Решение № 264417 от 02.07.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

02.07.2021г. Град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 30 състав

На четиринадесети май Година 2021

В публичното заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА и секретар ДИАНА БОРИСОВА като разгледа докладваното от съдия

Банкова гр. дело N 11523 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

В исковата молба ищците Е.Н.И. и К.И.И. твърдят, че на

13.03.2008 г. са сключили договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 33882/2008 г. с ответника „Ю.Б.“ АД, по силата на който получили от банката кредит в размер на 193 100 лева. Погасяването на кредита следвало да се извършва на месечни анюитетни вноски. С договор, обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 32, том II, рег.№ 1731, дело № 225 от 2008 г. по описа на М.Н., нотариус с район на действие СРС, ищците ипотекирали следния свой собствен недвижим имот: апартамент № 6, в степен на завършеност „груб строеж“, находящ се на 2 етаж, във вх.З на жилищна сграда „Е“, ведно със съответните идеални части от общите части и идеални части от УПИ, находящ се в гр.София, СО, район Панчарево. Въпреки, че кредитът бил отпуснат и усвоен в лева, ищците твърдят, че през целия период на договора били задължавани от банката да плащат месечните анюитетни вноски в швейцарски франкове. Освен това, въпреки изрично уговореното в чл.3 от договора, че лихвата е сбор от базов лихвен процент в размер на 4,5 % и надбавка от 1.15 пункта, банката-ответник многократно увеличавала лихвата, а от там и месечната анюитетна вноска по кредита. Ищците твърдят, че за увеличаване на лихвения процент не били уведомявани по никакъв начин. С оглед предходното, тъй като до края на срока на договора ищците щели да заплатят на банката сума, която многократно надвишавала размера на усвоената от тях главница, извършили две частични предсрочни погасявания - на 21.12.2012 г. със сумата от 33 900 швейцарски франка, за което бил сключен анекс от същата дата и на 27.03.2013 г. със сумата от 18 080 швейцарски франка. След това продължили да заплащат точно завишените и едностранно определени от банката месечни анюитетни вноски, като на 03.03.2020 г. кредитът бил окончателно погасен.

В исковата молба ищците излагат доводи за две групи неравноправни, въз основа на което – нищожни, клаузи от процесния договор за кредит, попадащи в приложното поле на ЗЗП и Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета. В първата група сочат тези, които касаят преизчисляването на размера на кредита и на месечните анюитетни вноски по курса на швейцарския франк. С оглед предходното се навеждат доводи за неравноправност на разпоредбите на чл.1, ал.1 и 3, чл.2, ал.1 и ал.3, чл.6, ал.2 и чл.23, ал.1 и 2 от процесния договор.

Поддържа се, че същите не съответстват на разпоредбата на чл.240 ЗЗД, уреждаща договора за заем и предвиждаща, че заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. В случая банката си е запазила правото да събира вземанията си както в швейцарски франкове, така и в друга валута, като не е предвидено кореспондиращо право на кредитополучателите да погасяват в избрана от тях валута. Сочи се още, че цитираните клаузи попадат в приложното поле на чл.143, т.2, т.6, т.10, т.11, т.13, т.14 и т.18 ЗЗП.

Поддържа се още, че при сключване на договора за кредит и учредяване на ипотеката няма яснота относно размера на кредита в швейцарски франкове, същият не само е неопределен, но е и неопределяем, тъй като е поставен в зависимост единствено от волята на банката, която едностранно определя валутния курс към всеки бъдещ момент на непредвидени в договора основания. Ето защо, ищците изразяват становище, че договорът за кредит е сключен при липса на съгласие от тяхна страна относно размера на кредита в швейцарски франкове по смисъла на чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД. В подкрепа на изложените доводи и съображения се цитира практика на КЗП и СЕС.

Във втора група неравноправни клаузи се сочат тези относно недължимо заплатените суми, въз основа на едностранното увеличение на лихвата от страна на банката - чл.3, ал.1 и 5, чл.8, ал.2 и чл.12, ал.1 от договора за кредит. Сочи се, че съгласно чл.3, ал.5 от процесния договор действащият БЛП на банката за швейцарски франкове не подлежи на договаряне, което е доказателство за едностранния характер на клаузите от договора. Развиват се доводи, че посочените клаузи попадат в приложното поле на чл.143, т.10 и т.12 ЗЗП и са неравноправни по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП, тъй като не са индивидуално договорени. Излагат се съображения, че банката не само не е имала основание да повишава месечната анюитетна вноска, но и има основание да я намали. Ето защо, ищците считат, че са заплатили на банката ответник суми, които не дължат, като липса основание още при самото им престиране от тяхна страна. По изложените в исковата молба и молба с вх.№ 5060930/27.05.2020 г. доводи и съображения ищците молят съда да постанови решение, е което: 1/ да обяви за нищожни клаузите на чл.1, ал.1 и 3, чл.2, ал.1 и ал.3, чл.3, ал.1 и 5, чл.6, ал.2, чл.8, ал.2, чл.12, ал.1 и чл.23, ал. 1 и 2 от договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 33882/2008 г., тъй като са неравноправни; 2. да осъди ответника да заплати на ищците следните суми, съгласно допуснатото увеличение на размера на исковете в съдебно заседание от 06.10.2020г. : 2.1. сумата от 28 355,71 лв., представляваща платена без основание сума поради валутната разлика между швейцарски франк и лева за периода 11.05.2015 г. - 03.03.2020 г. ; 2.2. сумата от 2 366,49 лв., представляваща платена без основание сума за месечни вноски за лихви за периода от 11.05.2015 г. - 03.03.2020 г.; 2.3. сумата от 370,58 лв., представляваща платена без основание такса за управление на кредита за периода от 11.05.2015 г. - 03.03.2020 г. Претендира се законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до оканчателното изплащане, както и разноски. Искането е сумите да бъдат присъдени при активна солидарност, евентуално при разделност. В условията на евентуалност ищците искат: ответникът да бъде осъден да им заплати сумата по т.2.2. в швейцарски франкове по курса на франка към лева, валиден към датата на исковата молба. Евентуално молят, при отхвърляне на иска по т.2.2. сумата да им бъде присъдена на основание надплатено, поради неправилно изчисляване на лихвата от банката – ответник.

В подадения в срока по чл.131 ГПК ответникът не оспорва сключването на процесния договор за кредит, както и че уговорената сума е усвоена от кредитополучателите-настоящи ищци, които са започнали да го погасяват според одобрения погасителен план с размер на месечна погасителна вноска, определена в швейцарски франк. Оспорват се твърденията на ищците, че кредитополучателите са били принудени да плащат погасителни вноски в швейцарски франк. В тази насока се излагат доводи, че погасяването на кредита в тази валута не е наложено принудително на кредитополучателите, а е в резултат от двустранно уговорените клаузи в договора за кредит. Твърди се, че месечната вноска е променяна от банката според предвидената в договора възможност, но не и поради промяна на курса на швейцарския франк. Поддържа се становище, че ищецът И. е подал изрична молба на 11.03.2008 г. (2 дни преди да бъде подписан договор за кредит), с която е поискал одобреният в лева кредит да бъде заместен с кредит в швейцарски франк.

Твърди се още, че ищците са изтеглили кредит в швейцарски франк и са се разпоредили със сумата на получения кредит отново в швейцарски франк. Сочи се, че ищците са подписали два погасителна плана с уговорени в тях вноски в швейцарски франк, което опровергава твърденията им, че банката едностранно ги е задължила да правят вноски в тази валута и едностранно превалутира сумите за вноски, които са правили в лева. Оспорва се твърдението на ищците, че при сключване на договора не е бил ясен конкретния размер на кредита в швейцарски франкове. Сочи се, че при сключване на договора е посочена равностойността на швейцарските франкове на сума в лева (чл.1, ал.1 от договора). Освен това се твърди, че страните са подписали Приложение № 1, което не е представено към исковата молба и се представя с отговора, в което страните са уговорили, че размерът на кредита в швейцарски франкове е 159 706 шв.фр. по курс 1,2091. Тази сума ищците реално са получили по сметката си в швейцарски франкове. За желанието на кредитополучателите да получат именно горепосочената сума била подписана молба за откупуване на валута и искане за усвояване на суми по кредит. Изразява се становище, че кредитополучателят може да погасява кредита директно в швейцарски франкове, без да се налага превалутиране, от каквато възможност ищците се били възползвали за общо 138 вноски. Излагат се доводи, че няма законова забрана страните да уговарят един вид валута за предоставяне на кредита и друг вид за връщането му. Поддържа се становище, че клаузите на договора са съставени на ясен и разбираем език, а сочената от ищците съдебна практика е неприложима по настоящия казус. По отношение на аргументите за неравноправност на клаузите, свързани с определянето на лихвения процент, даващи право на банката едностранно да променя лихвата по договора се поддържа становище, че това е изрично уговорено между страните, а кредитополучателите са били запознати с методологията за определяне на БЛП. Изразява се и несъгласие за неравноправност на клаузите от договора на сочените в исковата молба основания съгласно ЗЗП. Изразява се несъгласие с твърдението на ищците, че банката са е обогатила за тяхна сметка със суми от вноски по кредита. В тази насока се сочи, че вноски по кредита са правили и трети лица, а не само кредитополучателите. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на исковите претенции. Претендират се разноски.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, а и се установява от приетите доказателства, че на 13.03.2008 г. е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 33882 между ищците и „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД – предишното наименование на ответника, по силата на който банката предоставила на ищците кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 193 000, по курс "купува" за щвейцарски франк към лева/евро на банката в деня на усвояване на кредита, както следва: равностойността в швейцарски франкове на 92 000 лева по курс "купува" за швейцарския франк към лева/евро на банката в деня на усвояване на кредита за покупка на описан в договора недвижим имот и равностойността в швейцарски франкове на 101 100 лева по курс "купува" за швейцарския франк към лева/евро в деня на усвояване на кредита - за други разплащания. Съгласно чл. 1, ал. 3 в деня на усвояване на кредита страните подписват приложение № 1, неразделна част от договора, в което посочват приложимия към същата дата курс "купува" за швейцарския франк. Кредитополучателите са се задължили да върнат кредита, заедно с дължимата лихва, в срок от 212 месеца, на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно погасителен план, приложение № 2 към договора.

Съгласно чл. 3, ал. 1 годишната лихва се формира като сбор от базовия лихвен процент ( БЛП ) на банката за жилищни кредити в щвейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 1. 15 пункта, като към момента на сключване на договора БЛП на банката бил в размер на 4.5 %. Съгласно чл. 3, ал. 5 действащият БЛП на банката за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, като банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за швейцарски франкове и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони. Договорените в договора надбавки не се променят. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя Е.Н.И. и се ползва при условията на ал. 3 и 4 - усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал. 1 се превалутира служебно от банката в лева по търговски курс "купува" на банката за съответната валута в деня на усвояването, като кредитополучателят дава своето безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава банката служебно да извършва тези действия. За превалутирането кредитополучателят не дължи на банката определените съгласно Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага при операциите си, такси и комисионни. Превалутираната сума се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя в съответната валута. В чл. 6, ал. 2 от договора е посочено, че погасяването на кредита се извършва във валутата, в която е разрешен и усвоен - швейцарски франкове, като в случай че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита се извършва с тези средства след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове по курс "продава" за швейцарския франк към лева/евро, за което кредитополучателят дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката. Съгласно чл. 4 от договора кредитополучателят заплаща на банката следните такси: 1. такса за управление - 1.5 % върху размера на разрешения кредит еднократно, платима при първото усвояване на кредита; 2. в началото на всяка следваща година, считано от датата на усвояване на кредита - годишна такса за управление в размер на 0.3 % върху размера на непогасената главница към същата дата и 3. административна такса от 20 лв., еднократно платима при подаване на молбата за кредит, като с чл. 12, ал.1 банката си запазва правото по време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага при операциите си, както и приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл. 20. Измененията в Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила в деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по договора. В чл.8 от договора страните са уговорили, че кредитополучателят може да изплати дълга си предсрочно - изцяло или частично, въз основа на писмена молба до банката, като в ал.2 е посочено, че при частично или пълно предсрочно погасяване на кредита дължи такса в размер на 4 % върху размера на предсрочно погасената главница. Съгласно чл. 21 от договора, кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове съответно в евро, като се съгласява да заплати съответната комисионна съгласно действащата към датата на превалутирането Тарифа на банката и се съгласява в тези случаи банката да превалутира кредита в български лева или евро по обявения курс "купува" на банката за швейцарски франкове за датата на превалутирането, както и да прилага по отношение на превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от банката по реда на чл. 12, ал. 2 за съответната валута и вид на кредита. Дефиниция на понятието "превалутиране" е дадено в чл. 22 от договора а именно - промяна на валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при което следва да се приложи съответния лихвен процент, приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по същия. В чл. 23, ал. 1 кредитополучателят е декларирал, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев или евро, както и превалутирането по чл. 20 от договора, може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева/евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи /, произтичащи от промяната във валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. В ал.2 на същия текст кредитополочателят е декларирал, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъли правните последици на разпоредбата на чл.6, ал.2 и чл.20-22 от договора, както и че е съгласен с настъпването им.