Определение № 3314 от 17.06.2026, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 2302/2026
- Вид
- Определение № 3314
- Подписан
- 17.06.2026
- В сила
- 17.06.2026
- Състав
- Мими Фурнаджиева, Десислава Попколева, Велислав Павков
Цитирани разпоредби
- чл.232, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.303, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.304 · Граждански процесуален кодекс
- чл.306, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.307, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.66 · Закон за лицата и семейството
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3314 гр. София, 17.06.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мими Фурнаджиева
Членове:
Велислав Павков
Десислава Попколева като разгледа докладваното от Десислава Попколева Касационно гражданско дело № 20268002102302 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.307, ал.1 ГПК.
Образувано е по молба от 12.03.2026 г., уточнена с молба от 13.05.2026 г., подадена от К. П. К., чрез адв. В. И. за отмяна на влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 3289/1963 г. по описа на Софийски градски съд, с което на основание чл.66 ЗЛС е признато за установено, че роденото от Е. Х.
Х. дете от мъжки пол, записано в акта за разжаде с име Р. Е. Х. с неизвестен баща, произхожда от баща – П. Г. К.
В молбата за отмяна се твърди, че са налице предпоставките на чл.303, ал.1, т.1 и чл.304 ГПК, без точно и ясно изложение на посочените основания.
Молителката твърди, че е наследник по закон на П. Г. К.неин баща, починал на 2.11.2023 г., наред с В. Г. К. /преживяла съпруга/ и Д. П. К. /низходящ/.
Съгласно издадено удостоверение от Столична община, район Лозенец от 28.0.20245 г. като наследник на П. Г. К.е посочено и лицето Р. П. К.-низходящ.
Изложени са твърдения, че е узнала за решението, чиято отмяна се иска при направени през м.01.2026 г. справки в служба „Архив“ на Софийски градски съда. С последваща молба, с оглед указанията на администриращия съд да се представи точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна съгласно чл.306, ал.1 ГПК, във връзка с основанието на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, молителката е посочила, че е налице ново обстоятелство, а именно съществуващото към днес научно обективно и категорично доказателство по 1 метода на ДНК анализа за установяване на биологичен произход, което обстоятелство е от съществено значение за правилното решаване на делото, по което наследодателят на молителката Петрозар К. е признат за баща на Р. П.
К.. По отношение на основанието по чл.304 ГПК е изложено, че решението, чиято отмяна се иска има сила на пресъдено нещо по отношение на молителката независимо, че същата не е страна по делото и поражда съществени последици, поради което е налице правен интерес от неговата отмяна.
Ответникът по молбата за отмяна - Р. П. К., чрез процесуалните си представители – адв. Димитров и адв.А. е депозирал отговор, в който поддържа, че молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Претендира сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 евро.
Ответницата по молбата Е. Х. Харалампиева, чрез процесуалния си представител – адв. Димитрова също е депозирала отговор, в която поддържа, че молбата за отмяна е процесуално недопустима. Процесуалният представител претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА за оказаната от него безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
Видно от данните по делото, решението на Софийски градски съд по гр.д.
№ 3289/1963 г., с което е установено бащинство на родено извънбрачно дето чл.66 ЗЛС /отм. 1968г./ и чиято отмяна се иска, е влязло в сила през м.май 1964 г. при действието на ГПК /отм./. Съгласно приетото в т.8 на ТР № 7/2017 г. от 31.07.2017г. по т.д. № 1/2014 г. на ОСГТК на ВКС, не е допустима молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, подадена при действието на ГПК в сила от 1.03.2008 г., ако преди влизане в сила на новия ГПК е изтекъл пределният едногодишният преклузивен срок по чл.232, ал.1 ГПК /отм./ от влизане в сила на решението. В случая този срок е изтекъл през м.май 1965 г., поради което подадената шейсет години по-късно молба за отмяна е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба от 12.03.2026 г., уточнена с молба от 13.05.2026 г., подадена от К. П. К., чрез адв. В. И. за отмяна на влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 3289/1963 г. по описа на Софийски градски съд и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2302/2026 г. по описа на ВКС.
ОСЪЖДА К. П. К., ЕГН ********** със съдебен адрес гр.София, ул.
„Парчевич“ № 27 – адв. В. И. да заплати на Р. П. К., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, ул. „Монтевидео“ № 23, ап.3 – адв. Д. Д. и адв. Д. А., сумата от 500,00 евро – разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА К. П. К., ЕГН ********** със съдебен адрес гр.София, ул.
„Парчевич“ № 27 – адв. В. И. да заплати на адвокат Д. Д. Д., САК, с адрес гр.София, ул. „Монтевидео“ № 23, ап.3 сумата от 250,00 евро – адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА за оказана безплатна правна помощ в настоящото производство.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му с връчване и на препис от него.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3