Решение № 129 от 23.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Благоевград, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20251200501076 по описа за 2025 година

Производството е образувано по подадена въззивна жалба от И. М. Н. и А. К. Н., чрез адв. Е. А. против Решение № 233/26.06.2025 г., постановено по гр.д.№ 1662/2024 г. по описа на РС – Г.Д..

Във въззивната жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение по отношение на приетото от РС по съществото на спора. Жалбоподателите молят решението да се отмени и иска отхвърли.

Въззиваемите оспорват доводите в жалбата, касещи съществото на спора като изразяват становище за обоснованост и законосъобразност на атакуваното решение. Молят решението да се потвърди.

БлОС счита жалбата за допустима. Депозирана е от лица с правен интерес, в предвидения в закона срок, против подлежащ на атакуване съдебен акт.

С атакуваното решение РС е уважил иска като е признал по отношение на ищците Н. А. Б., А. Р. А., Г. М. Ч., И. А. М., А. И. Х., А. И. М., А. Г. Г., Л. Г. С., 1

А. Г. Г., З. А. Т., В. Ю. М., Н. Ю. К., А. Ю. Т., че ответниците И. М. Н. и А. К.

Н. не са собственици на основание давностно владение на недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастрални регистри на с.О., одобрени със заповед № РД-18-313/15.05.2019 г. на ИД на АГКК, с площ от 1267 кв.м. с трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: друг вид трайно насаждение, категория – шеста; Предишен идентификатор: ***;

Номер по предходен план: 061016, Съседи: ***, ***,

***, ***.

Като последица от уважения иск РС е отменил нотариален акт №41, т.5, peг. №8348, дело 824/2024г., на нотариус В.Б., гр.Г.Д., вписан в Служба по вписванията с вх.рег. №3286, дв.вх. per. 3281/28.08.2024г., акт №16, т.14, д.

№2692, пат. кн. 90943, с който ответниците И. М. Н. и А. К. Н., са признати за собственици, въз основа на давностно владение върху процесния имот.

БлОС е конститурирал Д. С. С. като страна по делото /въззиваем за въззивното производството/ на мястото на починалата Л. Г. С..

Според визираните в чл. 269, изр. 1 ГПК правомощия въззивният съд служебно се произнасяне по валидността на решението, а по допустимосттав обжалваната част.

БлОС счита решението за валидно, но недопустимо.

Според настоящият въззивен състав РС се е произнесъл по недопустим иск - предявен срещу ненадлежни ответници и при липса на правен интерес, за което съобрази следното:

Ищците твърдят, че:

С ответника - И. Н. са наследници на Б.М.Х., починала на * г. След смъртта си тя е оставила за наследници децата си В. М. Т., поч. на * г., П.М.Ц., поч. на *г. и М.М.Х., поч. на * г.

С решение № 6416/25.02.2005 г. на Общинска служба Земеделие с.Гърмен на наследниците на Б.М.Х. е възстановено правото на собственост с план за земеразделяне върху нива с площ от 3.802 дка, 6 категория, находяща се в землището на с.О., местността „Г.Г.“, имот № 061016 по плана за земеразделяне.

По действащата към момента КККР на с. О. този имот представлява три 2 новообразувани поземлени имота, както следва - поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1267 кв.м.; поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1267 кв.м. и поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1267 кв.м.

Съсобствеността във възстановения по ЗСПЗЗ имот, респ . във всеки един о т трите новообразувани поземлени имота е при дялове: общо 1/3 ид. ч. за първите двама ищци, общо 1/3 ид.ч. за останалите ищци и 1/3 ид.ч. за ответника И. Н., който освен по наследяване е придобил тази част от имота и чрез покупко-продажба от останалите наследници на М.Х. и затова и съпругата му - А. Н. е посочена за ответница по делото.

През м.11.2024 г. ищците получили уведомление от СГКК Благоевград, че е извършено изменение в кадастралния регистър на недвижимите имоти за поземлен имот като изменението се състои в заличаване от кадастралните регистри на Б.М.Х. като собственик на ПИ с идентификатор *** и вписване на И. М. Н. като собственик на ПИ с идентификатор ***, съгл. нотариален акт №16, т.14, peг. №3281/28.08.2024 г.

Ответникът се снабдил с нотариален акт за собственост по давност на един от трите имота, образувани по негово заявление без да иска съгласието на останалите съсобственици.

Твърдят, че ответникът не е владял описания в нотариалния акт имот, като имотът не е поделян между съсобствениците, не е имало съгласие за начина на ползването му.

Видно от материалите на първоинстанционното дело е, че в хода на процеса ищците са поискали конституиране на нови ответници, на които имотът е прехвърлен преди завеждане на настоящото производство от ответниците, по иска по който е предявен.

Искането са обосновали с обстоятелството, че им е станало известно, че на 19.11.2024 г. първоначалните ответници по делото са прехвърлили имота, предмет на спора на лицата М. И.ов Н. и К. И.ов Н.. Към молбата е представена справка от Служба по вписванията – Г.Д., от която е видно, че на 19.11.2024 г. е прехвърлен чрез покупко продажба недвижим имот от продавачите И. М. Н. и А. К. Н. /ответниците по делото/ на купувачите М.

И.ов Н. и К. И.ов Н..

РС е оставил искането на ищците без уважение.

3

Предвид изложеното БлОС счита предявения отрицателен срещу посочените ответници за недопустим.

Искът не е предявен срещу надлежна страна след като е предявен срещу ответниците, които са продали процесния имот преди подаване на исковата молба. Очевидно е, че в такава хипотеза ищците търсят защита на правото си на собственост към минал момент - към момента на сделката, което е допустимо, но само в изрично предидените в закона случаи, в които настоящия не попада.

С предявения иск срещу ненадлежна страна, ищците няма да получат защитата на правата, която търсят, защото дори при уважаването му, това не би рефлектирало върху правата на купувачите върху процесния имот, след като им е продаден и са го придобили в собственост преди завеждане на иска и преди вписване на исковата молба. По арг. от чл. 226, ал. 1 и ал. 3 и чл.

298, ал. 2 от ГПК постановеното решение няма да ги обвърже и няма да има сила на пресъдено нещо по отношение на тях.

От изложеното следва, че за предявяването на иска срещу И. и А. Н. няма и правен интерес, който е абсолютна процесулна предпоставка за допустимостта му.

По въпроса е постановено – ТР 8/2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г., с което ОСГТК на ВКС приема, че търсената защита в случаите на предявен отрицателен установителен иск за собственост или друго вещно право се постига чрез отричане със сила на пресъдено нещо на твърдяното от страната ответник право. Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му, би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект. Приема се също така, че с отрицателен установителен иск могат да се защитават и фактически състояния.

Преценката за правния интерес се прави от съда във всяко положение на делото.

4

Тя съгласно разясненията, дадени в ТР 3/25.10.2022 г. по тълк. д. № 3/2021 г. на ОСГК на ВКС се извършва, въз основа на твърденията в исковата молба, правните последици на съдебното решение, противопоставимостта му на неучаствалите в процеса други съсобственици на имота.

Преценката винаги е конкретна, основана на съдържащите се в исковата молба твърдения, като целта й е да се съобрази дали при уважаването на иска ще бъде дадена защита на субективното право, което ищецът твърди, че притежава.

При това следва да бъде взето предвид доколко както съществуването, така и реализацията на притежаваното от ищеца право се засяга от правото на ответника.

Преценката трябва да бъде направена с оглед отношенията между страните по спора, тъй като между тях ще се разпростре силата на пресъдено нещо.

Също изрично в решение 165/13.11.2023 г. по гр. д. № 296/2023 г. на ВКС, първо г. о. се акцентира че: За да прецени дали изложените в исковата молба твърдения обуславят правен интерес от отрицателен установителен иск, съдът следва да ги квалифицира и да прецени доколко решението по делото ще рефлектира върху правната сфера на ищеца и ще постигне целения от него резултат.

ВКС е постановил Определение № 1626 / 03.04.2025 на ВКС по гр.д.

237/2025 г. по относимия към настоящия случай процесуалноправен въпрос относно наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост спрямо лице, което се е разпоредило със собствеността преди предявяване на иска. Прието е, че ищецът има правен интерес да предяви иска за собственост /положителен или отрицателен/ както спрямо последният приобретател на имота, така и срещу неговия праводател, независимо че последният се е разпоредил с имота преди подаване на исковата молба. По този начин насочвайки иска както срещу приобретателя, така и срещу праводателя му, ищецът ще си осигури максимална по обем защита, тъй като постановеното решение ще формира сила на пресъдено нещо по отношение и на двамата ответници, които са засегнали правото му на собственост.

Изрично е посочено в акта, че при уважаване на отрицателен установителен иск спрямо лице, което вече се е разпоредило с отричаното от 5 ищеца право, правните последици от решението не биха рефлектирали в правна сфера на ищеца, само в хипотеза ако приобретателят на правото не е страна по делото.

В друг акт на ВКС -Определение 695/13.2.25 г. по гр.д. 24/25 г.- е застъпено, че при иск предявен срещу ответници -праводатели и приобретатели - срещу праводателите искът е недопустим.

И в двата акта на ВКС е отречен правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск само срещу праводателите на имота, ако са го прехвърлили преди завеждане на иска. В настоящия случай ответници по иска са прехвърлителите по сделката на имота, не и приобретателите му.

Поради изложеното въззивният съд счита, че първоинстанционият съд се е произнесъл по недопустим иск, поради което решението на основание чл. 270, ал. 3, изр.1 ГПК следва да се обезсили, а делото - прекрати.

На самостоятелно основание иска е недопустим за 1/3 ид.ч., за която идеална част ищците твърдят като не отричат правото на собственост на ответниците.

С оглед изхода на делото на ответниците се дължат разноски направени пред двете съдебни инстанции съотв. в размер на 766, 94 евро за направените пред РС за адвокатско вънаграждение и в размер на 626,33 евро за направените пред въззивната инстанция, от които 12,78 евро - за държавна такса и 613, 55 евро - за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 270, ал. 3, изр.1 ГПК, БлОС

РЕШИ: