Решение № 2616 от 12.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2616 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20251110128456 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.

Предявен е от ищеца „**“ ЕООД установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК, с правно основание чл. 240 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД, за установяване съществуването на вземане спрямо ответника М. М. М. с ЕГН ********** за сумата от 4500 лв., представляваща част от главница в общ размер на 21 507,08 лв. по Договор за потребителски паричен кредит № *** от 07.05.2019 г., сключен между М. М. М. и „БНП *** С.А., клон България“, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (30.10.2024 г.) до окончателното изплащане на сумата. За вземането е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 65899/2024 г. по описа на СРС.

Ищецът твърди, че на 07.05.2019 г. ответникът е сключил с „БНП *** С.А., клон България“ договор за потребителски кредит № *** от 07.05.2019 г. за сумата от 22 000 лв. Задължил се е да погасява кредита на 120 месечни вноски по 336,80 лв. всяка. Поради неизпълнение, задължението е станало предсрочно изискуемо, за което на ответника било изпратено уведомление на 17.05.2024 г.

Твърди, че на 27.07.2022 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между БНП *** С.А., клон България“ и „**“ ЕООД, за което длъжникът бил уведомен с уведомление с изх. № 459,429/17.05.2024г.

Поради изложеното ищецът сочи, счита предявеният иск за основателен.

Ищецът е оттеглил иска си в частта за договорна лихва в размер на 500 1 лева. Претендира разноски.

Ответникът М. М. М. в срока по чл. 131 ГПК е подала писмен отговор, с който оспорва предявения иск като изцяло неоснователен. Твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен. Посочва, че в договора не е посочен механизмът за изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР) и липсват допусканията по Приложение №1 към ЗПК, което е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до нищожност съгласно чл. 22 от ЗПК.

Навежда доводи, че клаузата за задължителна застраховка „Защита на плащанията“ с премия от 9900.00 лв. е неравноправна, цели заобикаляне на закона и накърнява добрите нрави, тъй като не е индивидуално уговорена и води до неоснователно обогатяване на кредитора. Твърди, че застрахователната премия и такса ангажимент е следвало да бъдат включени в ГПР, което не е сторено. Счита, че е заплатила сума от 3704.80 лева, и предвид нищожността на договора, с която се дължи само полученото, исковата претенция е изпълнена. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е изискано и приложено ч.гр.дело № 65899/2024 г. по описа на СРС, ГО, 66 състав, от материалите на което се установява следното:

Н а 31.10.2024 г. „**“ ЕООД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. М. М. за следните суми: 4 500,00 лева (четири хиляди и петстотин лева), представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 31.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 500,00 лева (петстотин лева), представляваща договорна лихва за период от 01.07.2021 г. до 07.10.2024 г., включително, както и сторените по делото разноски.

С разпореждане от 12.11.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 65899/2024г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение, като е присъдил в полза на заявителя и сторените от него разноски в заповедното производство в размер на 100,00 лева (сто лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева (сто лева).

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което е заявено, че оспорва вземанията по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „**“ ЕООД е предявило искове за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по исков ред. Между вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, и вземанията, предмет на установителната претенция, е налице обективен и субективен идентитет.

Не е спорно между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 07.05.2019 г. между „БНП *** С.А. – клон България” като кредитор и ответника М. М. като потребител е сключен 2

Договор за потребителски паричен кредит № ***.

Видно от съдържанието на договора, страните са уговорили предоставянето на кредит в размер на 22 000.00 лева, при срок на погасяване 120 месеца. Уговореният лихвен процент е фиксиран, а ГПР е посочен в размер на 7.92%. В договора обаче са включени и допълнителни задължения за потребителя:„Такса ангажимент“ в размер на 770.00 лева, както и Застрахователна премия по групова застраховка „Защита на плащанията“ в размер на 9 900.00 лева.

Видно от представения по делото и неоспорен от страните Договор за потребителски кредит № *** от 07.05.2019 г., сключен между „БНП *** С.А.

– клон България” и ответника, страните са постигнали съгласие за предоставяне на кредит при следните параметри:

Размер на кредита: 22 000.00 лева;

Срок на погасяване: 120 месеца;

Месечна вноска: 336.80 лева;

Годишен лихвен процент: фиксиран;

Годишен процент на разходите (ГПР): посочен в размер на 7.92%.

В съдържанието на договора са включени следните клаузи, касаещи цената на кредита и допълнителните задължения на потребителя:

Съгласно чл. 2, изр. трето от договора, посочената сума в поле „Застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „Месечна погасителна вноска“.

Застрахователната премия е определена в размер на 9 900.00 лева. Съгласно изр. четвърто и пето на същата клауза кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, посочена в съответното поле, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата, посочена в поле „Такса ангажимент“ в размер на 770.00 лева.от общия размер на кредита.

Съгласно чл. 3, изр. последно от договора, началната дата на начисляване на ГПР е датата на подписване на договора, като се приема, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна, и договорът е валиден за целия срок, като страните изпълняват точно задълженията си по него.

Съгласно чл. 5 от договора, при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредиторът дължи обезщетение в размер на действителната законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. При просрочие на две или повече месечни погасителни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращането на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост. Законната лихва за забава е равна 3 на ОЛП, обявен от БНБ, в сила от 01 януари, съответно от 01 юли на текущата година, плюс 10 процента на основание ПМС № 100/29.05.2012 г. Лихвените проценти, в сила от 01 януари на текущата година, са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 01 юли са приложими за второто полугодие. Законната лихва за забава се изчислява на дневна база, като дневният й размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.

Съгласно чл. 7 от договора месечните погасителни вноски ще покриват компонентите на задължението в последователност разноски, лихва, главница.

На 27.07.2022г. по силата на „Договор за продажба и прехвърляне на вземания",

„БНП ***" ЕАД е прехвърлило на „**" ЕООД портфейл от вземания, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, както и вземането си към ответника.

По делото е приложено и пълномощно, от което се установява, че „БНП ***” С.А., клон България е упълномощило ищцовото дружество да извърши всички действия по уведомяване на длъжниците за сключения договор за цесия. Видно от уведомително писмо „**“ ЕООД, в качеството си на пълномощник на „БНП ***” ЕАД е отправила уведомления до ответника за извършената цесия. Няма данни същото да е получено от ответницата.

Исковата молба и приложенията към нея, в това число уведомление за цесията, са връчени на ответницата чрез нейния упълномощен представител.

От изслушаното и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК експертно заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, което преценено по реда на чл. 202 ГПК, районният съд кредитира като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област, се установява, че вещото лице е извършило проверка в счетоводството на ищеца и по представените по делото документи.

Експертизата констатира, че на 07.05.2019 г. между „БНП *** С.А. – клон България“ и ответника М. М. е сключен Договор за потребителски паричен кредит № ***. Съгласно условията на договора, отпуснатата сума (главница) е в размер на 21 230.00 лева ,доколкото е удържана сума в размер на 730 лв., представляваща такса ангажимент. Към главницата е начислена и застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията“ в размер на 9900 лева., като общата стойност на плащанията възлиза в размер на 40 416 лв.

Вещото лице констатира, че въпреки договорената сума на кредита в размер на 22 000.00 лева, потребителят не е усвоил пълния обем на този капитал. При отпускането на средствата, кредиторът „БНП *** С.А. – клон България“ е удържал директно от главницата сумата от 770.00 лева, представляваща „такса ангажимент“ (комисиона за обработка), поради което на 08.05.2019г. реално постъпилата по сметката на ответника М. М. чиста сума е в размер на 21 230.00 лева. Наред с това, експертизата установява, че към 4 общото задължение е начислена и застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията“ в общ размер на 1 815.00 лева. Тази сума също не е била предоставена на потребителя, а е била разпределена счетоводно за покриване на застрахователната полица, като върху нея са започнали да се начисляват договорни лихви като върху част от главницата.

В хода на проследяване на плащанията, ССЕ установява, че ответникът е извършил погасявания в общ размер на 4 004.80 лева. При анализа на тяхното разпределение, вещото лице изяснява, че кредиторът е разходвал тези средства за погасяване на различни компоненти от дълга, както следва: сумата о т 1 400.42 лева е отнесена към главницата по кредита, 907.50 лева са приложени за погасяване на част от начислената застрахователна премия, а остатъкът от 1 696.88 лева е послужил за покриване на договорни (възнаградителни) лихви и други такси.

Към датата на прехвърляне на вземането (цесията) – 27.07.2022 г., и до момента на изготвяне на експертизата, в счетоводните книги на ищеца „**“ ЕООД се води непогасено задължение в общ размер на 21 507.08 лева по отношение на главницата. Тази стойност включва остатъка от реалния кредит в размер на 20 599.58 лева (получен след приспадане на платените 1 400.42 лв. от номиналните 22 000 лв.) и непогасената част от застрахователната премия в размер на 907.50 лева (остатък от общо начислените 1 815.00 лв.).

Вещото лице посочва, че ако в ГПР се включат всички начислени разходи – както удържаната „такса ангажимент“ от 770.00 лв., така и застрахователната премия от 1 815.00 лв., действителната стойност на ГПР става значително по-висока от декларираните в договора 7.92%.

Когато в изчислението на общия разход по кредита се включат всички начислени допълнителни услуги, а именно „такса ангажимент“ в размер на 770.00 лв. и застрахователна премия в размер на 1 815.00 лв., Годишният процент на разходите (ГПР) е в размер на 15.38 %.