производство.

Ответниците „ПОЛИСТРЕНА“ЕООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, ул.“Баучер“ №38А, представлявано от Н.Н.Ю., и Н.Н.Ю., ЕГН **********,***, не са подали отговор на исковата молба в срока по чл.367 ГПК. Във възраженията по чл.414 ГПК ответниците възразяват, че записът на заповед има обезпечителен характер и е издаден във връзка с клаузата на чл.17 от договора за ремонт на парен котел от 10.09.2017 г. Признава се, че изпълнителят е получил авансово плащане в размер 30 000 лв. от ищеца, но се възразява, че същият е изпълнил своите задължения по договора – ремонтът е изпълнен точно и в уговорения срок, поради което не се дължи връщане на авансовото плащане. Тези възражения се поддържат и в исковия процес чрез пълномощника адв.Г.М.. Пледира се за отхвърляне на исковете и за присъждане на деловодни разноски по списък в полза на първия ответник.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№3930 по описа за 2019 г. на РС Пловдив, ІІІ бр.с., в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за сумата 40 000 лв., ведно със законна лихва от датата на заявлението – 08.03.2019 г., до окончателното плащане, дължима по запис на заповед от 10.09.2017 г., срещу първия ответник като издател на записа и срещу втория – като поръчител, при условията на солидарност. В срока по чл.414 ГПК ответниците са възразили срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда 1-месечен срок за това е подадена настоящата искова молба.

Установява се от приложения по ч.гр.д.№3930/2019 г. на ПРС оригинален документ, че на 10.09.2017 г. в гр.Пловдив е издаден запис на заповед за сумата 40 000 лева с падеж 01.01.2018 г. Със същия от страна на издателя „ПОЛИСТРЕНА“ЕООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, е поето задължение безусловно и неотменимо да се заплати горната сума на ищцовото дружество като поемател. Ответникът Н.Н.Ю. е авалирал записа на заповед при условията, при които същият е издаден.

Установява се, че на 10.09.2017 г. между ищцовото дружество, като възложител, и ответника „ПОЛИСТРЕНА“ЕООД, като изпълнител, е сключен договор, с който възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши ремонт на следната машина: парен котел РИ-5М с регистрационен №136 ПК 221 от 03.12.2007 г., производител Русия, година на производство 1990, съгласно ревизионна книга на машината. Ремонтът включва всякакви дейности, труд, резервни части, материали и консумативи, така че машината да бъде въведена в експлоатация съгласно изискванията й за употреба. С чл.6 от договора изпълнителят се е задължил да извърши ремонта в срок 60 дни от подписване на договора. Договорено е в чл.11 възнаграждение в размер 40 000 лв., включващо всякакви дейности, труд, резервни части, материали и консумативи, транспорт, така че машината да бъде въведена в експлоатация съгласно изискванията й за употреба и договореното. Уговорена е в чл.14 неустойка за забава от страна на изпълнителя в размер 0,05 % от стойността на договора за всеки просрочен ден, но не повече от 10 % от същата стойност. Съгласно чл.17 от договора във връзка с авансовото получаване на цената по договора, преди извършването на ремонта и като обезпечение на изпълнението на задълженията си по него, изпълнителят подписва в полза на възложителя запис на заповед за стойността на договора.

Няма спор и се установява от доказателствата, че възложителят по горния договор е заплатил на изпълнителя сумата 30 000 лв., от която 20 000 лв. – на 21.09.2017 г., според представения разходен касов ордер, и още 10 000 лв. – на 17.11.2017 г.

Установява се, че ответното дружество е получател по четиринадесет на брой фактури, издадени в периода от 28.09.2017 г. до 14.12.2017 г., за продажба на нафтова горелка на стойност 1 003,20 лв., както и на различни по вид и количество материали и резервни части на обща стойност 565,53 лв.

Установява се, че с договор за продажба от 21.09.2017 г. ищецът е закупил от трето за спора лице един броя парен котел РИ-5М с рег.№136 ПК 221 от 03.12.2007 г., произведен 1990 г. в Русия. Със същия договор за закупени и множество други изделия, в това число: бутална помпа, парен захранващ инжеркор, вакуумна помпа, вентилатори, блок преси за пенополистирол, дробилка за пенополистирол, резачка за пенополистирол, пенители за пенополистирол, съд за съхранение на пара, окомплектовани табла, тръби, фитинги и съединения, окомплектовани за работата на линията. Цялото оборудване е предадено на купувача на 21.09.2017 г., видно от приетия по делото приемо-предавателен протокол. Издадена е от продавача фактура №1469/21.09.2017 г. с получател ищцовото дружество и с предмет „поточна линия за производство на порести продукти“.

Представено е по делото извлечение от ревизионна книга на ПНО (поднадзорен обект) – парен котел РИ5М-2 с рег.№136 ПК 221, собственост на продавача по горния договор. Отбелязано е в книгата, че за котела е издадено разрешение за въвеждане в експлоатация от 03.12.2009 г. Отбелязвания за това поднадзорният обект да е преминал в собственост на друго лице и на съответното да е издадено разрешение за въвеждане в експлоатация не са направени. Не е отбелязано да е извършвана ревизия на обекта, както и да са правени ремонти и реконструкции.

Прието е по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че парният котел, упоменат в процесния договор за ремонт, съставлява част от линия за производство на стиропор, разположена в две помещения на производственото хале, посетено от вещото лице. Котелът работи с нафта за подгряване на водата и образуване на пара. Парата, която се получава, постъпва в съд за съхранение на пара, откъдето се подава чрез съответните устройства в два броя блок-преси, които оформят блок от стиропор с приблизителни размери 1/0,5/0,5 м., който впоследствие се нарязва в желаната дебелина. Според експерта на парния котел е извършен ремонт, същият е възстановен и генерира пара – има подаване на дизелово гориво, има поставена нова дизелова горелка (преди това котелът е работел с газ), има арматура за отчитане на показателите на парата и е свързан със съда за съхранение на пара.

Според вещото лице е извършен ремонт на котела съгласно описаното в договора от 10.09.2017 г. Ремонтът не е вписан в ревизионната книга за котела, защото новият собственик не се е снабдил с такава. Приложената по делото ревизионна книга е на предишния собственик на котела. След ремонта и преди пускането на котела в експлоатация трябва да се осъществи надзор от лицензирано за това лице, което да издаде нова ревизионна книга на новия собственик, в която да се вписват всички събития, касаещи нормалната работа на съоръжението. От липсата на стикери за ежегодна проверка от ДАМТН по уредите за измерване и от липсата на вписвания в представената ревизионна книга вещото лице прави извод, че преди ремонта котелът не е работел. Всички закупени с представените по делото фактури продукти са вложени в ремонта на парния котел, а така също и на други съоръжения от поточната линия. Понастоящем нито парният котел, нито поточната линия като цяло са въведени в експлоатация. За да работи линията по предназначение, е необходим много по-мощен парогенератор (парен котел) от съществуващия в момента. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че парният котел в случая е част от поточна линия за производство на стиропор, но може да бъде ползван и със самостоятелно предназначение, като сам по себе си подлежи на въвеждане в експлоатация, отделно от самата линия. Поднадзорно съоръжение е и следва да бъде проверяван веднъж годишно. Котелът в момента е в състояние да бъде въведен в експлоатация, тъй като работи, генерира пара. Въвеждането му в експлоатация зависи от собственика. Ремонтът на котела е наложен, защото оригинално същият е работел с газ, а в района, където е разположена линията, няма снабдяване с газ.

За това газовата горелка е сменена с нафтова. Ответникът е правил ремонт и на останалите елементи от поточната линия, не само на котела. Основната причина линията да не функционира е, че котелът няма капацитет да я захрани.

Разпитани са по двама свидетели за всяка страна. От показанията на свидетелите на ищцовата страна се установява, че т.нар. от свидетелите “машина“ представлява поточна линия, състояща се от отделни елементи. Ответникът е препоръчан на ищеца от продавача на линията, като уговорката по процесния договор е била да се сглобят отделните части, те да се ремонтират, доколкото е необходимо, така че линията да произвежда стиропор, да може да „експандира“ правилно. Ответникът е извършил ремонтни действия по парогенератора (подменил е газовата горелка с нафтова и направил извеждащо съоръжение - комин), работел и по други части. Правени са тестове на „машината“, които не са задоволителни за купувача. Ответникът при постигане на договорките е обещал, че машината ще работи и ще произвежда стиропор. Това не се случило.

От свидетелите на ответната страна се установява, че процесният котел е бил изработен да работи на газ, трябвало е да се направи така, че да работи на нафта и дизел. В тази връзка ответникът е променил горелката, поставил е нафтова горелка, бил е избит комин в самия таван на помещението, за да отвежда изходящите газове. Прекарана е била и вода към котела, която да се преобразува в пара. След това котелът е бил запален и е започнал да произвежда пара. Материалите за ремонта са закупували ответника и св.Ю.. Оказало се, че машината, към която котелът насочва пара, не работела добре, изпускала много пара и ответникът трябвало да я преправи, за да няма загуба на мощност и да излиза стиропор с по-голяма плътност.