Решение № 14305 от 23.07.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14305 гр. София, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ц.Р.Ц при участието на секретаря М.Р.И като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20241110147945 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М.К.К срещу С.О

Ищцата твърди, че на 02.08.2024 г., около 10:30 ч., вървейки по тротоара на ул.

„****“ № 32 в гр. София, се е спънала на повдигната и разклатена тротоарна плочка, която била част от тротоарната настилка, вследствие на което паднала и си ударила двете коленни стави, както и средния пръст на дясната ръка, което било съпроводено от остра и силна болка. Сочи, че била откарана в МЦ „****“, където й били направени необходимите прегледи и били установени следните наранявания: контузна рана на дясната колянна става, патерално, с диаметър 10 см., с линеарни набраздявания на места по-дълбоки в дермата с изтичаща лимфна течност и наличие на чужди телца и прах, среден пръст на дясната ръка – в основата на нокътя – раничка и секретна лимфна течност. За проведения преглед ищцата заплатила сумата в размер на 75 лева.

Поддържа, че през следващите двадесет дни придвижването й било ограничено изпитвала силна болка при ходене и изобщо при движение и свиване на крака, изпитвал и силна болка в средния пръст на ръката, който бил подут и посинял. Не можела да се движи самостоятелно, поради което била подпомагана от своя съпруг.

Твърди, че вследствие на инцидента е претърпяла и психоемоционална травма, изпаднала в депресивно състояние, станала затворена, тревожна, напрегната, плачлива, без възможност да се отпусне. Ето защо моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 02.08.2024 г., както и сумата в размер на 75 лева – обезщетение за имуществени вреди, причинени от бездействие на служители на ответника да поддържат в изправно състояние уличните тротоари, евентуално причинени от бездействие на служители на ответника да поддържат в изправно състояние вещта – тротоарна плочка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът С.Ов срока по чл. 131 ГПК не е подал отговор на исковата молба.

1

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Като писмено доказателство по делото е приет амбулаторен лист от 02.08.2024 г., от който се установява, че на посочената дата лицето М.К.К е посетила д-р С.З в МЦ „****“, като е установено следното състояние на ищцата: данни за контузна рана на дясната колянна област пателарно, с диаметър 10 см, с линеарни набраздявания, на места по-дълбоки в дермата, изтична лимфна течност; има чужди телца, прах; среден пръст на дясна ръка в основата на нокътя – раничка, изтича лимфна течност.

Направена е промивка с кислородна вода и йодасепс и превръзка с йодасепт.

Приета е и фактура №5000009135/02.08.2024 г., издадена от „***“ ЕООД с получател М. К. К., както и касов бон, приложен към нея, от които се установява, че ищцата е заплатила сумата в размер на 75 лева за първичен преглед, извършен в медицинския център.

В производството по делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Г. И. Същият споделя, че познава ищцата М. поради инцидента, който настъпил миналата година. Инцидентът станал на ул. ****, в отсечката между Витошка и ул. Цар Асен. Сочи, че видял как жена паднала на улицата и извикала.

Свидетелят вървял по единия тротоар, а ищцата – по другия, като двамата се намирали по диагонал един от друг и свидетелят има пряка видимост към ищцата. Споделя, че първоначално друга жена се притекла на помощ на ищцата, но впоследствие и той отишъл да помогне. Когато свидетелят отишъл до ищцата, другата жена вече била почнала да я повдига. Имала рани на дясното коляно и дясната ръка. Ищцата била облечена с клин, който бил скъсан, и раната била зацапана от мръсотията по улицата.

Сочи, че раните били големи и от тях течала кръв. Видимо ищцата изпитвала болка.

Ищцата била с равни обувки, като падането й било предизвикано от неравности по тротоара, настилката на мястото на инцидента била с квадратни плочки, повдигнати и хлопащи. Сочи, че ищцата се спънала в една такава плочка и паднала по лице напред.

Ищцата споделила, че ще ходи до болница, защото не се чувствала добре.

По делото е изслушано и заключение на допуснатата съдебно-медицинска експертиза. Съгласно заключението на вещото лице, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, на 02.08.2024 г. ищцата е претърпяла контузна рана на дясното коляно по предната повърхност в областта на капачката с диаметър около 10 см с линеарни набраздявания, на места по-дълбоки в дермата, с наличие на вбити чужди телца и зацапване с прах; ранични на средния пръст на дясната ръка в основата на нокътя. Посочените травми представляват мекотъканни травматични увреждания на дясната ръка и дясното коляно, с вид на дълбоки охлузвания и контузни рани, които са резултат от действието на твърди тъпи или тъпоръбести предмети и отговарят да са получени при падане на терен. Нараняванията са наложили обработване с антисептични медикаменти и прилагане на тетаничен анатоксин с цел превенция на тетанус инфекция. Процесните травми реализират критериите на медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Според заключението, нараняванията са разположени в добре инерврирани области със сравнително тънка кожна покривка, поради което са свързани с изразена болка, която първоначално е с интензивен характер, който постепенно намалява.

Нараняванията не са обусловили функционални нарушения на крайниците, но са налагали медикаментозна обработка и предпазване от дразнещи агенти, каквито са миещите продукти, използвани в ежедневието. Съгласно заключението, при липса на усложнения нараняванията оздравяват с образуване на белег за срок от 20-25 дни.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна 2 следното:

Софийски районен съд е сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал.

1 ЗЗД.

За да бъдат уважени предявените искове по чл. 49 ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: настъпване на твърдения инцидент; претърпените вследствие на инцидента имуществени и неимуществени вреди, както и техния размер; причинноследствена връзка между инцидента и причинените вреди, които да възлизат на претендирания размер; инцидентът да е настъпил поради противоправно поведение (бездействие) на ответника, респективно на лице, на което ответникът е възложил поддържане на процесната тротоарна настилка.

Разпоредбата на чл. 49 ЗЗД урежда отговорност за чуждо поведение, която отговорност е обективна и безвиновна. Съгласно приетото в Постановление № 9/28.12.1966 г. на Пленума на ВС, вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа не само, когато са резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена работата.

Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Касае се за уреден от закона случай на гаранционно – обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, за разлика от деликтната отговорност за лични виновни действия по чл. 45 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, защото тя не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на изпълнителя на същата. Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно бездействието, то на претендирания деликвент трябва да е предписано нормативно задължение за действие. Следователно, за да е противоправно бездействието на служители на ответната община, трябва да има правна норма, която да ги задължава да извършват дейност по поддръжка на тротоарната настилка в състояние, безопасно за придвижване.

Съгласно чл. 31 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Съгласно § 1, т. 1 ДР на ЗП "път" е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания. Съгласно чл. 30, ал. 4 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община.

Тротоарът е част от пътя съгласно § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП, а съгласно нормата на § 1, т. 1 от ДР от Наредба № 1/17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, общината е стопанин на пътя. Съгласно нормата на чл. 167, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най - кратък срок. В този смисъл частите от тротоара на мястото на инцидента е следвало да се поддържа от общината и тя следва да носи отговорността за причиняването на вреди от него.

Бездействието е на служителите на СО да изпълнят своите задължения по чл. 167, ал.

1 от ЗДвП за поддържане на тротоара като част от пътя - общинска собственост в изправно състояние, е противоправно. В този смисъл са определение № 468 от 25.05.2018 г по гр. д. № 943/18 г на ВКС, IV ГО и решение № 9 от 02.02.2018 г по гр. д.

№ 1144/17 г. на ВКС, III ГО.

3

В конкретния случай по делото не се спори, че улица ****, в частта между бул.

*** и ул. Цар Асен е общинска собственост. При така установеното, съдът приема, че на основание на чл. 31 ЗП С.Оотговаря за управлението и поддръжката му в състояние, което е безопасно за гражданите. Разпоредбите на чл. 31 ЗП и на чл. 28 от Наредба за управление на общинските пътища на територията на СО регламентират задължението на общините за изграждането, ремонта и поддържането на общинските пътища, което поддържане включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности.

От събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира като логични, последователни и обективно дадени от лице, очевидец на събитието, се установява, настъпването на инцидента и неговия механизъм, а именно - че на 02.08.2024 г. ищцата, при придвижване по тротоара на ул. **** в гр. София се е спънала в повдигната квадратна плочка и е паднала напред, като е наранила дясното си коляно и дясната ръка.

Установява се въз основа на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза, че вследствие на инцидента ищцата е получила контузна рана на дясното коляно по предната повърхност в областта на капачката с диаметър около 10 см с линеарни набраздявания, на места по-дълбоки в дермата с наличие на вбити чужди телца и зацапване с прах; ранични на средния пръст на дясната ръка в основата на нокътя, като посочените травматични увреждания се характеризират с интензивна първоначална болка, която впоследствие отшумява и при липса на усложнения, каквито нито се твърдят, нито се установяват в настоящото производство, пълното възстановяване настъпва за период 20-25 дни.

С оглед на изложеното, съдът намира за доказани предпоставките на деликтната отговорност, а именно – че вследствие на противоправното бездействие на служители на ответната община по поддържане на уличната настилка, е настъпил процесния инцидент, в резултат на който на ищцата са причинени неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, която съдът приема за приложима в случая за размера на обезщетението, на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от неправомерното поведение. Съгласно разпоредбата на чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случаите на увреждане пострадалият понася страдания, които пораждат за него правото да търси обезщетение за неимуществени вреди. Обезщетението следва да репарира претърпените болки, страдания, накърнените личните права и интереси, към момента на възникването на правото, но и съобразявайки новонастъпили обстоятелства следва да се прецени обществено-икономическата конюнктура към увреждането, за да съответства това обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът на обезщетението да е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира. Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за конкретно претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и всякакви други негативи, които са пряка и непосредствена последица от увреждането (В този смисъл Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС; Решение № 28/09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г., ІІ-ро Т. О.; Решение 0917/1999 г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение 0213/18.04.2000 г. по гр. д. № 1265/99 г. на ВКС; Решение № 764/10.12.1999 г. по н. д.