Решение № 12395 от 23.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 4786/2026
- Вид
- Решение № 12395
- Подписан
- 23.06.2026
- Състав
- ВАЛЕНТИН ТОДОРОВ БОРИСОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 12395 гр. София, 23.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20261110104786 по описа за 2026 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от “Топлофикация София” ЕАД срещу К. И. П. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, ул. Костенски водопад № 47, вх. А, ет. 5, ап. 29, в качеството й на ползвател на топлоснабден имот, с адрес: гр. София, 1000, обл. София, общ. Оборище, ул. “Георги Бенковски“ № 18, вх. 1, таван, мансарда и абонатен № 5080, за признаване за установено, че дължи суми, както следва - 1291.64 евро главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2022г, до м.04.2024г., ведно със законната лихва от 12.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 285.14 евро - лихва за периода 15.09.2023г. до 08.12.2025г., а за дялово разпределение 12.89 евро - главница за периода 11/2022 — 04/2024 г., 3.67 евро - лихва за периода 15.01.2023 г. до 08.12.2025г.
В исковата молба са налице твърдения, че на 12.12.2025 г., дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.№ 168501 срещу К. И. П. с ЕГН:********** и Валентина Тотева Тотева с ЕГН: **********, в условията на разделна отговорност при квоти за сумата от 5052.47 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2022г. до м.04.2024г., ведно със законната лихва от 12.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 1115.40 лв, 1 лихва за периода 15.09.2023г. до 08.12.2025 г., а за дялово разпределение 50.45 лв. - главница за периода 11/2022г. - 04/2024г., ведно със законната лихва от 12.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането и 14.38 лв. - лихва за периода 15.01.2023 г. до 08.12.2025 както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане, постановено по гр. дело № 826/2025г. по описа на Районен съд - Кнежа е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците. Със съобщение, получено от дружеството на 26.01.2026г. съдията докладчик по цитираното дело е указвал, че ищцовото дружеството може да предяви иск срещу длъжника К. И. П. относно вземането си в едномесечен срок.
Ищецът твърди, че длъжниците, в качеството на собственици на процесния топлоснабден имот, са клиенти на ТЕ, в качеството им на ползватели по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16 - 334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, длъжниците са клиент на ТЕ и за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
В срока по чл. 131 от ГПК ответника К. И. П. е депозирала отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни.
Оспорва наличието на договорно правоотношение между страните. Твърди, че е налице влязло в сила съдебно решение № 13314/22.11.2022 г., постановено по гр.д. № 70246/2021 г. по описа на СРС, 126 с-в, с което съдът е отхвърлил искове на ищеца срещу нея за ползвана ТЕ за този имот, тъй като между страните не е налице облигационна връзка. Заявява и че се е отказала от наследството на ползвателя на имота Станчо Тотев Нанков и представя съдебно удостоверение изх. № 30964/27.05.2022 г. на СРС за вписан отказ от наследство. Не оспорва количеството и качеството на ТЕ, както и не оспорва по същество представените от ищеца писмени доказателства.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото 2 доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Видно от електронното ч.гр.д. № 826/2025 г. по описа на РС - Кнежа, от ищеца на 12.12.2025 г. е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за исковите и по настоящото дело суми относно топлоснабден имот, находящ се в гр. София, 1000, обл. София, общ.
Оборище, ул. “Георги Бенковски“ № 18, вх. 1, таван, мансарда и абонатен № 5080. По отношение на собствеността на процесния недвижим имот бяха представени доказателства, приложени към писмо вх. № 173784/01.06.2026 г. на СО, район Оборище, а именно акт за държавна собственост № 3070, книга 1 от 04.10.1949 г., акт за държавен имот от 23.02.1950 г., договор за продажба от 15.11.1958 г., акт за държавна собственост от 26.02.1971 г., акт за държавна собственост от 01.12.1977 г., акт за продажба на държавен недвижим имот от 22.11.1979 г., както и преписка на Областния управител по отношение на този имот, от които е видно, че имотът е част от държавния ведомствен жилищен фонд, а Станчо Тотев Нанков е бил наемател на процесния таван.
От представеното удостоверение за наследници от 21.03.2022 г. е видно, че Станчо Тотев Нанков е починал на 24.12.2002 г., като ответницата К. И. П. е негова внучка.
Видно от съдебно удостоверение изх. № 30964/27.05.2022 г. на СРС ответницата К. И. П. се е отказала от наследството на покойния наследодател Станчо Тотев Нанков.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Исковете са неоснователни, по следните съображения.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г./ "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. В конкретният случай от доказателствата по делото не може да се направи извод за наличие на облигационно правоотношение за доставка на ТЕ между страните по делото. Това е така, защото не бяха представени от страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, доказателства, че ответника е собственик или носител на вещно право на ползване на 3 процесното жилище, с оглед и на изричното оспорване от страна на ответника в отговора на исковата молба на това твърдение на ищеца. В тази насока следва да се има предвид, че от изисканата информация от Столична община е видно, че имотът е част от държавния ведомствен жилищен фонд, а Станчо Тотев Нанков, починал на 24.12.2002 г., който е наследодател на ответницата К. И. П., е бил наемател на процесния таван. Последната обаче се е отказала от наследството на Станчо Тотев Нанков, видно от горецитираното съдебно удостоверение, а и за нея не сe ангажираха доказателства, респ. дори не са налице твърдения да има валидно договорно правоотношение по договор за наем на държавния имот. Затова съдът намира, че по делото не се установи наличието на договорно правоотношение за доставка на топлинна енергия с ответника, респ. с наследодателя за процесния период, поради което и исковете се явяват неоснователни.
Независимо от изхода от настоящия спор съдът намира, че ответницата не представи доказателства за направени разноски, поради което такива не могат да бъдат присъдени.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Ястребец” №23Б, против К. И. П. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, ул. Костенски водопад № 47, вх. А, ет. 5, ап. 29, в качеството й на ползвател на топлоснабден имот, с адрес: гр. София, 1000, обл. София, общ. Оборище, ул. “Георги Бенковски“ № 18, вх. 1, таван, мансарда и абонатен № 5080, за признаване за установено, че дължи суми, както следва - 1291.64 евро главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2022г, до м.04.2024г., ведно със законната лихва от 12.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 285.14 евро - лихва за периода 15.09.2023г. до 08.12.2025г., а за дялово разпределение 12.89 евро - главница за периода 11/2022 — 04/2024 г., 3.67 евро - лихва за периода 15.01.2023 г. до 08.12.2025г., за които суми е издадена заповед по реда на чл. 410 от ГПК № 4
590/15.12.2025 г., постановена по ч.гр. дело № 826/2025г. по описа на Районен съд - Кнежа.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5