Акт от 23.10.2018, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, 23 октомври

2018 година.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение – първи състав, в открито съдебно заседание проведено на осми октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА като разгледа докладваното от съдия Красимир

Василев, в.гр.дело

№ 1332 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на Ж.И.Д., чрез адв.Г. – особен представител против Решение № 1416 от 07.04.2017 година, постановено по гр.дело № 3421/2014 година на ВРС, в частта, с които е била осъдена Ж. И.Д. на основание чл.59 от ЗЗД да заплати в полза на ДП „Български Спортен Тотализатор”, ЕИК ********* сумата от 4 893

/четири хиляди осемстотин деветдесет и три/ лева, представляваща сбора на дължимо обезщетение от Ж.И.Д. и припадащата й наследствена част от дължимото от наследодателите й Д.В.И., ЕГН **********, починала на 09.05.2015г. и И.Ж.И., ЕГН **********, починал на 02.05.2015г. обезщетение за ползването на Магазин с площ от 22.41 кв.м., находящ се в гр.Варна, ул.”Сан Стефано” №7, на партерен етаж от сграда, разположена в пл. №1756 по КП, идентичен със стар парцел I-5,6,

7,8, за периода 02.08.1999г. –

04.06.2004г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда 30.07.2004 година, както и в частта за разноските.

Оплакванията в жалбата се свеждат до няколко пункта

– на първо място въззивницата сочи, че дружеството – ищец не разполага с активна процесуална легитимация да предяви такива искове.Излага се, че по делото не са представени никакви доказателства за правоприемство между настоящия ищец и страната, с която ответницата Д. е водила предходни съдебни производства; излага се още, че в процеса на изминалите години са настъпили промени в собствеността на имота, начина на неговото стопанисване, които не са били съобразени от съда.На следващо място се излага във въззивната жалба, че отсъстват всякакви доказателства, от които да се направи извод, че ответницата Д. е ползвала имота, за да бъде и легитимно отговорна.Последното от наведените възражения, касае липсата на всякакви доказателства относно идентичността на имотите, като възраженията в тази насока се твърдят като съществен порок, при постановяване на атакуваното съдебно решение.

По делото е постъпил отговор от страна на адв.М., като процесуален представител на ДП „Български Спортен Тотализатор“, ЕИК *********, с които се оспорва жалба и се излага, че съдът внимателно и прецизно е обосновал решението си.Излага се още, че БСТ е имам статут на самостоятелно юридическо лице; че неговата собственост е била доказана в рамките на успешно проведено производство по гр.дело № 1654/1995 година, с което съдът е признал правото на собственост на БСТ върху процесния имот и което решение е непререшимо – че също така по силата на това решени ответниците са били задължени да предадат собствеността върху имота.Ето защо моли ВОС да потвърди решението.

В съдебно заседание пред ВОС, въззивницата Ж.И.Д., редовно призована, не се явява, но чрез особения си представител, в лицето на адв.Г. моли съдът да отмени решението на посочените в жалбата основания.

Въззиваемата страна, в лицето на ДП „Български спортен тотализатор“, редовно призовани, оспорват жалбата чрез адв.М. и молят съдът да потвърди решението.

За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:

Пред първата съдебна инстанция ДП „Български

Спортен Тотализатор“ е предявил искове по реда на чл.59 от ЗЗД против И.Ж.И., Д.В.И., Ж.И.Д. и М.Ж.И. за осъждането им да заплатят на ищеца обезщетение за ползването на Магазин - Тото пункт, със сервизни помещения, с площ от 22.41 кв.м., ведно с о.0588 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху земята, находящ се на партерния етаж от жилищна сграда, построена в гр.Варна, ул.”Сан Стефано” №7, разположена в пл. №1756 по КП, идентичен със стар парцел I-5,6, 7,8, за периода 02.08.1999г. – 04.06.2004г., както следва: И.Ж. Тодоров и Д.В.И.

- да заплатят на ищеца сумата в размер от 3 400 лева, както и обезщетение за забава в размер на 15 00 лева за периода 02.08.1999г. до 04.06.2004г.; Ж.И.Д. да заплати на ищеца сумата от 3 200 лева, както и обезщетение за забава в размер на 15 00 лева за периода 02.08.1999г. до 04.06.2004г. и М.И.Ж. да заплати на ищеца сумата от 3000 лева, както и обезщетение за забава в размер на 1 500 лева за периода 02.08.1999г. до 04.06.2004г. В хода на процеса са починали ответниците И.Ж. Тодоров и Д.В.И., като на тяхно място са конституирани законните им наследници Ж.И.Д. и М.И.Ж.. В съдебно заседание, проведено на 22.03.2017г. ищецът е уточнил претендираните суми съобразно настъпилото правоприемство както следва : от ответницата Ж.Д. се претендират сумата от 4900 лева като обезщетение за неправомерно ползване на имота и сумата от 2250 лева като обезщетение за забавено плащане и от ответника М.И.Ж. се претендира сумата от 4 700 лева като обезщетение за неправомерно ползване на имота и сумата от 2250 лева като обезщетение за забавено плащане.

Твърденията в исковата молба включвали наведени съображения, според които БСТ е собственик на процесния магазин по силата на Договор за доброволна делба; сочи се още, че по повод спор за собственост между страните с Решение на ВС на РБ №436 от

02.08.1994 година на IV г.о. искът на ответниците към БСТ, предявен на основание чл.108 ЗС бил отхвърлен.несъобразяването от страна на ответниците с отправената към тях покана да предадат имота е дало повод за завеждане на друго производство по чл.108 от ЗС с ищец БСТ, които иск е бил уважен с решение на XIV състав на ВРС по гр.д. №1654/1995г., което било потвърдено с решение на ВОС по гр.д.

№580/1997г.В исковата молба още, се сочи, че в периода 1993г. – 1995г. фамилия И. извършили незаконосъобразно и без разрешение посегателства върху имота във вид на преустройства в партерния етаж, при което магазинът загубил идентичността си във вида, в който бил при подялбата. Поради тези „преустройства” съдия –изпълнител не могъл да въведе във владение БСТ, което станало основание за водене на друг иск – по чл.109 ЗС за нарушено владение и възстановяване собствеността на БСТ. По това дело имало влязло в сила решение на ВОС по гр.д. №730/2000г. от 20.10.2000г. , потвърдено от ВКС, четвърто г.о. с решение по гр.д. №1751/01г. Съдебните актове по гр.д.

№1654/95г. в сила от 1997г. по чл.108 ЗС и по гр.д. № 730/00г.в сила от 2002г. по чл.109 ЗС не били изпълнени до 04.06.2004г., когато били извършени действия от съдебен изпълнител по възстановяване на имота и въвод във владение. За да обоснове претенцията си БСТ изложил още, че за периода 01.11.1994 година - 02.08.1999 година, дружеството е било лишено от възможността да ползва своя имот и ответниците са били осъдени по реда на чл.59 от ЗЗД.Понастоящем се претендира за същото, но за последващ период от време 02.08.1999 година до 04.06.2004 година – деня на възстановяването на имота и въвода.

От фактическа страна пред ВРС е било установено, че по силата на Договор за покупка на недвижим имот чрез народен съвет по ЗГС, обективиран в н.а. №73, том XXVI, дело №9279/1975г. И.Ж.И. и Д.В.И. са придобили следния недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.”Сан Стефано” №7 – къща на три етажа, състояща се от три стаи, кухня, два тоалета, таванска стая и изба, ведно с 83 кв.м. ид.ч. от дворното място, цялото от 220 кв.м., съставляващ имот пл.№ 6, 7 от кв.60 по плана на 8 –ми подрайон на гр.Варна.

От н.а. № 18, том.Х, дело № 3855/1978 година става ясно, че чрез Народен съвет по ЗГС, Български спортен тотализатор е придобил собствеността върху масивен магазин с фурна, без място, построен на 37 кв.м. с кубатура 139.84 куб.м. на ул.”Сан Стефано” в имот пл. №6,7 в кв.60 по плана на 8-ми подрайон на гр.Варна.

С

Договор от 05.01.1984 година между Д.В.И., И.Ж.И., Ж.И.Д., М.И.Ж. и РД Български спортен тотализатор страните са договорили следното : РД БСТ се съгласява магазина – фурна да бъде съборен заедно с цялата сграда, собственост на останалите съдоговорители, за да бъде извършен от четиримата съдоговорители групов строеж на четириетажна жилищна сграда; РД БСТ се съгласява в приземния етаж да бъде изграден магазин на БСТ със сервизни помещения, който да се изгради върху намалена квадратура от 22.41 кв.м. и намалена кубатура 56.02 куб.м., като Д.В.И., И.Ж.И., Ж.И.Д., М.И.Ж. срещу получаването на по-голяма площ и кубатура за изграждането на груповото им жилище са поели задължението да изградят магазина със сервизни помещения в груб вид за своя сметка, който следва да предадат с протокол на РД БСТ.

Представен е Договор за групов строеж от

22.08.1984г., сключен между Д.В.И., И.Ж.И., Ж.И.Д., М.И.Ж. и Районна дирекция Български спортен тотализатор съгласно, който е уговорен групов строеж в парцел №7 в кв.60, ул.”Сан Стефано” 7, като Районна дирекция Български спортен тотализатор е следвало да получи магазин на партерния етаж от сградата, състоящ се от магазин и сервизни помещения със застроена площ 22.41 кв.м.

Съгласно

Договор за доброволна делба от 18.02.1989г.

Районна дирекция Български спортен тотализатор получава в изключителна собственост магазин в партерния етаж, състоящ се от магазин и сервизни помещения със застроена площ 22.41 кв.м. и 0.588 % ид.ч. от общите части на сградата, от четириетажна жилищна сграда на ул.”Сан Стефано” №7.

С

Решение, постановено на 10.01.1997г. по гр.д. №1654/1995г. по описа на ВРС, влязло в законна сила на 03.07.1997 година, Д.В.И., И.Ж.И., Ж.И.Д. и М.И.Ж. са осъдени да предадат владението на Български спортен тотализатор София върху магазин с площ от 22.41 кв.м. със сервизни помещения, находящ се на партерния етаж на сграда в гр.Варна, ул.”Сан Стефано” №7, представляващ имот с пл. №6 в кв.60 по плана на 8-ми подрайон на гр.Варна, на основание чл.108 ЗС.

Решението е потвърдено с решение, постановено на 03.07.1997г. по в.гр.д.

№580/1997г. по описа на ВОС.

С решение, постановено на 20.10.2000г. по в.гр.д.

№730/2000г. по описа на ВОС е отменено решение на ВРС от 17.08.1999г. по гр.д. № 5914/1998г. и вместо него Д.В.И., И.Ж.И., Ж.И.Д. и М.И.Ж. са осъдени да възстановят на ЦД”Български спортен тотализатор” София, Районна дирекция гр.Варна имот, представляващ магазин с площ т 22.41 кв.м., заедно със сервизни помещения, находящ се в гр.Варна, на партерния етаж на сградата на ул.”Сан Стефано” №7, представляващ имот с пл. №6 в кв.60 по плана на 8-ми подрайон на града, съобразно архитектурен план и строителни документи, във вида съгласно предавателен протокол от 11.08.1993г. , на основание чл.109 ЗС. Решението е потвърдено с Решение №1533/19.11.2002г., постановено по гр.д. №1751/2001г. по описа на IV г.о. на ВКС, влязло в законна сила на 19.11.2002г. С решение №427/31.12.2003г. , постановено по гр.д. №642/2003г. на ВКС, 5 чл. състав е оставена без уважение молбата на Д.В.И., И.Ж.И., Ж.И.Д. и М.И.Ж. за отмяна на основание чл.231, б. „а” ГПК на влязло в сила решение, постановено на 20.10.2000г. от ВОС по гр.д. №730/2000г.

С решение, постановено на 01.08.2000г. по гр.д.

№1259/1999г. по описа на ВРС Д.В.И., И.Ж.И., Ж.И.Д. и М.И.Ж. са осъдени да заплатят на ЦД”Български спортен тотализатор” София, чрез Районна дирекция гр.Варна сумата от 5126 лева, представляваща сума, с която ответниците са се обогатили без основание за сметка на ищеца, от ползването на недвижим имот: магазин, находящ се в партерния етаж на четириетажна жилищна сграда в гр.Варна, на парцел 15,6,7,8, кв.60 на 8-ми подрайон по плана на гр.Варна, ул.”Сан Стефано” 7, представляващ магазин и сервизни помещения със застроена площ 22.41 кв.м. и 0.0588 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, за периода

01.11.1994г. – 02.08.1999г., от която сума И. и Д. И. следва да заплатят на ищеца 1819 лева, Ж.Д. – 1629 лева и М.Ж. – 1629 лева, ведно със законната лихва, считано от 02.08.1999г. до окончателно им изплащане. Д.В.И., И.Ж.И., Ж.И.Д. и М.И.Ж. са осъдени да заплатят на ЦД”Български спортен тотализатор” София, чрез Районна дирекция гр.Варна и сумата от 2 480.56 лева, представляваща обезщетение за просрочие на главницата от 5128 лева, за периода 01.11.1994г. – 02.08.1994г. С решение, постановено на 23.07.2003г. по възз.т.д.