Решение № 265680 от 09.09.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 09.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка И. гр. д. № 11510 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 140763 от 06.07.2020 г., постановено по гр. д. № 20954/2019 г. по описа на СРС, IІ ГО, 56 състав, е признато за установено по реда на чл.422 ГПК по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу И.Д.П., И.И.П. и Е.Д.П., че последните дължат на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.149 ЗЕ, следните суми: И.Д.П. и Е.Д.П., сумата от по 329, 67 лв., представляваща по 1/6 от стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2018 г. в топлоснабден имот – апартамент 7, находящ се в гр. София, община Красно село, ж. к. „*******, с абонатен № 069231, сумата от по 11, 99 лв., представляваща по 1/6 от стойността на услугата за дялово разпределение за периода 01.11.2015 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 14.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, сумата от по 23, 65 лв., представляваща по 1/6 от мораторната лихва за периода 15.09.2017 г.

– 30.11.2018 г. върху главницата от 1 978,03 лв. за доставена топлинна енергия за периода 01.11.2015 г. – 30.04.2018 г., а И.И.П. дължи на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.149 ЗЕ, сумата от 1 318, 68 лв., представляваща 4/6 от стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2018 г., сумата от 47, 95 лв., представляваща 4/6 от стойността на услугата за дялово разпределение за периода 01.11.2015 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 14.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.

86, ал.1 ЗЗД, сумата от 94, 62 лв., представляваща 4/6 от мораторната лихва за периода 15.09.2017 г. – 30.11.2018 г. върху главницата от 1 978, 03 лв. за доставена топлинна енергия за периода 01.11.2015 г. – 30.04.2018 г. Исковете с правно основание чл.86 ЗЗД за присъждане на мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия са отхвърлени по отношение на И.Д.П. и Е.Д.П. за разликата над сумата от по 23, 65 лв. до сумата от по 23, 74 лв., а по отношение на И.И.П. за разликата над сумата от 94, 62 лв. до сумата от 94, 96 лв. Изцяло отхвърлени са исковете срещу И.Д.П. и Е.Д.П. за присъждане на сумата от по 2, 13 лв., представляваща по 1/6 мораторна лихва за периода 30.12.2015 г.

– 30.11.2018 г., а срещу И.И.П. за сумата от 8, 52 лв., представляваща 4/6 от мораторната лихва за същия период, начислена върху главницата за дялово разпределение за периода 01.11.2015 г. – 30.04.2018 г. Ответниците И.Д.П. и Е.Д.П. са осъдени да заплатят на ищеца, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, сторените от него разноски в размер на по 68, 43 лв. - в исковото и по 15, 52 лв. - в заповедното производство, а ответницата И.И.П. е осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на 273, 70 лв. - в исковото и 62,10 лв. - в заповедното производство. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Н.“ ЕАД.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответниците И.И.П., Е.Д.П. и И.Д.П.. Излагат съображения, че решението в обжалвана част е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат съображения, че Е. и И. Пиралкови не са в облигационни отношения с ищеца, а такова е налице само между И.П. и ищеца, тъй като само тя е подала молба - декларация за откриване на партида в топлопреносното дружество. Поддържат, че не би могло да се приеме, че лицата, придобили собственост, без предприемане на никакви други действия, са потребители на топлинна енергия. До откриването на партида на името на новия собственик задължено лице за ползваната топлинна енергия остава стария такъв. Считат, че не дължат претендираните суми за дялово разпределение, тъй като липсват доказателства за техния размер. Не е налице и основание за тяхната дължимост, тъй като дяловото разпределение е извършвано от фирма, а не от ищеца. Тъй като ищцовото дружеството не е ангажирало доказателства относно публикуването на сумите на сайта или по друг начин, не може да се установи момента на изпадането им в забава. С оглед на това не дължат лихва за забва. Молят съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените искове. Претендират сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. С молба от 10.06.2021 г. моли съда да остави без уважение депозираната въззивна жалба и да потвърди обжалваното решение, като му присъди сторените по делото разноскиза юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Третото лице – помагач на ищеца – „Н.“ ЕАД не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.

Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за топлоснабден имот – апартамент 7, находящ се в гр. София, общ. Красна село, ж. к. „*******, абонатен № 069231, като му дължат разделно сумата от общо 2 205,20 лв., от които 1 978,03 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г., отразена в общи фактури № **********/31.07.2017 г. и № **********/31.07.2018 г.; сумата от 142, 46 лв.

– лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 14.09.2017 г.

– 30.11.2018 г., сумата от 71, 93 лв. – главница, представляваща дялово разпределение за периода м.11.2015 г. – м.04.2018 г., както и 12, 78 лв. – лихва за забава върху главницата дялово разпределение за периода 30.12.2015 г.

– 30.11.2018 г., ведно със законната лихва от 30.11.2018 г. - датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното плащане, при квоти от: по 1/6 за И.Д.П. и Е.Д. И., а именно: по 367, 53 лв., от които: по 329,67 лв. – главница за незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г., отразена в общи фактури № **********/31.07.2017 г. и № **********/31.07.2018 г., сумата от по 23, 74 лв.

– лихва за забава за периода 14.09.2017 г. – 30.11.2018 г., сумата от по 11, 99 лв. – главница за дялово разпределение за периода м.11.2015 г. – м.04.2018 г. и по 2, 13 лв. – лихва за забава върху главницата дялово разпределение за периода 30.12.2015 г. – 30.11.2018 г., както и 4/6 за И.И.П. , а именно: сумата от общо 1470, 13 лв., от които 1 318, 68 лв. – главница за незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г., отразена в общи фактури № **********/31.07.2017 г. и № **********/31.07.2018 г.; 94, 96 лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 14.09.2017 г. – 30.11.2018 г., както и сумата от 47, 96 лв. – главница за дялово разпределение за периода м.11.2015 г. – м.04.2018 г. и сумата от 8, 52 лв. – лихва за забава върху главницата дялово разпределение за периода 30.12.2015 г. – 30.11.2018 г. Във връзка с подадено на 14.12.2018 г. заявление, по ч. гр. д. № 78720/2018 г. на СРС, 56 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответниците са депозирали възражения. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и присъждане на сторените по делото разноски.

С постъпилите в срока по чл.131 ГПК писмени отговори ответниците оспорват предявените искове единствено по основание, но не и по размер. Оспорват наличието на облигационни правоотношение с ищеца за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, тъй като по делото не са ангажирани доказателства относно принадлежността на правото на собственост или наличието на вещно право на ползване за процесния имот през исковия период. Считат, че исковете за заплащане на възнаграждение за дялово разпределение са неоснователни, тъй като дяловото разпределение се извършва от третото лице – помагач, поради което не следва да се претендира от ищеца.

Твърдят, че Методиката за дялово разпределение е отменена от ВАС като противоречаща на закона. Същевременно претендираните от ищеца суми са изчислени по отменената методика. Оспорват в имота да е налице сградна инсталация. Ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството, поради което не е установено изпадането им н забава. Правят възражение за изтекла погасителна давност. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

На 14.12.2018 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу И.Д.П., И.И.П. и Е.Д. И., за следните суми: 1 978, 03 лв. – главница и 142, 46 лв. – лихва за забава за периода 14.09.2017 г. – 30.11.2018 г.; 71, 93 лв. – главница и 12, 78 лв. лихва за забава за периода 30.12.205 г. – 30.11.2018 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжниците са ползвали доставена от ищеца топлинна енергия през периода от м.05.2016 г. до м.04.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. Красна село, ж. к. „*******, ап.7, абонатен № 069231. Подробно изброени са фактурите с неплатени суми, като дължими за доставена незаплатена топлинна енергия са 1 978, 03 лв. – главница и 142, 46 – лихва, а за дялово разпределение: сумата от 71, 93 лв. – главница и 12, 78 лихва. Видно от т.13 от заявлението сумите се претендират в условията на разделна отговорност – 1/6 за И.Д.П., 4/6 за И.И.П. и 1/6 за Е.Д. И..

С разпореждане от 20.12.2018 г. по ч. гр. д. № 78720/2018 г. по описа на СРС, 56 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил в полза на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 44,10 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение на юрисконсулт.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжниците, с което оспорват вземанията по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл.415, ал.4 ГПК, ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Видно от представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд от 05.08.1968 г. Д.П.П. и И. И.П. са закупили следния недвижим имот, собственост на държавата: апартамент № 90, находящ се в гр.

София, ул. „*******, състоящ се от: две стаи, хол, кухня, баня, тоалетна, входно антре и черно антре, със застроена площ от 80, 95 кв. м., заедно със съответните таван и мазе и припадащите се 6, 45 % ид. ч. от общите части на сградата и 6% от правото на строеж върху мястото.

Съгласно приложено удостоверение, издадено от „Географска информационна система - София” ЕООД е налице идентичност по отношение на старият адрес на процесния топлоснабден имот, находящ се на бул. „9-ти септември“ № ***, бл.17 и ж.к. „9-ти септември“, бл.17 и настоящия адрес на имота в ж. к. „*******, с вх. А и Б.

От представеното по делото удостоверение за наследници, издадено от район „Красна село”, гр. София се установява, че Д.П.П. е починал на 04.01.1993 г., като негови законни наследнициса: И.И.П. - съпруга, Е. Д.И. - дъщеря и И.Д.П. – син.

С молба - декларация от 10.10.2000 г. И.И.П. е поискала откриване на партида за имота на нейно име, като е посочила, че семейството й се състои от 4-ма члена. На 25.10.2000 г. е подписала декларация да уведоми топлопреносното дружество при промяна на собствеността.