Решение № 4589 от 13.10.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 4589

Хасково, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - X състав, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ГРОЗДАН ГРОЗЕВ

При секретар ВЕСЕЛЕНА КАРАСЛАВОВА като разгледа докладваното от съдия ГРОЗДАН ГРОЗЕВ административно дело № 20267260701143 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във връзка с Глава V от Регламент (ЕС) 2024/1348 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 година за установяване на обща процедура за международна закрила в Съюза и за отмяна на Директива 2013/32/ЕС (Регламент (ЕС) 2024/1348).

Образувано е по жалба на Ш. Ш., [държава], с посочен в жалбата адрес (и настоящ адрес по Регистрационна карта на чужденец): с.П., Транзитен център на ДАБ при МС, против Решение №УПП-112 от 07.08.2026 г. на Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците.

В жалбата се твърди, че оспореното решение било незаконосъобразно, неправилно и издадено при непълно изясняване на релевантните факти и обстоятелства. Постановено било при неизяснена фактическа обстановка, тъй като административният орган не обсъдил в пълнота всички относими факти и обстоятелства, в нарушение на чл. 35 АПК. Най-напред се сочи, че административният орган подценил сериозността на опасността, на която оспорващият бил изложен в държавата си по произход. В проведеното интервю кандидатът обяснил, че вследствие на продължителен имотен спор получавал многократно заплахи за живота си от конкретно лице, като конфликтът ескалирал във времето и създал опасения за личната му сигурност. На следващо място се навеждат доводи, че решението не съдържа достатъчен анализ относно възможността държавните органи на [държава] да му осигурят ефективна защита. В интервюто посочил, че семейството му търсило съдействие от властите, но не получило реална защита срещу отправяните заплахи, като вместо да извърши задълбочена оценка на способността и желанието на държавата да осигури закрила, административният орган достигнал до необоснования извод, че става въпрос единствено за частноправен спор. Твърди се също, че липсвала достатъчна индивидуална оценка на риска при евентуалното връщане. Органът се позовал основно на общата характеристика на [държава] като сигурна държава на произход, без обаче да разгледа в необходимата степен конкретните факти по случая. Поддържа се, че самото включване на дадена държава в списъка на сигурните държави не освобождавало административния орган от задължението да извърши индивидуална преценка на личното положение на кандидата за закрила. На следващо място се сочи, че мотивите относно недостоверността на изложените от кандидата твърдения били формални и недостатъчни, като в тази връзка се твърди, че органът отхвърлил част от изложените факти, без да посочи убедителни основания защо ги счита за недостоверни и без да анализира тяхната логическа последователност и взаимна свързаност. Освен това, административният орган не обсъдил в достатъчна степен обстоятелството, че при завръщането си кандидатът би бил изложен на реален риск от посегателства от страна на лицата, с които се намира в конфликт. Липсвали мотиви защо отправените спрямо него заплахи не са счетени за достатъчно сериозни и защо се приема, че държавната защита би била ефективна в конкретния случай. Предвид изложеното се счита, че решението било постановено при нарушение на принципите на обективност, безпристрастност и пълно изясняване на фактите по преписката, поради което следва да бъде отменено.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено и административната преписка да бъде върната на Държавна агенция за бежанците при МС за ново разглеждане и произнасяне, при спазване на указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона.

Ответникът, Интервюиращ орган в Транзитен център – с. Пъстрогор към ДАБ при МС, в писмен отговор, депозиран чрез процесуален представител, ангажира становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Попълнен е подписан от жалбоподателя Скрининг формуляр с Рег.№УП-18153/17.07.2026 г. на ДАБ при МС, за извършен скрининг с начална дата 28.06.2026 г., в който е отбелязано, че гражданинът на трета държава Ш. Ш. не отговаря на условията за влизане, съгласно чл.6 от Регламент (ЕС) 2016/399, и е заловен във връзка с незаконно преминаване на външна граница по суша, по море или по въздух; че по време на скрининга не е идентифицирана уязвимост или специални нужди, и че гражданинът на трета държава не е отправил молба за убежище или международна закрила преди или по време на скрининга.

Молбата на Ш. Ш., [държава], за международна закрила от властите в Република България, е подадена на 14.07.2026г. чрез С. – [община], Дирекция „Миграция“, МВР и регистрирана с Рег.№УП-18153/17.07.2026 г. на ДАБ при МС.

Попълнен е Регистрационен лист Рег.№УП-18153/17.07.2026 г., с който чужденецът е регистриран като Ш. Ш., [държава], етническа принадлежност а., роден на [дата]. в [държава], [населено място], с постоянен адрес [държава], [населено място], с о. о., професия с. р., религия с., н., без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са посочени имената на родителите, братята и сестрите на чужденеца, за които е отбелязано, че се намират в [държава], с изключение на една от сестрите му, за която е посочено, че се намира в [държава].

Под рег.№УП-18153/27.07.2026 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с Ш. Ш., [ЛНЧ].

С обжалваното Решение №УПП-112 от 07.08.2026 г., издадено от Интервюиращ орган към ДАБ, след проведена в Транзитен център (ТЦ) – с.Пъстрогор – териториално поделение на ДАБ – МС по реда на чл.42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2024/1348, като процедура на границата за предоставяне на убежище при условията на чл.54, във вр. с чл.45, във вр. с чл.44, параграф 1, б.„б“ от Регламент (ЕС) 2024/1348, въз основа на подадена молба за международна закрила в Република България:

(т.1) е отхвърлена молбата за международна закрила, подадена от Ш. Ш. относно статута на бежанец, поради липса на условия да бъде признат за бежанец съгласно чл.13 от Регламент (ЕС) 2024/1347;

(т.2) е отхвърлена молбата за международна закрила, подадена от Ш. Ш. относно статута на субсидиарна закрила, поради липса на условия за предоставяне на субсидиарна закрила съгласно чл.18 от Регламент (ЕС) 2024/1347, като на основание чл.42, параграф 1, б.„а“, във връзка с б.„й“ от Регламент (ЕС) 2024/1348, подадената от Ш. Ш. молба за международна закрила е обявена за явно неоснователна.

На 07.08.2026 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с подпис на преводач.

Жалбата срещу решението е депозирана чрез ДАБ при МС на 14.08.2026 г., където е регистрирана под Рег.№УП-18153 от същата дата.

По процедурата следва да се отбележи, че въз основа на регистрираната на 17.07.2026 г. молба на жалбоподателя за международна закрила, производството по издаване на обжалваното решение е проведено по реда на Регламент (EС) 2024/1348, който установява обща процедура за предоставяне и отнемане на международната закрила съгласно Регламент (EС) 2024/1347, и който Регламент (EС) 2024/1348, по силата на чл.79, параграф 3 от същия, се прилага по отношение на процедурата за предоставяне на международна закрила във връзка с молби, подадени от 12 юни 2026 г.

В Глава III „Административна процедура“ от Регламент (EС) 2024/1348 са обособени Раздел II „Процедура за разглеждане“ и Раздел IV „Специални процедури“. Последният включва Ускорена процедура за разглеждане, условията за провеждане на която са предвидени в чл.42, включително параграф 1, буква „з“ – когато кандидатът е влязъл незаконно на територията на държава членка.

Съгласно чл.43 „Условия за прилагане на процедурата на границата за предоставяне на убежище“, параграф 1 от Регламент (EС) 2024/1348, след скрининга, извършен в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/1356, когато е приложимо и при условие, че кандидатът все още не е получил разрешение да влезе на територията на държавите членки, дадена държава членка може, в съответствие с основните принципи и гаранции, предвидени в глава II, да разгледа молбата в рамките на процедура на границата, когато молбата е подадена от гражданин на трета държава или лице без гражданство, които не отговарят на условията за влизане на територията на държава членка, установена в член 6 от Регламент (ЕС) 2016/399.

В чл.45 „Задължително прилагане на процедурата на границата за предоставяне на убежище“, параграф 1 предвижда, че държавите членки разглеждат дадена молба по процедура на границата в случаите, посочени в член 43, параграф 1, когато е налице някое от обстоятелствата, посочени в член 42, параграф 1, буква „в“, „е“ или „й“.

Доколкото предвиденото в ЗУБ ускорено производство при разглеждане на молбите за международна закрила е сходно на установените с Регламент (EС) 2024/1348 ускорена процедура за разглеждане и процедура на границата, то при липса на друга специална нормативна уредба в националното право, следва да бъдат прилагани онези разпоредби от ЗУБ, които не противоречат на Регламента.

Същото е относимо и за разпоредбите от Глава седма „Съдебен контрол“ на ЗУБ, приложими при липса на друга изрична уредба в Глава V „Процедура за обжалване“ от Регламент (ЕС) 2024/1348, включително в частта относно сроковете и инстанционността на съдебния контрол, съответстващи на регламентираното в чл.67, параграф 3 и параграф 7 от Регламент (ЕС) 2024/1348.

Съгласно чл.67, параграф 1, б.„б“ от Регламент (ЕС) 2024/1348, кандидатите за международна закрила имат право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в глава II основни принципи и гаранции, отнасящи се до процедурата по обжалване на решение, с което молбата се отхвърля като неоснователна или явно неоснователна както по отношение на статута на бежанец, така и по отношение на статута на субсидиарна закрила. Същевременно предвиденият в чл.84, ал.2 от ЗУБ 7-дневен срок за съдебно обжалване на решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна попада в границите, предвидени в чл.67, параграф 7, б.„а“ от Регламент (ЕС) 2024/1348, относими към хипотезите на оспорване на решение, с което молба се отхвърля като недопустима, като мълчаливо оттеглена, като неоснователна или като явно неоснователна.

По изложените съображения, жалбата се явява процесуално допустима за разглеждане, като насочена срещу годен за оспорване административен акт, изхождаща от надлежна страна, адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита, и подадена при спазване на предвидения в националното законодателство срок за съдебно обжалване на актове от вида на процесния.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Процесното решение е взето в процедура на границата, обективирано е в писмена форма и е издадено от компетентен административен орган.

В чл.4, параграф 1, б.„б“ от Регламент (ЕС) 2024/1348 е предвидено, че всяка държава членка определя в съответствие с националното право решаващ орган, който да изпълнява задачите, предоставени му съгласно настоящия регламент и Регламент (EС) 2024/1347, по-специално вземане на решения по молби за международна закрила, а в чл.3, т.16 от Регламент (ЕС) 2024/1348 е определено понятието „решаващ орган“, като всеки квазисъдебен или административен орган в държава членка, който отговаря за разглеждането на молби за международна закрила и който е компетентен да взема решения съгласно административна процедура.

В националното право към момента се съдържа разпоредба – тази на чл.70, ал.1 от ЗУБ, предвиждаща, че прилагането на ускорено производство и вземането на решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна, се извършва от интервюиращия орган, а съгласно чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ, Председателят на Държавната агенция за бежанците определя длъжностни лица от Държавната агенция за бежанците за интервюиращи органи, които да извършват действията, предвидени в този закон.