Решение № 139 от 13.12.2024, Районен съд - Раднево

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. ****, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – **** в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Р.П. при участието на секретаря И.Д.С. като разгледа докладваното от Р.П. Гражданско дело № 20245520100574 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Д. И. П. срещу Д. Ж.

П., с която се предявява отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. с чл. 59, ал.3 от ЗС.

Ищецът твърди, че по силата на Нотариален акт № **** том II, нот. дело № *** / 1997 на районен съдия Хр.В., PC - гр. ****, Д. Ж. П., неин бивш съпруг, дарил на синовете им М.Д. П. и Ж.Д. П. следния недвижим имот, находящ се в гр. *****, представляващ поземлен имот с идентификатор № **** по кадастралната карта на гр. ****, с площ от 1439 кв.м, а по нотариален акт - дворно място от ***0 кв.м., съставляващо УПИ II - 187, в кв. 24 по плана на гр.****, ведно с разположените в него самостоятелни обекти - сгради с идентификатор № ****.3 по кадастралната карта на гр.****, представляваща многофамилна жилищна сграда, № ****.4 по кадастралната карта на гр.****, представляваща сграда за търговия, № ****.5 по кадастралната карта на гр.****, представляваща х****, №****.6 по кадастралната карта на гр. ****, представляваща постройка на допълващо застрояване. С този нотариален акт, бившият й съпруг запазил за себе си и за нея пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху този имот - земя и сгради. Твърди, че с Решение № *** от 30.07.2004. Районен съд – **** , ГК, по брачно дело № ***3г. бракът им бил прекратен по вина на съпруга и ползването на процесния имот, било предоставено само на нея.

1

Твърди, че още по време на бракоразводното дело ответникът напуснал имота и се дезинтересирал от него, като дълги години живеел с друга жена в гр. ***. Твърди, че правото на ползване е погасено по давност, тъй като ответникът не го упражнявал и се е дезинтересирал от имота повече от 20 години. Правния си интерес от завеждане на настоящия иск, обосновава с обстоятелството, че по отношение на процесния имот било образувано изпълнително дело № **** по описа на 2023г. на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд - гр. **** с взискател - ответника Д. Ж. П. с насрочен въвод във владение върху този имот, за който твърди, че правото на ползване на ответника е погасено по давност. След дадени указания от страна на съда за отстраняване на нередовности в исковата молба, ищцата в допълнителна молба от 23.07.2024 г. посочва, че изпълнителното основание въз основа, на което е издаден изпълнителният лист по образуваното изпълнително дело е решение **** с ищец съответно взискател в изп. производство Д. Ж. П. и ответник Ж.Д. П.. Ищцата Д. И. П. не е била страна в производството. Моли, съдът да постанови съдебен акт, с който да приеме за установено по отношение на Д. Ж. П., че правото на ползване на процесния имот - земя и сгради, учредено с нотариален акт № **** том II, нот. дело № *** / 1997 на районен съдия Хр.В., P C - гр. **** в полза на Д. Ж. П., е погасено по давност, тъй като не е упражнявано от него повече от 20 години.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Д. Ж. П. чрез адвокат Г. – АК Пловдив, с който изразява становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.

Твърди, че правото на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване в полза на ответника Д. П. било върху поземлен имот с идентификатор **** по кадастр, карта и кадастр, регистри на гр. ****, одобрен със Заповед РД-1812/29.04.2005г. с изп. д-р на АК, с площ 1439 кв. м., а по нотар. акт дворно място с площ ***0 кв. м., съставляващ ***** по плана на гр. ****, ВЕДНО С РАЗПОЛОЖЕНИТЕ В НЕГО ОБЩО 6 (ШЕСТ) САМОСТОЯТЕЛНИ

ОБЕКТА, от които 2 (две) жилищни сгради - еднофамилна и многофамилна, 2 (две) постройки на допълващо застрояване, 1 (една) сграда за търговия и 1 (една) сграда х****. Не споделя твърдението на в т.3 от исковата молба, според което процесният имот, бил предоставен за ползване само на нея след развода им с ответника. Отрича и твърдението, че още след бракоразводния 2 процес ответника се дезинтересирал от имота. Твърди, че той е бил изгонен от него от сина си Ж. П. и бил лишен от правото си на достъп, поради което бил принуден да живее в продължение на години на други адреси и за което завел г р . дело № **** приключило с решение №260043/16.08.2021 г., с което горепосоченият факт бил установен. Счита твърденията на ищцата, че правото на ползване на имота е погасено по давност за напълно голословни и преповтарящи се с тези по г р . дело № **** по което съдът е отхвърлил насрещния иск на ответника Ж. П. със същото правно основание. Решението било потвърдено от ОС – Стара Загора и е влязло в законна сила. Твърди, че прекратяването на ПОЖИЗНЕНО И БЕЗВЪЗМЕЗДНО ограничено вещно право на ползване е възможно само при 6 (шест) хипотези на чл. 59 от ЗС, поради което това право не може да бъде прекратено никога с бракоразводни решения, постановени по гражданско дело за развод по СК. Твърди още, че по жалба на ищцата е било образувано и въззивно гражданско дело **** срещу постановлението на държавен съдебен изпълнител за насрочения въвод във владение на процесния недвижим имот в гр. **** по изп. дело № **** по описа на СИС при РС-****, приключило с постановено Решение №***г.

Твърди, че претенциите на ищцата по това новообразувано дело и трето лице по изп. дело при ДСИ-**** отново били отхвърлени. Според ответника неговото правото на ползване върху процесния имот съществувало във времето непрекъснато от 1997 г., когато е учредено по силата на нотариалния акт за дарение на недвижим имот № **** от 1997г. на Радневския районен съд и досега, без да е погасено и това е съдебно установен факт, обективиран във влязло в сила съдебно решение, а именно това по гр. дело № 13/2020г., на Районен съд-Гълъбово.

С уточняваща молба от 11.09.2024 г. във връзка с подадения отговор от ответника, ищецът по делото заявява, че правото на ползване, за което твърди, че е погасено по давност и което ответникът е запазил за себе си по силата на Нотариален акт № **** том II, нот. дело № *** / 1997 на районен съдия Хр.В., P C - гр. ****, Д. П., е за имот находящ се в гр. ****, ***** представляващ поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр. ****, с площ от 1439 кв.м, а по нотариален акт - дворно място от ***0 кв.м., съставляващо У П И II - 187, в кв. 24 по плана на гр.****, ведно с разположените в него 4 /четири/ самостоятелни обекта — сгради с идентификатор № ****.3 по кадастралната карта на гр.****, представляваща 3 многофамилна жилищна сграда, сграда с идентификатор № ****.4 по кадастралната карта на гр.****, представляваща сграда за търговия, сграда с идентификатор № 6146 0.508.124.5 по кадастралната карта на гр. ****, представляваща х****, сграда с идентификатор №****.6 по кадастралната калта на гр. ****, представляваща постройка на допълващо застрояване. За сградите с идентификатор № ****.1 по кадастралната карта на гр.****, представляваща еднофамилна жилищна сграда и с идентификатор № ****.2 по кадастралната карта на гр.****, представляваща постройка на допълващо застрояване твърди, че Д. П. няма запазено право на ползване. Тези сгради били изградени и придобити по давност от други лица.

С протоколно определение от 13.11.2024 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че по силата на нотариален акт № **** том II, нот. дело № *** / 1997 на районен съдия Хр.В., PC - гр. ****, Д. Ж. П., дарил на синовете им М.Д. П. и Ж.Д. П. следния недвижим имот, находящ се в гр. *****, представляващ поземлен имот с идентификатор № **** по кадастралната карта на гр. ****, с площ от 1439 кв.м, а по нотариален акт - дворно място от ***0 кв.м., съставляващо УПИ II - 187, в кв. 24 по плана на гр.****, ведно с разположените в него самостоятелни обекти - сгради с идентификатор № ****.3 по кадастралната карта на гр.****, представляваща многофамилна жилищна сграда, № ****.4 по кадастралната карта на гр.****, представляваща сграда за търговия, № ****.5 по кадастралната карта на гр.****, представляваща х****, №****.6 по кадастралната карта на гр. ****, представляваща постройка на допълващо застрояване. С този нотариален акт, ответника запазил за себе си и за ищцата пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху този имот - земя и сгради.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест както следва: ищецът следва да докаже началния момент, от който е започнала да тече погасителната давност и периода, за който е текла, а в тежест на ответника е да докаже, че в периода на погасителната давност са били извършвани от негова страна действия годни да доведат до нейното спиране или прекъсване.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, 4 събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот №**** том II, дело *** от 28.08.1997 г., ответникът по делото Д. Ж. П. със съгласието на понастоящем бившата му съпруга Д. И. П. е дарил на синовете си – Ж.Д. П. и М.Д. П. по ½ идеална част от дворното място на процесния имот ведно с реално втори етаж от двуетажната масивна жилищна сграда на сина си Ж. П. и реално първи етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, както и гараж, навес и магазин за хранителни стоки на сина си М.Д. П.. В нотариалният акт е записано още, че дарителят Д. Ж. П. запазва за себе си, за съпругата си – Д. И. П. и за своя баща - Ж.Д. Ж. правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на имота.

По делото е представено заверено копие на решение по гр.дело 39/2003 г. по описа на РС ****, с което е прекратен сключеният граждански брак между страните по делото и е предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в гр. ****, *** на ищцата - Д. И. П., както и решение по гр. дело №***/2004 г. на ОС Стара Загора, с което първоинстанционното решение за прекратяване на брака между страните е оставено в сила.

С отговора на исковата молба от ответника е представено решение от 16.08.2021 г. по гр. дело №13/2020 г. по описа на РС Гълъбово, с което е признато за установено по отношение на Ж.Д. П., че Д. Ж. П. е титуляр на ограничено вещно право на ползване на следния недвижим имот, находящ се в гр. ****, а именно: поземлен имот с идентификатор № **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Р., одобрени със Заповед РД-18-12/29.04.2005 г. на изпълнителния директор на АК, с площ от 1439 кв.м., а по нотариален акт дворно място с площ от ***0 кв.м., съставляващо УПИ II-187, в квартал 24, по плана на гр. Р., ведно с разположените в него самостоятелни обекти – сгради с идентификатори: №****.1 по КК на гр. Р., представляваща еднофамилна жилищна сграда; №****.2 по КК на гр. Р., представляваща постройка на допълващо застрояване; №****.3, представляваща многофамилна жилищна сграда; №****.4, представляваща сграда за търговия; №****.5, представляваща х****; №****.6, представляваща постройка на допълващо застрояване, като ОСЪЖДА Ж.Д.

П. да отстъпи и предаде владението върху описаните имоти на Д. Ж. П..

5

С този съдебен акт е отхвърлена и насрещната претенция на ответника по това дело – Ж.Д. П. по чл. 59, ал.3 от ЗС. Представено е и решение от 03.05.2022 г. по гр. дело 81/2022 г. на ОС Стара Загора, с което първоинстанционното решение е потвърдено изцяло, както и определение от 30.05.2023 г. по гр. дело №4654/2022 г. на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

С уточняваща молба от ищцата по делото е представен нотариален акт за собственост върху недвижим имот - констативен на основание чл. 587, ал.1 ГПК №172, том I, рег. № 991, дело № 87 от 30.03.2023 г., с който е признато, че Ж.Д. П., Н. Д. П. и М.Д. П. са собственици при квоти ½ идеална част за Ж.Д. П. и Н. Д. П. в режим на СИО и ½ идеална част за М.Д. П. на основание приращение съгласно чл. 92 от Закона за собствеността на следните недвижими имоти: сграда с идентификатор № ****.1 по кадастралната карта на гр.****, представляваща еднофамилна жилищна сграда и сграда с идентификатор № ****.2 с предназначение постройка на допълващо застрояване по кадастралната карта на гр.****, с адрес гр. ****, ул. „Загоре“ №26, както и скици на гореописаните сгради, одобрени със заповед РД -18 12/29.04.2005 г.