Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1679 от 26.06.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 42/2023
Вид
Определение № 1679
Подписан
26.06.2023
В сила
26.06.2023
Състав
Красимир Машев, Петя Алексиева, Златина Рубиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1679 гр. София, 26.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20231000500042 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба на въззиваемите Н. Н. Д. и Ц. С. Д. за изменение на въззивното решение в частта му за разноските. Молителите твърдят, че незаконосъобразно въззивният съд е достигнал до извода, че, тъй като в настоящото исково производство въззиваемите са необходими факултативни другари, при определяне на отговорността за разноските в тяхна полза следва да се присъди само едно от уговорените и заплатени адвокатски възнаграждения. Считат, че при заплащане на отделни адвокатски възнаграждения за осъщественото процесуално представителство по делото, макар и от един адвокат, в тяхна полза трябва да се присъдят и двете адвокатски възнаграждения.

Ответниците по молбата и въззивници в настоящото съдебно производство са подали в законоустановения срок писмен отговор, в който поддържат становище за нейната неоснователност – изяло са възприети мотивите на въззивния съд при определяне на отговорността за разноските.

Молбата е допустима, тъй като е подадена в преклузивния срок, като се явява основателна.

Макар и въззивният съд да счита, че изложените във въззивното решение правни съждения при определяне на отговорността за разноските са принципни, той трябва да се съобрази с формираната от ВКС практика по идентични казуси. В този смисъл, трябва да възприеме правното разрешение, дадено в Определение № 93/21.09.2020 г. на ВКС по гр. д.

№ 1004/2020 г., I г. о., ГК – „Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК всеки ответник има право да иска заплащане на направените от него разноски за един адвокат съразмерно с отхвърлената част от иска. Ирелевантно е обстоятелството, че ответници по касационната жалба са упълномощили персонално един и същи адвокат, както и че отговорът на всеки един от тях е 1 материализиран в един документ. Б. К. и К. К. са съпрузи. По предявеният от тях иск за собственост на имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, те са необходими, но не задължителни другари и всеки от тях има право и самостоятелно да извършва правни действия. По иска по чл. 59 ЗЗД, те са обикновени другари и всеки сам извършва процесуални действия, които не ангажират другия. Като ищци по двата иска /с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД/ и като ответници по касационната жалба, всеки от тях на основание чл. 78 ГПК има самостоятелно право да ползва адвокатска защита и съответно право на разноски съобразно изхода на спора, в случай че са доказани“.

Тъй като двамата съпрузи-въззиваеми са сключили два отделни мандатни договора с техния процесуален представител – ЕАД „Й.“, като са заплатили с две платежни нареждания (по описаните в мандатните договори две отделни фактури) по 6000 лв. с ДДС или общо сумата от 12000 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за осъщественото пред САС процесуално представителство, въззивното решение трябва да се измени, като в полза на въззиваемите трябва да се присъдят допълнително 6000 лв. с ДДС съдебни разноски за процесуално представителство пред САС (общо за сумата от 12000 лв. с ДДС) – както е изяснено в мотивите на въззивното решение, с оглед цената на пасивно субективно и обективно съединените осъдителни искове неоснователно се явява възражението на въззивниците за прекомерност на уговореното и заплатена адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, съдът на основание чл. 248, ал. 1 ГПК ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 524/24.04.2023 г., постановено по гр. д. № 42/2023 г. по описа на САС, ГО, 8 с-в, в частта му за разноските, като ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК Й. А. Б., ЕГН ********** и Т. М. Ш., родена на ******** г., двамата със съдебен адресат адв. А. В., с адрес гр. ***, ул. „***” №*** да заплатят на Ц. С. Д., ЕГН ********** и Н. С.А Д., ЕГН **********, двамата с адрес гр. ***, ул. „***” №***, ет.*** допълнително общо сумата от 6000 лв. с ДДС (над присъдените с решението 6000 лв. с ДДС или общо в полза на двамата 12000 лв. с ДДС).

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС в 1седмичен срок от получаване на препис от него от страните.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3