Решение № 1493 от 17.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1493 гр. Варна, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Силвия М. Илиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20253110203557 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на М. Н. Г. ЕГН **********, подадена чрез адв. И. Г., против НП № 9456/07.07.2025год. на началника на отдел „Оперативен контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, с което за нарушаване нормата на чл. 23, ал.2, т.1 б. „а“, пр.2 от Закона за пътищата (ЗП) вр. чл. 7, ал.1, т.5, б. „в“ чл. 8, ал.1 и чл. 37, ал.1 т.1 пр. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 2000лв. на основание чл. 53, ал.1 т.2 пр.2 от ЗП.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, че отразената в него фактическа обстановка била неправилна и неправилно бил приложен материалния закон и било постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. На първо място сочи, че АНО не е следвало да издава НП, а да спре адм.наказателното производство доколкото имало образувано Тълкувателно дело № 5/2023год. с предмет какво нарушение 0звършва водач който управлява извънгабаритно ППС. На следващо място сочи, че била налице субективна несъставомерност доколкото след натоварване на автомобила водачът не го бил теглил. Твърди, че били допуснати нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН тъй като не било посочено точното място на нарушението. Изразява становище, че в случая фактите описани в НП са относими към нормата на чл. 177, ал.3 от ЗДП. Сочи, че наказанието било наложено в нарушение на нормата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН.

Моли НП да бъде отменено, евентуално да бъде изменено и да бъде наложено 1 наказание съобразно нормата на чл. 177, ал.3, т.1 от ЗДП – глоба в размер на 500лв. Отправя искане за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява.

Представлява се от адв. И. Г., който заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактите, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено като се аргументира с ТР № 2/08.10.2025год. по т.д. № 5/2023год. Отправя искане за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който заявява, че оспорва жалба, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено, като счита, че последното е правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство.

Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з., не изпраща представител.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 10.06.2025год. свидетелите Е. Г. и Т. П., и двамата инспектори в Агенция „Пътна инфраструктура" (АПИ), изпълнявали служебните си задължения като осъществявали контрол на път ІІІ-2901 третокласния път гр.

Варна – с. Калиманци като се били позиционирали на км 2+200 (топката над гр. Аксаково в посока с. Калиманци“). Около 11:39ч. свидетелите спрели за рутинна проверка въззивникът, който управлявал МПС с четири оси, с две управляеми оси, марка ДАФ, модел АД 85 ВЦ 400 50 с рег. № **** собственост на „ИВО-ТРАНС 2009“ ЕООД. В хода на проверката проверяващите установили, че въззивникът превозва чакъл. На място било извършено замерване на маса и поосово натоварване с електронна мобилна везна модел PW-10№ К0200009 и ролетка № 1305/18/5м при което било констатирано, че разстоянието между осите е 1,38м., а сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 27т. при максимално допустимо натоварване на оста 19т. Установено било също така, че въззивникът е работник във фирмата превозвач.

Преценено било че МПС-то е тежко такова.

На място на въззивникът бил съставен АУАН № 0010942/10.06.2025год. в който било посочено, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП, вр. чл. 7, ал.1 т.5, б. „в“, чл. 8, ал.1 и чл. 37, ал.1 т.1 от Наредба № 11/2001г. на МРРБ, тъй като управлява и извършва превоз на товар (чакъл) с МПС с 4 оси, с две управляеми оси марка *** без разрешително за дейности от специално ползване на пътищата. Посочено било че сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос била 27т. при максимално допустимо натоварване 19т.

Актът бил надлежно предявен на въззивника, който го подписал 2 вписвайки, че няма възражения и получил препис от същия.

В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу акта не постъпили и на 07.07.2025год., въз основа на него, началника на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол на Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София издал процесното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 26, ал.2, т.1 б. „а“ пр.2 от ЗП вр. чл. 7, ал.1 т.5, б.

„в“, чл. 8, ал.1 и чл. 37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001год. на МРРБ за движение на извънгабаритни тежки ППС и на основание чл. 53, ал.1 т.2 пр.2 от ЗП му наложил административно наказание глоба в размер на 2000лв.

Като писмени доказателства към АНП са приложени протокол за измерване, копие на СРМПС част ІІ, пътен лист Серия А № 000458 заповед № РД-11-560/02.05.2025год. на председателя на УС на АПИ, Заповед № РД-1197/29.01.2025год. на същия председател.

Допълнително в хода на съдебното следствие са приобщени справка от ел. масив за сключени ТД на въззивника, протокол за проведено обучение, Заявление за проверка № 000-29-28189/09.06.2025год. сертификат ЕО за одобряване на ел. везна и декларация за съответствие.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни, които преценени по отделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради което и е приета от съда за разглеждане по същество.

При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуване и провеждане на административнонаказателното производство съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението вменено във вина на въззивника както от обективна така и от субективна страна, посочени са дата и място на извършване както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснати съществени нарушения на процес.правила в хода на административнонаказателното производство съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата възражение в горната насока.

В обстоятелствените части на АУАН и НП ясно са записани датата и 3 мястото на извършване на нарушението, отразени са вида на МПС, посоката му на движение и товара, обстойно са изложени обстоятелствата, въз основа на които е направен извод за това, че превозното средство е тежко и за него са приложими нормите на Наредба № 11/2011г. на МРРБ. В обстоятелствените части е формулирана и ясна констатация за това, че с оглед установените параметри на МПС, водачът не е притежавал валидно разрешение, издадено по реда на същата наредба от администрацията управляваща пътя, тъй като измереното натоварване на осите е надвишавало нормите по Наредбата. В този смисъл, съдът приема, че описанието на нарушението е достатъчно не само с оглед адекватното упражняване правото на защита от страна на нарушителя, но и с оглед извършване на съдебния контрол за законосъобразност и обоснованост на извода за нарушение по чл. 26, ал. 2, т.

1, буква "а", пр. 2 от Закон за пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в", чл.

8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Съдът обаче изцяло споделя изложеното в жалбата становище, че в случая неправилно поведението на въззивника е било квалифицирано като такова по чл. 53 от ЗП, а е следвало да се квалифицира като такова по чл. 177, ал.3 от ЗДП.

В посочената като нарушена разпоредба на чл. 26, ал. 2, т. 1 б. "а" от ЗП законодателят е предвидил, че за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява движението на извънгабаритни и тежки ППС в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия. За нарушение на посочената забрана в нормата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП е предвидена глоба в размер от 1000лв. до 5000лв., ако деянието не представлява престъпление, за физическите лица, които извършат или наредят да бъде извършено движение на извънгабаритни и тежки ППС и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.

Под "специално ползване на пътищата", съгласно § 1, т. 8 от ДР на ЗП, следва да се разбира използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от други лица. Съгласно нормата на чл.18, ал.1 от ЗП специалното ползване на пътищата се осъществява с разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя, при условия и по ред, определен с наредба на Министерския съвет, издадена на основание чл.18, ал.5 от ЗП. В случая това е Наредбата за специалното ползване на пътищата, приета с ПМС № 179/04.07.2001 г. (обн. ДВ, бр. 62/13.07.2001 година, последно изм. ДВ, бр. 9/27.01.2023 година). В §2 от ПЗР на тази наредба е 4 посочено, че специалното ползване на пътищата чрез превозване на тежки и извънгабаритни товари се извършва при условията и по реда на наредбата, издадена на основание чл. 139, ал. 3 от ЗДП - Наредба № 11/03.07.2001 година на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

В чл. 8, ал. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 година е предвидена възможност за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, с разрешение, издадено от администрацията, управляваща пътя.

Съгласно нормата на чл. 15, ал. 3 от същата наредба, лицата, които са задължени да подадат заявление до Агенция "Пътна инфраструктура" или до съответното областно пътно управление или община (в зависимост от това коя е администрацията, управляваща пътя) за издаване на необходимото разрешение за движението на извънгабаритни и/или тежки ППС, са собствениците на такива ППС или лицата, които извършват превозите.

Собственик на ППС е лицето, което го притежава, съгласно разпоредбите на Закона за собствеността и е вписано като такъв в свидетелството за регистрация на ППС, както е указано в чл. 19 от Правилника за приложение на ЗДП.

Според легалната дефиниция, дадена в чл.1, т. 5 от ДР на ЗАП, "превозвач" е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел.

Следователно, под "лицата, извършващи превоза" следва да се разбират тези физически или юридически лица, които осъществяват транспортна дейност по занятие, регистрирани по съответния ред като такива. Аргумент в подкрепа на този извод е и нормата на чл. 11, т. 3 и т. 4 от Наредба № 11/03.07.2001 година на МРРБ предвиждаща, че лицата, които извършват превозите, носят отговорност за движението и съпровождането на извънгабаритните ППС, като са длъжни да възлагат превозването на водачи, притежаващи свидетелство за управление на МПС от съответната категория, с трудов стаж като водач на товарен автомобил от категория "С" не по-малък от пет години, както и да запознават водача с особените свойства на товара и със специфичните изисквания при превозването му, с които той е длъжен да се съобразява. Посочената разпоредба ясно разграничава водача, извършващ фактическите действия по управление на извънгабаритно и/или тежко ППС, от "лицата, извършващи превоза".