Решение № 29 от 14.04.2021, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. С. , 14.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мария Я. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Мария Я. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20212200500112 по описа за 2021 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 1/08.01.2021г. по гр.д. № 20202230102945/2020г. на СлРС, с което е предоставено упражняването на родителските права спрямо малолетно дете на майката, при нея е определено местоживеенето му, на бащата е определен режим на лични контакти с детето и той е осъден да му заплаща чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка до настъпване на правоизменящи или правопрекратяващи факти, ведно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва, присъдена е държавна такса.

Решението е обжалвано частично от ответницата в първоинстанционното производство, само по отношение на режима на лични контакти, като тя счита, че той не е съобразен с ниската възраст на детето, с дневния му режим и отражението му върху психическото и емоционалното му развитие. Според въззивницата режимът не следва да е спреспиване до навършване на 5 годишна възраст на детето и без един месец през лятото на настоящата година. Твърди, че до настоящия момент бащата се среща с детето единствено в късните часове на денонощието, след като е употребил 1 алкохол, няма представа какъв е режимът на детето и свързаните с него отговорности, има и още две деца, за които не полага грижи и те се справят сами. Заявява още, че бащата е агресивен и е имал прояви на буйство към нея и своята майка, вследствие прекомерна употреба на алкохол. Въззивницата твърди още, че на 01.01.2021г. е завела детето при баща му, но той бил пиян и започнал да говори глупости. В обобщение счита, че следва да се осигури повече време, за да порасне детето и да се укрепи психиката му преди да остане да преспива при ответника, тъй като той представлява и опасност за него. Оплаква се, че съдът не е допуснал никакви свидетели, което представлява процесуално нарушение.

Моли въззивния съд да отмени в обжалваната част решението на първоинстанционния и да постанови ново, с което бъде определен режим на лични отношения на детето с бащата без преспиване и без един месец през лятото на настоящата година. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Моли да бъдат допуснати при режим на довеждане двама свидетели, които не били допуснати пред първата инстанция.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивницата, редовно призована, не се явява лично, за нея се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т.1 от ГПК, който поддържа въззивната жалба, и иска атакуваното решение да бъде отменено в обжалваната му част и вместо него се определи поисканият от нея режим -без приспиване и без един месец през лятото. Претендира разноски.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище процесуалният му представител адв. К. заявява, че оспорва жалбата като неоснователна и моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от въззивната страна и моли то да се намали.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед 2 частичния обхват на обжалването - и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните п р е д P C доказателствени средства, намира, че обжалваното решение е частично неправилно.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са частично неоснователни.

Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства, от които се установи следното:

На 16.01.2021г. въззиваемият е бил освидетелстван от съдебен лекар във връзка с негово оплакване за получени травми по ръката от въззивницата. Окръжна и Районна прокуратура - С. отказали да образуват наказателно производство по случая. На 02.03.2021г. била издадена заповед за незабавна защита на С.Т. от С.Д..

От разпита на св.Златкова - майка на въззивницата се установи, че ежедневните грижи за детето Роберто се упражняват от майка му, която е подпомагана от свидетелката. Бащата не полага грижи за него и не се интересува от него. Докато са живели заедно е полагал частични грижи. След употребата на алкохол използвал цинични думи дори в присъствието на детето. Съдът отчита както обстоятелството, че свидетелката е била пряк очевидец на отглеждането на детето, така и обстоятелството, че като майка на въззивницата е заинтересовано лице, поради което кредитира показанията и доколкото съответстват на останалия доказателствен материал.

С решението си по делото съдът е възложил на майката да осъществява родителските права спрямо малолетното дете Роберто, което налага на бащата да се определи режим на виждане и лични контакти с него. Той следва да е съобразен с местоживеенето, времето и възможностите на двамата родители, с възрастта и общото състояние на детето.

Детето е родено на 13.10.2017г. и понастоящем е на 3 г. и половина, посещава детска градина. Бащата живее с партноьорката си и с двете им деца. При това положение, макар и да са установени отношения на взаимна привързаност между него и Роберто, настоящата инстанция счита, че действително в интерес на малолетното дете, с оглед крехката възраст, необходимостта от създаване на трайни ежедневни навици, свързани с хигиена, хранене, спане и свободни занимания, и с оглед задължението на бащата да се грижи и за другите си две деца, е по-удачно до навършване след 1г. и половина на 5 годишна възраст на Роберто посещенията през 3 събота и неделя при баща му да са без преспиване. Това няма да създаде затруднения на страните, доколкото и двамата родители живеят в гр. С., а ще осигури по-голям комфорт и сигурност на малкото дете.

По отношение на пребиваването му при бащата през лятото, този въззивен състав намира, че за настоящата календарна година би било по-подходящо то да продължи 2 седмици, вместо 1 месец, както по гореизложените съображения, така и с оглед необичайната обстановка в страната, свързана с неовладяната още епидемия от ковид19, за спирането на чието разпространение през летните месеци не може да се гарантира.

Поради това въззивната жалба се явява основателна и следва да се уважи, като обжалваната част на първоинстанционното решение бъде отменена и вместо това бъде постановен режимът, описан по-горе.

В необжалваните части решението е влязло в сила.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за тази инстанция следва да се възложи на въззиваемия, който следва да понесе своите, както са направени и заплати тези на въззивницата. Същата е направила разноски в размер на 600.00лв., за адвокатско възнаграждение. По делото е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от въззивницата, но същото не следва да се уважава, защото в случая заплатеното възнаграждение е в минимален размер според чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 /2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивницата и ДТ заплатена за въззивна инстанция в размер на 12.50лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ първоинстаннионно решение № 1/08.01.2021г. по гр.д. № 20202230102945/2020г. на СлРС . в частта, с която е определен на бащата С. Ж. Д.

РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ с малолетното дете Р. С. Д., род. 13.10.2017г. всяка първа и трета събота и неделя от всеки месец от 09.00 ч. в събота до 17.00ч. в неделя и един месец през лятото, несъвпадащ с годишния платен отпуск на майката, като НЕПРАВИЛНО и вместо това

ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ на бащата С. Ж. Д. ЕГН ********** от гр.С., кв. „Д.** РЕЖИМ НА 4

ЛИЧНИ КОНТАКТИ с малолетното дете Р. С. Д., род. ** г.

- всяка първа и трета събота и неделя от всеки месец от 09.00 ч. до 17.00ч. през всеки от дните, до навършване на 5 годишна възраст на детето, а след тази дата - всяка първа и трета събота и неделя от всеки месец от 09.00 ч. в събота до 17.00ч. в неделя;

- за календарната 2021г. - две седмици през лятото, несъвпадащи с годишния платен отпуск на майката, а за всички следващи - един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката.

ОСЪЖДА С. Ж. Д. да заплати на С. Т. Т. направените разноски по делото в размер на 612.50 ( шестстотин и дванадесет лева и петдесет стотинки)лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5