Решение № 7102 от 19.12.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 3218/2023
- Вид
- Решение № 7102
- Подписан
- 19.12.2024
- В сила
- 29.01.2025
- Състав
- Гергана Коюмджиева
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.164, ал.1 т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал.1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 пр. I · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.18, ал.5 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 7102 гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Гергана Коюмджиева при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело № 20231100103218 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, както и евентуален иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на И. Т. Ч.
ЕГН **********, чрез пълномощника адв. А. И. Т. - САК, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 пр. I ЗЗД вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, както и на евентуален иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД срещу М. П. Ф., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 70 050 лв., представляваща сбор от главници по предоставени в заем парични суми по 4 (четири) броя неформални договори за заем, както следва: заем за сумата от 5 000 лв., предоставен на 20.12.2019г.; заем за сумата от 7 050 лв., предоставен на 04.11.2020 г.; заем за сумата от 29 900 лв., предоставен на 30.09.2021г.; заем за сумата от 25 100 лв., предоставен на 01.10.2021г., невърнати в едномесечен срок от получаване на поканата, а в условията на евентуалност - дължими като суми, с които ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца съгласно чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД, ведно със законна лихва върху всяка от посочените суми от предявяване на иска до изплащането.
В исковата молба са изложени твърдения, че поради дългогодишни приятелски отношения ищецът Ч. предоставил на ответника М. П. Ф. в заем парични суми, както следва:
1
• на 20.12.2019г . от сметка на ищеца в „Алианц Банк България" АД, на ответника е преведена сумата 8 000 лв.;
• на 04.11.2020г. от сметка на ищеца в „УниКредит Булбанк " АД, на ответника е преведена сумата 7 050 лв.;
• на 30.09.2021г. от сметка на ищеца в „УниКредит Булбанк" АД, на ответника е преведена сумата 29 900 лв. с основание „срочен безлихвен заем за закупуване на техника";
• на 01.10.2021 г. от сметка на ищеца в „УниКредит Булбанк " АД, на ответника е преведена сумата 25 100 лв. с основание ,,срочен безлихвен заем за закупуване на техника".
Тъй като срок за връщане на предоставените в заем парични суми не бил уговорен между страните, а ответникът преустановил комуникация, ищецът отправил както устни, така и писмена покана за връщане на предоставените в заем средства.
Поканата била връчена по възлагане по реда чл.18, ал.5 от ЗЧСИ от ЧСИ Г.К..
Предвиденият в чл. 240, ал. 4 ЗЗД едномесечен срок за връщане на заема е изтекъл, като и до момента ответникът не е върнал каквато и да е част от предоставените суми и се укрива. Съобразно изложеното моли исковите претенции да бъдат уважени.
В указания законоустановен срок по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор от ответника М. П. Ф., в който е изложено становище за неоснователност на исковите претенции. Посочва, че сумата от 8 000 лева е преведена именно на основание връщане на заем. Твърди, че на 18.08.2019г. И. Ч. поискал от ответника да му заеме 7 500 евро. Ищецът върнал на ответника на части съответно 8 000 лева на 20.12.2019г. и 7 050 лева на 04.11.2020г.
Твърди, че преведената на 04.11.2020г. сума в размер на 7 050 лева от И. Ч. към ответника е с основание - възстановяване на заем, като поддържа, че същата представлява връщане на заета от ответника на ищеца сума.
Ответникът не оспорва, че на 30.09.2021 г. сума в размер на 29 900 лв. е преведена по негова сметка, като заявява, че основанието за превеждането й не е отпускане на заем. Твърди, че ищецът го помолил да преведе тази сума по негова сметка, като след време, ответникът следвало да я нареди по друга сметка на ищеца на два транша в началото на месец декември. Ищецът обяснил, че се извършва проверка на дейността му, в качеството му на ЧСИ и има проблеми с наличностите по сметките си. Поискал да посочи като основание на преводите „От ДИЦ към ДИЦ“. Ответникът посочва, че на 08.12.2021г. превел по посочената му от ищеца сметка BG******* сумата от 29 330лв., а на 09.12.2021г. превел още 670 лева. Сочи още, че посочените суми са преведени от специалната сметка на ЧСИ И. Ч..
Ответникът не оспорва обстоятелството, че сумата от 25 100 лева е преведена на 2 основание сключен устен договор за заем. Оспорва твърдението, че не е бил уговорен срок за връщане на този заем. Твърди, че между страните по договора е уговорен тригодишен срок за връщане на заема, т.е. до 01.10.2024г. заявява още, че падежът не е настъпил, поради което искът е преждевременно предявен и в този смисъл неоснователен. Оспорва и акцесорната претенция.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника адв. Т., поддържа предявените искове. Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът, чрез адв. А. оспорва предявените искове.
Навежда възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски.
Софийски градски съд, ГО, I-7 състав, преценявайки доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.12 ГПК и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетото и неоспорено удостоверение № 0250-94-003967 от 22.02.2023г. на “Уникредит Булбанк” АД – район Възраждане, гр.София, ищецът И. Т.
Ч. е направил три превода от своя сметка в банката, в полза на ответника М. П. Ф. и по негова сметка, както следва: на 04.11.2020г. - 7 050 лева, с основание „възстановяване на заем“; на 30.09.2021г. – 29 900 лева, с основание „срочен безлихвен заем за закупуване на техника“ и на 01.10.2021г. - 25 100 лева, с основание „срочен безлихвен заем за закупуване на техника“./л.11 от делото/
Приети са неоспорени 4 /четири/ броя платежни нареждания, от които се установява, че ищецът е превел по сметка на ответника сума в общ размер на 70 050 лева, както следва: с платежно нареждане от 04.11.2020г. сумата от 7 050 лева, с основание „възстановяване на заем“; с платежно нареждане от 30.09.2021г. сумата от 29 900 лева, с основание „срочен безлихвен заем за закупуване на техника“, с платежно нареждане от 01.10.2021г. сумата от 25 100 лева, с основание „срочен безлихвен заем за закупуване на техника“. /л. 12-л.15 от делото/ От приетата покана изпратена чрез ЧСИ Г. Костов по реда на чл.18, ал.5 ЗЧСИ, от която се установява, че ищецът е поканил ответника Ф. в едноседмичен срок от получаването да му върне предоставената в заем сума в общ размер на 78 050 лева.
Видно от приложената разписка поканата е връчена на ответника на 07.02.2023г. /л. 17л.20 от делото/ Приети са две платежни нареждания от 08.12.2021г. и от 09.12.2021г., от които се установява, че на 08.12.2021г. ответникът Ф. е превел на ищеца Ч. сума в размер на 29 330 лева с основание „от ДИЦ към ДИЦ“, на 09.12.2021г. ответникът е превел на ищеца сума в размер на 670 лева със същото основание. /л.52-л.53 от делото/ 3
По почин на ищеца е допусната изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и съдът го кредитира като обективно и пълно. От приетото заключение на ССчЕ се установява, че:
• на 20.12.2019г. от сметка на ищеца в „Алианц Банк България“ АД, по сметка на ответника е преведена сумата 8 000 лева;
• на 04.11.2020г. от сметка на ищеца в „УниКредит Булбанк“ АД, по сметка на ответника е преведена сумата 7050 лева;
• на 30.09.2021г. от сметка на ищеца в „УниКредит Булбанк“ АД по сметка на ответника е преведена сумата 29 900 лева с основание „срочен безлихвен заем за закупуване на техника “;
• на 01.10.2021г. от сметка на ищеца в „УниКредит Булбанк“ АД по сметка на ответника е преведена сумата 25 100 лева с основание „срочен безлихвен заем за закупуване на техника “.
Вещото лице констатира наличие на 4 броя платежни нареждания за кредитен превод с наредител И. Ч. и получател М. Ф. на обща стойност 70 050 лева, формирана както следва:
- на 20.12.2019 г. с платежно нареждане за кредитен превод е извършен паричен превод от разплащателна сметка в Уникредит Булбанк АД c титуляр И. Т. Ч. към разплащателна сметка в ПИБ АД с титуляр М. П. Ф. с основание на превода „връщане на заем“ в размер на 8 000.00 лева (л.15).
- на 04.11.2020 г. с платежно нареждане за кредитен превод е извършен паричен превод от разплащателна сметка в Уникредит Булбанк АД титуляр И. Т. Ч. към разплащателна сметка в ПИБ АД с титуляр М. П. Ф. с основание на превода „възстановяване на заем“ в размер на 7 050.00 лева (л.12).
- на 30.09.2021 г. с платежно нареждане за кредитен превод е извършен паричен превод от разплащателна сметка в Уникредит Булбанк АД с титуляр И. Т. Ч. към разплащателна сметка в ПИБ АД с титуляр М. П. Ф. с основание на превода „срочен безлихвен заем за закупуване на техника“ в размер на 29 900.00 лева (л.13).
- на 01.10.2021 г. с платежно нареждане за кредитен превод е извършен паричен превод от разплащателна сметка в Уникредит
Булбанк АД с титуляр И.
Т. Ч. към разплащателна сметка в ПИБ АД с титуляр М. П. Ф. с основание на превода „срочен безлихвен заем за закупуване на техника“ в размер на 25 100.00 лева (л. 14).
Вещото лице обобщава, че видно от извършените кредитни преводи, сумите в размер на 8 000 лева, 7 050 лева, 29 900 лева и 25 100 лева са наредени съответно на 20.12.2019 г., 04.11.2020 г., 30.09.2021 г. и 01.10.2021 г. от ищецът И. Т. Ч. от разплащателни сметки в „Уникредит Булбанк“ АД към разплащателна сметка в „ПИБ“ АД с титуляр М. П. Ф.. Вещото лице констатира, че от извършената проверка в „Първа 4
Инвестиционна Банка“ АД по разплащателна сметка в лева с титуляр М. П. Ф. са постъпили парични средства от И. Т. Ч. в размер на 70 050.00 лева, както следва:
- 8 000 лева на 20.12.2019 г. по разплащателна сметка в лева при ПИБ АД с титуляр М. П. Ф. е получен паричен превод от И. Т. Ч. с основание „връщане на заем“;
- 7 050 лева на 04.11.2020 г. по разплащателна сметка в лева при ПИБ АД с титуляр М. П. ;
- 29 900 лева на 30.09.2021 г. по разплащателна сметка в лева с титуляр М. П. Ф. е получен паричен превод от И. Т. Ч. с основание „срочен безлихвен заем за закупуване на техника“;
- 25 100 лева на 01.10.2021 г. по разплащателна сметка в лева с титуляр М. П. Ф. е получен паричен превод от И. Т. Ч. с основание „срочен безлихвен заем за закупуване на техника“.
От приетото писмо изх. № 1494-09-89/ 02.04.2024г. на НАП - Териториална дирекция София, офис „Изток“, се установява, че за М. Ф. няма данни за подадени годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за финансова 2019г., 2020г. и 2021г./л.99/
По искане на ищеца в хода на съдебното дирене е изслушан свидетелят П.Л. М.. В показанията си свид.М. сочи, че е в приятелски отношения с ищеца и ответника.
Спомня си, че се запознали на турнир по футбол през 2014 г. – 2015г. Заради финансови въпроси развалили взаимоотношенията си с ответника. Свидетелят сочи, че М. работил като призовкар в кантората на ищеца няколко месеца. Сочи, че И. дал голяма сума на М. да купи багер за общ бизнес, а М. трябвало да върне парите с работа. М. ходил в гр. Перник на курсове за багерист. Свидетеля М. сочи в показанията си, че И. многократно помагал финансово на М. за различни цели с уговорката последният да върне сумите до една – две години. Ответникът обаче не работел нищо, спрял да си вдига телефона и се покрил.
Показанията на свидетеля П.Л. М., съдът преценява по реда на чл.172 ГПК, с оглед заявените приятелски отношения с ищеца, като относно по отношение на сочените обстоятелства, във връзка с предаване на суми над 5000лв., показанията са недопустими по смисъла на чл.164, ал.1 т.3 ГПК.
По реда на чл.146, ал.1, т.3 ГПК по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че процесните суми са постъпили по сметка на ответника М. П. Ф.. Страните не спорят, и относно обстоятелството, че сумата от 25 100 лева е преведена от ищеца на ответника на основание сключен устен договор за заем. Страните спорят относно падежа на задължението за връщане.
Така установеното от фактическа страна сочи на следните изводи от правна 5 страна :