Определение № 84 от 20.04.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 84 гр. Велико Търново, 20.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ , в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело № 20184001000275 по описа за 2018 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на въззивна жалба от „Корпоративна търговска банка” АД – в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление – гр. София 1000, ул. „Граф Игнатиев” № 10, ЕИК 831184677, представлявано от А. Н. Д. и К. Х. М. – синдици, чрез адв. С. О. от САК против Решение № 81/08.12.2017 г., постановено по т.д. № 107/2016 г. по описа на Ловешки окръжен съд.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивна жалба от К. Г. Х., ЕГН ********** от гр. Бургас, ************.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не са подадени отговори на въззивна жалба от „Нафтекс Петрол” ЕООД - в несъстоятелност и М. И. Н. – синдик на „Нафтекс Петрол” ЕООД - в несъстоятелност.

С Определение № 282/20.06.2018 г., постановено по т.д. № 107/2016 г. по описа на Ловешки окръжен съд е оставена без разглеждане молба Вх. № 818/30.01.2018 г., подадена от адв. В. Н. от АК – Ловеч, назначен за особен представител на ответника К. Г. Х., ЕГН ********** по т.д. № 107/2016 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, с искане да му бъде заплатен пълния размер на определеното възнаграждение за особен представител по реда на чл. 248, ал. 1, предл. второ от ГПК, като недопустима.

Постъпила е частна жалба от адв. В. Н. от АК – Ловеч, особен представител на К. Г.

Х. от гр. Бургас против Определение № 282/20.06.2018 г., постановено по т.д. № 107/2016 г. по описа на Ловешки окръжен съд.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не са постъпили отговори на частната жалба от другите страни.

1

С протоколно определение от 17.10.2018 г., постановено по в. т. д. № 275/2018 г. по описа на Великотърновски апелативен съд (потвърдено с Определение № 8/04.01.2019 г., постановено по ч. т. д. № 3003/2018 г. по описа на ВКС, ІІ т.о.) е спряно производството по в. т. д. № 275/2018 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново до приключване на производството по т. д. № 1580/2017 година по описа на СГС, на основание чл. 229, ал. 1, т.

4 от ГПК.

С Определение № 147/18.06.2025 г., постановено по в. т. д. № 275/2018 г. по описа на Великотърновски апелативен съд е възобновено производството по в. т. д. № 275/2018 г. по описа на Великотърновски апелативен съд, на основание чл. 230, ал. 1 от ГПК.

С протоколно определение от 17.12.2025 г., постановено по в. т. д. № 275/2018 г. по описа на Великотърновски апелативен съд е определено на адв. В. Н. Н., особен представител на ответника К. Г. Х. възнаграждение за въззивната инстанция по в. т. д. № 275/2018 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново в размер на 3 000 лв., вносим в седмодневен срок от съобщението от ищеца - жалбоподател „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност), като е указано на жалбоподателя – ищец „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност), че същите следва да бъдат внесени в едноседмичен срок от получаване на съобщението, като ищците са предупредени, че при невнасянето на определеното възнаграждение от съда производството по делото ще бъде прекратено и въззивната жалба ще бъде върната.

С протоколно определение от 10.02.2026 г., постановено по в. т. д. № 275/2018 г. по описа на Великотърновски апелативен съд е отменено протоколно определение от 17.12.2025 г., постановено по в. т. д. № 275/2018 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.

С Определение № 50/09.03.2025 г., постановено по в. т. д. № 275/2018 г. по описа на Великотърновски апелативен съд е отменено протоколно определение от 10.02.2026 г., постановено по в. т. д. № 275/2018 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с което е отменено протоколно определение от 17.12.2025 г., постановено по в. т. д. № 275/2018 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, на основание чл. 253, вместо което е указано на жалбоподателя – ищец „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност), че следва да внесе сумата в размер на 3 000 лв. (възнаграждение на адв. В. Н. от АК – Ловеч, особен представител на К. Г. Х. от гр. Бургас), в едноседмичен срок от съобщението до ищеца жалбоподател „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност), като същият бъде предупреден, че при невнасянето на определеното възнаграждение от съда производството по делото ще бъде прекратено и въззивната жалба ще бъде върната.

На 17.03.2026 г. е постъпило становище от „Корпоративна търговска банка” АД – в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление – гр. София 1000, ул. „Граф Игнатиев” № 10, ЕИК 831184677, представлявано от А. Н. Д. и К. Х. М. – синдици, чрез адв. С. К. от АК – Кюстендил. В същото се излага, че с оглед спецификата на производството по чл. 694 от ТЗ, като самостоятелно исково производство, но обусловено от производство по несъстоятелност на търговец, правилото на чл. 694, ал. 7 от ТЗ е приложимо и по отношение 2 на разноските за възнаграждение за особен представител на ответника, като същото следва да бъде възложено в тежест на ищеца само при отхвърляне на претенцията, поради което не се дължи предварително, поради което се счита, че „КТБ“ АД (н) не дължи не дължи предварително възнаграждение за особен представител на ответника.

В случая се касае за предявен иск е с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ, който може да бъде определен като специален установителен иск в рамките на производството по несъстоятелност, чрез който кредитор оспорва прието от синдика чуждо вземане. Предмет на иска е установяването, че това вземане несъществува (какъвто е конкретния случай), че е в различен размер, или че има друг ред на удовлетворяване, различен от този, който синдикът е определил в списъка на приетите вземания. Този иск е израз на принципа на равно третиране на кредиторите (par condicio creditorum), тъй като чрез него се осигурява съдебен контрол върху действията на синдика и се предотвратява неправомерното увеличаване или неправилното квалифициране на чужди вземания, което би увредило останалите кредитори.

В настоящото производство е указано на жалбоподателя – ищец „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност), че същите следва да внесат в указан от съда срок, възнаграждение на назначения, по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК - на ответника Х., особен представител, като са предупредени за последиците от неизпълнение на дадените указания.

Т.е. в случая, синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД (н) са получили указания за предплащане на разноските за особен представител на ответника, като липсват данни да са предприели действия за осигуряването им и внасянето им според указанията на съда, а напротив са заявили изрично (в молба от 17.03.2026 г.), че не ги дължат.

Процесуалното бездействие на ищцовата страна в определения й срок за внасяне на разноски за назначаване на особен представител на ответника представлява пречка за развитието на производството и е основание за прекратяването му (Определение № 524 от 24.07.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 37/2012 г., III г. о., ГК). Разноските за особен представител на ответника по чл. 47, ал. 6 от ГПК са дължими от ищеца, а не се финансират от държавата.

Особеният представител на ответниците е назначен при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК и съгласно изричния текст на разпоредбата възнаграждението му е за сметка на ищците, а не за сметка на бюджета на съда. Възнаграждението за особения представител се дължи авансово от ищеца за всяка инстанция, като размерът му се определя от съда, внася се по сметка на съда и се изплаща от съда след приключване на производството в съответната инстанция. Съобразно с изхода на делото съдът разпределя отговорността за разноски в тежест на съответната страна, като при уважаване на претенциите платеното авансово възнаграждение на особения представител се възлага в тежест на ответника. Това е хипотезата, в която процесуалният закон е приложен правилно от съда и разноските са внесени предварително. Ако съдът е определил размер на дължимото възнаграждение на особения представител, но ищецът не го е внесъл в определения срок, производството подлежи на прекратяване (съответно - подадената жалба подлежи на връщане - Решение № 60157/19.01.2022 г. по гр. д. № 1860/2021 г., ІІ г. о.).

3

Безспорно трябва да се приеме, че неизпълнението на дадените по реда на чл. 262, ал.

1 във вр. чл. 47, ал. 6 от ГПК указания за внасяне на дължимата сума за възнаграждение за особен представител на ответника представлява основание за прекратяване на въззивното производство по делото. Това е така, защото внасянето й представлява по съществото си предпоставка за движението на същото и за да се даде ход на производството е необходимо да са спазени разпоредбите на чл. 47, ал. 1 - 6 от ГПК, т. е. ищецът следва да осигури средства за дължимото възнаграждение за особен представител на ответника, доколкото процесуалният закон изрично е вменил това задължение на него, като инициатор на процеса и заинтересован от неговото развитие. В случая обаче това не е сторено, въпреки дадените ясни и точни указания, включително и за неблагоприятните последици при неизпълнението му. Ето защо съдът намира, че на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 във вр. ал. 1 във вр. с чл. 47, ал. 6 от ГПК въззивното производство по делото следва да бъде прекратено, а въззивната жалба - върната. В т. см. е и формиралата се съдебна практика - Решение № 60157/19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1860/2021 г., II г. о., Определение № 258/29.04.2011 г. по ч. гр. д. № 121/2011 г. на ВКС, IV г. о. и Определение № 211/01.04.2013 г. по ч. гр. д. № 11/2013 г. на ВКС, IV г. о. и др.

Действително, невнасянето от страна на ищеца на възнаграждение за назначен на негови разноски особен представител на ответник по иска, не е сред изискванията за редовност на исковата молба, съдържащи се в чл. 127-128 от ГПК, респ. за редовност на въззивната жалба, съдържащи се в чл. 260-261 от ГПК, но съгласно чл. 101 от ГПК съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия и указва на страната в какво се състои нередовността и как тя може да бъде отстранена като определя срок за това и при неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие се смята за неизвършено. В случая именно защото участието на особен представител на ответниците е задължително, на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, невнасянето на възнаграждението му препятства движението на делото, тъй като до назначаването му е налице процесуална пречка за извършване на съдопроизводствените действия по спора, е приложима разпоредбата на чл. 262, ал. 1 от ГПК и след като в указания срок указанията на съда не са изпълнени е приложима и разпоредбата на чл. 262, ал. 2, т. 2 във вр. ал. 1 във вр. с чл. 47, ал. 6 от ГПК за връщане на въззивната жалба като нередовна.

Доводите на ищеца за приложение по аналогия на правилото на чл. 694, ал. 7 от ТЗ към задължението за предплащане на разноски за особен представител, са неоснователни.

Облекчените условия, при които се реализира правото на защита на страните по искове на основание чл. 694, ал. 1 от ТЗ са изрично регламентирани в чл. 694, ал. 7 от ТЗ и те се отнасят само до задължението за предварително плащане на държавната такса. Специалната разпоредбата на чл. 694, ал. 7 от ТЗ предвижда, че държавната такса по исковете по чл. 694 от ТЗ се определя върху една четвърт от вземането, за което е предявен иск. Съгласно цитираната разпоредба при предявяване на установителен иск не се внася предварително държавна такса, а ако искът бъде отхвърлен, разноските са за сметка на ищеца (за разлика от разпоредбата на чл. 649, ал. 6 от ТЗ).

4

При исковете по чл. 694 от ТЗ благоприятният изход на делото поначало е в собствен интерес на лицето, което го е предявило – кредитор или длъжник. При неоснователност на претенцията на ищеца той следва да понесе разноските по водене на делото. По тези дела, ако длъжникът не е ищец, той винаги е ответник. Законодателят е счел за неоправдано масата на несъстоятелността да се обременява с разноските по производства, водени от кредитори за установяване съществуването/несъществуването на техните вземания. По тази причина с нормата на чл. 694, ал. 7 от ТЗ е предвидена четири пъти по-ниска държавна такса от тази, установена в общия исков процес. Същественото е, че тези искове не са инициирани от длъжника, поради което той не следва да носи отговорност за спорове, за чието възникване не е дал повод (аналогия с чл. 78, ал. 2 от ГПК). В случая ответникът дори не е възразил срещу включване на вземането на юридическото лице-ищец в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност. По тази причина в специалната разпоредба на чл. 694, ал. 7 от ТЗ законодателят не е предвидил хипотеза на осъждане на ответника за разноски. Логиката е видима във връзка със специалните норми на чл. 620; чл. 649, ал. 6 и чл. 694, ал. 7 от ТЗ, уреждащи изчерпателно всички възможни случаи на задължения за разноски по водене на делата в производството по несъстоятелност, поради което субсидиарното приложение на ГПК е изключено. Това е така, тъй като нормата на чл. 694, ал. 7 от ТЗ не цели защита на масата на несъстоятелността, а създаване на облекчение на страните по несъстоятелността при участието им в исковото производство по установяване на вземанията във всички инстанции до приключване на спора с влязло в сила решение (В т. см. Определение № 234/02.04.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2710/2018 г., II т. о.).