Решение № 217 от 04.05.2022, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 63/2022
- Вид
- Решение № 217
- Подписан
- 04.05.2022
- Състав
- Нестор Спасов Спасов, Радка Димова Чолакова, Емилия Атанасова Брусева
Цитирани разпоредби
- чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 270, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 477, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 217 гр. Пловдив, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Нестор Сп. Спасов
Членове:
Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20225001000063 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за започване на същото е изходяща от „З.Я.Д.Д.Б.Ж.З. АД, ЕИК *********, гр. С. въззивна жалба против постановеното по т. дело № 239/2019 г. по описа на С. окръжен съд решение № 260323 от 21.10.2021 г. в частта, с която „З.Я.Д.Д.Б.Ж.З. АД, , ЕИК *********, **** е осъдено да заплати на ЕЛ. Г. Н., ЕГН **********, **** сумата от 24 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на ПТП възникнало на 14.05. 2018 г., ведно със законната лихва от 17.10. 2018 г. до окончателното й заплащане, а по сметка на Сз ОС сумата от 980 лв. представляваща ДТ съобразно уважената част от иска.
В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо иска в пълния му размер, респ. намаляване на присъденото обезщетение.
Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.
1
Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:
На 07.01.2019 г. в С.Г.С. е постъпила изходяща ЕЛ. Г. Н., ЕГН **********, гр.К. искова молба против „З.А.Д. Д.Б.Ж.З.”АД, ЕИК ********* гр.С.. Било е образувано гр. дело № 196/2019 г.
В обстоятелствената част на същата се говори, ч е н а 14.05. 2018 г., около 20,25 ч. Н.И.Н., ЕГН ********** при управление на лек автомобил „М.”, модел „К.”, рег. № ** ** ** ** на път ** *-*, км. *** + *** м. в посока гр. К. - гр. С. З. нарушил правилата за движение по пътищата и при движение с несъобразена скорост изгубил контрол над автомобила, напуснал платното за движение вдясно по посоката си на движение и автомобилът се преобърнал в крайпътната канавка. В автомобила пътувала Е.Н.. Тя след произшествието загубила съзнание. Била приета за оказване на спешна помощ в Център за спешна медицинска помощ, филиал К.. При постъпването си нямала спомен за случилото се и се оплаквала от болки по цялото тяло. След проведени изследвания и консултативни прегледи, й била поставена диагноза - „Contusio capitis; Commotio Cerebri”. Била изпратена за лечение у дома. Тя обаче освен болките в главата, продължавала да изпитва и силна болка в седалището вдясно, в дясна глезенна става и дясна длан с пръсти. Отново потърсила лекарска помощ и след проведена рентгенография на долното рамо на пубиса в дясно било установено „Счупване на пубиса (срамна кост)”. Предписали й облекчен двигателен режим и продължила лечението си вкъщи.
На база изложеното е систематизирано, че вследствие на инцидента ищцата е получила: контузия на главата, мозъчно сътресение, счупване на пубиса (срамна кост), дълбоки охлузвания по лицето, кръвонасядания по двата горни крайника, оток и кръвонасядания с охлузвания по кръсцовата област на тялото, масивни охлузвания по лявото бедро, порезни и разкъсноконтузни рани по долните крайници, оток и кръвонасядане по дясната глезенна област.
Периода на възстановяване се свързва с това, че движенията й били ограничени. Сочи, че основно лежала и не трябвало да се движи. Близките й помагали за елементарни битови дейности - тоалет, хранене, преобличане.
Продължавала да чувства главоболие, оплаквала се от световъртеж и гадене.
Били й забранени четенето, гледането на телевизия и всякакви средства за 2 получаване на информация, поради опасност от претоварване на мозъка.
Дори и към момента на предявяване на иска все още не била възстановена, продължавала да изпитва главоболие, световъртеж, трудно ходи и изпитва болка при движение.
Всичко изложено се свързва с наличието на пряка причина връзка между извършеното от Н.Н. и претърпените от ищцата увреждания. Твърди се, че са налице предпоставките за обезщетяване на същите от деликвента.
Сочи се, че за управлявания от виновния водач автомобил има задължителна застраховка по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена при в „З.Д.Б.Ж.З.” АД по полица № BG/30/**************. В тази връзка се прави извод, че са налице основания с оглед чл. 432 от КЗ ищцата да търси обезщетението си пряко от застрахователя. Тя го уведомила за инцидента на 13.07.2018 г. и поискала да й бъде изплатено обезщетение за неимуществени вреди. Той отказал, за което изпратил писмо с № 3930 от 17.10.2018 г.
На тази база се прави извод за наличието на интерес от предявяване на осъдителна претенция пред съда за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
На база изложеното е отправено искане за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 90 000 лв. ведно със законната лихва от датата на ПТП-то.
СГС във връзка с образуваното пред него дело е постановил определение от 21.01.2019 г., с което същото е прекратено и е изпратено по подсъдност на Сз ОС.
Там било образувано т. дело № 239/2019 г.
В подадения по същото отговор от страна на ответника е изразено становище за нередовност на исковата претенция, респ. неоснователност на същата, като същевременно с това не е оспорено съществуването на валидно застрахователно правоотношение.
Досежно нередовността изложените доводи са свързани с липса на яснота за механизма на произшествието, мястото, на което пътувала ищцата, предприетите от нея действия по лечение на травмите и т.н. Това според ответника било пречка той да организира защитата си и евентуално да прецени е или не е налице съпричиняване и т.н.
3
В становището по същество на спора на първо место е изложено, че протоколът за ПТП няма нужната материална доказателствена сила, защото съставителят му не е присъствал на самото произшествие. В тази връзка е изразено становище за липса на доказателства установяващи описания в ИМ механизъм на произшествието и обуславящи извода за наличието на предпоставки за ангажиране деликтната отговорност на застрахованото лице.
Твърди се за липсата на всички елементи от ФС обуславящи пораждане на същата.
В подкрепа на това се излагат доводи за липса на вина от страна на водача като се твърди, че се се касае за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, което било непредвидимо и технически непредотвратимо. В подкрепа на това се споменава, че произшествето настъпило заради аквапланинг, т.е. загубата на контрол върху МПС не е по вина на водача и не е могла да бъде предвидена или предотвратена по никакъв начин. В тази връзка се споменава, че той се движел с разрешена скорост и реално виновна за инцидента била А.
„П. и.“, която не поддържала пътния участък и не била обозначила по никакъв начин опасността от събиране на вода по пътната лента с неравност в района на инцидента.
Наред с това са изложени и доводи, че описаните в ИМ увреждания не били в причинна връзка с инцидента, респ. не били в описаните в исковата молба вид и размери. Излагат се доводи и за завишен размер на претендираното обезщетение с оглед принципите на чл. 52 от ЗЗД.
Също така се твърди и съпричиняване от страна на ищцата изразяващо се в пътуване без поставен обезопасителен колан и в това, че не се е погрижила за собственото си здраве, като не е провела необходимото лечение и не е предприела необходимите действия своевременно и в съответствие с лекарските препоръки.
Оспорена е и претенцията за присъждане на законна лихва.
С исковата молба е поискано като трето лице помагач да се привлече отговорното за поддържане на пътя лице, но това искане било оставено без уважение от Сз ОС. Отказът бил потвърден и от ПАС.
В ДИМ от страна на ищцата е изразено становище за неоснователност на направените в отговора възражения. Взето е и конкретно отношение по възраженията за нередовност като е посочено, че ИМ отговаря на всички 4 изисквания на чл. 127 от ГПК. Поясенно е все пак, че ищцата е пътувала на предната дясна седалка на автомобила.
В отговора на ДИМ ответникът е заявено, че се поддържат направените защитни възражения по същество на спора.
Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил и решението предмет на обжалване.
Преди това е допуснал допълнение на обстоятелствената част на исковата молба с това, че при ПТП-то са били причинени не една , а две фактури - на седалищната кост и на срамната кост.
Прието е за разглеждане и направено след отговора от ответника възражение за съпричиняване от ищцата изразяващо се в това, че се е качила в автомобил управляван от водач употребил наркотични вещества.
В решението си СЗ ОС след анализ на събрания по делото доказателствен материал е приел, че предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за репариране на причинените на ищцата неимуществени вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.
Посочено е, че при определяне на дължимото обезщетение съобразно изискванията на чл. 52 от ЗЗД следва да се вземат предвид тежестта травмите, характера, продължителността и интензитета неблагоприятно въздействие от същите върху личността на пострадалия, икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането
Така съдът изхождайки от получените травми, болките, страданията и причинените неудобства от личен, битов и социален характер и съобразявайки се с икономическата обстановка в страната е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лв.
Прието е също, че липсват доказателства за съпричиняване от страна на ищцата свързано със знание, че се вози в автомобил управляван от водач употребил наркотични вещества. Направен е извод за наличие на такова с оглед пътуването без обезопасителен колан. Размерът на същото е определен на 30 % и определеният по-горе размер на обезщетение е намален с 10 5000 лв. Така е направен извод, че на ищцата следва да се присъди сумата от 24 500 лв. ведно със законната лихва от 17.10. 2018 г., /датата на отказа от страна на ответника да заплати обезщетение по претенцията на ищцата/ до 5 окончателното й заплащане
Недоволен от решението в осъдителната част е останал ответникът и е подал въззивна жалба срещу същото.
По отношение на същата следва да се посочи, че с нея се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението базирани на това, че определеният размер на обезщетението не е съобразен с характера и степента на получените увреждания следствие на катастрофата, на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания и принципите на чл. 52 от ЗЗД. Възразява се и че при определяне размера на обезщетението не е взето предвид факта, че причина за настъпването му е явлението аквапланинг, а същото било технически непредвидимо от страна на водача на МПС, т.е. той не носел отговорност.
Излагат се и доводи, че процента на съпричиняване поради пътуване без предпазен колан е равен на 50 %, а не определените от Сз ОС 30 %.
Твърди се също, че при определяне на обезщетението съдът не се е съобразил с факта, че ищцата с поведението след получаване на травмите е демонстрирала незаинтересованост относно оздравителния процес и е отказала адекватното за тях лечение.
Наред с това са изложени и доводи за недопустимост на съдебното решение с оглед отказа за привличане на трето лице помагач на страната на застрахователя.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
Разпечатката съдържа 54 от 107 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/58dd7620-4455-4f34-8544-9cdb0044a20d