Решение № 320 от 17.11.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. Варна, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20233001000377 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на Н. А. Д. от гр. В. и М. А. В. от гр. Д., подадена чрез адв. Н. от ВАК, срещу решение № 426/09.10.2022г., постановено по т. д. № 6/2022г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която е прието за установено, че вземанията, удостоверени в заповед № 3892/03.08.2021г. издадена по ч.гр.д.

№ 10610/2021 на ВРС се дължат от двамата въззивници, солидарно с кредитополучател и съдлъжник, по договор за Б. кредит ЕКСПРЕСО № 322068 от 01.11.2012г, на основание чл. 10, чл. 33 а и чл. 22 ЗПК като изискуеми задължения на кредитополучателя до размери както следва:

1./просрочена главница в размер на 35 638.36 лв., формирана от вноски с пропуснати падежи до 31.01.2021г и предсрочно изискуем остатък, ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК на 20.07.2021г.; 2./ сборно вземане от 9 419.96лв., формирано от части от вноски за договорни лихви до предсрочна изискуемост по погасителен план, начислени като ежемесечно възнаграждение за ползване на редовна главница по кредита до 1

31.01.2021г., 3./ вземане от 7 851.07 лв., представляващо сбор от лихвена надбавка, уговорена като обезщетение поради просрочие на 18 вноските за главница от 30.3.2015г. до 27.06.2021г. 4./ сборно вземане от 199.30 лв., представляващи обезщетение за забава в размер на законна лихва върху цяла остатъчна главница след предсрочна изискуемост за периода от 28.06.2021г. до подаване на заявлението по чл. 417 ГПК на 20.07.2021г. по иск, предявен по реда на чл. 422 ал.1 ГПК срещу въззивниците от „БАНКА ДСК“ ЕАД- гр.

София, ЕИК 121830616.

Поддържайки доводи за неправилност на решението в обжалваната част въззивниците молят за неговата отмяна и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Релевирани са оплаквания за неправилност на извода на първоинстанционния съд за неоснователност на възражението за нищожност на цялото кредитно правоотношение. Твърди се неправилност на изводите, че предсрочната изискуемост на цялото вземане е надлежно съобщена на кредитополучателя и не е следвало да се съобщава на поръчителите, както и че отговорността на поръчителите не е отпаднала на основание чл. 147, ал.1, изр. 1 ЗЗД. Поддържат се и всички останали възражения, заявени в отговора на исковата молба, въпреки че една част от тях са приети за основателни от първоинстанционния съд и са неотносими към предмета на въззивното производство, тъй като решението в отхвърлителната част не се обжалва от банката.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалване в съответната част, с която предявените срещу въззивниците искове са уважени, и е процесуално допустима. Същата е редовна, както и надлежно администрирана от първоинстанционния съд.

Въззиваемото дружество „БАНКА ДСК“ ЕАД, представлявано в процеса от ст. юрк. Т. Т. представя отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата, с подробно изложени доводи и съображения по оплакванията на въззивниците.

В проведеното открито съдебно заседание в тази инстанция въззивниците не се явяват и не се представляват, а представителят на банката по същество поддържа становище за неоснователност на жалбата.

2

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Варненският окръжен съд е бил валидно сезиран с разглеждането на специални положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, предявени от „Банка ДСК“ ЕАД – гр. София срещу Н. А. Д. от гр. В. и М. А.

В. от гр. Д., за установяване по отношение на ответниците, в качеството им на поръчители по договор за Б. кредит ЕКСПРЕСО № 322068 от 01.11.2012г., сключен между Г. Н. Г. като кредитополучател, К. В. Г. като съдлъжник, и „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД (с универсален правоприемник „Банка ДСК“ АД), съществуването на парични задължения с правно основание чл.

79, ал. 1, предл. първо, чл. 92 и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 60, ал. 2 ЗКИ, за главница, договорна лихва, наказателна лихва/неустойка за забава и мораторна лихва, за които е издадена Заповед № 3892/03.08.2021г. за незабавно изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 10610/2021г. по описа на ВРС, въз основа на извлечение от сметка на кредитополучателя.

Обжалваното решение, с което исковете са частично уважени, е валидно по критериите, възприети в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран. Исковата молба е подадена в рамките на законоустановения срок, считано от уведомяването на ищеца за подадените от поръчителите възражения по чл. 414 ГПК за недължимост на сумите по заповедта за изпълнение. Следователно налице са и особените процесуални предпоставки за допустимостта на производството по чл. 422 ГПК.

Съставът на въззивния съд намира, че възприетата от окръжния съд фактическа обстановка е резултат от правилна съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства, обсъдени по съответните правила на ГПК. Установено е по безспорен начин, че „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, чиито универсален правоприемник е „Банка ДСК“ АД, е договорила с Г. Н. Г. в качеството му на кредитополучател, и К. В. Г.съдлъжник, ползването на потребителски кредит в размер на 41 900лв. за срок до 30.11.2022г. Кредитополучателят се съгласил да върне кредита по погасителен план на 120 равни месечни анюитетни вноски от по 558.13 лв. с 3 падеж 30-то число. В подписания между съдлъжниците и кредитодателя договор за Б. кредит ЕКСПРЕСО № 322068 от 01.11.2012г., са обективирани и договорите за поръчителство между банката, от една страна, и Н. А. Д. и М.

А. В., от друга, т. е. даденото лично обезпечение от двамата въззивници за погасяване на задълженията по кредита е осъществено едновременно с поемането на задълженията от главните съдлъжници.

По този кредит лихвата е обявена като годишен лихвен процент, формиран от фиксирана надбавка от 2.8 пункта над референтен базов лихвен процент (БЛП SGEB), като към момента на договарянето сборния номинален размер на договорната лихвата възлиза на 8.75% годишно ( БЛП 5.95 плюс надбавка 2.8). По отношение размера на договорната лихва е предвидена възможност за едностранна промяна по методология, оповестена на Интернет страница на банката, като при изменение следва да се актуализират съответно размери на месечни анюитетни вноски на база на остатък от главницата към деня на прилагане на новия договорен процент. Уговорени са разходи, включени в ГПР, като, освен договорната лихва, са оповестени еднократна такса при отпускане на кредита и премии по задължителна групова застраховка, ако такава е избрана. Едностранно изменение в размера на тези разходи е имало възможност да се обоснове при промяна на пазарни условия и оповестяване с двумесечно предизвестие на нови тарифи, утвърдени едностранно от банката.

В т.9.1 на част I от договора е договорен лихвен процент от 14.90 % върху неплатената в срок сума на анюитетните вноски. Според уговорката в чл. 10, част II обаче, става ясно, че в срока на забавата банката начислява лихва, съставляваща сбор от общо прилагания лихвен процент за редовни лихви и надбавка от 6 %, която именно съставлява наказателен процент за забава. Следователно, уговорката не е в нарушение на чл. 33 ЗПК, която разпоредба лимитира допустимия размер на обезщетение за забава до законната лихва. Същевременно, ищецът формира задължението за наказателни лихви за периода от 30.12.2014г. до 27.06.2021г., като начислява и претендира наказателна лихва от 6 % само върху частта от вноската, съставляваща изискуема главница. Тъй като обаче, като част от главница е включена и сума за застраховка, а задължението за застрахователни премии е прието от първоинстанционния съд като възникнало в резултат на неясно оповестени на потребителя разходи за застраховки и съществуването му е 4 отречено, установителният иск за съответните части от главницата и от претендираното обезщетение/неустойка за забава, дължимо на основание т.9.1 на част I във вр. в чл. 10, част II от договора е отхвърлен, като решението в отхвърлителните части не е обжалвано от банката и е влязло в сила.

В тази връзка следва да се посочи, че във въззивната жалба се поддържа възражението, заявено в отговора на исковата молба, относно включване в оповестен погасителен план като част от равните месечни анюитетни вноски на допълнително непосочено в договора задължение „застраховка“ извън част от главница и начислена за месеца лихва, а това възражение е било разгледано и прието за основателно от окръжния съд и въз основа на това са съответно намалени размерите на предявените за установяване вземания, за които искът по чл. 422 ГПК е уважен.

Потестативното право на кредитодателя за изискване на пълното изпълнение от солидарните длъжници преди настъпване на всички падежи по погасителния план е предвидено като автоматична последица от забава, продължила повече от 90 дни, както и при обявяване на искане от банката при изброени в договора други условия.

Погасителен план при първоначално уговорения лихвен процент и допълнителни разходи, включващ и премии по застраховка, е бил съставен и връчен на кредитополучателя, съдлъжника и поръчителите при подписване на договора.

За установяване на релевантните по спора факти, за които се изискват специални знания, е допусната съдебно- счетоводна експертиза, заключението по която се преценява като обективно и компетентно извършено и се кредитира изцяло. Въз основа на заключението, преценено в съвкупност с приетите писмени доказателства, съставът на въззивния съд приема, че както към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК и към момента, валидно възникналите непогасените задължения за главница, договорна, наказателна лихва и мораторна лихва по процесния договор за кредит са в размерите, за които искът е уважен. Сумата по кредита в размер на 41 900 лв. е била предоставена на кредитополучателя в съответствие с уговорената цел на договора, по посочената лична разплащателна сметка.

Банката е събрала начална такса от 1 047.45лв, и е осчетоводявала 5 периодично задълженията на падежни дати по погасителния план, съответно на главница, лихва и застрахователни премии. Считано от 30.05.2015г. банката е изменила служебно базовия лихвен процент (БЛП SGEB), който към момента на сключването на договора е бил 5.95%, като същият е намален на 3.65 %. В резултат на това, при договорна надбавка от 2.80, която не е променяна, общо прилагания лихвен процент за редовни лихви към датата на сключване на договора е намален от 8.75% на 6.45% годишно, в резултат на което анюитетните вноски, дължими от кредитополучателя, са намалени от 558.13 лв. до 516.77лв. Наличности по сметките, от които се е обслужвал кредита, са осигурявани до 10.03.2015г., когато е извършено последното дистанционно внасяне на сумата 200 лв., усвоена на 30.03.2021г. Общият размер на извършените погашения на главница, договорна лихва, наказателна лихва и застраховки по кредита възлиза на сумата 15 062.13 лв. След м.

03.2015г. до датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е осъществено погасяване на задължения, извън производството по принудително изпълнение, образувано въз основа на изпълнителния лист по заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 10610/2021г. по описа на ВРС.