Акт от 19.07.2018, Районен съд - Казанлък

Р Е Ш Е Н И

Е гр.К., 19.07.20** година

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Районен съд - К., гражданска колегия, в публично заседание на 16.07.20** година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НЕЙКО НЕЙКОВ при секретаря Детелина Д., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 428 по описа за 20** година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от ищеца Р.Т.Р., ЕГН: **********, с настоящ адрес: ***, чрез упълномощения адв. С.Г. – Ч. ***, иск за разпределение правото на ползване на недвижим имот с правно основание чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответниците са собственици на дворно място цялото с площ от *** кв.м., находящо се в гр.

К., за което е отреден УПИ № 2-****,в квартал ***, кадастрален район *** с административен адрес: гр. К., ул. „*******“ № ** А по плана на същия град.

Ищецът сочи, че неговата собственост произтича от покупко-продажба на недвижим имот, обективирана в нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № ***, рег. № ****, дело № *** от **** г. на нотариус К. К. – номер *** от регистъра на НК, а правото на собственост на ответниците произтичала от наследяване на общия им наследодател К.Е..

Квотите на съсобственост на описаното дворно място били ½ ид.част за ищеца Р.Т.Р. и ½ за наследниците на К.Е..

Ищецът твърди, че с ответниците не могат да постигнат съгласие относно ползването на дворното място.

Моли съда да постанови решение, с което да разпредели правото на съсобствения им имот съобразно квотите: ½ идеална част за Р.Т.Р. и ½ ид. част за наследниците на К.И.Е..

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК от ответниците

М.К.Е. и К.П.Е. е депозиран писмен отговор, чрез процесуалния им представител адв. И.Д. ***.

Сочи, че исковата молба е допустима и редовна с изключение на обстоятелството, че не е посочена цена на иска. Твърди, че предявеният иск е неоснователен, като излага съображенията си:

Твърди, че съгласно Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № ***, том I, дело № ***/****г., К. И.Е.

(наследодател на ответниците) купил от А. Д. Р. правото на собственост и владение върху следния недвижим имот: „2/3 идеални части от дворно място от *** кв. м и построените в него първи етаж от масивна къща, състояща се от……., находящо се в гр. К., съставляващо парцел 1-**** в кв. *** по плана на града...., с правото на ползване на 2/3 от източната част на цялото дворно място…..."

При продажбата била представена декларация по чл. 33 от Закона за собствеността от Д. Х. К., съсобственик на продавачката, че бил поканен да закупи описания по - горе имот, но същият отказал.

С протоколно определение от 10.06.****г. К.ят народен съд одобрил постигната между страните по гр.д. ***/****г. спогодба, съгласно която се разпределило правото на ползване върху общия недвижим имот между Д.Х.К. и М. П. К. от една страна и К. И.Е. от друга страна. С него се разпределило реалното право на ползване върху обшия недвижим имот, а именно: в дял на Д.Х.К. и М. П. *** се дало правото на изключително ползване на 1/3 от цялото дворно място от *** кв.м, ул. „Г.******" № **, което право се упражнявало реално върху *** кв. м от източната част на описания по - горе имот; в дял на К. И.Е. *** се дало правото на изключително ползване върху 2/3 върху описания по - горе описан имот и това право на ползване се упражнявало реално върху пространство от *** кв.м.

Въз основа на така постигнатата спогодба, наследодателят на двете ответници - съпруг на едната и баща на втората, изградил ограда, описана /както било описано в протокола/ и разделяща двата отделни дяла. Сочи, че от момента на изграждане на оградата през ****г. до настоящия момент ползването се осъществявало реално и продължавало да се осъществява съобразно постигнатата спогодба, както от К. И.Е., така и от двете ответници по предявената искова молба. Сочи, че от купуването на къщата и изграждането на оградата за разделяне на общото дворно място до настоящия момент и К.Е. и М.Е. - нейна дъщеря, живеели в къщата, находяща се в него и ползвали тяхната част от двора така, както била разпределена. За претенцията на ищеца за 1/2 идеална част от дворното място, която същият купил съобразно представения от него нотариален акт, ответниците научили с получаването на исковата молба.

Сочи, че предявеният иск е неоснователен и необоснован. Твърди, че съгласно посочения по-горе нотариален акт, ответниците са владели и ползвали 2/3 идеални части от дворното място повече от 50 години и същите се легитимирали като техни собственици, заедно с първия етаж от построената в него жилищна сграда, не само въз основа на наследствено правоприемство, но и на изтекла в тяхна полза придобивна давност.

Сочи, че през тези повече от 50 години, през които ответниците са владели и ползвали мястото, същите са го обработвали и продължавали да го обработват. В мястото имало посадени дръвчета, цветя и друга насаждения, част от него било циментирано и била изградена асма, т.е. били вложени много средства за облагородяване на мястото и едно ново разпределение било немислимо без съответното обезщетение.

Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.

Моли съда в задачата на експерта да бъде включено освен да даде варианти за разпределение на ползването, да посочи при всеки един от тези варианти каква е стойността на направените подобрения, която трябва да бъде заплатена на двете ответници.

Претендира за разноски.

Ответниците по делото М.К.Е. и К.П.Е. предявяват и насрещен иск съгласно чл. 211, ал. 1 във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК с цена на иска 8 786,70 лева.

Сочат, че същите се легитимират като собственици на 2/3 идеални части от общия недвижим имот или реално на *** кв. м от него на основание не само на наследствено правоприемство на придобития от наследодателя им недвижим имот, но и на изтекла в тяхна полза придобивна давност.

Сочат, че съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. По отношение на тях този срок е изтекъл отдавна и многократно надхвърлял изискуемия от закона размер, К.Е. живеела в имота непосредствено след закупуването му, когато сключила брак с К. И.Е., и ползвала *** кв.м от него съобразно цитирания разделителен протокол от момента на изграждане на телената ограда между двата дяла в края на ****г. Другата ответница живеела и ползвала имота в този му вид от раждането си и през целия си съзнателен живот.

Сочат, че от данъчната оценка на имота, издадена на М.К.Е., е видно, че същата е декларирала по -голяма площ, а именно *** кв.м. Това било така, тъй като след смъртта на баща й, когато е предекларирала имота тя е мислела, че цялото място е

1000 кв.м и е декларирала като тяхно 2/3 от него, без да знае, че всъщност имотът е *** кв.м. и плаща данък върху тази по - голяма площ. Уточнява, че изчислявайки цената на иска е ползвала данъчната оценка, представена от ищеца по първоначалния иск, тъй като в нея коректно била посочена площта на дворното място и изчислила, че цената на иска е в размер на 2/3 от данъчната оценка на цялото дворно място.

Моли съда да приеме да съвместно разглеждане насрещния иск, заедно с предявения първоначален такъв, по който е образувано гр.д. № 428/20**г. по описа на Районен съд-К..

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците са собственици на *** кв. м., съответстващи на 2/3 идеални части от недвижим имот, представляващ дворно място, цялото с площ *** кв.м., находящо се в град К., за което е отреден УПИ II-**** в кв. ***, кадастрален район *** по плана на града.

Претендира за разноски.

Постъпил е отговор на насрещната искова молба. Ищецът по първоначалния иск и ответник по насрещния чрез процесуалния си представител сочи, че същият е недопустим и неоснователен. Твърди, че исковата молба била нередовна, нямало приложение към нея на описаните доказателства, а именно: Нотариален акт за покупко - продажба №*** , том 1, дело №***/ от ****г. Сочи, че с Протоколно определение от 10.06.****г. на наследодателя К. И.Е. се дало правото на изключително ползване върху 2/3 ид. части от процесният имот, а не правото на собственост върху същият. Правото на ползване било ограничено вещно право, в случая, учредено в полза на физическо лице, което право можело да се сключи за определен срок или пожизнено. Правото на ползване не можело да бъде наследявано, поради което след смъртта на К. И.Е. през ****г., учреденото му право на ползване върху 2/3 ид.ч. от процесният имот се било прекратило. Сочи, че през ****г., когато Р.Р. закупил недвижимия имот, правилно Н.К. записала, че собствеността му е върху 1/2 идеална част , като тези права черпила от Нотариален акт № ***, том 7, дело №****/****г. и Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот и за учредяване на суперфиция № ***, том 2, дело №*** от ****г. и двата акта на РС К., представени с настоящият отговор. Твърди, че още със закупуването на недвижимият имот през ****г., Р.Р. любезно помолил съсобственичките си, да освободят полагащата му се част от двора, но те категорично му заявили, че няма да го освободят, позовавайки се единствено на правото на ползване, което било учредено в полза на наследодателя им К.Е. през ****г. Твърди, че неправилно наследниците на К.Е. се позовавали на изтекла погасителна давност, относно придобиването на имота, тъй като такава започвала да тече след смъртта на К.Е., а именно от ****г., поради обстоятелството, че до този момент последният необезпокоявано ползвал предоставените му 2/3 ид.части от процесният имот и давността относно придобиването на имота започвала да тече от прекратяване на ползването, а към настоящият момент били изминали четири години от предвидения в закона срок, относно придобивната давност. Твърдението на ищците по насрещния иск, че от момента на закупуване на къщата през ****г. до настоящият момент същите живели и обитавали същата, категорично не отговаряло на фактическата действителност. От съседи на Р.Р. разбрал, че К.Е. живяла дълги години в с. Шейново, като се преместила в гр.К., в процесният имот, след смъртта на К. Е. - през ****г. Твърди, че спорната част от имота, собственост по нотариален акт на Р.Р., към настоящият момент била занемарена и превърната в бунище, лишена от възможността реалният и собственик да я ползва и преведе в нормален за обитаване и ползване вид. Сочи, че в скицата на имота, издадена от СГКК - гр.Стара Загора, нямало данни за идеалните части на К. Е., а Р.Р. бил с ½ ид.ч. от процесният имот, било достатъчно доказателство, че Р.Р. добросъвестно е закупил, декларирал и притежавал описаните в нотариален акт №45, том 2, рег.№ ****, дело №*** от ****г. на нотариус К.К. идеални части от процесният имот. Моли съда да отхвърли предявения от ищците насрещен иск, като недопустим, неоснователен и неправилен и му присъди сторените разноски, обективирани в договора за правна защита и съдействие и адвокатско пълномощно.

В дадения от съда срок са постъпили писмени защити както от пълномощника на ищеца, така и от този на ответниците М.К.Е. и К.К.Е..

Пълномощникът на ищеца поддържа предявения иск, оспорва насрещния такъв като неоснователен и недоказан и моли съда да постанови решение, с което да разпредели ползването на общото между страните дворно място съобразно първоначално изготвената и приета по делото съдебно – техническа експертиза.

В своята защита пълномощникът на ответниците поддържа становището си, подробно изложено в отговора на исковата молба и в предявения насрещен иск. Подробно са обсъдени събраните по делото гласни и писмени доказателства, обосноваващи наличието и на изтекла в полза на ответниците придобивна давност по отношение на претендираната част от процесния имот.

Съдът, като взе предвид характера на предявените искове – първоначалния и насрещния такъв, както и вида на търсената с тях правна защита, счете, че е налице преюдициалност на предявения насрещен иск спрямо първоначалния такъв, доколкото с него се претендира установяване право на собственост върху част от общата вещ и се оспорва претендираното от ищеца по първоначалния иск право на собственост в неговия размер. В този смисъл от решението по насрещия иск ще зависи разглеждането, респективно уважаването или не на предявения първоначален иск, поради което съдът следва да разгледа първо предявения от М.К.Е. и К.К.Е. насрещен иск.