Решение № 149 от 01.11.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Кърджали, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Боян Б. Ешпеков при участието на секретаря Елина П. Урумова в присъствието на прокурора Д. Б. К. като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245100600241 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид:

С присъда № 12/05.08.2024 г., постановена по НОХ дело № 101/2024 г., Момчилградският районен съд е признал подсъдимият Н. О. К. от с.М., общ.К., обл.К., за виновен в това, че: на 30.09.2023г. в гр.М., при условията на повторност, в немаловажни случаи, отнел чужди движими вещи - мобилен телефон марка „Хуауей“ с ИМЕИ: 8622430489***** и ИМЕИ:

8622430490***** на стойност 149.35 лева, 1 бр. силиконов калъф на стойност 16 лева, 1 бр. сим карта на „А1“, на стойност 15 лв. и сумата от 5 лева, всички вещи на обща стойност 185.35 лева, от владението на С. М. А. от с.П., общ.М., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК и чл.373 ал.2, вр.чл. вр.372 ал.4, вр. чл.371 т.2 от НПК, вр.чл.58а от НК, вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК, и го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което наказание е намалено с 1/3 и му е определено наказание от 8 месеца, което да се изтърпи при „общ“ режим на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС. На основание чл.68 от НК е приведено в изпълнение наказанието 1

„лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, наложено на подс. Н. О. К. с ЕГН **********, с Присъда № 37/27.06.2023г. по НОХД № 432/ 2023г. на РСКърджали, в сила от 13.07.2023г., което да изтърпи при „общ“ режим на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.

Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.Р. К. от АК - К., служебен защитник на подс.Н. О. К., в която се твърди, че последният не е доволен от присъдата и определеното му наказание, като счита, че то е несправедливо и завишено по размер, по следните съображения:

Първоинстанционният съд не бил дооценил направените пълни самопризнания, разкаяние и дълбоко съжаление за извършеното от него деяние и въпреки, че съдът приложил разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, определил наказание от 8 месеца лишаване от свобода, което счита за явно несправедливо и завишено по размер. Не били съобразени от съда и пълното съдействие от страна на подсъдимия и възстановяването на откраднатите вещи с изключение само на 5 лева, които не били възстановени. Счита, че поблагоприятна за дееца се явява разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, която съдът бил приложил, но следвало да се определи по-нисък размер на наказанието. Моли да се измени обжалваната присъда на Районен съд Момчилград, и да се намали размера на наложеното наказание лишаване от свобода.

В съдебно заседание подс.Н. К., лично и чрез служебно назначения си защитник – адв.Р. К. от АК - К. поддържа въззивната жалба. За лична защита подсъдимият заявява, че няма какво да каже освен казаното от защитника му, а в последната си дума заявява, че моли да му се намали размера на наложеното наказание „лишаване от свобода”.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали изразява становище за неоснователност и недоказаност на въззивната жалба. Счита, че определеното наказание е справедливо и съответно на извършеното деяние и на личността на дееца. В мотивите си съдът бил отчел всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като законосъобразно било мотивирано и определено наказание, след редукцията му, в размер на 8 месеца. Моли да се остави въззивната жалба без уважение и да се потвърди присъдата като правилна и законосъобразна.

Окръжният съд, при извършената проверка изцяло на правилността на 2 обжалваната присъда на основание чл.314 и сл. от НПК, констатира следното:

Жалбата е основателна, макар и по съображения различни от изложените.

Производството по делото е протекло по реда на гл.ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК – подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.

Районния съд е приел за установено от фактическа страна следното:

На 29.09.2023г., около 18,00 часа, подс.Н. К. се намирал близо до входа на автогарата в гр.М., където се запознал със св.С. М. А., който живеел във вила в гр.М., в района на жп-гарата. Двамата се заприказвали и тръгнали към дома на св.А., като с тях бил и негов приятел с име Й..

В дома на св.А., тримата направили скара и употребили алкохол, като Й. си тръгнал по-рано, а подсъдимият и св.С.А. останали будни до около 01,00 часа на 30.09.2023г., като употребявали алкохол и пускали музика от телефона на св.А..

Около 01.00 часа на 30.09.2023г. св.А. си легнал да спи и оставил мобилния си телефон марка „Хуауей“ („Huawei“), черен на цвят, с ИМЕИ:

8622430489**** и ИМЕИ:8622430490****, с поставен черен калъф, и сим карта на А1, с абонатен номер ************** върху масичката на телевизора. Включил телефона към зарядното устройство и легнал да спи.

Близо до телефона, на същата масичка, св.С. А. съхранявал сумата от 5 лева на монети - 1 бр. монета от 2 лева, 1 бр. монета от 1 лев и други по дребни монети на обща стойност 5 лева.

Подс. Н. К. също останал в къщата на св.А.. Около 04.00 часа на 30.09.2023г., подс.К. отишъл до масичката на телевизора, и взел описаният погоре мобилен телефон, собственост на св.А. и взел и монетите на обща стойност 5 лева от масичката и тръгнал да излиза от къщата. В този момент се събудил св.С. А., който първо забелязал, че кабела на зарядното за телефона виси, а същият го няма. След това видял в гръб как подс.К. излиза от къщата, който като чул че св.А. става, тръгнал да бяга.

3

Подс.К. побягнал в посока към ЖП- гарата, а св.А. го последвал, но като стигнал до джамията в гр.М. се отказал да го гони и се върнал. Подсъдимият е отишъл в с.Г., общ.К., където живеела майка му св.А. Т. и оставил отнетия порано от владението на св.С.А., мобилен телефон на масата в нейния дом.

Сутринта, към 08.00 часа на 30.09.2023г. св.А. е тръгнал към РУМомчилград за да съобщи за извършената кражба, като преди това от телефона на негов познат се обадил на собствения си абонатен номер. Св.А. Т. чула, че звъни телефон в дома й, който преди това не била забелязала. Тя отговорила на повикването, като св.А. попитал дали обв.К. е там. Св.Т. отговорила, че е излязъл и прекъснала разговора.

На 04.10.2023г. подс.Н. К. носел в себе си отнетия от владението на св.А., мобилен телефон „Хуауей“, като се намирал в района на автогарата в гр.К.. Там се срещнал със св.М. Х., с когото се познавали. За да избегне разкриването на извършеното деяние, подс.К. предложил на св.Х. да разменят мобилните си телефони. Телефонът на св.Х. бил марка „Моторола“, стар модел, и той се съгласил на размяната. Подсъдимият му предал мобилен телефон „Хуауей“ („Huawei“), черен на цвят, с ИМЕИ: 8622430489******** и ИМЕИ:8622430490*******, с поставен черен калъф, и сим карта на А1, с абонатен номер ***************, като в замяна получил телефона на св.Х. и сумата от 10 лв.

Били проведени ОИД, при които било установено, че подс.лице е извършител на деянието, като бил установен и св.М. Х., който е разказал начина, по който се е сдобил с инкриминирания мобилен телефон и същият бил предаден с протокол за доброволно предаване от 18.10.2023г.

Били извършени действия по разпознаване на лице и инкриминирани вещи по снимки, като св.А. разпознал подс.Н. К., като лицето което му е отнело мобилния телефон и сумата от 5 лева.

Бил извършен и оглед на веществени доказателства- инкриминирания мобилен телефон „Хуауей“ („Huawei“), описан по-горе, който по-късно е бил предаден на св.С. А..

Видно от заключението по назначената и изготвена оценителна експертиза, стойността на мобилен телефон марка „Huawei“ (Хуауей), е в размер на 149,35 лева, а на 1 бр. силиконов калъф за същия мобилен телефон е в размер на 16,00 лева, стойността на сим карта на А1 е определена в размер 4 на 15 лева.

В хода на разследването е била назначена и изготвена съдебнопсихиатрична експертиза. Според заключението на вещото лице, Н. К. е лекуван трикратно в стационара на Първо мъжко отделение в ДПБ- гр.К., с работна диагноза лека умствена изостаналост, която по обективни причини краткотраен престой на обвиняемия и бягство, не е била потвърдена от психологично изследване и клинично наблюдение. При извършения преглед на обвиняемия не се установило да страда от психично заболяване, не се установило да страда от продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, както и интелектуална непълноценност, които да не му позволят правилно да възприема фактите и да дава достоверни показания за тях. На 30.09.2023г. – датата на извършване на процесното деяние, подс.К. е осъзнавал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Бил е в състояние, което му позволява правилно да възприема фактите и да дава достоверни показания за тях.

При така възприетата фактическа обстановка на база събраните доказателства, първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият подс.К. е осъществил престъплението по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК, за което е бил предаден на съд, като е изложил съображения за наличието на обективните и субективните елементи на престъплението, както и квалифициращите му признаци. Обсъдил е обществената опасност на дееца, както и смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства и наложил на подс.К. наказание в размер на 1 година „лишаване от свобода”, което „съобразно нормата на чл.58а ал.3, вр. с ал.1 от НК е намалил с „1/3 част“ и е определил наказание от 8 месеца „лишаване от свобода”.

При постановяване на обжалваната присъда първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на правилата за определяне на наказанието, което е направило неясна волята на съда и е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, което нарушение е неотстранимо от въззивната инстанция.

При решаване на въпроса по чл.301, ал.1, т.3 от НПК, подлежи ли подсъдимият на наказание и какво наказание да се определи, първоинстанционният съд е приел, че с оглед реда, по който е проведено съдебното следствие, а именно - съкратено такова в хипотезата му на чл.371 5 т.2 от НПК, на основание чл.373 ал. 2 от НПК при определяне на наказанието следвало да приложи разпоредбите на чл. 58 „а“ от НК, като или на основание ал.1 от същата разпоредба – да определи наказанието в законовите норми и да го намали с една трета, или алтернативно да определи санкцията на подсъдимия, в условията на чл. 55 от НК – ако това е по-благоприятно за дееца. В настоящият казус, районният съд е приел, че не са налице условията на чл.55 от НК, и наред с това е приел е приел, че „затова следва да прецени дали приложението му е по-благоприятно за дееца“. След което е приел, че в настоящият случай не са налице многобройни или изключителни обстоятелства, които да са смекчаващи престъпната проява на Ю. М. (явно става въпрос за фактическа грешка, тъй като имената на подсъдими са - Н. К.), като въпреки самопризнанията и пълното съдействие за разкриване на обективната истина по делото, същото не можело да се приеме за изключително обстоятелство, т.к. щетите не били възстановени.

При това положение, съдът е счел, че „следва да оценява дейността на подсъдимия в условията на чл. 58 „а“ от НК. Респ. следва да определи полагащото му се наказание в условията на чл. 58 „а“ ал.3 вр.ал.1 от НК – т. е. към законово предвиденият минимум в чл.195 ал.1 т.7 от НК /т.е. на същият следва да се определи наказание, чийто размер на бъде намален с 1/3 част/.“ При преценката какво конкретно наказание да определи, решаващият съд е взел под внимание изразеното от подсъдимия съжаление за стореното, пълното му съдействие за разкриване на престъплението във всичките му елементи, и наистина невисокият размер на щетите, причинени с престъплението /185,35 лева/, и при съобразяване с установените от чл. 36 от НК цели на наказанието, е наложил наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година, като „съобразно нормата на чл.58 „а“ ал.3 вр.ал.1 от НК след съответно намаляване с 1/3 част, то самото наказание ще е в размер на 8 месеца“. Посочил е, че същото следва да се изтърпи ефективно, както и режима на изтърпяването му, както и че са налице условията на чл.68 ал.1 от НК за привеждане в изпълнение и наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, наложено с Присъда № 37/ 27.06.2023г. по НОХД № 432/ 2023г. на РС- Кърджали, в сила от 13.07.2023г., което следва да се изтърпи при „общ“ режим на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.

Разпечатката съдържа 38 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/58dd62d3-056b-42e4-ac24-52b2331d7e03