Решение № 480 от 14.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 480 гр. *****, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоско Ангелов при участието на секретаря Мартина Мишева като разгледа докладваното от Тоско Ангелов Гражданско дело № 20255300101644 по описа за 2025 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от С. Х. срещу Община Пловдив за заплащането на сумата от 30 000.00 лева за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на инцидента и сумата от 1587.40 лева за имуществени, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

Ищцата твърди, че на ****** г. в гр. ***** при преминаване по улица *****, посока ул. ******, пред входа на намиращ се там офис на „*****“ се спънала в една от двете несигнализирани и необезопасени дупки върху пътното платно. Загубила равновесие, политнала напред и паднала тежко на земята. В следствие на инцидента получила счупване на три места на долния край на лъчевата кост на лявата ръка и натъртвания и охлузвания на колената. Наложило се извършването на оперативно наместване на счупената кост с поставяне на заключваща воларна планка и самонарезни заключващи винтове. След три дни хоспитализация била изписана за домашно лечение, а след 42 дни била премахната гипсовата имобилизация. Твърди, че в следствие на инцидента е претъпяла значителни болки и страдания, била силно стресирана, дълго време не можела да спи заради болките, изгубила апетит и отслабнала. Повече от 2 месеца била зависима от чужда помощ, като била силно затруднена при цялостното си обслужване. Посочва, че физическите увреждания причинили двигателен дефицит в лявата ръка, уврежданията не били отшумели и към момента и засегнали във висока степен физическото и психическото й състояние.

Счита, че отговорност за нанесени вреди носи Община Пловдив, като се иска 1 осъждането й да заплати посочените суми, ведно със законната лихва. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите. Оспорва се цялата фактическа обстановка и настъпването на нараняванията вследствие на описания инцидент. Оспорва, се инцидентът да е настъпил на място собственост на община Пловдив, съответно на място за чието стопанисване и поддържане отговаря ответникът. Оспорва се и ищцата да е претърпяла описаните в исковата молба имуществени и неимуществени вреди, както и причинната им връзка с описания инцидент. Намира, че претендираното обезщетение е прекомерно завишено. Прави възражение за съпричиняване на резултата поради извършвано от ищцата движение по пътното платно в нарушение на чл. 108, ал. 1 ЗДвП, като приносът на ищцата бил толкова съществен, че по същество граничел с липса на отговорност за общината.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото медицински документи и гласни доказателствени средства, преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка се установява, че ищцата е претърпяла инцидент в гр. ***** на ул. *****, при пресичане на пътното платно, като се е спънала в необезопасена дупка в асфалтовото покритие.

От приетата СМЕ се установява, че ищцата е получила счупване на долния край на лъчевата кост в ляво. Предвид това, че защитният рефлекс предполагал посрещане на травмата с длан при изпъната ръка е дадено заключение, че е налице причинноследствена връзка между увреждането и механизма. Непосредствено след инцидента и в първите 10-14 дни болката била най-силна, което ограничавало възможността на пострадалата да прави каквото и да било, като впоследствие намалявала в рамките на възстановителния период. При прегледа имало данни за непостоянна болка, която пострадалата свързвала с физическо усилие, но неоказваща влияние върху извършването на ежедневните дейности. Констатирало се и леко ограничен обем на движение на лявата гривнена става с болезненост в крайните фази, както и болезненост при свиването на пръстите. Продължителността на болката била в рамките на възстановителния период от около 3-4 месеца. Към момента процесът на заздравяване бил приключил, като бил налице лек оток на меките тъкани в областта на гривнената става, както и болезненост при свиване на пръсти. Посочва, че според приложената епикриза е назначено лечение „ЛФК (лечебна физкултура) на свободните стави“. При изслушването си вещото лице заявява, че периодът на възстановяване при такъв тип счупвания е между 2 и 4 месеца, включващо обездвижването и последващата рехабилитация. Заключението е обосновано, не е оспорено от страните и 2 следва да бъде кредитирано.

От приложената медицинска документация се установява, че ищцата била оперирана на ****** г. за наместване на фрактура с фиксация. Клиничната пътека, по която се е провеждало лечението, не се установява да покривала скъпоструващите медицински изделия за фиксиращите процедури, като ищцата платила в тази насока сумата от 1400 лева за приложеното медицинско изделие, 17.40 лева потребителска такса, 80 лева за физиотерапия, 30 лева за вторичен преглед и 60 лева за изследвания.

От показания на разпитаните свидетели се установява, че в деня на инцидента ищцата се е оплаквала от силни болки, както след инцидента, така и след операцията, като били прилагани обезболяващи. След прибирането от болницата се наложили те да помагат, защото ищцата не можела да си приготви храна, да се облече и да се обуе, като правили всичко свързано с домакинството. Обгрижването продължило около 3 месеца, като все още имала оплаквания. Показанията на свидетелите, следва да бъдат кредитирани. Същите са конкретни, ясни и последователни, представят преки впечатления за състоянието на ищцата и се подкрепят от станалите събрани доказателства.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2, вр. чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОбщС вр. § 7, т. 4 ПЗР на ЗМСМА, улиците в рамките на населеното място, които не са част от републиканската пътна мрежа, представляват публична общинска собственост, и общината е длъжна да ги управлява и поддържа в интерес на населението и с грижата на добър стопанин, вкл. с дейности по изграждане, ремонт и поддържане на улиците, така и полагане на грижи за чистотата им, в т. ч. почистване и осигуряването на безопасно придвижване на пешеходци и пътни превозни средства по смисъла на тези понятия. Предвид легалните дефиниции на "път" по § 1, т. 1 от ДР на Закона за пътищата и по § 6, т. 1 от ДР на Закона за движение по пътищата- приравняващ и улиците на път, легалната дефиниция на "тротоар" по § 6, т. 6 от Закона за движение по пътищата, и на "платно за движение" и "граници на платното за движение" по § 6, т. 3 и т. 4 от ДР на Закона за движение по пътищата, се налага извод, че тротоарът и платното за движение са части от пътя. В този смисъл Решение № 50017 от 11.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1949/2022 г., II г.о.

Ответникът не оспорва, че посоченото от ищцата и установено от доказателствата място на настъпване на инцидента, представлява част от улица в рамките на гр. ***** и като такава е общинска собственост. Поради това улицата, на която е реализираното произшествие, е общинска по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането й.

Общината изпълнява задълженията си за поддържане на пътищата-общинска 3 собственост и на чистотата на територията на съответната община чрез свои служители или чрез трети лица, на които е възложила това задължение. В конкретния случай именно тяхното бездействие във връзка с обозначаване на дупката до ремонтирането е довело и до неизпълнение на задължението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесния инцидент вреди.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики.

При така установеното, съдът намира за справедлив размер на обезщетението е сумата от 18000 лева за причинените неимуществени вреди от инцидента.

Конкретният размер съдът определи, като съобрази приетата по делото СМЕ, която дава заключение за причинените телесни увреждания, средни по характер, оздравителният период- около 4 месеца, условията, при които е причинен деликтът (при спъване в дупка на асфалта и неговият внезапен механизъм), причинените физически увреждания, физическата болката и продължителността й, болничното лечение, извършената операция, уплахата след инцидента, наличието на последици, които към момента не са напълно отшумели, възрастта на пострадалата към дата на инцидента- ** години, както и че през периода на имобилизация ищцата е имала затруднения в хигиенно битовото си самообслужване и се е нуждаела от чужда помощ.

Накрая съдът отчита и обществено-икономическите условия в страната към момента на злополуката- ****** г. и съдебната практика при сходни случаи, но настъпили в поранни моменти- Решение № 738 от 9.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4016/2023 г., II г. о. за инцидент от 2022 г. При определянето на размера се съобрази размерът на минималната работна заплата, който към 2022 г. е 710 лева, а към годината на процесния инцидент- 1077 лева, както и обстоятелството, че ищцата макар и пенсионер е осигурявала прехраната си като е предоставяла козметични услуги.

От представената с исковата молба фактури и фискални бонове се установява плащането на сумата от 1527.40 лева за медицинските изделия, необходими за фиксирането, потребителска такса, предписана физиотерапия и вторичен преглед.

Според Решение № 67 от 22.04.2013 г. по т. дело № 28/2012 г. на ВКС, II т. о. и Решение № 102 от 23.04.2014 г. по гр. дело № 6423/2013 г. на ВКС, I г. о., съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и 4 непосредствена последица от увреждането. В настоящия случай е налице претърпяна загуба, която представлява по същество намаляване на имуществото на увредения и следва да бъде възстановена. Претенцията за имуществени вреди е неоснователна единствено по отношение на сумата от 60 лева за лабораторни изследвания, защото от представените доказателства не се установява за какви точно изследвания е заплатена и дали са свързани с лечението

.

Ето защо предявените искове следва да бъдат уважени до сумата от 18000 лева за неимуществени вреди и 1527.40 лева за имуществени вреди. За разликите до 30000 лева и 1587.40 лева исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, ответникът се счита в забава и без покана, поради което следва да бъде присъдена и законната лихва от датата на увреждането- ****** г. върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди и от подаването на исковата молба за присъдените имуществени вреди, с оглед отправеното с исковата молба искане.

Не се установява нарушение на разпоредбата на чл. 108, ал. 1 ЗДвП. Съгласно показанията на разпитаните свидетели инцидентът е настъпил при пресичане на платното, а не при движение по него. Доколкото от показанията на свидетелите не се установява в близост да е имало пешеходна пътека, съгласно чл. 108, ал. 2 ЗДвП ищцата е можела да пресече платното за движение и извън определените за това места, при спазване правилата по ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5.

Бе значение за изхода на делото е обстоятелството, че дупката на платното за движение е била в близост до дома на ищцата, защото в дължимата грижа при пресичане не се включва изискване за знание на неравностите по пътя, нито пешеходецът е длъжен да предполага, че същите няма да бъдат отстранени или сигнализирани.

Не е налице съпричияване и по отношение на установената от СМЕ остеопороза.