Решение № 261107 от 09.11.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 261107

/ 09.11.2020г., гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XХХІІІ – ти състав, в публично заседание проведено на 09.10.2020г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА при секретар АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 11721 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от В.Н.Г. ЕГН **********,***, м-ст „*** ", ул.“***“ №54 срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, иск за вреди, за цена от 25000.00 лева.

С молба, заведена с вх.рег.№ 58974/12.08.2019г., ищецът след оставяне на исковата му претенция без движение, е уточнил, че в общия размер на претенцията от 25000.00лв. претендира две различни обезщетения, като предявява две различни искови претенции против Прокуратурата на Р България, като следва:

1. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ, за сумата от 12 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнато му обвинение за извършено престъпление по чл.212, ал.2, пр.1, вр. ал.4, пр.1 от НК, наказателното производство по което обвинение е прекратено с влязло в сила Постановление от 24.07.2014 г. на прокурор при СРП/Софийска районна прокуратура/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумата и

2. иск с правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ за сумата от 12 500 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нарушаване правото му на разглеждане и приключване на наказателното производство в разумен срок, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се с исковата молба за присъждане и сторените по делото разноски.

Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право са: На 05.10.2007г., ищецът сочи, че е бил привлечен като обвиняем по ДП №89/2007г. по описа на ГД „НП" за извършено престъпление по чл.212, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 4, пр. 1 от НК, за това, че на 09.12.2005г. и 12.12.2005г., в гр. София, чрез съставяне на документ с невярно съдържание - фактура № ********** от 09.12.2005г. и фактура №********** от 12.12.2005г., издадени от „Уни Спа" ЕООД, за сумите 3

999.84лв. и 5921.33лв., в които са отразени извършването на несъществуващо мероприятие, с което съзнателно дал възможност на друго физическо лице - В*** - Председател на Асоциация „Световно движение Екофорум за мир - Пийс Месинджър" - да направи опит да получи без правно основание чуждо - собственост на Министерство на финансите, предоставено целево на Министерство на земеделието имущество в големи размери - сумата от 98 000лв., във връзка със сключения между НУГ към МЗГ и Асоциация „Световно движение Екофорум за мир - Пийс Месинджър" Договор за обществена поръчка № 475/08.12.2005г.

Сочи, че с постановлението за привличане на обвиняем, му е била взета мярка за неотклонение „Парична гаранция" в размер на 1 000.00лв.

С

Постановление от 11.06.2008г. наказателното производство било спряно.

С

Постановление от 14.07.2011г., ДП № 89/07г. по описа на ГД „НП", пр.пр. №35534/07г. по описа на СРП, сочи че е било възобновено, частично прекратено срещу един от обвиняемите - срещу Александър Милчев Карабачийски /поради настъпила негова смърт/ и отново спряно по отношение на ищеца В.Н.Г. и останалите лица, привлечени като обвиняеми.

С влязло в законна сила Постановление от 24.07.2014г. на прокурор при Софийска Районна прокуратура, наказателното производство, се сочи, че е било прекратено по отношение на всички обвиняеми, тъй като с оглед събрания по делото доказателствен материал не е могло да се направи обосновано заключение в подкрепа на извода за извършени престъпления по чл.212, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 4, пр. 1 от НК от В.Н.Г., С***, С***, В*** Г. А ***и А***.

От изключителна важност, се сочи, че е било и обстоятелството, че към момента на инкриминирания период 09.12.2005г. до 19.12.2005г., за да е осъществен състав на престъпление по чл. 212, ал. 2 от НК, е било необходимо наказателноотговорно лице чрез съставяне на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ, съзнателно да даде възможност на друго физическо лице да получи без правно основание чуждо движимо имущество. Т.е. редакцията на горецитираната разпоредба не е криминализирала хипотезата, при която чуждото имущество засегнато от извършената документна измама е възможно да бъде получено без правно основание от юридическо лице. Тази възможност е била криминализирана едва със Закона за изменение и допълнение на НК, обнародван в ДВ, брой 27 от 10.04.2009г.

Посредством събраните гласни и писмени доказателства в хода на разследването, се сочи, че се е установило по несъмнен, безспорен и категоричен начин, че във връзка със сключения между НУГ към МЗГ и Асоциация „Световно движение Екофорум за мир - Пийс Месинджър" Договор за обществена поръчка №457/08.12.2005г., сумата по цитирания договор би могла да се усвои единствено от Асоциацията, т.е от юридическото лице и именно поради тази причина, като получател в инкриминираните фактури фигурира Асоциация „Световно движение Екофорум за мир -Пийс Месинджър". Тъй като обаче, към инкриминирания период НК не е криминализирал деянията, при които чрез съставяне на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ, съзнателно да даде възможност на друго юридическо лице да получи без правно основание чуждо имущество, Прокуратурата е стигнала до правилния извод, че В.Н.Г. и другите обвиняеми - С***, С***, В*** Г.

А***и А***, не са осъществили състава на престъплението по чл.212, ал. 2 от НК от обективна и субективна страна, поради което наказателното производство е било прекратено.

Освен това се сочи от ищецът, че в хода на горепосоченото ДП, от заключението по назначената и изготвена тройна СГЕ, се е установило, че ищецът не е подписвал, съответно, че не е издавал инкриминираните фактури.

Фактът, че наказателното производство е прекратено, според ищецът установява, че изначално действията на Прокуратурата и на процесуално подчинените им разследващи органи по образуване и водене на наказателното производство срещу ищеца и по повдигане на обвинението, са били произволни и незаконни.

Поради това, ищецът счита, че е налице основанието на чл.2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ за търсене на отговорност на Държавата, в лицето на Прокуратурата на Република България, за причинените ми неимуществени вреди.

След привличането в качеството на обвиняем и по време на целият наказателен процес се наложило ищецът да търпи неоснователно, последиците от действието на прокуратурата с всички произтичащи от това негативни страни. Бил изключително шокиран от повдигнатото обвинение, още повече, че предвиденото за него наказание е тежко -лишаване от свобода от 3 до 15 години.

В хода на производството от страна на разследващите органи са били извършвани множество процесуално - следствени действия, за които всеки път се е налагало на ищецът да пътува до София. В продължение на почти седем години от м. октомври 2007г. до м. юли 2014г., ищецът сочи, че е живял в непрекъснат страх и безпокойство от предстоящото неизвестно за него развитие на процеса. Изживяното през посоченият период от момента на повдигане на обвинението до влизане в сила на постановлението за прекратяване, сочи, че е дало изключително негативно отражение върху психическото и емоционалното му състояние. Ищецът, сочи, че той, който през целият си живот е бил изключително принципен, дисциплиниран и отговорен човек, с чисто съдебно минало и нито той, нито семейството му са имали досег със следствени или полицейски органи, е бил обвинен в такова тежко престъпление, при което напълно се сринал психически.

Обстоятелството, относно повдигнатото срещу него незаконно обвинение, сочи, че е станало достояние не само на близките му, но и на широк кръг от лица, поради факта, че призовката за явяването му в ГД „ППООРП" , в качеството на обвиняем по ДП № 89/2007г. - за повдигане на обвинение, разпит на обвиняем, предявяване на наказателното производство, е била връчена на 21.09.2007г. на съседката му И***. Още от момента, в който тя му предала призовката, усетил промяна в отношението й към него.

Като изключително контактен човек, ищецът сочи, че винаги е бил в добри отношения с всички съседи, и който го видел се е спирал да говори с него. Много често се събирали по съседски на кафе, на гости. От този момент обаче, всички започнали да го гледат с недоверие, да го отбягват, спрели да се събират с него. Все повече започнал да усеща негативното отношение на хората. Виждал как шушукат зад гърба му и го гледат подозрително, сякаш е най-опасният престъпник.

Принудил се да спре да ходи до намиращите се в близост до тях магазин и заведение, където по-рано е бил посрещан изключително дружелюбно, а сега всички го гледали подозрително и излизали, като го видят. За ищецът, това е било изключително обидно и унизително, но нямало как да обясни на хората, че не е виновен за нищо. Станал изключително подтиснат, затворен, измъчвало го непрекъснато чувство на срам, защото хората го приемали като престъпник.

Силно се влошили и отношенията с жената, с която живеел на съпружески начала. Тя отказвала да му повярва, че не е извършил престъплението, в което е бил обвинен, което го карало много да страда. Загубил доверието й, а скандалите станали обичай в ежедневието им. Сочи се от ищецът, че е изпитвал силен страх и притеснение, че окончателно ще изгуби най-близкия си човек. Влошените им отношения не останали незабелязани и от децата им.

Не по – добро е било положението и на работното му тогава място. Нямало как да скрие от работодателя си, защо му се налагат тези пътувания до София. След като научили причината, колегите му също се отдръпнали от ищеца. Работната обстановка станала изключително напрегната. От позиция „салонен управител" е бил преназначен на такава „техник строителство и архитектура" /общ работник/ и в крайна сметка е бил принуден да напусне работа, като дълго време след това не е могъл да си намери друга работа.

Ищецът сочи, че е преживял изключително тежко този период, затворил се е в себе си, паднал духом, налегнало го депресия, не можел да спи. Започнал да страни от приятелите и познатите си, притеснявал се и се страхувал за бъдещето на семейството си и за това как околните интерпретират проблемите му с правосъдието, предвид обстоятелството, че това станало достояние на широк кръг от обкръжението му - семейство, приятели, роднини, колеги. Фактът на повдигнатото обвинение в извършването на престъпление, довело до накърняване на доброто му име, достойнство и репутация сред колегите и обществото, като порядъчен гражданин.

По претенцията с пр.основание чл. 26, ал. 1 от ЗОДОВ: Счита, освен това, че всяко лице има правото на адекватен срок на приключване на делото, който да не го държи прекалено дълго и необосновано в неизвестно положение. В настоящия случай, неспазването на разумния срок за разглеждане и решаване на делото, по смисъла на 6, §1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, допълнително увеличило негативните последици, които търпял вследствие воденото срещу него наказателно производство, продължило шест години, девет месеца и деветнадесет дни, считано от датата на повдигане на обвинение - 05.10.2007г., до постановяване прекратяването на наказателното производство -24.07.2014г., изразяващи се в преживян стрес, безпокойство, физически и душевни терзания. Решаващо значение за негативно отражение на обвинението върху него имала тази неразумно дълга продължителност на воденото наказателното производство, която е в резултат на поведението на компетентния орган, а именно Прокуратурата и за която той не е допринесъл по никакъв начин. Напротив, сочи, че се явявал при всяко процесуално-следствено действие, за което е бил призован и е оказвал всякакво съдействие на разследващите органи. Неразумно дългата продължителност, според ищецът, представлява основание за отговорност на държавата независимо от основателността на обвинението, а когато то е незаконно, то това води до увеличаване на негативните последици за обвиняемия, което е от значение при глобалното определяне на обезщетението по справедливост в хипотезата на чл.2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ. Неразумната продължителност на наказателното производство се извежда от процесуалните факти, произвели началото на наказателното преследване и прекратяването му. В тази времева рамка, вредите следва да се преценяват конкретно и с обосновано завишаване на глобалното обезщетение от незаконното обвинение. Следва да се отчете интензивността на конкретно предприетите действия в хода на разследването - субективното, вътрешно и обективното, обществено отражение на обвинението, въздействието на наказателното разследване и неговата продължителност върху начина на живот и поведение на обвиняемия, както и отражението на търпяната процесуална принуда върху конкретната личност.

Разпечатката съдържа 34 от 121 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/58dd420e-7479-4154-b6cd-4484bc760db3