Решение № 192 от 15.06.2024, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. гр. Червен бряг, 15.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20234440100340 по описа за 2023 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 432, ал.1 от КЗ във връзка с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от М. Е. Г., с ЕГН ********** от гр. Ч***, със съдебен адрес в гр. С***, чрез пълномощника адв. П. В. от САК против ЗД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, с ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. С*, с която се иска от съда да постанови решение и осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 25 000.00 лв., представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от датата на отказа на застрахователя – 23.10.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, черпещ своето правно основание в чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ във вр. с чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.52 от с.з. и чл. 86 от с.з., ведно с направените по делото разноски. С молбата са представени писмени доказателства.

С исковата молба е поискано допускането и назначаването на АТЕ и СМЕ и двама свидетели. След получаване на исковата молба съдът е разменил книжата по делото и на ответника е даден едномесечен срок за възражение. В указания срок по делото е постъпило такова, с което се оспорва изцяло иска, като се излагат подробни доводи за това. Оспорва се механизма на ПТП отразен в КП за ПТП, както и противоправност и вина в поведението на застрахования водач. С молба вх. № 3589/15.08.2023 г. пълномощника на ищеца е представил и заключение на СМЕ изготвена по воденото ДП от ВрРП и постановление за прекратяване на наказателното производство по изрично искане на пострадалия – ищец в настоящето производство. С акт на съда ищеца е освободен внасянето на държавна такса и съдебни разноски по реда на чл.83 от ГПК. По молба на ответника и на основание чл.219, 1 ал.1 от ГПК в производството по делото е конституирано като трета лице помагач на страната на ответника К. Б. Й., с ЕГН ********** от с. Т***.

Твърди се, че на 06.07.2020 г. около 09:30 часа, на път III-106 км. 37+000 е възникнало ПТП между две МПС, като е реализиран челеностраничен удар между тях. Виновен за ПТПто е водачът на лек автомобил марка „Субаро Форестър“ с ДК № *** – К. Б. Й.. Последния не притежава валидно СУМПС, управлявайки посоченото МПС нарушава правилата за движение по пътищата, като предприема маневра „изпреварване“ на забранен пътен участък и при ограничена видимост и блъска правилно движещия се лек автомобил марка „Форд“ с ДК № ***, управляван от ищеца М. Г.. В резултат на произшествието тежко е пострадал водачът на л.а. „Форд“ – фрактура на четвъртата метакарпална кост на дясната ръка, травми на гръден кош/коланна травма, кръвонасядания и оток в лявата гръдна половина в областта на ключицата, довели до ограничени и болезнени движения в лява раменна става, охлузна рана в лявата гръдна половина, множество охлузвания и натъртвания в областта на главата и торса.

Твърди се още, че в резултат на пътното произшествие ищецът М. Г. на 33 год. е получил сериозни увреждания в дясната ръка, ежедневни болки и страдания, както физически, така и психически, които са променили изцяло начина му на живот в продължение на месеци, нарушаващи нормалния му начин на живот, битов дискомфорт, невъзможност да се обслужва сам, цялостно физическо и психическо неразположение, невъзможност да работи и получава трудови доходи, за него са се грижили близките му, което допълнително го е карало да се чувства зависим и в тежест на семейството си. Процесът на възстановяване е бил продължителен и болезнен. Сочи се, че настъпили съществени промени в емоционалното му съст*ие, станал е силно раздразнителен, тревожен, изпитвал безпокойство и страх, изпадал в паника, че няма да може да да управлява лек автомобил без да изпитва страх от очаквано ПТП. Твърди се, че към момента на депозиране на иска ищецът М. Г. продължава да не може да се ориентира и придвижва нормално и все още изпитва силни болки в областта на травмите.

Наведен е довод, че към датата на процесното произшествие, задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил марка „Субаро Форестър“ с ДК № ***, е била сключена от ответното ЗД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, с полица № BG/30/120001382165, валидна към датата на реализиране на ПТП-то. Във връзка с това М. Г. – ищец в настоящето производство, отправил претенция до ответника, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение, което не било уважено и изрично с Уведомление за отказ за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от страна на застрахователя /л.8, стр.2 от делото/ било отказано.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 25 000 лева, обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 06.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на отказа на застрахователя – 23.10.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.

ИЩЕЦА – редовно призован се явява лично и с адв. П. В. от САК, поддържат исковата молба. Позовават се на писмени и гласни доказателства и заключения на вещи лица по 2 допуснатите и приети от съда СМЕ и САТЕ. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение, които да й бъдат присъдени съгласно чл.38, т.1 и т.2 от Закона за адвокатурата.

ОТВЕТНИКА – редовно призовани, представляват се от юк. Б* М*. Оспорва исковете изцяло и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Позовава се на писмени и гласни доказателства и заключение на вещите лица по допуснатите и приети от съда СМЕ и САТЕ. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“ на автомобилистите, за лек автомобил марка „Субаро Форестър“ с ДК № ***, с полица № BG/30/120001382165, валидна към датата на процесното ПТП. Оспорва исковете за неимуществени вреди по размер. Намира, че претенцията не отговаря на икономическата конюнктура в страната и вредата, като се явява прекомерна. Твърдят, че претенцията за лихва е неоснователна и не е съобразена с чл. 380 КЗ и чл. 497 КЗ.

Претендира разноски.

ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ на страната на ответника – редовно призован, не се явява и не релевира становище по иска.

Съдът, като взе предвид доводите изложени в и.м. и тези в с.з. и след преценка на събраните в хода на процеса доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено следното от фактическа страна: Видно от Застрахователна полица № BG/30/120001382165, л.а. „Субаро Форестър“ с ДК № *** е застрахован по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ответното ЗД и е валидна към датата на реализиране на процесното ПТП.

От приобщените по делото материали по ДП № 1411/2020 г. по описа на РП – Враца, съдържаща 302 бр. листа; Протокол за ПТП бл. № 1469497 /л.15 от ДП/, съставен от мл. автоконтрольор Я* Й. при ОДП – Враца се установява, че на 06.07.2020 г. около 09:30 часа, на път III-106 км. 37+000 е възникнало ПТП между две МПС, като е реализиран челеностраничен удар между тях. Виновен за ПТП-то е водачът на лек автомобил марка „Субаро Форестър“ с ДК № *** – К. Б. Й.. Последния не притежава валидно СУМПС, управлявайки посоченото МПС нарушава правилата за движение по пътищата, като предприема маневра „изпреварване“ на забранен пътен участък и при ограничена видимост и блъска правилно движещия се лек автомобил марка „Форд“ с ДК № ***, управляван от ищеца М. Г.. В резултат на произшествието тежко е пострадал водачът на л.а. „Форд“ – фрактура на четвъртата метакарпална кост на дясната ръка, травми на гръден кош/коланна травма, кръвонасядания и оток в лявата гръдна половина в областта на ключицата, довели до ограничени и болезнени движения в лява раменна става, охлузна рана в лявата гръдна половина, множество охлузвания и натъртвания в областта на главата и торса.

Не се спори, че ищеца е предявил претенцията си към ЗД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД за заплащане на неимуществени вреди - претърпени болки и страдания. Във връзка с постъпилото искане, ответното дружество, с Уведомление за отказ за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от страна на застрахователя от 23.10.2020 г. /л.8, стр.2 от делото/ е отказало изплащането на такова.

3

По делото не са ангажирани доказателства, че до предявяване на настоящата искова претенция, ответника е удовлетворил претенциите на ищеца.

От назначената по делото авто-техническа експертиза и от разпита на вещото лице В. Т.

И. в съдебно заседание, което съдът възприема за достоверно като обективно и компетентно изготвено от вещото лице се установява механизма на пътно транспортното произшествие.

Установява се, че на 06.07.2020 г. около 09:30 часа, на път III-106 км. 37+000 са се движели в противоположни посоки л.а. „Субаро Форестър“ с ДК № *** управляван от К. Б. Й. и лек автомобил марка „Форд“ с ДК № ***, управляван от ищеца М. Г., като движението се е осъществявало през деня, по прав, сух участък от пътя изграден от дребнозърнеста асфалтова смес, износен и без съществени неравности. Времето, при което било реализирано ПТП е било ясно с нормална видимост. Водачът на лек автомобил марка „Субаро Форестър“ с ДК № *** – К. Б. Й., управлявайки посоченото МПС в нарушение на правилата за движение по пътищата, предприел маневра „изпреварване“ на забранен пътен участък и при ограничена видимост и осъществил ПТП посредством челеностраничен удар с правилно движещия се лек автомобил марка „Форд“ с ДК № ***, управляван от ищеца М.

Г.. След контакта между автомобилите и в следствие на действието на съпроводителните сили и силите на триене между ходовите гуми и настилката, двата автомобила са се позиционирали в покой и произшествието е приключило. От техническа гледна точка, причина за възникване на ПТП е свързана с действия от страна на водача на процесния автомобил „Субаро Форестър“ с ДК № *** управляван от К. Б. Й., предприел маневра „изпреварване“ в нарушение на правилата за движение определени в Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане.

От приобщената по делото съдебно медицинска експертиза изготвена от д-р П. Т. – съдебен лекар при ДКЦ Плевен ЕООД, което съдът възприема за достоверно като обективно и компетентно изготвено от вещото лице, се установява, че в следствие на претърпяно на 06.07.2020 г. ПТП, ищецът М. Г. е получил: счупване /ротационно/ в областта на тялото на IV дланна кост на дясната ръка и и на главичката на III дланна кост; охлузна рана, оток, насиняване в областта на лявата горна половина на гръдния кош, областта на ключицата, които увреждания са в причинно-следствена връзка с реализираното ПТП. В Заключението е посочено, че в медиц*те документи е отразено поставяне на гипс, но не е уточнен вида на гипсовата превръзка и срока на имобилизация. Според вещото лице контузията на ръката е причинила разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК с продължение над 60 дни и с болки и по време на провежданата рехабилитация, което довело до разстройство на здравето, временно и неопасно за живота на пострадалия, възможно за около няколко месеца. В разпита си в съдебно заседание поддържа депозираното заключение и подробно разяснява съображенията си.

По делото по искане на ищцовата страна е допуснат и разпитан свидетел – Г* Е. Г.. От показанията на свидетеля се установява, че в следствие на претърпяното пътнотранспортното произшествие ищеца изпитвал болки от натъртванията и дясната му ръка била обездвижена. Не можел да се справя сам с ежедневните си дейности и се налагало да ползва помощ от своите родители, брат и приятели. Според Г., катастрофата се отразила и 4 на поведението на ищеца. Преди нея той бил весел човек, а след нея станал психически разстроен: пост*но мислел за катастрофата, бил замислен и изплашен, не смеел да се качи на МПС, а професията му е шофьор. След произшествието не можел да ходи на работа, тъй като изпитвал болки в ръката и страх от ПТП. Съдът цени показанията на св. Г* Г. при преценката им съобразно чл. 172 от ГПК с оглед на всички данни по делото, като отчита възможната му заинтересованост от изхода на спора. Доколкото изложеното от свидетеля почива на непосредствените му и трайни възприятия и не се опровергава от останалите доказателства, съдът не намира основание да им откаже вяра, а и показанията му се подкрепят от останалите доказателства по делото.